Нашето Пътешествие Из Югоизточна Турция (Пътепис)

Започнахме нашето пътешествие от град Мардин, югоизточна Турция. Пихме кафе в едно кафене с прекрасна гледка към равнините на Месопотамия. След това се разходихме по главната улица на стария град – Cadde или Cumhuriyet Caddesi.

Стигнахме до регионалния исторически музей – богата и добре подредена колекция.

Имаше и изложба на турския фотограф Murat Germen. От музея започнахме да се изкачваме по тесните улички към горната част на града, като излязохме на черен път минаващ покрай къщите отгоре. От тук добре се вижда Калето или Крепостта на Мардин. До нея няма достъп, тъй като е част от военна територия.

Продължихме разходката из централната част на града. Минахме през покрития пазар, където продават основно маслини, зеленчуци, месо и други продукти. Снимахме се в национални кюрдски носии в много приятен магазин за антики. 

Посетихме Голямата Джамия – най-важния религиозен храм в Мардин.

Влязохме и в една православна действаща църква, където слушахме прекрасна музика за няколо минути.

Недалече от църквата е джамията Latife Cami, която също разгледахме. 

С такси стигнахме до манастира Deyrulzafaran, на около 5 км от града. Построен е на мястото на 4500-годишен езически храм. Deyrulzafaran е бил седалище на патриаршията на сирийската православна църква до 1932 г. Манастирът има общо 365 стаи. Само част от комплекса е достъпна за посетители – вътрешния двор, старата църква и още няколко помещения. Мястото е прекрасно, заобиколено с маслинови и нарови насаждения.

Късният следобед прекарахме в малко ресторантче с прекрасна гледка към Месопотамия и Сирия.

Вечерта посетихме Zinciriye Medresesi (ислямско училище) – красива сграда с вътрешен двор, построена от артуидите през 1385 г. Стаите около централния двор имат красиви декорации на стени и тавани. Едно момче ни разходи наоколо, макар че почти затваряха.

Следващата спирка от пътуването – град Урфа. Тук се разходихме из разкошната градина с канали. До джамията Halil-ur-Rahman, една от най-красивите в Урфа, има езеро с шарани, които хората хранят (Balikligöl). Казват, че всеки, който улови риба, ще ослепее. Езерото е на мястото, където цар Немрут искал да изгори Авраам като жертва. Бог обаче се намесва, превръщайки въглищата от кладата в риби, като по този начин спасява Авраам.

Тук още посетихме пещерата на Авраам (или Ибрахим на арабски), където се предполага, че е родното място на светеца. Поради това то е свято за мюсюлманите.

Около мястото на пещерата има няколко джамии, една от които е Mevlid-I Halil Magarasi – красива, светла с мраморен вътрешен двор…прекрасна джамия, която също разгледахме.

Пазарът до пещерата е интересен, но е повече за туристи.

Продължихме към Харран (Harran) на около 20 км от сирийската граница. Градът е споменат в Библията и е на около 5000 години. 

В района влязохме през запазената Allepo gate (Портата на Алепо). Първо минахме през бедно кюрдско село, едно от няколко села в района, където видяхме за първи път странните кирпичени конусовидни къщи. Там живееха семейства, които ползваха тези кирпичени помещения като складове или направо за живеене.

Снимахме се с една жена и децата пред къщите. После видяхме друга жена, която приготвяше сърми с двете й деца до нея. Тя ни покани да седнем, но нямахме време. Зарадвахме се, че разбираме думата “сърма”.

Малко по нататък по пътя видяхме древни останки с една висока кула. В момента се провеждаха археологически разкопки и нямахме възможност да влезем. Една жена ни каза, че именно това са останките от най-древния ислямски университет, за който прочетахме преди това. Тук има останки и от голяма джамия – Ulu Cami.

Малко по-нататък има комплекс от типичните къщи, които са запазени и са превърнати в туристическа атракция. В селото до тях има доста от тези къщи. 

В югоизточния ъгъл на Harran има крепост построена от Нумаридите (Numayrids). По-късно римляните са били тук, а след тях и всички останали, които са живели по тези земи. Крепостта е в руини, но може да се види и снима отстрани. Не може да се влезе в нея.

Следва Gobekli Tepe – тук е било свещенно място, където много вероятно е бил установен първият храм в света, съществувал преди човек да се започне да води уседнал начин на живот (около 9000 години преди Христа). Мястото е митично и някак особено. Самите археологически разкопки бяха затворени за посетители, но информационния център беше отворен. Гледахме страхотно анимирано 3D, а също и филмче.

Следващото място, което посетихме, е градчето Halfeti, намиращо се на брега на река Ефрат. Halfeti е частично наводнен през 1999 г. от язовир Birecik, част от Югоизточния Анадолски Проект, целящ да достави вода за полу-сухите райони в тази част на Анадола.

В градчето има няколко ресторанта и една прекрасна джамия с покрити от водата основи.

