Вълшебното Езеро Пангонг (Pangong) В Хималаите

Езерото Pangong Tso (в превод “високо пасищно езеро”) се намира на 4,350 метра надморска височина, дълго е 134 км и около 5 км широко. Около 60 процента от площа на езерото (604 квадратни километра) се намира в Китай. През зимата то напълно замръзва, независимо че е солено, а достъпът до него е силно затруднен, почти невъзможен. Лятото обаче е любимо място за туристите, някои от които пътуват за ден до тук и се връщат същата вечер в Ле. На нас това ни се стори невъзможно, имайки предвид пътя който минахме. В Ле обаче рекламираха такива еднодневни пътешествия. Ние щяхме да останем тук на палатков лагер и това е правилното решение за всеки, който иска да посети това чудно място.

.

Макар езерото да няма риба, районът около него е много важен от гледна точка на биоразнообразието, поради което в момента тече процедура по идентифицирането му като място под защита на Рамсарската конвенция за защита на влажните зони. Ако процедурата е успешна, това ще бъде първата трансгранична влажна територия под защита в южна Азия. Езерото е спирка на някои мигриращи видове или място за размножаване на други, най-често диви гъски. Хималайският мармот, за който ще стане дума в следващата част на пътеписа, също живее наоколо.

.

Целият район изглеждаше изключително спокоен, някак даже ефирен. Небето се открояваше с ярко синия си цвят, водата беше бистра, а хората се разхождаха наоколо спокойни, весели, закачливи. Има ресторантчета, барчета, палатки предлагащи нощувки на странници. Малко по-надолу по брега има построено цяло курортно селце с палаткови лагери за туристите като нас. Нищо видимо не предполага, че това място всъщност е спорно между Китай и Индия, арена на няколко по-сериозни сблъсъка в миналото. Границата, която тук се нарича “Линия на действителния контрол – “Line of Actual Control” минава през езерото. Спорът е за едни територии на около 20 км източно от тази линия, които и китайци и индийци смятат за техни съответно. По време на сино-индийската война през 1962 година, китайците побеждават и окончателно присвояват тези 20 км територии. Наскоро обаче четах по Интернет, че войниците на двете армии пак са се замеряли с камъни. Бих искал да подчертая обаче, че мястото не е опасно, няма заплаха за туристите и по нищо не си личи, че районът е бил леко размирен.

.