ХИЛЯДА ПЪТЕШЕСТВИЯ

 info@thousandvoyages.com /Тел (WhatsApp/Viber): +359 888 420 160 / Facebook / Instagram / Twitter

Пътешествие из Япония (пътепис и галерия снимки)

Този текст представлява пътепис за пътуването на наша група до Япония през септември 2016. В него, освен местата които сме посетили, ще намерите полезна информация за страната, така че да може да се ползва и като справочник (в края на пътеписа). Този текст не претендира за изчерпателност, нито обхваща всички възможни варианти за пътуване.

Тук е програмата ни за пътуване из Япония

Пътешествието ни започна от Tokyo, столицата на Япония, където и завърши. Ще опиша всички места, които видяхме в града наведнъж, макар някои от тях да посетихме в началото на пътуването, а другите в края. Този пътепис съдържа и описание на някои места в Tokyo, които не посетихме с групата, а само аз. Идеята е да имате повече инфо, в случай че планирате свое собствено пътуване.

Tokyo е град с около 17 милиона души население. Големият метрополис Tokyo (с всички предградия) наброява повече от 37 милиона души, което го прави най-голямата урбанизирана територия в света.

Така наречената централна част се опасва от Yamanote Line  на JR (Japan Railways), която е затворен кръг. Тук са включени районите, които са и най-интересни за посетителите на града: Chiyoda (Akihabara), Chuo (Ginza), Meguro (Jiyugaoka), Minato (Akasaka, Shinbashi, Roppongi, Odaiba, Shiodome), Shibuya (Harajuku, Ebisu), Shinagawa (Gotanda), Shinjuku i Toshima (Ikebukuro). В миналото тези части на града са били заселени предимно от шогуните и техните самураи.

Другата интересна част е важния за Япония район от ерата Едо, разположен в североизточната част на днешно Tokyo: Taito (Asakusa, Ueno), Arakawa, Bunkyo, Koto и Sumida (Ryogoku).

Първият район, който посетихме е Shiodome, който през 1872 е бил избран за строежа на известната гара от Yamanote Line –  Shimbashi Station, първата ЖП гара в Япония. По-късно е била построена друга гара, която е започнала да играе ролята на основна и най-важна в Япония – Централната гара в Tokyo (виж текста за нея по-долу). Днес Shiodome е модерен район с много небостъргачи и няколко основни забележителности, които ние посетихме. Може да стигнете до него чрез новата модерна гара Shimbashi Station на Yamanote Line.

В района първо се запътихме към най-големия рибен пазар в света – Tsukiji Fish Market. За съжаление този ден той беше затворен, както и последния ден, когато се опитахме да го посетим. Аз го посетих след това и мога да кажа, че мястото е наистина впечатляващо. Туристи се допускат след 10 часа, когато активната търговия вече е поприключила, но все още може да се види action. Не отивайте там след 11.00, няма да видите нищо освен продавачи и персонал миещ съдове, маси за риба и т.н. Най-ентусиазираните могат да посетят т.н. Tuna’s Auction, което е търг за продажба на риба тон, който се случва в 5 часа сутринта. За целта трябва да сте доста преди 5 часа там, да се наредите на опашката, като отчитате риска, че ако сте примерно 151 човек няма да ви пуснат (квотата за туристи е по 150 човека). Имайте предвид, че такситата в Tokyo са много скъпи (около 5 или 6 долара на км), които трябва да ползвате, тъй като през ноща няма транспорт в града или трябва да сте отседнали в близост до пазара.

С групата не успяхме да видим самата продажба на риба, но пък ядохме в единствения суши ресторант, които беше отворен през този ден. Имаше малка опашка, но успяхме да се вмъкнем и хората от групата хапнаха вкусно и най-важното, съвсем автентично суши. Най-вероятно това е и най-истинското суши, което изобщо може да се намери.

Когато аз посетих пазара в един от следващите дни, опашките пред суши ресторантите бяха огромни.

Казват, че на този пазар се продават най-много и най-разнообразни риби в света. Действително, по-скоро беше изключение за мен да разпозная някоя риба или морски дар. Също така предизвикателство беше дори мисълта, че бих могъл да сложа в устата си нещо изглеждащо по този начин, както и често гледащо ме с големи ококорени очи (голяма част от рибите и другите морски обитатели се продават живи в големи съдове или малки басейнчета пълни с вода). Това което прави впечатление е как всички работят здраво, мият, чистят, продават трескваво без много приказки. Пазарът е разделен на блокове, като в края на всеки блок има нещо като гишета с усмихнати жени, които прибират парите на търговците. За транспорт в рамките на пазара се ползват малки електромобилчета, така че въздухът не се замърсява. Освен това не мирише толкова драстично на риба и рибни отпадъци, колкото според мен би трябвало, имайки предвид размера на търговията и количествата риба, които се изсипват тук.

В рамките на пазара, както споменах, има суши ресторанти и малки кръчмета, пазар за екзотични японски стоки – водорасли, чай, както и сувенирни магазини.

