Пътуване До Ладак В Индийските Хималаи – Част Четвърта

Първа част – Пристигане в Делхи, столицата на Индия

Втора част – Град Ле (Leh), столицата на района Ладак (Ladakh) в щата Jammu & Kashmir

Трета част – На запад от град Град Ле (Leh) по пътя NH1 (Leh – Srinagar)  до Lamayuru и обратно

Четвърта част – Долината Нубра (Nubra)

Хапваме в хотела сутринта на бързо, мятаме се на джиповете, спираме за кратко до местната бакалница, за да си купим 2 стека вода за днешния ден и напускаме Ле в северна посока. Предстоят ни около 160 км, които според плановете трябва да минем за около 5 часа. В Ладак рядко има прави отсечки, да не говорим за магистрали в смисъла, който ние влагаме в тази дума. Това е отговор на въпроса  -160 км за 5 часа? Макар някои от основните пътни артерии на района да се наричат магистрали (highway), като например NH1 (National Highway 1), обикновено става дума за тесен, на много места почти еднолентов и/или черен път, който на всичкото отгоре е в непрекъснат ремонт.

 

По такъв един път започваме бавно да се изкачваме нагоре, като Ле остава някъде долу в ниското (3,505 метра да припомня). Първата цел за днес е Khardung La – един от най-високите проходи, през който могат да се движат моторни превозни средства (но не най-високият; обясненията по-долу). Може би е излишно да пиша, че пейзажите стават все по-драматични, пътят все по-стръмен, сякаш постепенно навлизаме в един нов свят. Планините видимо стават по-мощни; облаците някак си се снишават (или ние се качваме до тях). Започваме да усещаме физически промяната във височината.

 

Височинната болест (Altitude sickness) е комплекс от синдроми, които се развиват при бързо изкачване на по-голяма надморската височина, като в основата на състоянието стои недостига на кислород в клетките.

Наши приятели лекари изготвиха подробна информационна справка за това състояние, симптоми, облекчаване и аклиматизация, която може да прочетете тук.

В този текст само ще спомена, че най-важната и ефективна профилактика, както и средство за справяне със симптомите по време на престой на голяма надморска височина, е доброто хидратиране т.е. пиене на много вода. По време на престой на голяма височина не забравяйте също да дишате дълбоко и по-учестено. Ако следвате тези указания, както и онези от информационната брошура, които ви се сторят подходящи за вашия случай, проблеми (поне големи и непреодолими) няма да имате!

Ключова роля играе аклиматизацията. Препоръчително е да пристигнете в Ле (3,500 метра надморска височина) поне 3 или 4 дни преди да предприемете походи или пътешествия на по-голяма надморска височина (над 5,000 метра), където се намират някои от най-красивите места в Ладак. В началото симптомите от височината са осезателни…всеки ги усеща в по-малка или по-голяма степен. През втората половина на престоя ни в района, се чувствахме значително по-добре, преодолявахме разстоянията пеш с по-голяма лекота, а някои от нас дори тичахме по баирите, за да заснемем дивите коне, които видяхме.

Сега обратно към пътя и прохода Khardung La. Изкачването продължава с бавни темпове. Пиенето на много вода, неизменно довежда до чести и настоятелни позиви за ходене до тоалетната. За момченцата не беше проблем. Освен по-удобната анатомия, изглежда мъжката част рядко се интересуваше от това дали някой ни вижда какво правим. Голите стръмни баири, лишени от дискретност са си проблем в това отношение за девойките. Необходимо беше да спираме в малките биваци по пътя, където предлагат чай, кафе и базисен хималайски тоалет. Тук е момента да отделя няколко реда за тези забележителни постройки. Напълно възможно е в Ладак, на фона на безкрайните планини и пустош да видите малка самотна сграда, често на два етажа. Вторият етаж представлява самия тоалет. Най-често килийката е с две дупки – едната е на пода, тази която отвежда нуждата ви към долния етаж (към който имате и директна видимост) и другата, която е вид прозорче, от което задължително се разкрива забележителна с красотата си гледка към някой връх или върхове. Чувствата, които ви обхващат в ладакските тоалетни са странна смесица между облекчение ( на нуждата), лека отврат от миризмата и гледката надолу, възхищение от невероятните гледки, които се разкриват пред погледа ви, лека замаяност и виене на свят (може и леко главоболие) от височината и най-накрая смущение, че усещате всичко това, а не можете да му намерите дума или определение. Най-вероятно ладакците имат дума за това чувство или състояние, но ние не успяхме да я научим.

