Пътуване До Ладак В Индийските Хималаи  – Част Втора

Първа част – пристигане в Делхи, столицата на Индия

Втора част – Град Ле (Leh), столицата на района Ладак (Ladakh) в щата Jammu & Kashmir

Полетът от Делхи до столицата на района Ладак в индийския щат Jammu & Kashmir в Индийските Хималаи се смята за един от най-вълнуващите в света. Последният половин час самолетът се спуска по-ниско и лети почти наравно с внушителните върхове, покрити с вечен сняг над територията известна като Транс-Хималаи (Transhimalaya).

Може би прилуняването би имало нещо общо с това изживяване, защото пейзажът през илюминаторите силно наподобява лунната повърхност. Не случайно районът се смята за един от най-красивите в света, място, което не може да остави равнодушен никой посетител.

Модерният Еърбъс на авиокомпанията GoAir (една от трите, които лети до град Ле), каца меко на малкото летище заобиколено от планински зъбери. Още в самолета започва да се усеща надморската височина от 3,505 метра, на която е разположен градът. Не очакваме обаче жегата от около 32 градуса, когато стъпваме на пистата. Малки очукани автобусчета ни откарват до сградата на летището с вид на автогара. Не можем да се отървем от попълването на дълъг статистически формуляр. На всички ни е ясно, че от нашите ръце той директно попада в кошчето за боклук, тъй като очевидно местната администрация няма капацитет да обработва толкова много данни от всички пристигащи и то от хартиен носител. Както и да е, въодушевлението от това необичайно място надделява и ние с някаква необикновена бодрост закрачваме към изхода на летището. Двама юнаци—шофьори ни чакат пред колите си, местна версия на Тойота Джипове (Toyota Innova), с които отпрашваме към хотела. Там ни посрещат с шалче и чай по стара тибетска традиция. Проснати на удобното диванче в лобито на хотела се наслаждаваме на обстановката, спокойствието и чая. Телата ни реагират като леко чужди, явно се чудят какво става, къде сме ги завлекли, като че ли се питаха какво смятаме да правим с тях, на какви мъки високопланински ще ги подлагаме. Цялото това нагаждане, свикване, нагласяване, пригодяване към височината започва постепенно да се случва. Предстоеше ни да се запознаем с лимита на телата си, поносимостта им към високото, поради което бяхме леко притеснени как ще се справим. В нашата групичка имаше лекари, които се бяха подготвили много добре за евентуалните прояви на височинната болест. Темата за това състояние е интересна и полезна, но за нея ще отделя специално място от повествованието в друга част на този пътепис.

Настаняваме се по стаите. След кратка почивка се отправяме на първата разходка из Ле (Leh). След кратко объркване и лутане намираме вярната посока и се насочваме към центъра.

Град Ле (Leh) е разположен сред долината на река Индус (Indus) на кръстопътя между Кашгар (Kashgar), Тибет (Tibet) и Кашмир (Kashmir). Неговата важност като търговски център спада значително след разделянето на Индия през 1947 година и почти замира след затварянето на границата по време на Китайско – Индийската война през 1962 година.

Градът се отваря за нов живот едва през 1974 година, когато на туристите за първи път е разрешено да посещават района. От тогава Ле се развива като предимно туристически център, ползван като изходен пункт за пътувания във вътрешността. В града разцъфтява отново търговията, поддържана предимно от търговците от Кашмир.

Град Ле е малък за мащабите на Индия. Центърът може да е обходи пеш. Има една главна улица и стар град с кирпичени къщи, които постепенно се рушат. По-широкия център е лабиринт от малки улички, пълни с магазинчета, ресторантчета, кръчми с по няколко стола само за местните и всякакви занаятчийски работилнички за каквото се сетите.

Аз съм бил за първи път в града преди около 3 години. Подобрението за този период прави силно впечатление. Така например има ток през цялото денонощие, макар и с чести сривове. Преди 3 години ток имаше само сутрин и вечер, а когато заработят генераторите на отделните домакинства или къщи, въздухът се изпълваше с неприятна миризма на дим и пушек.

Основна атракция на града е главния пазар, който си стои там от столетия. За разлика от Тибет, с който често сравняват Ладак, районът и хората тук винаги са били отворени за търговия. Градът е бил част от Пътя на коприната и като цяло населението винаги е щъкало насам натам търгувайки всякакви стоки и вещи. Тук винаги е било пазар и винаги е имало хора от най-различни националности, което е една от отличителните черти на Ладак в сравнение с Тибет.

Признаваме, първата ни разходка из града е тежка, бавна с много пуфтене, спирки и почивки. Това си го очаквахме. Физическото напрежение не успява обаче да сломи любопитството ни, затова очите ни шарят насам натам, а удивлението нараства с всяка една трудно направена крачка. Не можем да сбъркаме, че сме в Индия, но тук е съвсем ясно видима тибетската култура и традиции, с които ни предстоеше да се запознаем по-отблизо в следващите няколко дни.

