ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ЦЕНТРАЛНА МОНГОЛИЯ, ПУСТИНЯТА ГОБИ И СИБИР В РУСИЯ

Монголско-Сибирското ни пътешествие ще започне от Улан Батор, столицата на Монголия. Ще се насочим първо към централна Монголия и по-точно към Националния Парк Терелж (Terelj), където ще видим свещенното място за поклонения Овоо (Ovoo) (каменни формации), местността “Орелът”, пещерата на 100-те лами и “Скалата на костенурките”. Ще имаме и малък пешеходен преход до манастира Ариабал (Aryabal). В Монголия ще се движим с руска Уазка (УАЗ) (малък ван) почти и само по черни пътища. Ще спим в юрти, пригодени за туристи, най-често до юртите на номадски семейства. Продължаваме на юг към пустинята Гоби, като първо ще посетим скалните формации Бага Газрин Чулуу (Baga gazariin chuluu) или така наречените “Малките камъни на Среден Гоби”. Продължаваме към Баянзаг (Bayanzag), местност с множество червеникави скални формации. През годините тук са откривани множество останки от динозаври. Ще видим и така наречените “пламтящи скали”, чието име идва от причудливите ефекти на слънчевата светлина, отразена от оцветените скали. Продължаваме навътре в пустинята Гоби към пясъчни дюни Конгор (Khongor). Ще навлезем в Долината Йолин Ам (Yolyn Am) (Устата или човката на лешяда), красиво и мистично място. Следваща спирка ще бъде Тсаган Суварга (Tsagaan Suvarga) (Бялата Ступа), много красива част от пустинята, където са правени повечето снимки, които вероятно сте виждали от пустинята. Връщаме се обратно в Улан Батор, от където ще вземем нощен влак до Улан Уде, Русия. Ще пътуваме 14 часа в удобни спални купета. Пътешествието ни продължава в Сибир, като първо ще посетим селата на Староверците и Бурятите около Улан Уде. Продължаваме по Байкало-Амурската магистрала по най-живописната нейна част, тази между Улан Уде и Иркутск. Това ЖП удоволствие ще продължи цял ден, като през цялото време ще се наслаждаваме на пейзажите към езерото Байкал от едната страна и планините от другата. Отделили сме достатаъчно време на град Иркутск. От там ще пътуваме до остров Олкхон, където ще имаме две нощувки в хубава къща за гости. Отново с уазки (УАЗ) ще се разходим из острова, като ще спираме на местата с най-добри панорами и гледки т.е. за най-добри снимки. Ще стигнем до нос Сагаан-Хушун, нос Шунте, залива Узур, крайбрежни пещери и плажни участъци по протежение на пътя, включително и високите скали на нос Хобой в северния край на острова. По обяд ще имаме пикник в залива Узури. Прибираме се в Иркутск, време за пазар и още разходки, след което летим обратно за Москва и София.

Дати: 15-29 юли 2021;
Продължителност: 13 нощувки/15 дни;
Група: минимум 4/5 участника – максимум 7/8 участника;
Цена: от 1,995 евро/човек (група от 7 човека);
Цената включва: 
Водачи/шофьори/готвачи: български водач, монголски водач/шофьор и готвач и руски водач;
Трансфери: всички трансфери от летища и гари в двете страни;
Транспорт: УАЗ (високопроходим ван) в Монголия и на остров Олкхон на Байкалското езеро; микробус в останалата част на Сибир; Билети за влак от Улан Батор до Улан Уде (2-ра класа по 4 човека в спално купе);
Нощувки: 1 нощувка в скромен хотел в Улан Батор; 6 нощувки в традиционни монголски юрти във вътрешността на Монголия; 3 нощувки в нормален хотел по двама човека в стая с бани и тоалетни в Сибир; 2 нощувки в къща за гости на остров Олкхон в Байкалското езеро; 
Храна: Моля вижте в програмата ден по ден какво е включено (почти цялата храна е включена в общата цена);
Входни билети/такси: почти всички входни билети и такси за национални паркове с изключение на тези, които самостоятелно си добавяме (ако решим да влезем например в някой музей в Иркутск);

Застраховка Асистанс с покритие от 20,000 евро.

Цената не включва: самолетни билети по маршрута София – Улан Батор на отиване и Иркутск – София на връщане (*), храна, която не е упомената в програмата ден по ден; входни билети за забележителности, които не са включени в програмата; визи (**); бакшиши и други разходи от личен характер.

(*) Самолетни билети (Аерофлот)

Отиване:
София 12.25 – Москва 15.35
Москва 18.35 – Улан Батор (Монголия) 05.40 на следващия ден;

Връщане:
Иркутск (Русия) 05.30 – Москва 06.40
Москва 08.15 – София 11.35

Цена на билет с 1 куфар до 23 кг чекиран багаж: 769 евро (към датата на резервацията цената и полетното разписание могат да са различни). Цената и полетните разписания подлежат на препотвърждаване!

(**) Визи

За пътуването в Монголия и Русия се изискват визи за български граждани.

И за двете визи ще получите точни указания и всички изисквани допълнителни документи за пътуването, както и помощ при изготвянето на формулярите.

Цената на Руската виза към момента е 70 лева (10 дни обработка на документите). Подробна информация за издаването на руската виза може да прочетете тук: https://bulgaria.mid.ru/bg_BG/turisticeskaa-viza 

Монголската виза се издава от Посолството на Монголия в София. Туристическата виза струва 20 щатски долара, а бързата – 40 щатски долара.

Бележки: Това пътуване е подходящо за физически здрави хора с афенитет към приключения. Преди самото пътуване ще има подробни указания и информация за всеки аспект от пътешествието.

Как да се запишем?

Моля ползвайте формата в края на страницата или другите наши комуникационни канали, за да заявите желание за участие. За да се запишете първоначално са достатъчни имената, ел пощи и телефоните. След като групата се сформира и пътуването се потвърди, ще има допълнителни указания за следващи стъпки по организацията.

Какви документи и допълнителна информация ще получим при записване за ваше пътуване?

След като групата се сформира и пътуването се потърди, всички получават пълен пакет документи:  “Договор за организирано пътуване”, застраховка “Помощ при пътуване”, фактура, електронни самолетни билети, където има пътуване със самолет и други документи.

Допълнително ще бъде предоставена подробна информация за епидемиологичната обстановка в страната, рестрикции и всички други детайли, които ще са необходими за осъществяването на пътуването.

Изисквате ли депозит?

Изискваме депозит от участниците единствено и само след като групата се сформира и пътуването бъде потвърдено. Фирмата не събира пари при записване за пътуване.

Какво се случва при отмяна на пътуването?

В случай на отмяна на пътуването след сключен вече договор и платен депозит, фирмата връща всички средства, които все още не са били преведени към доставчици на туристически услуги като настаняване, транспорт и други. В почти 100 % от случаите доставчиците връщат неизползваните суми в пълен или почти пълен размер, което означава, че и ние можем да изплатим остатъка от депозита в пълен размер обратно на участниците.