Както и да е, ходенето в тоалетна във високопланинските райони на страната си е част от приключението и искате или не, ще изпитате горните емоции. Важното е да имате чувство за хумор, да не се задълбочавате твърде много в дупките (най-вече долната) и да настроите възприятията си към красивата част на пътуването.

Бавно приближаваме прохода Khardung La (Khardung Pass). Името на тибетски означва просто “Проход”. Това е проходът и пътят, които водят към районите Shyok и долината Нубра (Nubra), която е цел на днешното пътуване. Една от причините пътят да бъде построен през този проход е била нуждата от достъп на военните до стратегическия глетчер Siachen, който се намира в района. Строежът на пътя през прохода започва през 1976 година и пуснат в експлоатация за МПС през 1988 година. От тогава всяко лято долините, деретата и безкрайните баири на това чудно място се огласят от коли, тежки шарени камиони, мотоциклети (индийците от вътрешността на страната масово пътуват по този начин из Ладак) и велосипедисти, които също видяхме да се спускат от най-високата част на прохода. Фирмата, построила и днес поддържаща пътя се нарича Border Roads Organisation (BRO), чиито работници се виждат навсякъде по пътя. Тълпи малки мъже, жени и почти деца чукат камъчета покрай пътя, упражнявайки крайно неефективен, но затова пък тежък полу-робски труд. Текст за тези хора, ще има в друга част от пътеписа. Тук само ще спомена, че фирмата BRO е и автор на множеството постаменти с мъдри мисли покрай пътя, които имат за цел както да ободряват и развеселяват шофьорите и пътниците, така и да ги предупреждават и стряскат за опасностите на тези опасни пътища… Аз запомних само тези:

“If you drive like a hell, you are going there” (Ако караш като в ада, отиваш в него) или пък “In the land of Lama, don’t be a Gama” (В земята на ламите не бъди гама т.е последен или глупав). Наивитета на надписите ни развеселяваше почти в цял Ладак, защото ги има навсякъде. Някои от тях не са на фирмата BRO, а на Индийската Армия, която е другият основен играч в района. Един от тях дори малко ме разчувства – “Indian Army loves you!” Мисля няма нужда от превод. Темата за военните в Ладак ще засегна в друга част на този пътепис.

Сега още малко за самия проход и претенцията за най-висок такъв, по който могат да се движат МПС-та. Khardung La е висок 5,359 метра. Знакът на най-високата му точка, както и няколкото магазина за тениски в Ле и още дузина публикации в Интернет твърдят, че това е най-високия проход за коли и е с височина от 5,602 метра. Както винаги дяволът е в детайла. Тази височина се отнася за магарешката пътека през прохода, която действително стига тези метри над морската повърхност. Самият асфалт (моторизиран път) е по-ниско разположен – 5,359 метра.Независимо, че рекордът се оказва лека заблуда, проходът е много важен и не по-малко внушителен от всеки друг в района. От тук в миналото са минавали керваните от Ле към Кашгар в Централна Азия, които наброявали над 10,000 коне и камили. Днес в долината Нубра все още могат да се видят големите двугърби камили, наречени бактриански (Bactrian), останали от славните времена на големите кервани (за тези камили има текст по-долу).

По време на Втората Световна Война, когато все още е нямало широк път през прохода, са били правени опити да се транспортират материали и военна техника от Индия към Китайската граница.

Както споменах по-горе, пътят през прохода има значителна стрегическа важност, поради което се ползва масово от военните. Ние станахме свидетели на военен конвой, който отне близо 40 минути да се изниже по тесния път, а военните камиони бяха повече от 100.

