През Сакар и източните Родопи (пътепис втора част)

Първа част / ВТОРА ЧАСТ / Трета Част / Четвърта част 

 

Към Маджарово, меандрите на река Арда, язовир Студен Кладенец, Дяволския каньон (Шейтан дере) и абразивните кладенци, трапецовидните ниши Кован кая, Навесът или Арката Орешари, изоставеното село Орешари

Продължавам към Маджарово, известно място за всеки природолюбител. Задължителна спирка е Природозащитния център Източни Родопи (http://bspb.org/madjarovo/ ), който е посветен на уникалната природа на района. Тук е една от колоните на лешоядите в България, а центърт има специална интерактивна изложба посветена на тези уникални птици.

По поречието на река Арда, малко под Центъра е така наречения “плаж”, място с лесен достъп до реката, полегати гористи брегове, подходящи за къмпингуване. Арда тук е много плитка, топла през лятото, планинския пейзаж прекрасен, особено при изгрев или залез слънце. 


Ако пътувате в района непременно останете в Маджарово. Може да нощувате на палатка в близост до Природозащитния център или на “плажа”. Има хубаво хотелче в центъра на градчето и прилежаща малка полянка, която стопанката на хотела каза, че също може да се ползва за палатки. Има магазинчета за всичко, бензиностанция, едно от кафенетата отваря много рано сутринта, така че кафе има…изобщо всичко каквото му трябва на човек.

Градът се е развивал основно като миньорски по времето на социализма. От онова време са и малките соц блокчета, които са приютявали миньорите и техните семейства. Смесицата между социализъм и уникална природа прави това място уникално. Повече за градчето: https://bg.wikipedia.org/wiki/Маджарово 


В Маджарово няма музей или някаква експозиция разказваща за миньорското минало на района. Такава има в следващото село Бориславци, разположено на бреговете на язовир Ивайловград, за което ще стане дума в следващата част на този пътепис. 

Отправям се към Студен Кладенец (язовир и село), за да видя Дяволския каньон (Шейтан дере) и абразивните кладенци, намиращи се точно под язовирната стена на язовир Студен Кладенец. На шосето между язовирната стена и селото има указателна табела, както и място за паркиране. До каньона, масивните нацепени камъни и реката се стига за около 5 мин стръмно спускане. Река Арда е издълбала т.нар. абразивни кладенци в скалното легло на каньона, които местните жители наричат „шарапани“. Според геолозите тези своеобразни котли са образувани от малките въртопи от вода и малки камъчета през периодите на пълноводие. Има корморани и други птици, тихо и прекрасно местенце. Не ходете със сандали защото се плъзга, на места е доста стръмно. Мястото е изключително красиво и учудващо не толкова популярно или посещавано.


Ако продължите по шосето към селото Студен Кладенец в ляво има една широка площадка, където може да спрете колата и да разгледате каньона и реката и от тази гледна точка. Повече информация за Дяволския каньон: https://bg.wikipedia.org/wiki/Шейтан_дере 


Язовирната стена на язовир Студен Кладенец е много приятно място за разходка. Панорамите към околните планини са прекрасни. В единия край на стената има чешма и място за паркиране. Още подробности за язовира: https://bg.wikipedia.org/wiki/Студен_кладенец_(язовир)  


Продължавам към района на изоставеното село Орешари, където си бях набелязал няколко места, които да видя. Първо се спрях до изсечените в скалата трапецовидни ниши Кован кая (в превод от турски „Пчелен камък“). Трудно се стига до тях, тъй като между шосето и скалата, където се намират има частен имот. Могат обаче да се снимат и наблюдават от шосето. От тази страна на Арда са още скалните масиви със скално-изсечени структури Хамбар кая и Тракийското светилище „Градището“, които не успях да видя.


Трапецовидните скално-издълбани ниши са характерните за централната част на Източните Родопи, по поречието на река Арда. Най-разпространена е хипотезата, че трапецовидните ниши са служели за гробни съоръжения, в които са били поставяни погребални урни, така тези места са играели ролята на своеобразни некрополи. Повече за трапецовидните ниши: https://bg.wikipedia.org/wiki/Трапецовидни_ниши_в_България 

От другата страна се вижда Навесът или Арката Орешари, разположен на височина от 100 m в скалния масив на южния бряг на река Арда, близо до землището на село Орешари (Орешаре). В самата Арка има пещера и няколко скални ниши – навеси. Мястото е трудно достъпно, но видимо от шосето. Като цяло целият район е изключително богат на археологически находки. Повече за Арката при Орешари тук: https://bg.wikipedia.org/wiki/Арката_(Орешари) 


Основният обект, към който всъщност се бях насочил е изоставеното село Орешари, до което се стига по моста над Арда. Любезни полицаи скрити в навеса на чешмата веднага след моста ме упътиха, но ме предупредиха че пътя е силно разбит. Карах близо 30 мин нагоре и съм подминал отбивката за селото, потънала явно в храсталаците. Така или иначе намирам отбивката и карам още около 300 м нагоре по хълма по тревясалия път.  Селиката едва се домогва до първите къщи, където вече спира и отказва да продължи нагоре. Аз продължавам пеш останалите метри. Селото е забележително с панорамното си разположение. Всяка от порутените къщи има уникална гледка към планините и долините наоколо. Мога да си представя времето, когато тук е кипял живот, хората седнали пред къщите си, наслаждавайки се на прекрасните панорами наоколо…или поне аз бих правил това, ако бях жител на селото от онези времена. Представам си го на залез слънце, когато меката светлина залива цялата околност. Вероятно това е било едно от най-красивите села в Родопите. Никъде не намерих достоверна информация как и защо е било изоставено. Някои изказват мнения, че това се  случило по време на възродителния процес през 80-те години на миналия век. В селото има ел. стълбове, асфалт, овчарник се вижда…имало е живот и то добър. Днес няма нищо, само силното слънце припича безжалостно по нагретите камънаци, а пейзажите са все така красиви.


Край на втора част

АКО ПЪТУВАТЕ САМОСТОЯТЕЛНО, НЯКОИ ОТ УСЛУГИТЕ ПО-ДОЛУ БИХА ВИ БИЛИ ПОЛЕЗНИ