Градът и районът са уникални на толкова много нива, че човек трудно избира от къде да започне. Може би е важно да спомена в началото, че Ле е достъпен по суша едва няколко месеца в годината – летните, когато двата основни пътя са отворени напълно.

Единият е пътя от юг, от град Манали в щата Himachal Pradesh, а другият е от запад, от град Сринагар (Srinagar) в Кашмир. Двата пътя са еднакво впечатляващи, едни от най-красивите пейзажи в света се разкриват от тях. В по-голямата си част шосето представлява тясна виеща се във височините лента с разбит асфалт. На места пътя е черен, завоите безкрайни, а урвите са толкова стръмни, че само като погледнеш от горе ти идва да повърнеш.

Пътят от Сринагар е по-нисък, отворен е по-дълго през лятото (от юни до края на октомври). Разстоянието от 434 км се взима обикновено за два дни с нощувка в Каргил (Kargil) по средата. Ние пътувахме по този път в посока от град Ле (Leh) до селото с чудния манастир Lamayuru, малко преди Каргил (Kargil), за което ще намерите подробно описание в част III на този пътепис. Пътят следва традиционния маршрут на древните търговци между Кашмир и Ладак. Той минава много близо до пакистанската граница през район, където в миналото е имало сблъсъци. Днес няма проблеми и наоколо е мирно и тихо. Ако продължите още на запад от Lamayuru към Каргил (Kargil), ще видите една стена, която отделя Пакистан от пътя, построена с идеята да го пази от евентуални пакистански нападения. Ако решите да пътувате от Кашмир (Сринагар) до Ле (Ладак), билетът за рейса ще ви струва около 370/470 рупии; отделно е нощувката в Каргил.

Пътят от Манали до Ле е дълъг 473 км, отново отнема около 2 дни с нощувка в Keylong на височина от 3,096 метра, на палатки в Sarchu – 4,253 метра надморска височина или Pang – 4,500 метра надморска височина. В частта от пътя в Ладак шосето е много хубаво и поддържано. Ние минахме тази отсечка почти цялата, но в обратната посока от Ле към Манали, на път за езерото Tso Moriri, селото Korzok и неговия манастир, за които ще стане дума в част VI на този пътепис. Пътят минава и през втория по височина проход, през който могат да минават МПС – Taglangla Pass, за който ще стане дума пак в VI част. Планинските пейзажи са внушителни, природата изключително впечатляваща, различна от тази в западната част. Това направи впечатление на хората от групата – пейзажите се меняха всеки час, всеки ден сякаш се намирахме в друга държава или друг район…не можехме да си представим, че планината може да има толкова много, различни лица, излъчване и усещане.

Често туристите изминават целия маршрут от Сринагар в Кашмир до Манали, през Ле със спирки по известните и не толкова известни места. За тези приключенци от вас, които се чудят на къде да поемат следващата година, ето това е една идея.

Междувременно огладняваме и по случайност попадаме на малко непретенциозно ресторантче с две маси отпред, точно като за нас. Поръчваме си тибетски манджи – типичните Momo – топка тесто с пълнеж. Вкусно, но не чак толкова.

Другото тибетско ястие, което опитахме тук е Thukpa – тибетска супа, която поради близоста на Тибет е станала популярна и в Ладак. Става дума за бистра зеленчукова супа. В следната статия може да прочетете за всички типични манджи, които може да опитате в Ле и изобщо в Ладак – https://www.oyorooms.com/blog/10-foods-to-definitely-try-in-leh-ladakh/

Разбира се пихме Масала чай (Masala chai), което е черен чай с добавки и мляко, добре подсладен. Независимо от лекото притеснение за млякото, което слагат в него, ние си го пихме без проблеми. Някои от членовете на групата имаха леки разреждания, така да се каже, но не можем да виним млякото. В Индия подобни леки премеждия са почти задължителни. Без тях все едно не си бил в Индия.

Събрахме сили в ресторантчето и отново поемаме из града. Както споменах по-горе повечето от местата за посещение могат да се стигнат пеш. Като става дума за ходене в Ладак, важно е тук да спомена, че не бива първия ден да прекалявате с тичането нагоре – надолу. Заради височината е добре да си почивате повече, да лежите, без резки движения. Разбира се един запален пътешественик няма как да го вържеш за леглото и този съвет може би малко висва във въздуха, но аз бих искал да го напиша тук за всеки, които възнамерява да пътува към това място.

Ние обаче пак се юрнахме по баирите на Ле и първата очевидна дестинация беше бившата кралска резиденция на краля на Ладак (Ладак е бил независим 9 столетия) – Кралският Дворец (200 рупии вход). Той е построен по подобие на Двореца Потала (Potala Palace) в Лхаса в Тибет. Ще видите поразителната прилика между двете сгради. Дворецът в Ле е доста по-малък и по-порутен. Вътре е лабиринт от коридори, стаички и ниши. Може да се качите най-отгоре на покрива, от където се разкрива страхотна 360 градусова панорама към целия град. За съжаление самата сграда се руши, но панорамата напълно си заслужава тежкото изкачване по стъпалата нагоре. Прииска ни се една бутилка шампанско, оркестърът да свири тиха мизика и ние там да си прекараме остатъка от вечерта…. толкова беше хубаво това място.