На кратко разстояние от пазара са градините Hama Rikyu (http://www.japan-guide.com/e/e3025.html), които посетихме. Разположени по брега на залива Токио, притиснати от всички страни от небостъргачи, градините са образец на най-изящната японска ландшафтна архитектура и градинско майсторство. Входът е 300 йени. В единия край има страхотна чайна с прекрасна гледка към градините и небостъргачите. Препоръчвам ви да си отделите няколко часа за тези градини, включително и за малко зен медитация в чайната…много много японско е тук.

По-нататък продължихме с групата в южна посока към пристаните Takeshiba Pier – нови кейове на брега на залива Tokyo. Мястото е прекрасно за разходка и почивка с красиви гледки към залива, небостъргачите и една от най-известните забележителности на града – Rainbow Bridge (Мостът на дъгата). Идеално местенце за фотография.

От кея Takeshiba има директен достъп до една от спирките на футуристичния влак Yurikamome , който тръгва от Shimbashi Station и отива до остров Odaiba.

Това влакче се движи на издигната платформа над улиците, минава грациозно измежду небостъргачите и по Rainbow Bridge, достигайки изкуствения остров Odaiba. Влакчето е без машинист, така че ви съветвам да се настаните най-отпред, за да се наслаждавате на футуристичните градски гледки. То минава през едни от най-впечатляващите урбанистични пейзажи не само в Tokyo, но и в света бих казал. Дори нищо друго да не видите от Tokyo, возенето на това влакче напълно ще си е заслужавало целия път, който сте били до тук. Струва само 350 йени в едната посока и парите напълно си заслужават.

Слязохме от влакчето на гарата Daiba на острова Odaiba. Пейзажът тук е наистина извънземен. Може да се разходите по алеята покрай канала или да видите репликата на статуята на свободата. Има аква парк, плаж, но най-вече огромни футуристични сгради. Ние пихме кафе в едно малко кафенце под небостъргачите с изглед към сякаш увисналата във въздуха железница на Yurikamome. Това не е град от нашето столетие и мисля всички се съгласиха с това.

Следващият район от Tokyo, който посетихме е Chiyoda (Akihabara), където се намира  известният в цял свят Electric Town Akihabara по името на едноименната станция на нашата любима Yamanote Line. Тук има стотици малки магазинчета, сергийки с може би милиони различни артикули, свързани с всичко по което тече ток. Тук са и известните maid cafes със сладки сервитьорки облечени като френски прислужници. Входът за кафето струва 600 йени без питието, а снимка с такава красавица – 500 йени. Любовта на японските мъже към сладникавите кукленски малки японки граничи с перверзията, но ние не съдим никой.

Друга подобна изцепка са cat café, където срещу пари може да галите котка и да си пийвате кафе. Ако имате котка в къщи, направете си едно кафе, хванете котката да я милвате докато го пиете и си пуснете някое аниме по Интернет…почти ще сте се доближили до реалността в тези кафенета.

Така или иначе Akihabara е място на младите, електронни маниаци. Ако харесвате и японски момиченца преоблечени като френски прислужници – мястото ви е тук. Гарата Акихабара е също на Yamanote Line.

Следващият район, който посетихме с групата е Shinjuku  и неговата гара Shinjuku Station, най-голямата гара в света, с пътникопоток от около 2 милиона души дневно. И тази гара е на любимата ни Yamanote Line.

Западно от гарата се намира един от най-представителните райони на Токио – Shinjuku Skyscraper District с множество небостъргачи, хотели и правителствени сгради. Тук се намира и най-високото кметство в света – Metropolitan Government Building, което дълги години е било и най-високата сграда в света. Един бърз асансьор ви отнася на 45 етаж, където има кафене и посетителски център, от където може да се насладите на Tokyo от високо. Входът е безплатен, а панорамата великолепна.

След кратка разходка из Shinjuku Skyscraper District сред небостъргачите се отправихме към източния изход на гарата Shinjuku Station, където се намира едно от иконичните кръстовища на японската столица с огромен трафик, неонови светлини и мощен пътникопоток. Често фотоси свързани с Tokyo са именно от това кръстовище.

Непосредствено до самата гара се намира малка уличка наречена Piss Alley (опиканата алея) с малки тесни ресторантчета, които побират едва 5 или 6 човека. Уличката е със запазена атмосфера от старо Tokyo, където поради липса на пространство е нямало и тоалетни. Хората са ходели по нужда направо на улицата, от където и името. Сега никой не пикае на улицата, но така и не пробвахме тоалетните на ресторанта, който в един момент обслужваше само групата ни поради липса на място за други хора. Хапнахме печено месце тук и разни други японски манджи. Горещо препоръчвам мястото за любители на японската кулинария.

