Пътуване До Ладак В Индийските Хималаи – Част Трета

Първа част – Пристигане в Делхи, столицата на Индия

Втора част – Град Ле (Leh), столицата на района Ладак (Ladakh) в щата Jammu & Kashmir

Трета част – На запад от град Град Ле (Leh) по пътя NH1 (Leh – Srinagar)  до Lamayuru и обратно

След закуската се отправяме на запад по пътя NH 1 (Leh – Srinagar).

Два са основните пътя водещи от и към Leh, столицата на Ladakh – пътят с кодовия номер NH 1 от Srinagar (Кашмир) през Sonamarg – Zoji La – Drass – Kargil – Khaltse – Lamayuru – Nimmu до Leh и пътят от Manali до Leh.

Начало на това пътуване започва през лабиринт от военни бази на изхода на Ле. Районът Ladakh е тежко въоръжен поради близост с размирния  район на Кашмир. Преминаването през този военен “град в града” отнема около 30 минути. Постепенно сградите на поделенията изчезват. Усещането, че си в Сахара е много силно и натрапчиво. Светлината на тази височина е особенно ярка. Обектите и планините се виждат изключително ясно. Очите трудно се насищат на тази кристална визия, а удивлението на групата непрекъснато нараства.

NH1 е част от стар централно-азиатски път започващ от Srinagar през Ле и стигащ до Yarkand. Проправян ръчно през недостъпните планини през 17 и 18 век, днес работниците наемани от “Border Roads Organisation (BRO)” за неговата подръжка също работят ръчно.

Първата спирка за днес е Манастирът Phyang, основан през 1515 година, разположен в селото Fiang на около 16 км от столицата Ле. В Манастира има няколко свещенни храма, фрески и около 900 годишен музей, известен с идолите си, включително и няколко от Кашмир, датиращи от 14 век. В музея са изложени също китайски, тибетски и монголски оръжия. Манастирският фестивал Gang-Sngon Tsedup се провежда между 17 и 19 ден на първия месец на Тибетския календар.

Ние заварихме няколко монаси, които тихо боядисваха стотици статуи на Буда, пръснати около тях. Тихата музика, празното пространство и тези няколко мъже, съсредоточени в занятието си създаваха приказна и изключително спокойна атмосфера. С леко нежелание се откъсваме от хладината на манастирското помещение и потегляме към планините.

Както си пътуваме по шосето между хълмовете, внезапно шофьорите спират колите и ни посочват към единия хълм, на който виждаме надпис “Magnetic Hills”. Кръстени са така заради оптичната илюзия, за която очевидци казват, че се вижда на това място – пътят надолу, изглеждал като път нагоре и колите изглеждали сякаш се движат против законите на гравитацията…Е взирахме се доста упорито в хълма и шосето, но не успяхме да забележим тази оптична илюзия. Дигаме рамене, мятаме се на колите и продължаваме напред.

Високопланинската пустиня, както често наричат Ладак, започва да се разкрива постепенно с цялото си великолепие пред очите ни.

Скоро пристигаме в будисткия Манастир Basgo, един от най-запазените и внушителни манастири в Ладак. Намиращ се на около 40 км от Ле, Манастирът е построен за владетелите от династията Namgyal през 1680 година. По време на възхода на Ладак, манастирът е играел важна роля. Бил е значителен културен и политически център. Самият манастир е построен на хълм, от който се разкрива красива гледка към селото и околностите. Днес е известен с внушителната си архитектура, със статуята на Буда и множеството стенописи. Това е един от най-живописните манастири в Ладак.

Междувременно става време за обяд. Спираме в селото Alchi, близо до известния манастир, където хапваме в приятен ресторант. Няколко жени приготвят храната директно пред нас на тезгях. Прекарваме един прекрасен час в тяхната компания и няколко вкусни манджи.

След хапването се спускаме по пътеката обградена със сергии, предлагащи сувенири, до входната врата на Манастира.

Манастирът Alchi или Гомпата Alchi е будистки манастир, по-известен като монашески комплекс (chos-‘khor) от храмове в селото Alchi. Самият комплекс се състои от 4 отделни групи, пръснати в селото, датиращи от различни периоди. За манастира Alchi се смята, че е най-старият и най-известен от всички храмове в монашеския комплекс. За тях се твърди, че имат характерен стил и са свидетелство на уникално майсторство. Самият Манастир Alchi е много малък, но всички фрески и почти целия интериор са напълно запазени. Усещането за древност и святост е осезаемо на толкова много нива, че оставаме тук за по-дълго.

Манастирският комплекс е бил построен според местната традиция от гуруто Rinchen Zangpo някъде между 958 и 1055 години. За стенописите в него се смята, че са от тибетския монах Kal-dan Shes-rab и са от 11 столетие. Централната зала (Dukhang), както и главния Храм (gTsug-lag-khang), който е триетажна сграда, са построени в кашмирски стил.

От всички манастири, които посетихме в Ладак, единствено този е не-действащ, направен като музей, без монаси, служби и т.н. Късче консервирано минало, запазено за нас днес.

Пътят, по който се движим върви почти плътно покрай Индус, една от големите и важни реки в Азия. Тази река влачи водите си от север на юг и е с дължина от 3,610 км, което я прави една от най-дългите реки в Азия. Изворът й е някъде в западните части на Тибет, в подножието на върха Kailash и в близост до езерото Manasarovar. Тръгва на юг като тече през Ладак (Индия), районите Gilgit-Baltistan и Khyber Pakhtunkhwa в Пакистан и се влива в Арабско море. Реката играе огромно значение в стопанския живот на Ладак и Пакистан. Интересното за нея е, че сменя цветовете си през различните сезони. По време на нашето пътуване водите й бяха мътни и сивкаво-кафяви, но преди около 3 години, когато пътувах по този маршрут през септември, водата на реката беше ярко зелена. Контраста с ярко синьото небе и пастелно оцветените хълмове наоколо правят целия район магичен и вълшебно красив.