Връщането на суми за самолетни билети става от авиокомпаниите и следва техните правила. Ние работим с наши доверени партньори за закупуване на самолетните билети, които се грижат интересите на нашите пътешественици да бъдат винаги приоритет.

Горните детайли са описани в “Договор за организирано пътуване”.

Фирмата има сключена валидна застраховка “Отговорност на туроператора”.

Каква застраховка/и ще предложите на пътуващите с вас?

Ние предлагаме задължителната застраховка “Помощ при пътуване”, която е включена в общата цена на пътуването. Допълнително предлагаме следните застраховки:

1) “Отмяна на пътуването”. Ползваме услугите на застрахователното дружество “Армеец”. Повече информация може да прочетете тук.

2) Уорлд Номадс (World Nomads) застраховката за европейски граждани, която е една от най-добрите за прилюченски пътувания с много добра репутация и покритие. За да получите конкретна оферта, моля попълнете лесната форма за застраховка Уорлд Номадс (World Nomads) на тази страница – http://thousandvoyages.com/застраховки/  или просто ни пишете, че желаете такава застраховка и ние ще ви изпратим конкретна оферта.

3) СейфтиУинг (SafetyWing) включва покритие и на заболявания свързани с коронавируса(COVID-19). Често Задавани Въпроси (на български език), както и допълнителна информация може да намерите тук: http://thousandvoyages.com/insurancesafetywing/ Към момента това е най-изгодната като покритие и цена застраховка на пазара. Можете да си я поръчате както самостоятелно, така и чрез нас.

Какво ще кажете за риска при организацията и провеждането на пътуванията?

Ние винаги сме взимали всички предвидими мерки за безопасно пътуване. Оценяваме риска обективно, доколкото е възможно и предприемаме пътувания съобразявайки се с него. В същото време не толерираме крайностите и параноята. Поемането на някакъв риск е част от тези пътувания, така е било преди корона-кризата, така ще бъде и след нея.  Поради тази причина тези пътувания не са масови. Те са само за хора-пътешественици в истинския и буквален смисъл на тази дума. 

Имате ли условия за записване на пътуването?

Да имаме! :). Може да ги прочетете тук. 

Никога не съм минавал под повече дъги, колкото в пустинята Гоби в Монголия. Двойни, ярки, оформящи почти перфектен тунел, под който инстинктивно веднага си пожелаваш най-съкровенните неща. Под една такава дъга си пожелах да видя водопада Skogafoss в Исландия…което желание междувременно се сбъдна. Явно поверието работи. Емоцията се задълбочава, когато си на гърба на камила, а керванът бавно те отнася през пустинята право под дъгата. Да, имахме такова преживяване с нашата група в пустинята Гоби през юли 2015 …и да, наистина беше вълшебно. Стигнахме до тези отдалечени земи като част от пътешествие на нашата група из пустинята Гоби и Централна Монголия. По време на пътуването изминахме над 2400 км предимно по черни пътища, в една уазка от съветско време, тунингована до неузнаваемост от нейния собственик и наш шофьор с чудното име Ерка. За този забележителен човек ще стане дума по нататък в разказа.

Бих описал пустинята Гоби с оксиморона “пълна празнота”. Надявам се да мога да обясня това си усещане на следващите страници. В основната си част пустинята представлява огромна степна равнина, която прилича на смачкан вестник, оставен след това да се разгъне свободно. По нагънатата повърхност се гонят сенки на облаци, които никога не изчезват напълно от хоризонта. Тази светлинна игра оцветява всичко наоколо с причудливи нюанси, което често ни караше да потъркаме очите си, за да се уверим, че сме тук и сега. Очаквахме сухо, горещо пустинно лято с температури около 35-40 градуса. За наша изненада и определен късмет през повечето време беше облачно и прохладно, с валежи от дъжд и всякакви по размери и цветове дъги, пресичащи хоризонта във всички посоки. Местните също споделиха, че времето е необичайно хладно. Добре, че беше така защото катеренето по едни от най-впечатляващите дюни в Монголия – Khongoryn Els щеше да ни се стори сложно. Наричат ги “пеещите дюни” заради звука, който издава пясъкът, когато се издухва от ветровете. Самото катерене по меката повърхност е трудно, но гледката от върха определено си струваше усилията. Дюните се простират на около 100 км дължина, широки са на места до 12 км, с най-голяма височина от около 300 м.

Пеещите дюни се намират в Националния парк Gurvansaikhan (27,000 кв км), в северната част на пустинята Гоби, дом на редки растения и животни като снежния леопард (Panthera uncia syn), диви камили, планинската овца (Ovis ammon), сибирската дива коза (Capra sibirica), както и на брадатия лешояд (Gypaetus barbatus).

Какво друго запълва безкрайната празнота на пустинята?

Добитък, добитък, добитък…Между 20 и 24 милиона глави добитък (овце, кози, коне, крави, камили и якове) днес пасат спокойно по необятните монголски степи. Преди Втората Световна Война численоста им е била около 27 милиона, която заради войната спада, за да остане сравнително постоянна до днес. Над тях кръжат неизменните лешояди, орли и соколи, запълващи пространството из отгоре В същото време не виждахме особено често пастири. Малкото такива бяха на мотори или коне, облечени в традиционните монголски роби – deel. На въпроса как собствениците се оправят с огромните стада, нашият водач ни даде пример с камилите. Техният обсег на паша е територия от около 200 кв км. От време на време собственикът се обажда на някой свой познат в района и просто пита дали е виждал камилите му наоколо. Един типичен отговор би бил “…aми вчера ги видях на около 90 км югозападно от тук…”. Цялата сложна схема на разпознаване на животните, миграцията, пашата и всичко останало, разбира се нямаше как да научим в подробности, но предложеното обяснение определено ни развесели.

Семейството при което нощувахме една вечер, притежаваше стадо от около 50 камили на всякакви възрасти. До стадото имаше опъната юрта с мотор пред нея …и всичко това в средата на абсолютното нищо. Пристигнахме надвечер, когато жените от семейството дояха камилите. Те бяха модерно облечени в цветни клинове, които ги открояваха от пастелната пустиня и кафявите камили. Не бяха много разговорливи, но пък за закуска имахме мляко с ориз, приготвено с камилско мляко. Нямаха нищо пртив да ги снимаме, но до тук. Като цяло ни направи впечатление леката хладина, която лъхаше от почти всички монголци, които срещахме по пътя си. Да, услужливи са, винаги ще ти помогнат, но някак си не можеха да скрият угрижеността си, перманентната умора, тревога и, мисля, леко отегчение.