На върха на прохода колите спират, за да си починат както шофьорите, така и пътниците. Има медицински пункт за бърза помощ. Едно малко хълмче е цялото покрито с тибетски молитвени знаменца. Имайки предвид отдалечеността, мястото е доста населено през тази част от годината, а разнообразието от коли, джипове, автобуси и колелета е наистина забележително. Имаше даже трактори, два от които бяха запречили основния каменен знак на прохода, бяха пуснали двигателите си и бяха обсебили ключовата точка за значително време. Освен замърсяването, което причиняваха, силно впечатление направи арогантността на хората, които ги караха. Развиках се на развален английски, но недоволството ми сякаш оттекна в безкрайните баири нечуто. Хората наоколо, които също страдаха, сякаш не реагираха. Само един млад индиец очевидно разбра за какво се ядосвам и в знак на съпричастност ми поднесе юмрука си да го посрещна с моя. Този международен жест за братство и солидарност ми хареса, но не успокои яда ми поне още половин час, след като напуснахме мястото.

Бавно започваме да се спускаме към долината Нубра, крайната цел на днешното пътешествие.

Нубра (Nubra или долината на цветята) e долина с три големи разклонения, разположена северно от столицата Ле, до която се стига през пътя и прохода Khardung La. Малкото градче Diskit е главното населено място в този район, известно с големия си манастир.

Самата долина разделя двете големи планински вериги, които доминират Ладак – двата планински масива Karakoram и Ladakh. През долината текат реките Nubra (или другото й име Siachan) и реката Shyok, която е приток на най-важната река в Ладак – Indus. Средната височина на долината е 3,048 метра т.е. по-ниско разположена е от Ле.

До долината може да се пътува само със специално разрешително за чужденци, а от скоро и за индийски граждани (1 април 2017). Ограниченията са заради стратегическото местоположение, причина за което е близостта с Китай.

Първото място, което посетихме в района е градчето Diskit – малко прашно място, което играе ролята на административен център. Спираме до манстира Diskit и тръгваме по тесните му улички. Освен, че е най-големия, това е и най-стария манастир в Долината на цветята.

Будистката обител принадлежи на сектата Gelugpa (Жъта Шапка) на Тибетския Будизъм. В манастира има статуя на Cho Rinpoche (Буда с корона), разположена в залата за молитви. Тук ще видите огромен молитвен тъпън, а стените са изографисани със страшни сцени на демони и кървави схватки. На тавана на главната молитвена зала може да се видят фрески изобразяващи манастира Tashilhunpo в Тибет. Това е действащ манастир, към който има и не-религиозно училище с преподаване на научни дисциплини на английски език за местните тибетски деца от района.

Всеки манастир в Ладак има своя фестивал. Този на манастира в Diskit се нарича Dosmoche и се провежда всеки февруари, през зимата. Този фестивал е много популярен сред жителите на долината, които го посещават масово. Една от причините е, че през този период на годината достъпът до останалата част на Ладак и столицата Ле е силно ограничен заради снега, който затваря проходите.

От манстира, пък и от цялата долина се вижда огромната статуя на Буда, където се намира и главната резиденция на ламата на долината Нубра. Височината на скулптурата е 32 метра, обърната към реката Shyok посока Пакистан. Ние не се качихме до самата статуя, тъй като тя се вижда много добре от всички страни, а най-добре от манастира, където предпочетохме да поостанем по-дълго време.

Следващият район, към който се насочваме е селото Hundar, което е било местна столица през 17 век. Между Hundar и Diskit се намират известните пясъчни дюни на Нубра, дълги няколко десетки километра. Те се виждат много добре от пътя, по който минаваме т.е по пътя свързващ двете населени места. Hundar е последното село, докъдето чужденци могат да стигнат т.е. не могат да продължат към района Balti, който вече е гранична територия.

В близост се намира селото Baigdandu, до което ние не стигнахме, но за тези които посещават района може да е добра идея да посетят. В него може да видите хора със сини очи, светла коса т.е с определено различни лица от местните монголоидни ладакски физиономии. Една от легендите твърди, че това са потомци на гърци дошли по тези земи да търсят гроба на Исус Христос. Селото Baigdandu е известно и с козите си, източник на прочутата Пашмина.

Усещането за пустиня около Hundar особено се засилва, когато пристигаме в лагер с камили, за които стана дума по-горе. Предприемчиви ладакци от долината отдават камилите под наем за различни периоди от време. Двама от нашите хора се възползваха от услугите им. Мястото е изключително красиво, най-вече заради странната комбинация на заснежени върхове, зелени поляни, поточета и камили, които щъкат навсякъде. Хората са много, но няма усещане за тълпа или пренаселеност. Мястото не прилича на никое друго, което съм посещавал и сякаш само се добави към списъка ми от топ 10-те най-красиви места, на които съм бил.