Недалече от това място, на около 10 мин пеш, се намира районът Golden Gai – малки улички с множество барове, толкова малки и тесни, че сякаш не са правени за хора, а за играчки или кукли. И това място е остатък от миналото на Токуо, неразрушено и непроменяно през годините, оставено така автентично за любителите на нощния живот в японската столица. Ние попаднахме там през деня, а и валеше, но въпреки това мястото напълно си заслужаваше посещението. Ако имахме повече време със сигурност щяхме да прекараме поне една вечер в това чудно кварталче.

С групата посетихме Shibuya, място за купон, мода и всичко което се смята за модерно към момента. Казват за Shibuya, че каквото се появи по пазарите на тоя квартал, има голяма вероятност да стане хит не само в Япония но и по света. Тук са монтирани най-много светлинни и неонови реклами на квадартен метър в света, рекорд, който до момента никой не е оспорил.

По щастлива случайност попаднахме на местен фестивал само за квартала. Процесии от мъже и жени облечени в традиционни облекла вървяха бавно по главните улици на Shibuya. Доброто настроение цареше навсякъде, хората танцуваха по улиците, изобщо купон в купона. Слушахме живо представление на японски тъпани.  От тази музика косата ми настръхна, а хората които биеха тъпаните влагаха толкова страст и сила, че улицата тътнеше. Преживяването беше великолепно.

Тук се намира и най-голямото, според статистиката кръстовище в света, където на 5 пешеходни линии в час пик се струпват няколко хилиляди човека, които го пресичат. Гледката е зашеметяваща, особено на фона на неоновите светлини по тъмно. Ако вали дъжд, гледката на огромно количество движещи се разноцветни чадъри под дъжда е меко казано вълшебна. Снимахме много, колкото можахме, до откат.

Противно на широкото мнение Shibuya не е толкова скъпо място, поне не толкова колкото Ginza, районът където един кв. метър търговска или офисна площ струва около 100 000 долара.

През Ginza минахме, за да стигнем до рибния пазар на два пъти. Кварталът е скъп, без особен трафик по улиците. Лукс, който по-скоро се усеща, отколкото се вижда, освен в скъпите магазини, с които кварталът е също известен. До преди няколко десетилетия районът е бил блато и старо пристанище…после нещата се променили.

Ключово място в нашето пътуване беше централната гара в Tokyo. Гарата има два основни изхода/входа: Marunouchi и Yaesu. Сградата на гарата от към изхода/входа Marunouchi е с червена тухлена фасада от 1914 година. Това е изходът, който води към Императорския дворец и градините около него, както и към един от най-престижните бизнес райони в Tokyo. В този изход/вход на гарата се намира важният за всеки турист JR East Travel Service Centre, в който може да получите разнообразни и полезни услуги свързани както с пътуване по железницата, така и туристически услуги. Основното предимство на центъра е, че в него служителите говорят английски език. Тук може да получите и вашата Japan Rail Pass, да резервирате билети и много други неща. Аз лично го ползвах някоколко пъти по различни поводи.

На другия изход/вход, наречен Yaesu се намира терминала за скоростните влакове shinkansen до всички основни градове в Япония. Тук е и автобусния терминал номер 7 за автобусите за летището LCC (разположен срещу южния изход/вход на Yaesu). Да , всеки основен изход/вход има още по няколко допълнителни като например северен, южен и т.н.

И от двата терминала има достъп до градските влакове, включително и любимата ни Yamanote Line. Около този изход/вход на гарата има красив площад с много небостъргачи, които оформят така наречения комплекс “Tokyo Station City”.

По време на вашето пътуване из Токио със сигурност ще ви се наложи да минете през тази гара. Тя е огромна и сложна, но тук отново важи правилото – “следвай табелите стриктно” и няма да имате проблем.

Сега следват местата, които аз посетих сам, без групата. Включвам ги в този пътепис, за да могат хора, които планират свое собствено пътуване до японската столица да ги имат предвид за посещение.

Районът Asakusa (историческата част на Токио от Ерата Едо.

Най-важните места в този район са огромната порта Kaminarimon (Kaminari Gate), водеща към храма Sensoji Temple.

Между портата и храма минавате по търговската уличка Nakamise, която ще ви отведе към втора порта наречена Hozomon. На тази уличка може да си купите сувенири, местна храна и други. Това е определено туристическо място със съответните цени.

След портата Hozomon се намира главната зала на храма с 5 етажна пагода. Сградите на храма са били разрушени по време на войната и едва насокро възстановени. В рамките на храма е всъщност едно от най-старите светилища в Япония – Asakusa Shrine, построено през 1649 година от Tokugawa Iemitsu. То се намира само на няколко метра от основната зала на храма. До този исторически комплекс може да стигнете от гарата Asakusa Station, която обаче не е на Yamanote Line. Необходимо е да ползвате метро като например Ginza Line.

В същия район отвъд реката се вижда архитектурен комплекс от няколко сгради оформящи внушителен градски анамбъл. Една от сградите е Asahi Beer Tower, дом на пивоварните Asahi. Тя е завършена през 1989. По неизвестни причини странната скулптура на сградата не ми прилича на пяна от бира, а на нещо друго.