В края на пътуването нашият шофьор ни покани при родителите си, които ни сготвиха и ни нагостиха. Никой от тях не седна при нас на масата, само ни поднасяха яденето и излизаха. Обслужваха ни. Няколкото пъти, през които се опитахме да разчупим атмосферата се оказаха безполезни. Моето обяснение е, че животът на тези хора е тежък, без особени перспективи за подбрение. Страната се експлоатира безогледно от минни корпорации, корпуцията е част от културата, правото е на силния, а от двете й страни са Китай и Русия.

Повечето от населението са скотовъдци, живеещи в самотните си юрти, пръснати на стотици километри, сред огромни стада добитък. “Какво ли правят вечер сами в безкрайната пустош?”, често се питахме в групичката ни, докато отминавахме поредната самотна юрта. Оставям това на вашето въображение.

Може би тази дейтвителност също е причина за особения, леко унил вид на повечето монголци, които срещнахме. Нашият водач излезе с тезата, че сънародниците му са по правило мързеливи, за разлика от пъргавите китайци, което твърдение подкрепи с една история. Може и да е така, но това което видяхме са хора, които се трудеха здраво. Тук е момента да разкажа на кратко за нашия шофьор Ерка. Този човек шофираше по около 250 км всеки ден, предимно off-road или по черни пътища – пустини, степи, кал и мочурища. След като паркира уазката до ресторантчето, където обикновено обядвахме в поредното прашно градче, той се шмугваше в кухнята, за да помага на готвачите в приготвянето на храната ни. След като пристигнехме на мястото за нощувка, се захващаше веднага да помага на домакините…или ще вкарва овцете в кошарата или ще дере току-що закланите животни или пък ще помага на хората от групата в язденето на коне.

Този човек сменяше спукана гума за по-малко от 10 минути, караше уазката си с бели ръкавици, носеше черни ботуши до коленете, а когато е уморен просто лягаше на земята в юртата и спеше. Веднъж го заварих с една тава между краката си с варена глава на овца в нея, от която си режеше месо с един нож и хапваше с едва прикрито удоволствие. Почерпи ме. Докато караше, той пееше монголски песни, а усмиваката му не падаше от лицето. По телефона (когато имаше връзка) управляваше малък семеен ресторант в Улан Батор, в който имахме удоволствието да се нахраним последната вечер. Това е може би един от малкото щастливи монголци, които срещнахме. Естественият начин, по който се случваха нещата покрай него ме караха да си мисля, че може би съществува ген на щастието, че способността на човек да бъде щастлив е вродено състояние, така както човек се ражда с определен цвят на косата. Човек с този ген е победител в генетичната лотария и от тук нататък няма значение дали е в Монголия, София или село Сусурлево. Изключителна скромност до степен на срамежливост, честен и неуморен труд, песен и усмивка..всичко това върви заедно с печелившия билет от лотарията или може би е следствие на него.

Иначе животът на хората е труден. Момичето в едно от семействата, при които нощувахме, падна от мотор на около километър от юртите и само виковете й успяха да привлекат вниманието на мъжете. Доведоха я с глава омацана с кръв и доста уплашена. Оказа се, че хората нямат елементарни лекарства и дезинфекционни средства. Дадохме им от нашите. Липсваха дори хапчета за главоболие. Хората ни сготвиха традиционно монголско барбекю, но отново ни оставиха да се храним сами. Бяха тревожни, колкото и да се опитваха да скрият това. Имаха работа, много работа и много грижи. При семейството беше дошъл прекупвач на месо и всички членове, заедно с нашия шофьор и водача, помагаха при избора на животните за продажба, после при коленето и разфасоването на месото. Дори и най-малките бъркаха из червата на животните и помагаха. Почти по стъмнало труповете на животните бяха провесени на един кол, готови да бъдат откарани до близкия град.

През ноща стадото от няколкостотин овце и кози, които спяха сред юртите, изведнъж се раздвижи неспокойно; чухме тревожните гласове на мъжете. На сутринта стана ясно че хищници се бяха опитали да нападнат стадото.

След всичко това не бих нарекъл монголците мързеливи, както и щастливи…с малки изключения.

Продължаваме с нашето вълшебно пътешествие, а пространството продължаваше да ни запълва отвсякъде…понякога с миражи, толкова истински, че предизвикваха спор сред компанията дали в действителност езерото пред нас е истинско или не. Сякаш празното не можеше да търпи да бъде наистина напълно празно.

Понякога езерата се оказваха истински, като това до което спахме една вечер в близост до известните пламтящи скали (Bayanzag). Скалите се отличават рязко от околния пейзаж заради червеникавия си цвят, който ги кара да изглеждат искрящи и пламтящи от светлината на фона на залязващото слънце. Ние попаднахме там по време на буря с тъмни облаци и дъжд в далечината, които придаваха не по-малко мистична атмосфера на мястото. За тази атмосфера допринесе и прекрасната монголска бира, която пихме в добри количества в един леко запустял ресторант в близост. Опиянението пък ни принуди да се лутаме в тъмнината известно време между десетките юрти в района, като на няколко пъти бяхме на път да се намъкнем в грешната юрта, пълна с корейски ученичета, които видяхме да се подмиват по-рано с оскъдната вода в лагера.

През двадесетте години на миналия век американския палеонтолог Roy Chapman Andrews прави уникално откритие на останки от яйца от динозаври в близост. По-късно става ясно, че районът е изключително богат на фосили. Множество експедиции са работили тук през годините, като повечето находки са пренесени в чужбина или в Улан Батор. Тук са открити останки от малкия на ръст динозавър Velociraptor. Днес на туристите се предлагат за продан фосили намерени в района, за които не е особено ясно дали са автентични, пък и е забранено да се изнасят от страната. Целият район изглежда като Джурасик Парк, поради което ни се стори съвсем нормално тук да са живели динозаври и всякакви други древни животни.

В близост до пламтящите скали и езерото, за което стана дума по-горе, е разположена гора от странните дървета saxaul (Haloxylon ammondendron), с изкривени стъбла. Известни са с изключително здравата си и твърда дървесина. Някаква мистика владееше това място. Виждаха се кости от дребни животни, най-вероятно на гризачи и птици. Адската горещина и мухи бързо ме прогониха от гората, макар да изпитвах желание да остана по-дълго.

Празнота на пустинята продължаваше да се запълва с нови и нови неща.

Почти седнахме от изненада и благовение пред така наречената Бяла Ступа, което всъщност предствлява впечатляващ скален феномен. На това място са направени едни от най-красивите и емблематични фотоси на Монголия, причина за много хора да хванат самолета за тази далечна страна.

Друго прекрасно място в пустинята са малките скални формации Baga Gazriin Chuluu или така наречените Малки Камъни на Средно Гоби. Освен красиви, тези гранитни масиви са и важно историческо място. Районът е бил свещен за будистите, поради което е имало и манастир, от който днес са останали само руини. По време на сталинистките чистки след присъединяването на Монголия към голямото семейство на социалистическите страни през 1924 година, монасите са били избити брутално. Една част са успели да се скрият в пещера наблизо, която посетихме и за която казват, че имала вътрешни коридори и изходи. За съжаление няма сведения колко от монасите са успели да се спасят.