Мястото където река Zanskar се влива в река Indus, в долината Nimmu, е много интересно, тъй като двете реки имат различен цвят на водите. Рязката водна граница на фона на драматичните бежави скали придава на целия пейзаж драматичен вид. Това се вижда от една точка на пътя, където често има спрели коли с пътуващи, които се наслаждават на великолепната гледка. Това място е и най-високото в света, където може да се практикува рафтинг. В съседните села има множество фирми, които предлагат това приключение.

През зимата, когато реките замръзнат, мястото става част от известния сред приключенците Chadar Trek, дълъг около 106 км. На ден може да се изминава средно по 16 км по замръзналите води на реката Zanskar и през замръзналото ждрело Zanskar. Този трекинг маршрут става известен след филм на National Geographic.

След селото Khaltse започва една от най-вълнуващите отсечки от пътя преминаващ през двата високи прохода Fotu La (4,108 м) и  Zoji La (3,528 м), част от Голямата Хималайска Стена (Great Himalayan Wall). На места пътят прави около 18 извивики (Hangro Loops), които от високото наподобяват змия.

Опитвам се да си представя ежедневието на шофьорите от “The Jammu & Kashmir State Road Transport Corporation (JKSRTC)”, които обслужват редовните автобусни линии  между Srinagar и Ле, както и  на шофьорите на малките микробусчета, които обслужват местните села – всеки ден, всеки час почти на ръба. Фразата “живея на ръба” не е била никога по-буквална.

Основна забележителност са изрисуваните като цирков антураж камиони, пренасящи стоки между Кашмир и Ладак. Ревът на форсиращи мотори оглася цялата долина. Камионите бавно се изкачват по завоите, спират, връщат назад, за да могат да вземат завоя или пък спират за по-дълго, когато аварират, разбира се на най-тясното място от пътя. Друга причина за запушванията по пътя са постоянните ремонти, които се извършват почти непрекъснато по цялото трасе. Пътят не може да  бъде затворен, животът тук зависи от него.

Постепенно наближаваме селото Lamayuru с едноименния Манастир, един от най-известните в района.

Преди самото село пейзажът рязко се сменя, като се появяват странни бели скали и сипеи, наподобяващи лунната повърхност. Заради това мястото става известно като “Лунния пейзаж на Lamayuru”…и наистина, ако леко притворите очи мястото прилича на Луната…или поне си мислим, че така изглежда Луната от близо. Така или иначе не спираме да щракаме с фотоапаратаите.

Постепенно се приближаваме към Манастира Lamayuru, стара тибетска обител раположена на височина от около 3,510 метра. Най-старата оцеляла сграда в Манастира е храма Seng-ge-sgang, на южния край на скалния хълм, на който е разположен манастирския компплекс. Построена е от известния монах Rinchen Zangpo, на който Ладакския Крал по това време възложил да построи 108 будистки гомпи. Така, повечето гомпи в този район, а също и в долината Спити, са дело на този деен монах.

Първоначално Манастирът се е състоял от 5 сгради, като части от тях все още могат да се видят.

Манастирът Lamayuru е един от най-големите и известни манастири в Ладак, в който постоянно живеят и се обучават около 150 монаси. В миналото броят им е достигал до 400, като след това те са се разселвали по гомпите и манастирите в околностите.

Манастирът е домакин на два годишни маскени танцови фестивала, провеждани през 3 и 5 месец на тибетския лунен календар. По време на фестивалите всички монаси от околните гомпи и манастири се събират тук, за да се молят заедно.

Преди 3 години, когато посетих Манастира, нямаше много туристи, мястото ми се стори спокойно и медиативно. Днес зад Манастира има построено малко хотелче, а мястото вече е определено туристическо. Това не пречи обаче на прекрасната атмосфера в Манастира и наоколо. Тук може да видите едни от най-впечатляващите гледки в Ладак изобщо.

Докато се мотаме из манастира едно малко момче – послушник си игаеше през цялото време с една топчица, подскачаше около нея, хвърляше я към посетителите, които му отвръщаха, закачаше се с всички, скриваше се изведнъж, за да се покаже след няколко секунди от прозореца на горния етаж, ухилено до уши. Когато без да се усетя съм поседнал за секунда на банка, където обикновено сядат монасите в главната зала на Манастира, детето сякаш изведнъж стана сериозно и с лек отрицателен знак ми даде да разбера, че трябва да стана. Аз самият се почувствах като виновно дете. Имаше някаква зрялост и мъдрост в малкия монах, сякаш знаеше нещо, което аз не знаех. После то продължи да се закача, да се смее, да се забавлява…а ние си тръгнахме.

На връщане към Ле не спряхме никъде. Времето беше сякаш полудяло…странни облаци забулваха заснежените върхове. Появи се и дъга, което беше знак за дъжд. В Ладак не вали често, заради особеното географско разположение, така че се радвахме, че може би някъде по пътя ще ни завали и дъжд.

Не можехме да спрем да снимаме странната природа в тази високопланинска пустиня, цветовете се сменяха на всеки няколко минути. На края свършихме всички карти и батерии, което ни даде най-после възможността спокойно да се насладим на природата. Какво облекчение!

Край на част трета

Част четвърта – Долината Нубра (Nubra)

Част V – Езерото Пангонг (Pangong lake)

Част VI – Езерото Tso Moriri,  селото Korzok и неговият манастир

Част VII – Делхи и отпътуване от Индия

Тематичната ни страница за Индия/Шри Ланка, където може да намерите нашите пътувания из тези страни, пътеписи, галерии снимки и други материали.