На среща с хората от етническата група Чангпа (Changpa) в Ладак, Индия (пътепис и галерия снимки)

Хората от етническата група Чангпа (Changpa) са полу-номади от тибетски произход, които живеят предимно в района Чангтанг (Changtang), Ладак (Ladakh), в индийския щат Джаму и Кашмир (Jammu and Kashmir). По-малък брой живеят в западните райони на Тибетския автономен район в днешен Китай.
.

По време на пътуването ни из Ладак преди с нашата групичка спряхме до малък лагер от около 7 или 8 палатки на полу-номадите Чангпа (Changpa), пръснати из една високопланинска долина в източен Ладак. Направи впечатление, че разстоянията между отделните палатки са големи, сякаш обитаващите ги фамилии държат особенно много на спокойствието и тишината. Семейството, при което спряхме, се състоеше от няколко деца на различна възраст, включително 8 месечно бебе, една възрастна жена, може би бабата и една по-млада жена, снахата или дъщерята. Мъжете ги нямаше. Всъщност ги видяхме по-нагоре в планината със стадо коне, които се прибираха към палатките. По-младата жена говореше учудващо разбираем английски. Беше много мила и усмихната. Позволи ни да разгледаме наоколо и дори позираше с готовност. Ние разбира се оставихме пари и бисквити. После ни покани в палатката. Макар мизерно, вътре беше уютно и топло заради запалената малка желязна печка. Дори в средата на лятото вечерите са студени, заради значителната надморска височина (над 4,000 метра). Уредбата на палатката е бедна, с няколко ниски легла, разположени около печката. В единия край имаше малък будистки олтар със снимка на Далай Лама, задължителна част от интериора на всяка тибетска къща или палатка. В другия край видяхме нещо като настъргано сирене, разстлано на кърпа, което се оказа действително такова. Домакинята обясни, че по този начин го сушат. Имаше и един бут изсушено месо от коза, основна храна за номадското семейство. Хората бяха много бедно облечени, почти опърпани, децата разрошени с течащи сополи и видимо мръсни. Всички деца имаха кожни лезии по лицата си, вероятно причинени от силното слънце на тази височина и лошата хигиена.
.

През 1989 г. са били преброени почти половин милион номади в Чангтанг. Основното им препитание и занимание е отглеждането на якове, кози и коне по високопланинските пасища. В миналото номадите, заедно с огромните си стада, са мигрирали лятото на север в Тибет в търсене на пасища. Днес, поради китайско-индийската граница в района, тази миграция е прекъсната.
.

Всъщност само една малка част от района Чангтанг се намира в границите на индийския щат Джаму и Кашмир. Исторически и географски той е играел много важна роля във връзките межди Ладак и Тибет, тъй като през него е минавал основния път от Индия, през Ладак към Лхаса, столицата на Тибет. В книгата “Седем години в Тибет” на немския планинар Хайнрих Харер, по който е заснет и едноименния филм с Брад Пит, героите минават всъщност точно по този път, през земите на номадите Чангпа.

——————————