Основен виновник за разрушенията и гоненията е комунистическият лидер Khorloogiin Choibalsan, наричан често “Монголският Сталин”. По негово време в края на 30-те години на миналия век са били избити между 30-35 000 човека, сред тях около 10 000 будистки монаси, разрушени са стотици древни манастири, довело практически до почти пълното унищожаване на тази древна култура.

На пръв поглед празната пустиня започна все по-осезаемо да прелива от усещания, емоции и преживявания.

Следващото мистично място, на което попаднахме, са руините на манастира Ongi, разположен в провинция Средно Гоби (Saikhan-Ovoo sum). Северният комплекс от около общо 17 манастира е бил построен през  XXVIII век. Сред тях е бил и най-големият манастир в Монголия. Всички те са били разрушени по време на сталиниските чистки.

Докато се разхождахме из руините, нашият водач сподели с нас за странно високия процент самоубийства в района на пустинята. Изглежда искаше да направи някаква връзка с огромния брой убийства и жестокост, които са се случили в района. Разказа ни и за случката с филмовия екип от Улан Батор. Преди време екип на някакво предаване е трябвало да заснеме филм за района и манастира. Докато карали джипа през пустинята, видели една самотна юрта (там всички юрти са някак самотни), спрели и влезли в нея. Посрещнала ги старица, която им предложила чай. Те се настанили удобно, но докато поднасяли димящите от парата чаши чай към устните си, забелязали че чаят всъщност е студен. Единият от тях се усъмнил, оставил чая и подканил колегите си да си тръгнат. След като влезли в колата и се обърнали да видят юртата, нея вече я нямало, сякаш се била изпарила. В следващите 2 години всички от екипа умрели по един или друг начин.

Докато ни разкваше това минахме покрай една разрушена кула, част от манастирския комплекс, за която водачът небрежно добави, че била известна с гласове на починали деца, които се чували нощем от нея..

До тук за любителите на филмите на ужасите! Наистина тази пустиня е пълна с какво ли не, като човешки живот – и с хубаво и с лошо. По-важното е, че горните истории не ни попречиха да се наслаждаваме на уникалната природа и култура на това място.

На нас ни се случваха само хубави неща по пътя, като например прекрасната баня в луксозния хотелски комплекс, единственият който видяхме по маршрута си. Банята струваше доста пари, но пък да се изкъпеш в средата на пустинята си беше незабравимо преживяване. Като цяло къпането в Монголия е вид приключение само по себе си. В лагерите, където нощувахме, имаше вода колкото са се измием, но за баня в тези сухи райони не можеше да става и дума. Един път се къпахме в градската баня на едно от малките градчета, през които минахме. Като че ли бяхме попаднали в селска България от 50/60 -те  години на миналия век, когато хората масово са ходели на градска баня, за да задоволяват хигиенните си и социални нужди. Чакаш в чакалнята докато се освободи кабинка с душ. Оглеждаш останалите чакащи и се чудиш дали усещат колко си мръсен всъщност. Не изпитваш срам, но знаеш че миришеш. Междувременно може да си купиш някои вещи за баня от приятната млада дама, която събира таксата. Въображението ти рисува ситуация на социален експеримент, който би могъл да се случи с нея, ако говореше монголски. За нас от цялото преживяване остана леката топлина от чистотата, приятната миризма на къпано и видимо доволните ни физиономии.

Уазката се беше превърнала във вълшебно килимче, което ни носеше из безкрайните степи. От време на време спирахме в някоя скромна кръчма в забравено от Бога монголско село, за да си заредим телефоните и батериите за фотоапаратите, както и да хапнем вкусна манджа. В едно такова кръчме изброих хора от почти 13 националности. Пода до бара беше покрит с всякакви модели телефони и фотоапарата, като на пазар. Тези места са едни от малкото, където в селска Монголия може да заредиш техниката си. Ток, както и асфалт във вътрешността на Монголия почти няма, с изключение на малките прашни градчета и селца.

Друго вълшебно място в Монголия е Националният Парк Yol, дом на уникални животни и растения, както и на замръзнали до късно лято рекички. Пустинята не е далече, но заради значителната надморска височина човек има усещането за алпийска атмосфера. Катерещите се по стръмните скали кози още повече засилваха това уещане. В превод Yol означава човка на лешояд, а името идва от десетките лешояди реещи се в небето над долината в очакване някое козле да падне от скалите и да се пребие. На входа на долината има прекрасен малък музей, където човек може да научи много за това прекрасно място..

След като Ерка се увери, че водата в каньона не е висока, тръгнахме с уазката директно през него. Отвесните скали, спускащи се стръмно надолу, оформят тесния каньон през който се провирахме. Великолепно усещане за приключение и отдалеченост. Имахме късмета да пътуваме из Монголия по време на най-популярния монголски фестивал и празник Naadam. Кацнахме в Улан Батор в деня на най-голямата изява по време на фестивала  – Националният Naadam, провеждан на Централния стадион в монголската столица по времето на Националния Празник на страната (11-13 юли).

След официалните церемонии започват масови състезания по монголска борба и езда.  Околностите на стадиона се изпълват със сергии, атракции за деца, магьосници, гълтачи на огън, просяци, гости и чужденци, които пътуват специално до Монголия, за да участват в това грандиозно събитие. Улични фотографи снимат млади двойки (това е сезона на сватбите) пред големи трансперанти с изображения на Чингис Хан и смелите му воини. Лекият наивитет на обстановката ме развеселяваше неимоверно. Всички са облекли празничните си дрехи. Предизвикателните тоалети на момичетата и високите токове, на които едва се крепяха, оставяха без дъх и с навлажнен поглед младежите, наклякали покрай алеите с панички варено месо в ръце. Друг пък мъжага, лапнал цигара в устата си, се набираше на висок лост, заобиколен от почитателки, които го зяпаха с нескрита възхита.

Стадионът беше претъпкан. Много хора си бяха организирали мини пикници на седалките, защото явно прекарваха доста време там. Това е разбираемо имайки предвид скороста, с която се случваха борбите на главния терен. Монголската борба е предимно ритуална в по-голямата си част спорт, където подготовката на състезателите, която се извършва пред очите на зрителите, отнема често значително повече време от самия екшън. Като цяло докосването до земята на която и да е друга част от тялото, освен краката и ръцете, се смята за пълен провал. Всеки състезател си има личен окуражител – zasuul, който стои плътно до него по време на подготовката и го…окуражава. Тази сцена на 4 възпълни мъже, стоящи близо един до друг и правещи непонятни движения определено не ми изглеждаше интригуваща, но най-вероятно аз не разбирах правилата.

