Площадката за рециклиране на стари кораби в Читагонг, Бангладеш (пътепис и галерия снимки)

Там където корабите умират ….или портата към ада

Свит на задната седалка в кабината на малко моторче, пригодено за возене на пътници (CNG), с плътно покрити нос и уста, наблюдавах огромните колела на тежкотоварните камиони, които се търкаляха с трясък на педи от лицето ми. Бях на път към Kumira, малко градче на около час северозападно от Читагонг (Chittagong), Бангладеш, където се надявах да разгледам и заснема вторите по големина в света гробища за стари кораби и площадки за рециклирането им, така наречените Chittagong Ship Breaking Yards.

Това е район разположен между градовете Bhatiara и Sitakunda, на брега на Бенгалския залив, заемащ почти цялата налична плажна ивица с дължина около 30 километра. Тук се рециклират почти половината от отчислените от служба кораби в света.

Докато се лашках в CNG -то, полу-дрогиран от праха и изгорелите газове, си припомних разговора с французина, който срещнахме с моя водач в джунглите на Chittaging Hill Tracts. След месеци безплодно търсене на информация и контакти, които да ми помогнат да намеря достъп до строго охраняваните площадки за рециклиране на кораби в Читагонг, съветите които този французин ни даде бяха най-ценните и полезните. Именно той ни насочи към селцето Kumira, където според него има достъп до плажовете.  Вече ми беше станало ясно, че никак няма да е лесно да се добера до тези места, а още по-трудно щеше да бъде да снимам или разговарям с работниците. Сега обаче, на път към Kumira, бях значително по-обнадежден.

Part-dismantled ship remains strewn across the beach during low-tide, Chittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, AsiaChittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, AsiaPart-dismantled ship remains strewn across the beach during low-tide, Chittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, AsiaPart-dismantled ship remains strewn across the beach during low-tide, Chittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, AsiaPart-dismantled ship remains strewn across the beach during low-tide, Chittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, AsiaWorkers walking in the mud, Chittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, AsiaПредставете си прекрасен дълъг плаж, на който вместо чадъри и летовници има огромни стари кораби или по-скоро техните полу-разпарчетосани останки, разпилени хаотично. По време на отлива те остават в калта, килнати на всички страни, наподобяващи сюрреалистични скулптури. Съществен драматизъм на пейзажа придава и армията бенгалски работници, които с оксижени, чукове и най-вече с груба физическа сила разкъсват на парчета гигантските метални туловища.

През 60-те години на миналия век рециклирането на кораби е било индустрия, развивана в държави като САЩ, Германия и Англия. През 80-те години обаче, този мръсен бизнес се пренасочва към страните от третия свят, предимно Индия, Виетнам, Филипините, Пакистан, Бангладеш, а също и към бреговете на Западна Африка. Според статистиките към момента повече от 100,000 работници са въвлечени в индустрията за корабно разфасоване, а годишно около 700 кораба биват подлагани на тази процедура.

Кораби се влачат по плажовете на Читагонг от 1970 година насам но истински бум настъпва едва през 2008, когато статистика от Световната Банка отчита около 30 000 работника дирекно ангажирани с тази дейност и още около 200 000 души, свързани косвено с нея. Евтината работна ръка, слабото трудово законодателство и всеобхватната корупция са основните движещи сили на тази индустрия. Постепенно Бангладеш се превръща в “Меката” на корабното рециклиране, която става известна с това, че не отказва достъп на кораби до своите плажове, дори за тези, които на други места биват отхвърляни. Така, постепенно тези прекрасни екзотични брегове се превръщат в световното кошче за корабен скрап.

Скоро обаче става ясна и човешката цена, която се плаща за този разцвет. На бял свят излиза информация за нечовешките  условия на труд по площадките, за заплатите, които са възможно най-ниските (US $85 и US $170 на месец), а работните часове възможно най-дългите; за липсата на предпазни средства и за това, че много от трудещете се са деца под 15 годишна възраст. Започва да се набива на очи и огромното замърсяване на околната среда.

