fbpx
ХИЛЯДА ПЪТЕШЕСТВИЯ

 info@thousandvoyages.com /Тел (WhatsApp/Viber): +359 888 420 160 / Facebook / Instagram / Twitter

Пътуване до Тарфая, на ръба на Мароко

Тарфая – на ръба на Мароко и Западна Сахара, прелюдие към пустинята, в краката на океана…или там, където ти идва да напишеш новела…

“Това е моята тайна, много проста тайна – само със сърцето си човек може да види истината, важните неща не се виждат с очите”

Antoine de Saint-Exupéry

Тук, на това отдалечено място в Сахара, Antoine de Saint-Exupéry наистина е написал новела – “Южна поща” (Courrier Sud). Смята се, че тук се е зародила и идеята за неговата най-известна творба – “Малкият принц”. Фактът, че известния френски писател е живял и творил тук, както и оскъдната информация за мястото в Интернет, окончателно ми помогнаха да взема решението да отида, да видя, да пипна и да усетя.

Без колебание насочих към Тарфая “малката шведка”, както бях нарекъл гальовно минатюрната шведска кола, която бях взел под наем.

Малкото прашно градче Тарфая се намира близо до необозначената, и според администрацията в Мароко, несъществуваща граница между Мароко и Територията Западна Сахара, на около 700 км от Маракеш, в дълбокия юго-западен ъгъл на кралството.

Бързах да стигна. По пътя ме глобиха за неспиране на знак СТОП. Маракоанският полицай беше дебел и с добре охранено чувство за справедливост, а след като взе парите – и много щастлив.

Не се ядосах много. Все пак съм бял чужденец, а на седалката има фотоапарат – какво може да се очаква от полицай, който се пече на яркото сахарско слънце на ръба на Земята. Опитах се да си внуша, че всъщност съм голям късметлия. Можеха, например, да ме осъдят на общественополезен труд към службата по чистота на градчето Tan Tan в Южно Мароко, където се разигра сценката.

След като се разплатих и получих старателно изписана на арабски розова бележка, се впуснах към очакващите ме около 200 км през голата пустиня до крайната цел – Тарфая.

От едната страна е лъснал океанът, от другата – пустинята. Сякаш нищо толкова необичайно, но в същото време е сюрреалистично.  Редките коли и тежки камиони, препускащи по еднолентовия път с разръфани крайща, са единственото разнообразие в пейзажа. Потъвам в мислите си, прекъсвани само от някое по-драматично разминаване. Изръсвам наличния адреналин за секунди, а после мозъкът ми се потапя в приятната омая на хормоналния бульон изсипал се в кръвта ми.

Така, леко замаян, съм стигнал почти неусетно до малкото градче  Sidi Akhfennir – прашно пустинно местенце с няколко кръчмета и хотел на главния път. Военен патрул чинно записа данните ми в един мазен тефтер. Знаех, че журналисти и фотографи не са предпочитани гости в Западна  Сахара, която на практика не е разделена от Мароко с граница. Така на въпроса каква е професията ми, аз им казвам истината но и се бях погрижил да покрия добре скъпата фотографска техника. Двамата мъже се пошегуваха доброжелателно на френски с моята “малка шведка”, макар че в началото не искаха да повярват, че е “шведка”. После ми пожелаха Good Luck на английски. Малко се притесних от това пожелание – “…за какво ми е точно късмет тук и сега??”, мислех си аз…”нали всичко в Западна Сахара сега е мирно, няма отвличания и заплахи….”). Бях чел за последното отвличане в района през ноември 2011 на трима европейци от хуманитарна мисия в бежански лагер близо до град  Tindouf, западен Алжир, близо до границата с Мароко и Мавритания, но някак си бях уверен, че точно на мен такива неща не могат да се случат. Хрумна ми, че Good Luck е може би единствената фраза, която патрулите знаеха на този език. Заложих на тази интерпретация на пожеланието и поех по последната, около сто километрова отсечка до крайната ми цел.

Територията наречена Западна Сахара е спорна от десетилетия. За нея се карат Мароко и подкрепяната от Алжир военизирана групировка Фронт Polisario. Няколко години след основаването си през май 1973, Фронтът обявява така наречената Saharan Arab Democratic Republic (SADR). По-късно през април 1991 Обединените Нации установяват MINURSO, (the United Nations Mission for a Referendum in Western Sahara), чиято цел е осъществяването на референдум и постигане на мирно решение за спорните територии. От тогава насам по тези територии сноват “сини каски”, а в столицата на Западна Сахара – El Aaiún (Laayoune), на около час южно от Тарфая, не може да се намери стая в свестен хотел, тъй като всички са заети от миротворците. 

Карам през необятните, нажежени от сахарското слънце пясъци и си представям огромни фосфатни (не че знам как изглеждат) и нефтени залежи под гумите на колата, ресурсите, с които се гордее тукашната безплодна пустош и съответно превърнали се в причина за политическите кавги.

Постепенно пътят става по-разнобразен с появата на солниците в националния парк “Khenifiss” заедно с Naïla Lagoon и розовите фламинго. Спирах често да се наслаждавам на пустинята и нейния драматичен сблъсък с океана. Морето сякаш придоби по-синкав оттенък, пейзажа определено стана по-пастелно наситен. Всеки момент очаквах да се появи един малък принц, седнал небрежно на камък до пътя, вперил очи в мене сякаш иска да каже “…моля, нарисувай ми една овца…”. Смятах да си призная, че не мога да рисувам и да му обещая, че ще му пратя снимка на овца, понеже харесвам да снимам и имам хубав фотоапарат. Потънал в този мислен диалог, неусетно съм пристигнал в Tarfaya.