Докато се мотахме из голямото празно на пустинята Гоби попаднахме и на местно издание на фестивала Naadam …точно в средата на нищото. Ние останахме за кошията за юноши. Стискахме палци на малките момиченца и момченца, които яздеха със съсредоточени лица. Изглеждаха като кукли, когато профучаваха покрай нас на конете си, като малки духчета, извадени от монголска приказка.

Кошиите са едни от най-вълнуващите събития по време на празника. Монголските коне са отделна порода, по-дребни на ръст от европейските си събратя. Номадите ги отглеждат свободно, на открито през цялата година, от плюс 35 – 40 градуса през лятото до минус 30-40 градуса през зимата. Смята се, че в Монголия има около 3 милиона животни т.е. колкото е и населението на страната горе-долу.

За разлика от европейските конни състезания, които се провеждат на трасета не по-дълги от 2 км, монголските кошии  са от по 15-30 км. По време на празника те се провеждат в цялата страна, като в тях участват не повече от 1000 коне, подлагани на специални диети месеци преди събитията.

На местния Naadam опитахме и кумис (Kumis) – традиционното монголско ферментирало конско мляко. Приготвя се от млякото на възрастна кобила, което е по-богато на захари от кравето, поради което и ферментира по-бързо и осезаемо. Вкусът е, да речем, предизвикателен.

Имахме възможност да хапнем традиционно монголско барбекю, да видим как колят и разфасоват животните в монголска ферма. Видяхме хилядите стада пръснати из степта. Най-осезаемото преживяване с месо, обаче, аз лично имах в една месарница. Миризмата в помещението почти ме ослепи и закова за пода за поне няколко минути. С крайчеца на окото си само забелязах как продавачката клюкареше с една възрастна жена седнала на един стол. Всичко се случваше спокойно сякаш миризмата в помещението не убиваше с голи ръце. С огромно усилие на волята успях да заснема няколко кадъра, след което напуснах, почти секунди преди да изпадна в несвяст. Толкова за месото в Монголия.

Връщаме се отново към района на манастира Ongi. Тук спахме покрай единствената река в пустинята, оформяща прекрасни меандри, заобиколени от тучни пасища. На другата сутрин реката беше значително придошла. Казаха ни, че на север е валяло проливно и че може би ще имаме трудности при пътуването към централна Монголия.

Дъжд ни валя проливно и обилно, като в един момент не можехме да определим дали имаше повече вода на небето или на земята. Нашата смела уазка, с още по-смелият Ерка пореше мочурищата с яроста на монголски воин. Всеки път когато бяхме напълно убедени, че сме затънали до невъзможност за измъкване, с последни сили и мощен рев на мотора, колата се приплъзваше в калта и потегляше. Няколко коли по трасето нямаха този късмет и затъваха. Ерка и храбрата му уазка помагаха на всички закъсали. В един момент приютихме три жени – американка, швейцарка и жителка на Сингапур с багажа им при нас, което напои атмосферата с ухания от чуждоземни парфюми и женска пот. Стана ни весело и уютно така заврени едни в други, което отприщи онази особена близост и солидарност между пътешественици, оказали се в трудни обстоятелства. Нашият шофьор пусна касетофона с любимата ни вече на всички монголска народна песен, после запя а след него и всички ние. Бяхме си записали думите предишния ден и вече можехме да ревем с цяло гърло рефрена. Въодушевлението стигна някаква критична точка, когато музиката, влагата, миризмите, страхотната природа наоколо и тоновете вода течаща във всички посоки, превзеха окончателно сетивата ни. Последва силен трясък, който ни завъртя в тясното пространство като в центрофуга. Аз лично се оказах със забит нос в скута на американката. Докато се опипвахме всички взаимно с извинението, че си търсим нещо счупено, успяхме да заемем положение с главата нагоре, при което стана ясно че сме живи и здрави.

Дъждът за щастие беше спрял и всички се засуетихме около катастрофиралата уазка. Оказа се счупена полуоска. Колата явно не беше издържала на силната емоция и беше сдала багажа на чудно красиво място със следните координати  46°51’51” N 102°14’45” E. По-късно швейцарката ми писа, че пуснала тото с тези числа. Напомних й да не ме забравя, когато спечели, но от тогава не съм я чувал.

След около час дойдоха други возила и ни откараха в лагера до водопада Ulaan tsutgalan, известен повече като водопада Orkhon, на името на едноименната река. Това е най-големият водопад в Монголия, който е особено впечатляващ при пълноводие с неговите 20 м височина и 10 м широчина. В този момент всички реки наоколо бяха пълноводни, до толкова, че водата отнесла един от мостовете през който бяхме минали на път за лагера. Новината научихме докато вечеряхме по-късно в топлите юрти, които ни посрещнаха със запалени в тях кюмбета. Ако не бяха соколите, които кръжаха над лагера и юртите, човек можеше да сбърка мястото с високопланинските части на Рила. Тучно, зелено и пасторално…нищо общо със сухата и равна Гоби, която напуснахме същият ден по-рано.

Юртите бяха толкова затоплени, че се наложи да стоим за известно време навън пред тях на хладно, което след пустинята си беше малко неуместно като преживяване. После играхме волейбол на полянката.

За една нощ нашият шофьор-герой изрови от пущинака полуоска, монтира я и на сутринта потеглихме. После запя…а после и ние след него.

Долината на река Orkhon (или на английски език, както е по-точно Orkhon Valley Cultural Landscape) е място, където са се развивали от хилядолетия номадските културни традиции на монголците. Районът е Национален Парк от 2006 година, а също и част от световното културно наследство под защитата на ЮНЕСКО.

Освен природните богатства, районът е и исторически важен заради стария град Karakorum, столица на монголската империя за кратко през XIII век. Руините на града лежат недалеч от съвременния град Kharkhorin. Прекрасен музей, дарение от японското правителство, е построен в града. Богатата колекция от артефакти, видео презентации и интерактивни инсталации буквално те потапят в приказната атмосфера на мястото.

Градът е бил многолюден, с много чужденци, довлечени тук от монголската армия като пленници. Сред тях е бил и парижанинът Guillaume Bouchier, известен скулптор, оставил в града едно чудно дърво, изработено от сребро и други благородни метали. Дървото имало около ствола си механизъм от 4 златни серпантини, които пълнели сребърните плодове висящи по клоните с алкохолни течности. Когато ханът искал да почерпи гостите си, малко ангелче с тромпет монтирано на върха на дървото вдигало механично тромпета към устните си и алкохолът тръгвал по серпантините, изпълвайки сребърните плодове, от които след това се изливал в чашите на гостите.

За съжаление градът просъществувал едва 40 години, преди столицата на империята да бъде преместена в Пекин. Може би заради алкохола, който се е изливал щедро от сребърното дърво.

На около 2 км от древния град се намира най-старият будистки манастир в Монголия – Erdene Zuu. Бил е построен от Abtai Sain Khan през 1585, след среща с Третия Далай Лама и установяването на тибетския будизъм като официална религия в монголската империя. За градежа са били ползвани предимно камъни от руините на древната столица.