Workers walking in the mud, Chittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, AsiaWorkers walking in the mud, Chittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, AsiaWorkers walking in the mud, Chittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, AsiaWorkers walking in the mud, Chittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, AsiaWorkers walking in the mud, Chittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, AsiaPart-dismantled ship remains strewn across the beach during low-tide, Chittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, AsiaPart-dismantled ship remains strewn across the beach during low-tide, Chittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, AsiaРаботниците имат ограничен достъп до лечение, спешна помощ или компенсации при нещастни случаи или смърт. Ако работник получи травма по време на работа, му оказват помощ на място. Ако обаче травмата се окаже сериозна или инвалидизираща, му се полагат от 10 до 15 000 така (1 USD=71 така). Много често той не получава дори това, ако няма кой да защити правата му.

Екстри като заплащане за допълнително отработени часове няма, тъй като работното време се отмерва по схемата “от изгрев до залез” или “нощем”. Липсата на сигурност на работното място, както и сигурност за работата няма. Може би е излишно да споменавам, че на работниците се забранява участието в съюзи или синдикати.

В градчето Kumira двамата с моя водач се насочваме към моста, навлизащ в морето. Това е единственото неконтролирано място в цялата околност, от където две площадки за рециклиране могат да се наблюдават, макар и от далече.

Всички собственици на лодки отказаха любезно да ни разходят до корабите откъм морето. Казаха, че им е абсолютно забранено да возят чужденци, още повече бели и с големи фотоапарати. Изобщо отказваха всякаква информация, като се опитваха да ни избягват всячески.

Първите ограничения за достъп до тези места датират от 2006, след излъчването на краткия филм на журналиста Bob Simon от CBS, посветен на Chittagong Ship Breaking Yards. Реакциите на световната общественост не закъсняват. Множество организации за защита на човешките права и околната среда започват да се интересуват активно какво се върши по тези плажове. Не закъсняват обаче и ответните реакции на собствениците, които издигат мощни огради, слагат охранителни камери, като правят достъпа почти невъзможен.

До портите на една от площадките забелязвам няколко млади мъже да се закачат и разговарят възбудено. Приближавам се и ги поздравявам. Нямам много време да си приказвам с тях, тъй като сме точно пред камерите на входа на площадката. Очаквам всеки момент от охранителната будка да изкочи гневен пазач и да ме отпрати. Въпреки това успявам да направя няколко снимки и да питам хората не носят ли някакви защитни дрехи или средства. Те само се ухилват, като според мен дори не схващат точно какво ги питам (чрез моят водач). Те знаят, че работят в опасна среда но идеята, че биха могли да се предпазват или че имат някакви права в това отношение, изглежда им беше чужда.

През последните 20 години 400 работника са починали от трудови злополуки, а повече от 6,000 са ранените. Последният инцидент е от 4 април 2014, когато бангладешките медии съобщават за 4 убити при експлозия на отровен  газ на площадката за рециклиране в Sitakunda. С това жертвите само за последните 2 години стават 44. Няма съмнение, че рециклирането на стари кораби в Читагонг е опасно за живота занимание.

За това допринасят и разнообразните токсични материали, причиняващи всякакви заболявания и трудови злополуки.

Трудно разграждащите се органични продукти (Persistent Organic Pollutants (POP’s) са едни от най-токсичните вещества, които не се разлагат по естествен път в природата. Те замърсяват почвата и водните басейни наоколо, откриват се и в храната. Изследванията показват, че се отлагат предимно в мастните тъкани на хората и животните и са основните причинители на зачестилите напоследък случаи на рак и хормонални разстройства.

Азбестът е другият силно токсичен отпадък от корабите. Установено е, че дори в много ниска концентрация отравянето с азбест води до азбестоза и рак.