Съвсем наблизо е Парка Sumida, разположен по брега на реката Sumida, известен с вишневите си дървета. Поради това през сезона на цъфтежа им той се превръща в едно от любимите места за посещение и разходка.

Тук се намира и една от многото спирки на речния автобус на Токио (Tokyo Water Bus), добра алтернатива за обиколка на Токио с изглед от водата. С корабче може да се стигне надолу по реката Sumida до острова Odajba, от където може да вземете вече споменатото влакче Yurikamome и да се приберете до Shimbanshi Station на любимата Yamanatote LIne.

Спирката Asakusa не е на Yamanote Line. До този район трябва да стигнете с някои от линните на метрото като например Ginza Line. Тук не важат Japan Rail Pass.

Едно място, което не посетихме с групата, но може би било интересно за гостите на града са ресторантчетата под мостовете от Централната гарата Tokyo до гара  Yūrakuchō. Това е стара част от японската столица, с множество малки ресторантчета, разположени под жп мостовете. С тях се изчерпва всичко по-интересно в този район.

Следващото хубаво място в Tokyo е парка Ueno, един от големите столични паркове. Най – забележителното в него са музеите, които се намират там: Националния Музей на Токио (Tokyo National Museum), Националния музей на Западното Изкуство (National Museum for Western Art), Токийския Метрополитан Музей на Изкуството (Tokyo Metropolitan Art Museum), както и Музея на Науката (National Science Museum). Тук се намира и зоологическата градина. Мястото е идеално за малка почивкa и отдих от градската джунгла в тази част на града.

Освен огромната гара Ueno Station на Yamanote Line, с която най-вероятно ще стигнете до парка, наоколо е и квартала Ueno, една от старите части на Tokyo. Мястото не е толкова футуристично. Има малки улички, пълни с ресторантчета, барчета, малки магазини…като цяло по-човешко място.

Следващата гара след Ueno по линията Yamanote е Nippori. Районът е известен с това, че големи части от него са все още запазени непокътнати от миналия век. Това е също стара част от Tokyo. Съвсем до жилищните райони и на метри от гарата се намира старо гробище. Къщите са в непосредствена близост до него. Прави впечатление, че много гробища се намират в самите градове, вътре в тях, съжителстващи мирно и тихо с живота. Мъртвите и живите делят едно наистина малко пространство.

Като цяло този район е приятен и ако имате повече дни в Tokyo, може да го посетите. Слизате на гарата Nippori на Yamanote Line и тръгвате нагоре по хълма от северния изход на гарата. Може да продължите през парка и гробището, като ще излезете в парка Ueno, за който стана дума по-горе. Може да приключите разходката си на гарата Ueno, от където да хванете Yamanote Line до вашата спирка.

Друго място, което посетих е китайския квартал в Yokohama – Yokohama Chinatown. Самият град Yokohama е втори по големина в Япония по население, като на практика е залепен до Токио.

Тук е момента да отбележа, че Япония е силно урбанизирана страна. Когато пътувахме във вътрешността, почти през цялото време влакът минаваше изключително през урбанизирани територии, като на практика е невъзможно да разберете кога напускате един град и влизате в друг, така както това е ясно видимо и забележимо в България и дори в Европа.

Но обратно сега към китайския квартал в Yokohama, най-големия в Япония. Самите китайци предприемчиво са забелязали интереса на туристите към тяхната цветна и шумна култура, както и страхотната кухня. Поради това са превърнали квартала в туристическа атракция със съответните цени. Бях изгладнял и с нетърпение чаках да пристигна в квартала, за да се наям с китайско веднъж и за винаги. Както с всички очаквания и това се оказа измамно…храната верно е китайска, но няма много общо с гоемите порции, с които обикновено свързваме китайските манджи. Хапнах някакво супер горещо късче месо завито в тесто и изпържено в горещо олио. Освен че трябваше да го чакам да се охлади, изобщо не ме и нахрани. Цената няма да ви я споменавам.

Общо взето може да пропуснете тази атракция, но ако решите да идете, слезте на гарата Ishikawacho Station на JR Keihin-Tohoku Line, до където важи Japan Rail Pass.

До тук беше Токио.

С нашата групичка продължаваме към Kyoto, старата столица на Япония.

Всички, които пътуват из Япония отиват в Kyoto. Градът е приказен. Веднага се усеща разликата със забързания Tokyo. Градът е сякаш по-нормален, изглежда и се усеща по-човешки. Отседнахме в един спокоен квартал в близост до така наречените източни планините (Higashiyama), до който стигнахме с автобус 17 от гарата. Тихи малки улици, малки магазинчета, планини наоколо, а вечер щурци…звуци, които ние в България слушаме предимно по селата. Удобството на локацията беше близостта до няколко от основните забележителности на Kyoto – Сребърния павилион (Ginkakuji – Silver Pavilion) Философския път (Philosopher’s Path –  и градините Hojo до храма Tofuku-ji.