Манастирът е бил ограден с огромна стена, като намерението е било тя да има 108 ступи. На няколко пъти в миналото манастирът е бил унищожаван, като най-цветущите му години са били през XVIII век до към 1872 година. Тогава той е имал 62 храма и около 1000 монаси.  По време на сталинистките чистки в Монголия, за които стана дума, върлият комунистически лидер Khorloogiin Choibalsa заповядал манастирът да се унищожи. Оцелели само 3 сгради, които днес могат да се разгледат. През 1944 година лично Сталин е заповядал на монголския си колега да спре с разрушаването му заради посещението на американския президент Henry Wallace. Идеята била да се демонстрира уважението на комунистическите режими към свободата на религиите.

Манастирът е имал и по-весели времена, когато е станал известен с похотливите си монаси. За да помогне на монасите да пазят въздържание и да не посягат към местните девойки, управата издигнала нещо като фалическа скулптура (Kharkarin Phallic  Rock) дълга около 60 см, насочена към малка долина с форма на вагина. Казват, че след построяването на скулптурата мераците на монасите стихнали. Казват още, че мястото било полезно за девойки, които искат да се сдобият с дете. Опитахме да си представим тълпите монаси, борещи се с хормоните си, затворени зад дебелите стени на манастира и девойките, обикалящи около фалоса само на 2 км от манастира, изпълнени с  надежда да забремененят. Скулптурата и историите около нея определено ни развеселиха.

Имахме възможност да чуем традиционна монголска музика, която двама великолепни музиканти, изпълниха на живо за нас. Стилът се нарича “дълга песен” (Urtyn duu) и се изпълнява на традиционен инструмент подобен на гъдулка – morin khuur. Струните са направени от конски косми, а звукът който издават е наистина уникален. Такива са и гласовете на изпълняващите дългите песни музиканти.

Признавам скептицизма, който имах към тази музика, но след концерта осъзнах, че не съм бил прав. Музиката е наистина уникална.

Продължаваме пътешествието си към Националния Парк Khustain Nuruu. В посетителския център една мила девойка-екскурзоводка се качи при нас в уазката, след което се отправихме към вътрешноста на парка, за да потърсим известните коне на Прежвалски (Equus ferus przewalskii). Видяхме takhi, както ги наричат монголците, на един хълм и успяхме да се приближим на около 100 м от тях. Конете на Прежвалски са рядка порода, забелязани за последно в естествените им местообитания в степите на Монголия през 1966 г. През 1992 са били реинтродуцирани отново в района на Парка с помоща на няколко двойки внесени от Холандия. Година по-късно бива обявен и Националния парк, който освен конете, защитава редица редки растения и животни.

За разлика от мустангите в Америка и конете Brumby в Австралия, които са всъщност подивели домашни коне, конете на Прежвалски никога не са били опитомявани. Това са естествени диви коне, изключително красиви и благородни животни, които ни оставиха в мълчание и тиха възхита, докато ги наблюдавахме.

Насочихме се към Улан Батор, през който трябваше да минем на път за Националния парк Gorkhi-Terelj. Прекосихме града през индустриалните зони, което ни даде шанс да видим задния двор на столицата. Бих казал, че не се различаваше особено от задния двор на който и да е по-голям български град. Като цяло усещането е за България от преди 20-30 години. Когато за първи път се разходихме из централните улици на града в деня на пристигането, имах усещането че съм в Пловдив преди няколко десетилетия. Хем нещо познато, родно и малко носталгично, хем азиатско и екзотично. И до сега не мога точно да определя усещането си за този град.

От другата страна на Улан Батор, Монголия е сякаш друга. Паркът Gorkhi-Terelj е пасторално, зелено място на около 37 км от столицата. Настаниха ни в юрта със собствена зелена полянка под прекрасна скала, където сутринта пихме чай. Мястото е вълшебно, особено когато се взреш в каменната формация с форма на костенурка, точно срещу юртата ни, една от забележителностите в Парка. Само малка част от него е достъпна всъщност за туристите. Останалата дива част е дом на кафявата мечка и около 250 вида птици. Прекрасното 20 метра дълбоко езеро Khagiin Khar се намира на около 80 км навътре, както и горещите минерални извори Yestii, разположени на около 18 км от туристическата зона.

Вечерта беше посветена на шаманизма в Монголия, тъй като се оказа, че нашият водач е последовател на тази древна традиция. Монголският шаманизъм или както още се нарича Tengerism, се е практикувал тук от незапомнени времена. В древността е обхващал почти всички аспекти от живота на хората, вплетен неразделно в клановата организация на монголското общество. Ключов момент за шаманизма е неговото смесване с Тибетския будизъм, превръщайки го в така наречения жълт шаманизъм, поради влиянието на жълтия будизъм (Gelug) върху него. Основното в тази народна религия е почитта към боговете (tngri ), като най-важният от тях е Tenger (Богът на рая или само Бог) наричан още Qormusta Tengri.

Смята се, че Чингис Хан е едно от превъплащенията на Tenger, което е било и причината той да бъде обожествяван до към 1930 година. По време на Монголската Народна Република (1924-1990) монголският шаманизъм, както и култът към Чингис Хан, са били преследвани. В дълбоката Монголска пустош са били запазени някои шамански практики както и текстове на неразбираем език, наричан езика на Боговете.

Всичко по-важно в Монголия носи името на Чингис Хан (Владетелят на Вселената), легендарният пълководец и основател на монголската империя. Сигурно ще ви е интересно да научите, че по времето на Чингис Хан (1162-1227) монголската империя заемала територия от 11-12 милиона непрекъснати квадратни километра, разпострени от Каспийско до Японско море; площ колкото Африка. Империята е представлявала най-голямата организирана държава за всички времена. Това е мъжът владял два пъти повече територия от всеки някога живял на земята човек. Много хора са били изклани по време на неговите завоевателски походи, но в същото време той е толерирал активно религиозната свобода, забранил е мъченията, стимулирал е търговията между народите и е основал първата пощенска система. Неговите наследници са били също мощни владетели, като последният от тях е паднал през 1920 година. Ето защо мощната фигура на Хана и днес стои до централния вход на Парламента в Улан Батор, а името краси главния вход на Монголия – Chinggis Khaan International Airport.

В негова чест е и 40 метровата статуя “Чингис Хан на кон” (Genghis Khan Equestrian Statue), издигната на брега на река Tuul, където според легендада той е намерил златен камшик. Във вътрешноста на статуята има ресторанти, видеозали, а бърз асансьор отнася посетителите през шията до главата на коня, където те могат да се разходят по темето на животното и да се насладят на великолепната панорама. Целият комплекс със статуята и всичко наоколо струва около 4,1 милиона долара.

Пътуването в Монголия беше вълшебно. Огромната празнота на пространството беше запълнена с емоции, знания и преживявания – единствените стойностни неща, които всеки който пътува отнася със себе си у дома.