Part-dismantled ship remains strewn across the beach during low-tide, Chittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, AsiaWorkers at the Chittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, AsiaWorkers walking in the mud, Chittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, AsiaWorkers at the Chittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, AsiaWorkers at the Chittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, AsiaWorkers at the Chittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, AsiaChittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, AsiaПриродата наоколо е отровена също с тежки метали, газьол и други петролни отпадъци и масла. По време на отлива корабите остават в калта, която по-скоро наподобява отровено блато. Много често птици засядат в него, което е и причина тези места да се избягват от пернатите. Като цяло биоразнообразието е силно засегнато, което допълнително превръща района в една от черните екологични дупки на планетата.

Рибата е основна храна за голяма част от населението но в резултат на високите концентарции на амоняк в морската вода около площадките за рециклиране, всички морски обитатели имат повишено Ph и определено повишени концентрации на токсични вещества.

Хората обаче, с които успях да разменя по някоя дума не бяха особенно критично настроени. Те не се оплакваха. Съгласиха се, че подобрения трябва да има но като цяло усетих, че са по-скоро доволни от възможността да работят и да печелят пари, колкото и мизерни да са те. Експертите от базираната в Брюксел неправителствена организация  “Delphine Reuter of the Shipbreaking Platform” описват рециклирането на корабите в Читагонг като “близо до робството”. За съжаление мястото и времето не предлагат на местните хора нищо по-добро, а понятието за справедливост по тези ширини е доста различно от брюкселските стандарти. Така или иначе хората тук са по-скоро благодарни за всяка възможност за оцеляване, дори тя да е най-несправедливата на света и потънала в азбестови изпарения.

След като се разходихме по моста в Kumira и заснехме каквото можахме, се отправихме към друго селце, от където си мислех, че може да намерим пролука в мрежите.  CNG -то ни остави пред портите на тамошната рециклираща площадка. Вече се бях уморил от играта на котка и мишка с пазачите, затова просто хукнах покрай оградата към плажа, където се виждаха няколко килнати кораба. Започнах да снимам като луд, очаквайки всеки момент пазачите да ме наобиколят. Десет минути по-късно вече ги забелязах да се приближават и тъй като всякакъв контакт с тях беше излишен и определено нежелан, хукнахме заедно с моя водач през токсичните блата обратно към пътя. Омацахме се до ушите но аз бях доволен. Докато цялата вечер след това чистех калта и смрадта от дрехите и обувките си, не можех да спра да мисля за хилядите работници, които ежедневно бяха потънали в нея. Удивяваше ме издръжливостта на човешкия организъм и се чудех колко отрова и несправедливост може да понесе.

Повечето кораби “живеят” няколко десетилетия, а на края най-често свършват като скрап. Това е моментът когато ветераните се засилват към едни прекрасни (в миналото) плажове, а армиите от черноработници се втурват към тях, гладни за стомана, корабно обзавеждане и всичко, което може да се продаде. Рециклира се основно стоманата, а всичко останало се разпродава като сувенири или за друга употреба чрез стотиците магазини покрай шосето.

Четиридесет и пет процента от всички кораби по света свършват живота си в Бангладеш. По-големите фирми демонтират едновременно по 2 или 3 плавателни съда. Средно корабите са с тонажи от 5000 до 40 000 тона. Например танкери от около 7000 до 8000 тона се разглобяват за около 4 до 6 месеца, а за големите товарни кораби времето е от около 8 до 9 месеца. През 2010 са регистрирани 79 предприятия за скрап покрай плажа на Sitakunda, като 61 от тях са активно. Във всеки един момент около 30 кораба са паркирани между градовете Bhatiara и Sitakunda.

Бангладеш е бедна на суровини страна. Рециклирането на кораби осигурява около  1/4 от нуждите за метал, тъй като 95 процента от всеки кораб е чиста стомана. Това е индустрия на стойност около 700 милиона долара и е от изключително важно стратегическо зачение за страната.

Chittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, AsiaChittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, AsiaChittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, AsiaPart-dismantled ship remains strewn across the beach during low-tide, Chittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, AsiaPart-dismantled ship remains strewn across the beach during low-tide, Chittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, AsiaPart-dismantled ship remains strewn across the beach during low-tide, Chittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, AsiaChittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, AsiaНезависимо от това през 2009 неправителствената организация “Bangladesh Environmental Lawyers Association (BELA)” успява да убеди Върховният Съд в Дака да забрани дейността на рециклиращите предприятия, които не спазват определени екологични и правно-трудови стандарти.

Интересното е, че срещу това решение най-активни са били около 10,000 семейства, които са протестирали пред съда с мотива, че забраните ги лишават от препитание. Балансът е тънък, а решенията сложни и трудни.

Друго постановление на Върховният Съд в Дака повелява корабите, които се пращат за рециклиране първо да бъдат почиствани от отровните материали. Съвсем друг въпрос е обаче, дали това и другите подобни разпореждания се изпълняват. Слабият контрол и повсеместната корупция най-вероятно пращат тези хартии в кошчето за боклук, превръщайки Бангладеш в привлекателна финална дестинация за световния корабен скрап.

Дали заради забраните или по-скоро заради световната икономическа стагнация, към края на 2010 темповете на разтеж на индустрията намаляват. Същевременно обаче оградите на предприятията стават по-високи и по-бодливи, а охранителните камери, по-модерни.

Една от най-съществените причини собствениците да се страхуват от публичност са децата под 15 годишна възраст, които работят тук при същите тежки условия, като по-възрастните им колеги и получаващи за труда си около долар до два максимум на ден. Децата работят от сутрин до вечер или нощна смяна, като най-често помагат при рязането на стоманените парчета с газови резачки или пренасят метални отломки от едно място на друго.

Чрез едно свое изследване през 2003 организацията YPSA (Young Power in Social Action) казва, че 10.94% от всички работници на площадките за рециклиране са деца под 18 годишна възраст.

Често многодетните семейства нямат средствата да издържат децата си, камо ли да ги пращат на училище. Така много от тях се оказват на трудовия пазар, а значителна част започват работа на площадките за рециклиране на кораби. Аз лично нямах възможност да разговарям с тези деца но ги видях как пъплят по корабните скелети. Моят водач ми каза, че повечето от тях нямат всъщност идея, какво друго биха могли да правят, тъй като те познават само тази реалност. Тъжното е, че и техните родители познават само тази реалност, а и нямат възможност за друго решение. Децата са наемани предимно от северните райони на Бангладеш но много от тях са също и местни.

Chittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, AsiaPart-dismantled ship remains strewn across the beach during low-tide, Chittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, AsiaPart-dismantled ship remains strewn across the beach during low-tide, Chittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, AsiaChittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, AsiaChittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, AsiaPart-dismantled ship remains strewn across the beach during low-tide, Chittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, AsiaChittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, AsiaБангладеш е подписала Конвенцията за Правата на Децата (United Nation’s Convention on the Rights of the Child (UNCRC). Държавата има редица закони в защита на децата, като например глави 14 и 15 от Конституцията, които гарантират социалните им права. Акт 34 от същата конституция забранява деца да упражняват тежък и опасен труд. В тази категория влиза и трудът в рециклиращите предприятия, заедно с още 11 професии определени според класификацията на организацията “Bangladesh Shishu Adhikar Forum (BASF)”. Въпреки работата на организации като UNICEF или “Delphine Reuter of the Shipbreaking Platform” 5 милиона деца под 15 годишна възраст работят в Бангладеш и изглежда няма сила, която може да спре това.

Нелепа ирония бих нарекъл фактът, че Chittagong Ship Breaking Yards е популярно място ползвано от местната и международна кино индустрии като декор в мега филмови продукции. Брутално е един плаж да е за едни приказен декор и източник на милиони, а за други буквален ад.