Дворецът е построен от Крал Sengge Namgyal през 17 век и представлява 9 етажна сграда, като горните етажи са приютявали кралското семейство, а долните са служели за складове или жилища на обслужващия персонал.

Малко под Двореца се намира Гомпата Chandazik (Chandazik Gompa), тих будистки храм, където в миналото са се провеждали публичните градски служби. Вътре ще намерите рисунки на 1000 Буди, 996 от които все още неродени. Дървените стълбове са оргиналните, но като цяло гомпата изглежда недовършена. Няма много туристи, тъй като повечето се задовляват с Двореца и пропускат да слязат малко по-долу за да видят това място. Ние поостанахме тук, беше тихо, спокойно и някак си успокояващо вътре. Не я пропускайте.

Над Двореца се издига Гомпата Namgyal Tsemo, построена през далечната 1430. От там панорамата е още по-внушителна, но бяхме твърде уморени да изкачим хълма. Самата гомпа е отворена само между 07.00 и 09.00 сутринта по време на будистката служба.

Хубаво място, не далече от пазара е будисткия храм Chokhang Vihara, който открихме почти случайно. Съвсем близо до шумния център, този тих кът с голям двор е оазис в града. Ще видите сновящи наоколо монаси и вярващи, може да си починете на пейките както направихме ние, преди да продължите с разходката си. Тук се намира и седалището на Ладакската Будистка Организация.

Други забележителни храмове в Ле са гомпата Soma до пазара – голяма модерна сграда и ступата Shanti, построена от японска будистка група, изглеждаща малко кичозна на фона на околностите.

Тъй като тази част от пътеписа се занимава с Ле, ще спомена и военния музей на града (150 рупии вход), който ние посетихме на следващия ден на път за Lamayuru. Музеят е хубав, с богата експозиция за Ладак и района. Тук ще видите много оръжия, снимки, екипировки от различни периоди от военната история на Ладак. Има магазин за сувенири. Управлява се от Индийската Армия. Билетите ги продават войници (трима на брой, като всеки върши определена част от продажбата на билета). Самият билет важи 1 седмица, ако случайно пропуснете да видите нещо. Общо взето час ви е достатъчен, за фенове на военната история – няколко часа, но чак пък седмица ни се видя пресилено. Както и да е, музеят на войната е интересен, екзотичен и си заслужава да го посетите.

Може би най-интересната история, за която може да научите тук е тази за най-високопланинската битка в света – Siachen. Конфликтът Siachen е военен сблъсък между Пакистан и Индия заради глетчера Siachen в Кашмир. Става дума за територия от около 2,600 квадратни км, на която двете страни водят танкови битки от 1984 година до 2003, когато е обявено примирието. Конфликтът всъщност е известен с това, че битките се водят на височина от около 6,000 метра. И до днес военното присъствие от Индийска и Пакистанска страна е забелжително. Ще видите десетки военни поделения навсякъде из Ладак. Макар и военизиран, районът няма усещане за конфликт или война. Днес е мирно и тихо, цветята цъфтят, а птичките пеят.

Много може да се пише за този чуден град. Ние прекарахме общо около 3 дни с прекъсвания и не бихме казали, че го познаваме. Със сигурност ще ви харесат бабите седнали по тротоарите на главната улица, продаващи зеленчуци. Свикнали на многобройните фотографи, които ги снимат всеки ден стотици пъти, те само се усмихват или пък се правят, че не те забелязват.

Има модерно кафе в центъра, където ние не успяхме да влезем, но най-вероятно е хубаво. Интересно място е Пазара на бежанците от Тибет (Refugee market), където може да си купите хубави сувенири, местно изработени. Ние пазарувахме основно от този пазар. За пашмината много се говори и пише. Като цяло цената може да ви ориентира затова дали е истинска или не. Около 4,000 – 5,000 рупии вървят и шаловете от вълна от як. Като навсякъде по света и тук истинските неща са скъпи.

Първият ден в Ладак свърши, ние сме скапани, уморени, но толкова впечатлени, че трудно заспиваме. Телата ни се борят с разредения въздух и височината, пием вода като обезумели (хидратирането е най-доброто средство за противопостявяне на височинната болест), но пък и ходим до тоалетните често…изобщо започва постепенно да ни става ясно за какво точно иде реч.

Край на част втора

Част трета – На запад от град Град Ле (Leh) по пътя NH1 (Leh – Srinagar)  до Lamayuru и обратно

Част четвърта – Долината Нубра (Nubra)

Част V – Езерото Пангонг (Pangong lake)

Част VI – Езерото Tso Moriri,  селото Korzok и неговият манастир

Част VII – Делхи и отпътуване от Индия

Тематичната ни страница за Индия/Шри Ланка, където може да намерите нашите пътувания из тези страни, пътеписи, галерии снимки и други материали.