ПРОГРАМА

Ден 1

Ден 1 Пристигане в Улан Батор, столицата на Монголия

Днес рано сутринта пристигаме в Улан Батор, столицата на Монголия. Ще имаме трансфер до хотела и почивка. След почивката – разходка из града.

Улан Батор е разположен на река Тул, в полите на планината Богдо Ул. Основан през 1639 г. като будистки манастир, град Урга се развива като търговски център на пътя на чая между Русия и Китай. Когато е обявен за столица на новата Монголска Народна Република през 1924 год., градът е преименуван на Улан Батор (“червен герой” на монголски език), в чест на Сухе Батор, участник в установяването на комунистическия режим в Монголия. Неговата статуя стои в центъра на монголската столица.

В града ще се разходим по големия площад в центъра, може да посетим по желание природо-историческия музей, мавзолеят на Сухе Батор, манастира Гандантегченлин с 25-метрова статуя на Мигджид Янраисиг, както и Зимния дворец на Богд хан. Нощувка в хотел.

Храна – днес няма включена храна в общата цена.

Ден 1
Ден 2

Ден 2 Национален Парк Терелж (Terelj)

Днес ще пътуваме към централна Монголия и по-точно към Националния Парк Терелж (Terelj). По пътя ще спрем до свещенното място за поклонения Ovoo (каменни формации), местността “Орелът”, Пещерата на 100-те лами и “Скалата на костенурките”. Ще имаме време и за езда на коне в района по желание. Ще посетим още манастира Ариабал (Aryabal). От върха се разкрива прекрасна панорама към целия Национален Парк. Ще останем по-дълго време тук, за да се насладим на залеза. Нощувка в традиционна юрта.

Включена храна: закуска, обяд и вечеря.

Бележка за юртите: Две филмчета описващи юртите, от които ще добиете предства за тях, а и как се спи в тях.

https://www.youtube.com/watch?v=tuAc11slLxQ 

https://www.youtube.com/watch?v=d-cRODVpoag 

Навсякъде ще има възможност за измиване и тоалет. Душ с течаща отгоре вода ще има на някои от местата. Навсякъде ще има осигурени завивки, но е добре да си носите спални чували от хигиенна гледна точка.

Ден 2
Ден 3

Ден 3 Пустинята Гоби; Скалните формации Бага Газрин Чулуу (Baga gazariin chuluu)

Първата спирка днес ще бъде месност осеяна с причудливи каменни формации – Бага Газрин Чулуу (Baga Gazriin Chuluu) или още наречена “Малките камъни на Среден Гоби”. Това са гранитни скални масиви в средата на обширен пустинен пясъчен район. Вечерта пристигаме при номадско семейство, където ще участваме в ежедневните им дейности. Нощувка в юрти.

Включена храна: закуска, обяд и вечеря.

Ден 3
Ден 4

Ден 4 Още навътре в пустинята Гоби; Пламтятщите скали с фосилите от динозаври

Днес ще навлезем още навътре в пустинята Гоби. Ще се отбиваме при номадски фамилии, където ще се запознаем с местните традиции, ще пием чай или Airag (традиционно монголско ферментирало конско мляко).

В един момент ще стигнем до Баянзаг (Bayanzag), местност с множество червеникави скални формации, образувани следствие на вековна ерозия. През годините тук са откривани множество останки от динозаври – части от скелети и черупки на яйца предимно.

Ще посетим и местен музей, посветен на динозаврите, разположен в юрта.

Ще видим и така наречените “пламтящи скали”, чието име идва от причудливите ефекти на слънчевата светлина, отразена от оцветените скали. Тук ще останем по-дълго, заради прекрасната природа, за да се насладим на разходките сред това много важно палеонтолигчно място и за залеза. Отново нощувка при номадски семейство в отделни юрти разбира се.

Включена храна: закуска, обяд и вечеря.

Ден 4
Ден 5

Ден 5 Пясъчните дюни Конгор (Khongor)

След закуска ще пътуваме към пясъчните дюни Конгор (Khongor), които са разположени откъм северната страна на планинските вериги Севрей и Золун (Sevrei и Zoolun). Тук ще се катерим по скалите, ще си правим леки трекинги до места със страхотни гледки, откъдето ще се наслаждаме на морето от пясъчни дюни. Предвидена е и езда с камили сред дюните (около час) по желание. Ще се изкачим и на най-високата дюна в района, за да наблюдаваме залеза. Нощувка при номадско семейство в юрти.

Включена храна: закуска, обяд и вечеря.

Ден 5
Ден 6

Ден 6 Долината Йолин Ам (Yolyn Am) (Устата или човката на лешяда)

Днес ще пътуваме към долината Yolyn Am, което в превод означва “уста на лешояд“.
Самата долина започва от планината Зуун Саикхан (Zuun Saikhan), разклонение на планинската верига Гувран Саикхан (Gurvan Saikhan), която се простира на повече от 10 км дължина. На места скалите са изключително високи, образуващи много красиви форми и формации. Самата долина има странно загадъчен вид, който в комбинация със звуците издавани от лешоядите, придават на мястото мистична атмосфера. Нощувка при номадско семейство в юрти.

Включена храна: закуска, обяд и вечеря.

Ден 6
Ден 7

Ден 7 Тсаган Суварга (Tsagaan Suvarga) (Бялата Ступа)

Този ден ще продължим пътешествието през пустинята Гоби на път към Тсаган Суварга (Tsagaan Suvarga) (Бялата Ступа), една много красива част от пустинята. Това е огромен скален масив, чиито източен склон от далече наподобява руини на стар град. Tsagaan Suvarga е на около 10 милиона години с характерни оцветявания на различните скални слоеве. Мястото е известно и с едни от най-добрите локации за фотография на пустинята Гоби…от тук тя изглежда фантастично (повечето известни фотографии на пустинята са от това място). Наоколо ще имаме възможност да наблюдаваме камили, газели, а също и някои редки видове разстения и животни. Отново ще гостуваме на местни номади. Нощувка при номадско семейство в юрти.

Включена храна: закуска, обяд и вечеря.

Ден 7
Ден 8

Ден 8 Обратно в Улан Батор; Влак до Улан Уде (Байкало-Амурската магистрала)

Днес ще станем по-рано, тъй като ни очаква път до Улан Батор. Ще имаме време да спираме за още снимки, но като цяло трябва да сме в града до 14.00 часа и по-точно до ЖП гарата, от където тръгва влака за Улан Уде (Русия) в 15.35. Ще пътуваме 14 часа и половина, като ще пристигнем в Улан Уде към 05.30 сутринта. Ще ползваме 2-ра класа спални места, по 4 човека в купе.

Включена храна: закуска, обяд.