Бактрианските камили (Bactrian camel; Camelus bactrianus) са големи двугърби камили, които се срещат често в Централна Азия. Това са домашни животни, макар че има и диви Бактриански камили, които са също двугърби, но са значително по-малко на брой от домашните. Името им идва от древния исторически район Бактрия (Bactria).

От стари времена тези камили са широко използвани в Средна Азия, основно за транспорт. Те са съставлявали керваните, които са влачели богатства по Пътя на коприната. Животните са издръжливи на студ, суша и голяма надморска височина, което ги прави идеални за района. Днес основно се ползват за езда от туристи, макар много семейства все още да ги отглеждат и като домашни животни за мляко, вълна и други. Голяма забава беше с тези камили, а с мястото определено трудно се разделихме.

Беше станало късен следобед, поради което се насочваме към първия палатков лагер, в който щяхме да пренощуваме. Лагерът се оказва разположен в хубава голяма градина със симетрично аранжирани готови палатки, оборудвани с нормални легла, завивки и отделни баня и тоалетна…почти пълен лукс. В 19.30 идва тока (ток в района няма редовен). В 20.00 интересен сервитьор сервира вечерята в ресторанта на лагера – варен ориз с няколко леко лютиви яхния-подобни ястия. Токът прекъсва от време на време, като светлините от лампите се отразяват в тъмното лице на сервитьора…което му придава леко зловещ вид. Напълно незаслужено – човекът си беше ОК и най-вероятно с прекрасна душевност. Хапваме вкусната манджа, малко заигравка с Интернет (да имаше някакви проблясъци). После сме заспали.

След закуската на другия ден се мятаме на джиповете и се отправяме към манастира Samstanling. Тази будистка обител е разположена в долината Нубра, на брега на реката Нубра, над селото Summor. Самият път до него е много красив, а панорамите на околните планини – вдъхновяващи.

Манастирът е бил основан през 1841 и обновен основно преди около 15 години. Стръмни червени стъпъла водят до основните сгради. В дясно са по-старите помещения, сред които има кухня и работилница за маслени лампи. В ляво е разположена къща за гости и резиденцията на монасите, които живеят тук. В молитвената зала има статуя на Буда, а стените са изрисувани с различни митични образи на черен фон. Манастирът има и нова сграда с красиви стенописи, на които могат да се различат сцени от тибетския “Кръговрат на живота”, както и сцени интерпретиращи будистки учения. Интересна е рисунката на двата танцуващи скелета, която може да видите. Далай Лама е посещавал манастира, където е осветил основните храмове.

В сградата на манастира има будистко училище. Ние бяхме там по времето, когато най-малките се подготвят за сутрешните занимания. Надникнахме в кухнята, където няколко малки послушници чистеха и метяха. Имахме шанса и късмета да надникнем в живота на малките момчета, макар и за кратко. Заснехме усмихнатите им личица, палавите им игри. Нещо като детска градина за малки будистки послушници, където обаче всеки има задължения. Видяхме как децата се изреждаха на външната мивка, за да мият съдовете, в които явно бяха закусвали. После един възрастен се появи и им се скара. Това беше едно от уникалните преживявания по време на нашето пътуване. Аз лично дълго ще си спомням усмихнатите физиономии на децата облечени в червено, които сякаш ме разведриха тази сутрин. Подействаха ми като чаша хубаво кафе, което в Ладак определено ни липсваше.

С малко нежелание се мятаме отново на джиповете и поемаме по обратния път към Ле. На изхода на долината ни спира местен и ни казва, че пътят е затворен. Шофьорите избират друг път, за което изобщо не съжаляваме – оказва се изключително панорамен и впечатляващ. От една височина шофьорите ни показват отнесения от порой мост, причина за затварянето на пътя. Суров е Ладак!

По-късно през деня се прибираме в нашия хотел в Ле, малко уморени, но изключително доволни от преживяното в чудната Долина на цветята.

Край на четвърта част

Част V – Езерото Пангонг (Pangong lake)

Част VI – Езерото Tso Moriri,  селото Korzok и неговият манастир

Част VII – Делхи и отпътуване от Индия

Тематичната ни страница за Индия/Шри Ланка, където може да намерите нашите пътувания из тези страни, пътеписи, галерии снимки и други материали.