През следващите дни продължавам да търся дупки в оградите на площадките за рециклиране, като обикаляме с моя водач почти цялото 30 км трасе успоредно на плажовете. Уморени от мръсотията на пътя и леко обезкуражени от повечето неуспешни опити, двамата се отпускаме на два стола в една неприветлива кръчма на плажа Patenga край Читагонг, зяпайки в далечината потъналите в кал корабни останки. Местните тарикати ни предлагат разходка до там с моторница, за което обаче поискаха солидна сума. Явно знаеха, че такива като мен са готови да платят парите. Очевидно не бях първият с подобни намерения. Бяха си организирали даже картел. Опитът ни да намерим разнообразие в цените сред конкуренцията предизвика по-скоро смях у тях защото те всички се бяха разбрали да искат една цена от белите пришълци. Не им платих. Мисля видях достатъчно. Изпитвах само съжаление, че нямах възможност да разговарям повече с работниците.

Докато отпивах от чая в барчето, се чудех дали тези работници имат някаква реална полза от конвенциите, законите и от десетките организации, работещи за подобряване на условията на труд в тези предприятия.

Най-важният документ в тази област е Конвенцията от Хонг Конг, регулираща безопасността и опазването на околната среда при рециклирането на кораби, подписана от 65 страни на 15 май 2009 година. Друг важен документ е Базелската Конвенция за контрол на трансграничното транспортиране на опасни отпадъчни материали, влязла в действие през 1992.

Така наречената “Стратегия за по-добро рециклиране на корабите”, приета от Европейския Съюз през 2009 година като продължение на подписаната през 2007 година “Зелена харта за по-добро рециклиране” е пък част от европейското законодателство, което би трябвало да допринесе за по-хуманните и щадящи условия на труд в тази индустрия. Най-вероятната причина за тези документи е фактът, че голяма част от корабите, рециклирани в Chittagong Ship Breaking Yards са собственост на европейски компании.

Влиятелни организации като Световната организация по труда (The International Labour Organization (ILO), неправителствената организация “Platform on Shipbreaking”, Международната Организация за Рециклиране на Кораби (“International Ship Recycling Association (I.S.R.A), Международната Организация по Стандартатизация – “International Organization for Standardization (ISO), Работната Група по Рециклиране на Кораби – “The Industry Working Group on Ship Recycling” също работят активно по проблемите на бизнеса с рециклиране на плавателни съдове.

Списъкът с организации, конвенции и закони е дълъг, разнообразен и изглежда много хора наистина ги е грижа. И все пак изпитвах смътно подозрение, че всички тези усилия не правят живота на хората тук по-добър или поне не в достатъчно осезаема степен. Но може би не съм справедлив.

Към края на деня бяхме се промушили през поредната дупка в оградата и гледахме как група мъже теглеха огромна корабна верига в калта на залез слънце. Картината отчайващо ми напомняше Репиновата  “Бурлаки на Волге”. Представих си в този момент и 65-те високопоставени  чиновници, подписващи Конвенцията от Хонг Конг. Дано подозренията ми не са верни.

Последното, което видях, преди да напусна района, беше надпис на вратата на една от площадките за рециклиране, който гласеше “No Child Labor. Safety First.” (Без детски труд. Първо безопасността!). Не беше написан на бенгалски език защото очевидно не е адресиран към местните. Те знаеха отлично, че там деца не се трудят, така че няма нужда това да им се пише. От друга страна една значителна част от тях са неграмотни или пък са деца, които нямат шанса да се научат да четат, което допълнително обезмисляше нуждата надписът да е на местния език.

Беше на английски език, за да го разберат такива като мен и като тези, които работят в горе-изброените организации, съчиняващи конвенции и закони. Аз го възприех като любезна покана да си тръгвам без да задавам повече въпроси. Тръгнах си. Тук така или иначе нямаше какво повече да направя.

Workers walking in the mud, Chittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, AsiaWorkers walking in the mud, Chittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, Asiachittagong_shipbreaking-37Chittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, AsiaChittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, AsiaChittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, AsiaWorkers walking in the mud, Chittagong Ship Breaking yards, Chittagong, Bangladesh, Indian Sub-Continent, AsiaПавел Господинов