Сребърният павилион – Ginkakuji (Silver Pavilion) е Зен будистки манастир в полите на източните планините (Higashiyama). Първоначално сградата е построена, за да служи като вила през 1482 година от шогуна Ashikaga Yoshimasa. По-късно през 1490 година е превърната в храм. Днес Ginkakuji се състои от самият сребърен павилион, още няколко храма, прекрасна градина и една уникална суха пясъчна градина. Разходката в целия комплекс е много приятна.

От сребърния павилион започва така наречения Философски път (Philosopher’s Path), който продължава до квартала Nanzenji.

Става дума за почти 2 километрова пътека, виеща се покрай канал, минаваща покрай много храмове, малки кафенета и сувенирни магазинчета. Мястото и пътеката са разкошни. Това е едно много зен място. Ние го изпрактикувахме в едно от кафененцата, където стар японец ни поднесе кафе. Усещането е за съвършенство, пълно спокойствие и склонност към философстване…от където и името.

Не вярвам след пътеката да сме станали по мъдри, но определно станахме по-спокойни. Това е мястото за практикуване на зен, ако затова сте дошли в Япония.

След края на пътеката продължихме към градините Hojo до храма Tofuku-ji.

Kyoto е град на градините и на Зен. Толкова са много, че ще са ви необходими седмици, за да ги обиколите всичките. Ние се спряхме на тази градина.

Hojo са най-известни с каменните си градини, които често са оприличавани на тигри и техните малки, пресичащи река. Интересен обект тук е странен акведукт, който ги пресича почти изцяло. Построен е в периода Meiji (1868-1912), като част от канална система предназначена за пренос на стоки и вода межди Kyoto и езерото Biwa. Ние се разходихме по пътечките около акведукта – много приятни сенчести местенца, идеални за практикуване на Зен или просто за отдих. Спокойно може да отделите цял ден или два само за тези градини и храмове.

По-късно вечерта останахме малко изненадани, когато разбрахме, че всички заведения затварят твърде рано или отварят късно. Така или иначе в един момент имаше опасност да останем гладни. Италианското ресторантче Toro Toro в квартала спаси положението. Всичко беше много вкусно, но не ви препоръчвам домашно прготвената пица, защото освен че приготвянето й отнема около половин час, резултатът не беше особено впечатляващ. Двама японци празнуваха рожден ден на жената-японка, Това бяха единствените други гости на заведението. Пяхме песничката за Рождения Ден, а в замяна получихме по чаша шампанско. Хубаво и мило.

Къщата, в която спахме, беше типична японска къща с легла на земята; малка но с всичко необходимо. Нашият домакин Стивън каза, че къщата е на родителте му, които са се преместили в Кобе. Просто и автентично – истинска къща в истински жилищен квартал. Нищо туристическо и много човешко.

Следващият ден беше посветен на Gion – кварталът на гейшите и на миналото. Това е историческото сърце на Kyoto, пъстро, шумно и много много туристическо място.

Когато слезете на спирката Gion Bus Station, чрез която е най-вероятно да попаднете в квартала с почти туристическия автобус номер 100 от гарата, от едната страна на големия булевард ще видите входа към един огромен парк и Храма Yasaka, а от другата страна ще видите самия квартал Gion.

Ние първо се насочихме към храма и градината около него. Храмът Yasaka Shrine е още известен като храмът Gion. Това е един от най-известните храмове в Kyoto изобщо, основан преди около 1350 години. Той има вътрешна свещенна и външна приемна части, които са в една обща сграда. Пред сградата има множество фенери с имената на благодетели или бизнеси, които са дарили средства на храма.

Ние тръгнахме нагоре покрай храма през градините, които са също много красиви.

Станахме свидетели неволни на погребение, а малко по-късно и на сватба. Предизвикахме и интереса на един възрастен японец, който проведе с нас кратък, но съдържателен разговор с много ръкомахания и жестикулации.

След градините и храма се насочихме към самия квартал Gion.

Разходихме се по известната улица Hanami-koji от големия булевард Shijo до храма Kenninji, който също разгледахме, но само неговата външна част. Целият комплекс е огромен, а времето твърде малко за всичко. В дъното на уличката Hanami-koji се намира нещо като културен център – Gion Corner. Всяка вечер за туристите има представления, които демонстрират някои от по-важните японски културни традиции като чаена церемония, икебана, bunraku и танцово изкуство представено от гостуващи известни maiko (старши гейши). Нашата групичка гледа едно такова представление.

Върховното удоволствие, което този квартал може да предложи е да бъдете забавлявани от maiko (гейша, която се обучава) или geiko ( висша гейша), докато вечеряте в типична японска чайна наречена ochaya. Това са много скъпи и ексклузивни услуги, които в общия случай не са за простосмъртни, към които се числим ние.