Има нов град Halfeti, построен на хълма, през който се минава на път за стария град. От високото се открива разкошна панорама към реката/язовира и стария град.

Тук се качихме на лодка за разходка по язовира (запрещената река Ефрат).

Минахме покрай десетки пещери. Много впечатляваща е древната крепост – Румкале (Rumkale), построена от асирийците, по-късно превземана от византийски и арменски армии. Крепостта някога е била седалище на арменски патриарх. Селджукските турци и османците запазили крепостта, която са я използвали, за да затвърдят исляма в Анадола.

С лодката стигнахме до селото Savaşan Koy, станало жертва на същото “потопяване”. Там видяхме минарето на местната джамия потопено във водата, разходихме се измежду запустялите къщи и дори остана време да пием кафе. 

След разходката с лодка поехме към следващия град – Gazientep.

Тук първо посетихме Музея на Мозайките Zeugma – най-големият подобен музей в света, съхраняващ 1700 кв. м. древни мозайки.

Древният град Zeugma (недалече от Gazientep) е основан от генерал в армията на Александър Велики. Съкровищата, включително мозайките, остават относително неизвестни до 2000 г., когато започва усилено да се говори, че голяма част от териториите наоколо ще бъдат наводнени от язовири на река Ефрат. Голяма част от почти непокътнатите мозайки от 2-3 век след Христа са пренесени в музея, чиято експозиция е наистина внушителна.

След музея посетихме Цитаделата, известна още като Калето, разположена в центъра на града. Крепостта е основана по римско време, но нейната роля е особено важна по време на Първата Световна Война, когато тук се водят мащабни битки между френската и турската армии. За кратко градът е бил под френско влияние, подобно на Сирия, която дълги години е била френска.

В музея към крепостта има много снимки и останки от този пердиод. От върха на крепостта се разкриват панорамни гледки към града.

Продължихме нашето пътуване към Диарбекир. Разходихме се из централната стара част на града по главната улица.

Посетихме великата джамия на Диарбекир (Diyarbakır Ulu Camii). Това е най-старата джамия в Анадола, построена през XI век от Малик Шах, емирът на Селджукските турци.

Точно срещу джамията влязохме в стария кервансарай, сега запълнен с ресторантчета, кафенета и малки магазини. Много колоритно истинско място!

Диарбекирската крепост е включена в списъка на ЮНЕСКО за световното наследство. Градските стени са построени по заповед на римския император Константий II. След римляните са дошли персите, а след тях и мюсюлманските араби. Водачът на арабското племе Бекр Бин Вайл е нарекъл града Дияр Бакр, което означава “страната на Бакр”.

Продължихме нa северозапад към планината Немрут или Немруд (Mount Nemrut). През 62 г. пр.н.е. цар Антиох I Теос на Комагена построява на върха на планината гробница-светилище, оградено от огромни статуи с височина 8-9 метра – два лъва, два орела и фигури на различни гръцки, арменски и други богове. След голямо земетресение главите на статуите падат. По-късно хората са се опитали отново да ги нагласят по посока слънцето. Така на западната, по-малка терса, главите гледат на запад, а на източната, по-голяма тераса – на изток. Мястото е магично, на около 2,150 метра надморска височина, много усойно и ветровито. До април не може да се стигне до горе заради снеговете. Малко под терасите има информационен център предлагащ кафе/чай и прекрасна огромна тераса с невероятни гледки към цялата околност.

Последно в нашата програма беше селото Хасанкеиф. На път до него се сблъскахме почти челно с над  2000 или повече овце, кози и тук таме няколко магарета и катъри. Гледката беше невероятна.

Хасанкеиф има история, обхващаща хилядолетия, като разкопките разкриват останки от преди 3000 г., Повечето от пещерните жилища в скалите са на около 2000 години. Може би е обитаван първо от асирийците и / или от урбайците, а след това последователно от римски, византийски, турски и арабски династии. Голяма част от старата архитектура на Хасанкиф, която е видима днес, носи подписа на аююбидския султан ел-Мелик ел-Адил Султан Продашман (1378-1432).

За съжаление Хасанкиф е планиран да бъде наводнен след завършването на поредния мега-язовирен проект. Ние видяхме багери и тежки машини да работят току под руините и пещерите. Някои от местата, като Калето например, са недостъпни за туристи. Гледката е повече от сюрреалистична – древни руини, църкви, крепост, обитавани пещери и сред тях багери и тежки машини. Казват, че до две години мястото ще бъде наводнено.

Ние се разходихме до пещерите, които до 1970 година са били почти плътно заселени. Днес там живеят може би около 2 или 3 семейства. Ние срещнахме един дядо, с който се снимахме. Мястото е уникално и малко тъжно. 

По пътищата на югоизточен Анадол видяхме полета с памук и памукоберачи, както и градини с нарове. По пътя може човек да спре колата за почивка и да пийне сок от нар за около 90 ст чашата. Около Halfeti пък имаше обширни градини с шам фъстък и маслини. Навсякъде хората бяха много гостоприемни с нас, мили и внимателни.