Ден 8
Ден 9

Ден 9 Улан Уде, столица на автономната Република Буратия; Староверците и Бурятите

Не е предвидено много време за самия град Улан Уде, тъй като той не представлява някаква туристическа, културна или друга забележителност. Пътуваме към града и района основно заради селата и бита на бурятите и староверците.

Ще посетим типичните сибирски села с малки дървени къщи с цветни капаци, обитавани от поколения религиозни малцинства, обединени под общото наименование “староверци”. Прадедите на тези хора са напуснали Европейска Русия през 17 век в опит да се спасят от многобройните религиозни православни реформи провеждани нерядко с насилие в тогавашна царска Русия.

В района ще се срещнем и запознаем с бита на местни буряти, местното коренно население.

Включена храна: обяд

Ден 9
Ден 10

Ден 10 Байкало-Амурската магистрала

Сутринта потегляме с влак от Улан Уде по Байкало-Амурската магистрала в посока Иркутск. Това е може би най-впечатляващата и живописна част на БАМ, поради което ще пътуваме през деня (около 8 часа). Ще имаме възможност да се насладим на неповторимата природа около езерото, тъй като в този участък жп линията минава между езерото и околните внушителни планини. 

Късният след обяд се настаняваме в хотел в Иркутск.

Филмче за историята на Байкало-Амурската магистрала на англ. език (44 мин): https://www.youtube.com/watch?v=6hs9gURq38k 

Включена храна: обяд във влака.

Ден 10
Ден 11

Ден 11 Иркутск; Езерото байкал и остров Олкхон

Днес сутринта ще разгледаме Иркутск. Градът е с около 500 архитектурни забележителности, между които църкви, паметници, стари сибирски дървени къщи и други. Има забележително голям брой църкви, като най-важните са Църквата на Възнесението (1747-51) и Катедралата Богоявление (1718-46). По-долу са изброени основните забележителности. За съжаление няма да имаме възможност и време да посетим всичките.

Има няколко музея разположени в къщи на изселени Декемвристи, като например Къщата на Волконски (Volkonskiy House). Къщата Timuryazeva е била сборище на Декемвристите от средата на 19 век. Къщата Трубетски (The Trubetskiy House) е друга забележителна къща-музей, която може да посетим.

Сред съветските бетонни блокове са останали голям брой типични сибирски дървени къщи, които са една от основните атракции на града. Интересен е и Иркутският исторически музей, който може да посетим. За хората, които се интересуват от минерали и скъпоценни камъни, геологическият музей предлага богата колекция от образци характерни за сибирския край. Иркутският регионален музей има много интересна етнографска колекция, посветена на местните племена и общности в Сибир, като Евените и Бурятите (Even/Buryats)

Градът разполага и с прекрасен музей на изкуството (Sukachev Art Museum), където могат да се разгледат колекции картини и икони от 18, 19 и 20 век, включително няколко картини от Репин. Музеят има секции посветени на Монголското, Китайско и Европейски изкуства.

Така нареченият “Sukachev Estate” е комплекс дървени къщи, чиито интериори и музейни колекции разказват за живота на висшето общество в Иркутск от средата на 19 век.

Може да посетим Манастира “Принц Владимир” (Prince Vladimir Monastery), разположен в един от жилищните райони на града. Освен манастира тук атракция са и двата Байкалски тюлена, които изпълняват разни тюленски номера срещу билетче (не е включено в цената).

Друг интересен обект в града е ледоразбивачът “Ангара”, най-старият парен ледоразбивач в света, конструиран през 1900 година в Нюкасъл. Днес корабът е музей и може да бъде посещаван.

Интересен е и тристагодишният Знаменският Манастир (Znamensky Monastery), където е погребан известния изследовател на Аляска Grigory Shelekhov. Наблизо е и паметника на придобилия популярност бял генерал Александър Колчак (Alexander Kolchak).

Може да посетим и Манастира Княз Владимир (Knyaze-Vladimirsky Monastery) построен през 1888  в чест на принц Владимир, който е покръстил Русия.

Следобед имаме трансфер до езерото Байкал и остров Олкхон. Нощувка в къща за гости на острова.

Включена храна: закуска в хотела и вечеря. Обядът ще бъде в малко ресторантче по пътя, където всеки ще може да си избере храна. Обядът не е включен днес.

Ден 11
Ден 12

Ден 12 Езерото Байкал и остров Олкхон

Остров Олкхон (Olkhon) е едно от най-красивите места в Сибир, смятан за сърцето на Байкал. Това е най-големия остров в езерото с население около 1500 човека, които се занимават основно с риболов и животновъдство. Коренното население на острова са бурятите, а “столица” е  селцето Кузхир (Khuzhir), където и ще отседнем.

Сутринта ще се качим на руските военни джипове УАЗ, за разходка  из острова. Ще спираме на местата с най-добри панорами и гледки т.е. за най-добри фотоси. Ще стигнем до нос Сагаан-Хушун, нос Шунте, залива Узур, крайбрежни пещери и плажни участъци по протежение на пътя, включително и високите скали на нос Хобой в северния край на острова. По обяд ще имаме пикник в залива Узури. Вечерта се прибираме в селото и къщата за гости.

Включена храна: закуска, обяд (пикник) и вечеря.

Ден 12
Ден 13

Ден 13 Обратно в Иркутск

Днес сутринта ще се разходим още малко из острова, след което следва трансфер обратно за Иркутск. Следобед и вечерта отново разходки и пазар в Иркутск. Нощувка в хотел.

Включена храна: закуска.

Ден 13
Ден 14

Ден 14 Отлитане от Иркутск за Москва и София

Днес рано имаме трансфер до летището и полети до Москва и София.

Включена храна: закуска, но може би няма да успем да си я вземем, тъй като трансфера е много ранен.

Ден 14

ПОИСКАЙТЕ ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТАЗИ ПРОГРАМА

ПРОГРАМИ ЗА НАШИ ПЪТУВАНИЯ В ЗАДКАВКАЗКИТЕ РЕПУБЛИКИ

Пътешествие из Грузия и Армения с възможност за изкачване на ледника Гергети

Пътешествие през Азербайджан с възможност за посещение на района Накчиван

Пътешествие из Грузия (с възможност за посещение на Абхазия)

Панорамна обиколка на най-живописните места в Армения и Нагорни Карабах

ПРОГРАМИ ЗА НАШИ ПЪТУВАНИЯ В ИЗТОЧНА ЕВРОПА

Пътешествие през Румъния, Молдова и Украйна с бус

Пътешествие из Полша

Варшава и Западен Беларус – Беловежката Гора, Брест и старите градчета наоколо

Пътешествие из Марамуреш с Посещение на солната мина в Турда в Румъния

Пътуване до Киев и Чернобил с посещение на Киевско-Печерската Лавра и Резиденцията на бившия украински президент

Пътешествие в Украйна – Киев, Лвов и още малко от западна Украйна

ВСИЧКО ЗА РУСИЯ

Програми, интересни места и фото галерии от Русия.