Аз лично на два пъти видях истинска гейша в непосредствена близост. Първият път това беше звездата от представлението, което нашата групичка посети. Тя мина почти до мен, усещайки едва доловимия дъх от нежния й парфюм. Вторият път беше до Философския път, когато гейша на почтенна възраст в пълна униформа и грим стоя близо 5 минути пред такси със запален двигател, докато нещо обсъждаше с асистентката си. Как познах, че са гейши? Повярвайте, никога не бихте сбъркали истинска гейша, когато я видите.

Иначе въпросът е уместен, тъй като множество места в Gion предлагат кимона под наем или приготвяне на спецалните прически…изобщо, ако желаете може да се преобразите за минути в гейша и да се мотате в такъв вид из Gion. Никой няма да ви обърне внимание, освен белите туристи, които ще се надпреварват да ви снимат.

В Kyoto посетихме един от известните пазари –  Nishiki Markeт, изключително колоритно място, с може би най-голямото разнообразие от рибни продукти и ястия от морски дарове, които аз лично някога съм виждал. Не случайно го наричат “Кухнята на Kyoto”. Тук за разлика от рибния пазар в Tokyo, търговията е на дребно. Всички продукти са на показ, може да опитвате или направо да си купите специалитети, които се предлагат обикновенно на клечка.

Пазарът има многовековна история, като първите сергии са се появили към 1310 година. Някои от магазините са собственост на стари фамилии, които продават рибни деликатеси и до днес.

Пазарът е за любители и познавачи на тънката японска кулинария, тъй като тук могат да се намерят редки продукти. Всичко или почти всичко на този пазар е местно производство.

За момент се почувствахме като малки деца в сладкарница. Всеки беше грабнал по една клечка с нанизано малко октоподче или просто мръвка от неизвестна морска твар и зяпаше по цветните сергии.

Вечерта с нашата групичка заседнахме в един саке ресторант, където сервитьорът ни поднесе 5 вида саке (от всичките 100 възможни), за петимата човека по една бутилка, за да можем да опитаме различни марки. Стана ни весело още преди да сме опитали от питието…хубавата музика и обстановка, сакето в чашите пред нас ни показваха хубавата страна от живота. Бяхме щастливи и доволни

Позамаяхме се, макар да ни се стори, че сакето не беше силно. Тръгнахе да си ходим, като се поомотахме малко по улиците. Някак постепенно лицата на портиерите пред ресторантите станаха много сериозни, а костюмите им сякаш не бяха на портиери, а шити по поръчка. Появиха се нагласени японски дами, които слизаха от скъпи коли първо с единия крак, после с другия. Пошегувахме се, че май попаднахме в квартала на японската мафия, но май не бяхме далеч от истината. Докато успеем да разгледаме нощния живот, се оказахме на нашата спирка, а след малко и в рейса за нашата къща тази вечер.

На следващия отпътувахме за Hiroshima. От Kyoto до Hiroshima има често влакове, но повечето се сменят в Osaka, който е на около половин час от Kyoto. Добре е да вземете директен влак. Пътуването е около 2 часа.

След като си оставихме багажа на багаж, се качихме на регионалното влакче за остров Miyajima, което тръгва от първата платформа на гарата. Самият влак се нарича Miyajima, така че се намира много лесно.

Пътуването трае около 30 мин. След това подир тълпата, се качихме на ферито за острова, което тръгва от фери терминала срещу гарата. Всички отиват на острова, така че няма как да сбъркате.

В някои пътеводители наричат острова един от най-красивите в Япония, който в същото време не е много туристически. Това което видяхме леко се разминава с горното твърдение, защото тълпите бяха големи, може би все пак заради съботния ден.

Официално островът се нарича Itsukushima, но повечето хора го знаят като Miyajima, което на японски означава храмов остров. Това е заради най-важната забележителност – храмът Itsukushima Shrine  и портата към него – Torii gate, която се вижда още от ферибота.

Смята се, че тази порта е един от най-забележителните паметници в Япония. Масивна, оранжева, построена над водата в близост до брега, подобно на храма Itsukushima. Когато има отлив може да прецапате, както направихме и ние, до самата порта и да я разгледате от близо. Целият залив при отлив, заедно с портата са интересна гледка и хубаво място за посещение, където ние останахме известно време.

Itsukushima е Shinto храм, място за богослужене и дом на kami, както се наричат Shinto Боговете. Във вътрешните, недостъпни за всеки помещения на тези храмове, се съхраняват свещенни предмети, чрез които се почитат Shinto Боговете. Хората посещават Shinto храмовете, за да почетат kami или да се помолят за щастие, късмет или изцеление. Тук се извършват кръщенета, както и сватби.

Стъпихме на острова и веднага се сблъскахме с едно от нещата, за което бяхме чели предварително – свикналите с човешко присъствие сърнички, които служителите на фери терминала почти с ритници гониха от залата с пътници. Сърничките си търсеха храна, която взимаха направо от ръцете на хората, някои от които така се изненадваха, че губеха първоначално идея как да реагират на този интерес. Други им се радваха, ние определено зяпнахме малко неподготвени за такъв “див” живот на острова. А сърничките, както стана ясно по-късно от опит, не отказваха пържен октопод, рибка и всичко което хората слагаха в уститите си. Сигурно си мислеха “щом е добро за тях, значи е добро и за нас”.

Тук климатът е определено тропически – тежко, влажно и задушно. По всичко личеше, че сме вече доста на юг дълбоко в тропиците. На островчето има пазар, повече ориентиран към туристите. И тук може да се опита превъзходна морска храна.

Една от най-важните атракции на острова е планината Misen. До специална наблюдателна платформа с кафене и инфо център в близост до върха на тази планина се стига с панорамен лифт.

Самата платформа предлага спираща дъха почти 360 градусова панорама към залива на Hiroshima и прилежащите острови. Kазват, че това едно от местата с най-добра гледка в Япония. Напълно потвърждаваме това. Мястото е великолепно и напълно си струва 1000 йени в едната посока с лифта.

Ако не ви се слиза пеш, може да си купите комбиниран билет изкачване и слизане за 1800 йени. Част от групата ни слязохме слязохме пеш през планината директно до националния парк Momijidani, от където тръгва и лифта нагоре. Има няколко маршрута за разходки из планината.

Ако имате време може да прекарате цял ден или дори два тук, да се насладитена великолепната планина и тропическа гора. Казват, че е романтично да отседнете в местен хотел наречен ryokan. Ако няма места в тези хотелчета, добра идея е да отседнете в Hiroshima и да пътувате до острова, който наистина не е далече от града. Влакчето до гарата с ферито и после самото фери до острова се покриват от Japan Rail Pass, защото са част от JR.

Вече доста изморени се качихме на ферито за връщане, после на влака и обратно в Hiroshima. Апартаментът ни беше на около 8 мин пеш от гарата. За съжаление не остана време днес да посетим мемориалния комплекс в чест на пострадалите от атомната бомбардировка над Хирошима през 1945.

Hiroshima’s Peace Memorial Park e може би най-важната забележителност на града. Той заема площ от около 120,000 квадратни метра. Преди бомбата районът е бил политическото и икономическото сърце на града. Това е причината пилотът на самолета с бомбата да се насочи именни към тази част. 4 години след бомбата е било взето решение районът да не бъде възстановен, а да бъде построен този парк вместо това. Най-важната част от Парка е Peace Memorial Museum. Експозицията разказва основно за събитията на 6 август, денят на бомбата, а някои от експонатите са откровенно потресаващи. Този паметник е важен и ние наистина съжаляваме, че не успяхме да го видим.

На следващия ден нашето пътешествие продължи с 6 часовото пътуване от Hiroshima до Tokyo, като за това време преодоляхме около 900-те км между двата града, колкото горе долу е разстоянието между София и Виена.

Останахме в Tokyo още ден и половина, за което време посетихме обектите, за които писах вече в началото.

С това приключи нашето пътешествие из Япония. Аз бих завършил този разказ с думите на разказвача от едно филмче за Япония – “You must see it to believe it” или в превод “Трябва да го видите, за да повярвате”.

Е, ние предлагаме възможността да видите страната, така както я видяхме ние през гореописаното пътуване. Може да очаквате същото или дори още повече. Ето и нашата програма: http://thousandvoyages.com/tours/пътешествие-из-япония-с-влак/

Справочник

Добра идея е да се снабдите с така наречения Japan Rail Pass който ви дава възможност да пътувате 7, 14 или 21 дни с всички влакове на държавната железница JR, включително всички скоростни влакове (Shinkansen), Narita Express от и до летището и най-важната жп линия в Tokyo -Yamanote Line. Тези карти се купуват предварително от чужбина, ваучерите се доставят с FedEx, а истинските карти получавате едва като пристигнете в Япония от специалните бюра на компанията срещу паспорт. Тези карти са важни защото пестят пари за иначе изключително скъпия транспорт в Япония. Повече информация може да прочетете от линка по-горе.

Nartita Express на JR е скоростен влак между международното летище Narita и Токио. Билетът до града струва около 3000 йени в зависимост къде отивате. Влакът е само с резервации. Ако имате предварително закупен Japan Rail Pass, може да го активирате на летището. На същото гише ще ви дадат и запазено място, което е безплатно. Така ще си спестите от билет за транспорт до града. Ако пътуването ви приключва в рамките на валидността на Japan Rail Pass, то ще може да ползвате Japan Rail Pass и за връщане до летището.

Могат да се ползват и автобусите LCC, които струват твърдо 1000 йени до централната гара в Tokyo или Ginza. Те са на често, пътуват късно вечерта или много рано сутринта и са доста удобни (аз лично ги ползвах два пъти). Може да се плаща в брой направо в автобуса на шофьора, така че при всички случаи трябва да си носите някакви йени със себе си или да си изтеглите от банкомат на летището.

Има и друг бърз експерс между летището и града – Keisei Express, което частна линия и пътува до района на Ueno в Tokyo.

Транспортната система в Tokyo е на пръв поглед сложна, но с времето се свиква и всъщност разбирате колко ефективна е тя. В Tokyo се движат влакове, метро, автобуси и кораби. Тук не мога да опиша всички възможни опции. Най-важната линия за туриста с Japan Rail Pass е Yamanote Line, зелените влакчета, които се движат в кръг около централната част на града. За тази линия важи Japan Rail Pass. Тя минава през най-важните и забележителни места в града, които евентуално бихте искали да посетите. Някои от тези забележителности са на разстояние от Yamanote Line – може да идете до тях пеш в повечето случаи или да ползвате метрото за няколко спирки.

Това, че имате Japan Rail Pass е голямо предимство, защото освен че пести пари, пести и много време да си купувате билети от автомати, които на пръв поглед изглеждат като ротативки с много функции. Другото е, че заплащането за транспорт става за пропътувано разстояние т.е. зависи колко сте пътували. Tака например по Yamanote Line за 2 или 3 спирки може да платите около 160 йени, докато за 6 или 7 спирки сумата нараства до към 250 йени или повече. Ако сте с билет и се окаже, че спирката на която сте слезли струвa повече пари, от колкото сте си купили билет, има други машини за добавяне на пари…почва се една математика, с която се свиква разбира се, но е времеeмко за туриста, за който всяка минута е ценна. Като прибавите, че дневно сe качвате и слизате от множество гари всяка от които на различно разстояние, може да си предствите времето, което бихте изгубили. Имайте предвид, че Japan Rail Pass е за JR влакове само. Ако искате да се возите и на метро или автобуси (които не са JR) може да си купите дневни карти от по 720 йени, които важат за целия градски транспорт. Има още много и най-различни карти и намаления. В заключение за транспорта – вземете си Japan Rail Pass и се придържайте към Yamanote Line в Токио, което ви е напълно достатъчно, ако сте за няколко дни в града и искате да посетите основните забележителности.

Не се опивайте да схванете или запомните гарите в Япония. Невъзможно е. Просто следвайте стриктно табелите за линиите, които искате да ползвате и изходите за местата, които искате да посетите. Това ви е напълно достатъчно, стига разбира се да знаете къде искате да идете. Ако изберете грешния изход на някоя от гарите, той ще ви изведе в друг квартал, след което ще ви отнеме доста услия и нерви да намерите това което търсите. Да, търсената забележителност е близо до тази гара, ама е от другата й страна….което е една неприятна, но твърде възможна констатация..

Друго важно улеснение за Tokyo са картите Pasmo (http://www.pasmo.co.jp/en/) и Suica (http://www.jreast.co.jp/e/pass/suica.html), предплатени “умни” карти, в които слагате определена сума (на гише или с автомат). Може да ги ползвате за целия градски транспорт, както и в редица магазини като мапример 7 Eleven. Тези карти са много полезни, особено ако нямате Japan Rail Pass. Просто доближавате картата до специален четец на входа на гарата и на дисплея се изписва сумата, с която разполагате. На изхода отново доближавате картата до специалния дисплей, на който се появява сумата, която сте изразходвали за пътуването, както и остатъчната сума в картата. На гарите има специални автомати, лесни за употреба, където зареждате картата с пари. Става много бързо и пести ужасно много време.

Ключова помощ при пътуването из Япония изиграха няколко мобилни приложения:

Първото приложението, за което искам да ви напиша е Hyperdia, което може да си свалите на телефона. То показва по опростен начин разписание и тарифа на влакове между две гари в цяла Япония. За съжаление работи само в online режим и след месец трябва да си го заплатите.

Друго полезно приложение е Tabimori. Работи и без интернет. Заедно с много полезните неща като информация за посещаваните места, то ще ви даде и връзки между влакове, което ще ви ориентира доста добре, макар и без конкретни часове и тарифи.

По отношение на навигацията аз ползвам приложението maps.me , което позволява свалянето на безплатни карти за всеки район, който посещавате, да си добавяте bookmarks, като след това приложението може да ви заведе до тях с ясна навигация. Най-важното е, че работи без интернет, като условието е да си свалите всички необходими карти предварително.

За въпроси и допълнителна информация за пътуване из Япония може да пишете на info@thousandvoyages.com

Павел Господинов

 

НАШИТЕ ТЕМАТИЧНИ СТРАНИЦИ (странички с програми, пътеписи, истории, фотографии, видео т.е всичко на едно място за любим наш район):
.

Исландия и остров Шпицберген (Норвегия)
Централна Азия
Близък Изток
Далечен Изток и Югоизточна Азия
Индийски субконтинент
Мароко

Всички права запазени © Хиляда Пътешествия ЕООД. 

error: Content is protected !!