В миналото малкото търговско средище с име Villa Bens е било управлявано от британци и французи, а от 1916 от испанци. Между 1920 и 1958 градчето става център на южната зона на испанския протекторат Мароко, като от това време са останали няколкото колониални сгради, както и специфичната колониална атмосфера.

Мотаех се безцелно из прашните улички на това забравено от Бога място и се опитах да си представя Antoine de Saint-Exupéry в стаичката на местната пощенска станция, където е работил като управител през двайсетте години на миналия век.

Мина ми през ума, че на такова място може би не е толкова трудно да започнеш да пишеш. Ако имаш фантазията в изобилие, а творческата муза не ти е само гостенка за вечерта, то това извънземно място би могло да стане идеалната стартова писта за писателска кариера. Как и къде се раждат гениални творби? За Antoine de Saint-Exupéry мястото е било това.

Опитах се да си представя малките самолетчета, кацащи недалеч от пощенската станция. В онези времена самолетите не са могли да изминават големи разстояния без презареждане, поради което из цяла Западна Африка е имало подобни постове и пощенски станции, където освен гориво, екипажите са се зареждали с храна и сън. Историите за паднали в пустинята самолети и отвличанията на екипажите им от непрятелски номадски племена, бродещи из околността, са били ежедневие и може би един от поводите известният писател да определи това място като “точната представа за нищото”. Това беше и моето впечатление, докато търсех музея на Antoine de Saint-Exupéry. Като потвърждение на усещането за празнота и отдалеченост и за мое огромно съжаление, музеят беше затворен.

Необятността на плажовете и океана около градчето засилват още повече усещането за безбрежност и пустота. Дори хлапетата играещи футбол на плажа и каращи сърф в океана не успяваха да тушират това усещане за изолация. На този фон полупотопената в морето Casa Mar (къща в морето) сякаш е точно на мястото си, като вълшебен декор на сюрреалистичен филм. Странната сграда е всъщност форт, построен от шотландския търговец Donald Mackenzie в края на 19 век. Днес тя се е превърнала в запазеният знак на градчето. 

Нямах особенна представа за етническите, културни и традиционните навици на местните хора Sahrawi (“Saharaui”) но разхождайки се из улиците на Тарфая имах чувството, че нещо обезпокоително витае във въздуха.

Имах усещането, че на безделните хлапаци им трябва много малко, за да ми грабнат фотоапарата и да ме налагат с него тичайки до плажа, след което да се забавляват подритвайки главата ми като футболна топка. Не, не са толкова кръвожадни разбира се но това беше усещането. Безделието у един подрастващ тинейджър от особен етнически произход, на място, където няма какво да се прави е добра почва за подобни изтъпления. Бях чел някъде за тези хлапета – обичайна гледка за столицата  на Западна Сахара – Laâyoune, на около час път от тук.

Хората населяващи Южно Мароко, Западна Сахара, най-югозападен Алжир и Северна Мавритания често биват наричани Sahrawi (“Saharaui”). Етнически те са смесица между араби, бербери и черни африканци, а културата им е смесица между арабската, африканската и берберска традиции.

Докато се мотах из околностите на градчето, видях останките на круширалия кораб “Assalam” на испанската фирма “Naviera Armas”, изпълняващ редовни курсове между Puerto del Rosario във Fuerteventura (Канарски острови) и Tarfaya. Останките на кораба са драматични но още по-драматична е историята на самото корабокрушение. Основно лошото време в района се сочи за причина за катастрофата, но специалистите все още не са напълно убедени, че е била единствената. Не е съвсем ясно защо испанската фирма пуска за употреба 42 годишен кораб под панамски флаг с екипаж от кубинци. Загадка остава и фактът, че спасилите се пасажери прекарват цяло денонощие на този самотен африкански бряг без никой да се погрижи за тях, без пари и храна, тъй като в суматохата на напускането на кораба никой не взима нищо със себе си. Не са могли дори да се обадят по телефона защото са нямали с какво да платят. Дни след това се разразява медиен скандал с основен герой испанската фирма и сякаш никой не е могъл да повярва, че с почтенните пасажери на кораба са се отнесли като към с нелегални имигранти.

Бях поседнал на една пясъчна могилка точно срещу останките на кораба. Докато си припомнях горните факти и се чудех имаше ли смисъл да препускам чак до тук се сетих за една фраза от “Малкият принц”.

– “Хората – каза малкият принц – се пъхат в бързи влакове, но вече не знаят какво търсят. Затова се движат, но се въртят в кръг…”

Беше ми твърде прясно преживяването и видяното в Tarfaya, за да определя дали е било безмислено бясното препускане до тук и дали мога да класифицирам цялото пътуване до Мароко като отсечка от кръга, в който се въртя.

Иска ми се да вярвам, че това не е кръг!

  • ПОЧТИ СФОРМИРАНИ ГРУПИ/СВОБОДНИ МЕСТА

    –> За трекинга в Ливан – Долината Кадиша (Qadisha) (Юнеско) и Природния Резерват Хорш Еден (Horsh Ehden) за дати 17 – 22 юни 2019 има още 3 или 4 места в групата; Есенната група е планирана за дати 2-7 септември 2019

    —> За пешеходния преход до базовия лагер на хималайския Нанга Парбат в Пакистан има още 6 места в групата;

    –> За пътуването ни до Монголия (15-28 август) има 3 ма човека записали се в групата. Необходими са ни още 1 или 2-ма участници най-малко, за да се осъществи;

    –> За пътуването ни до Киргизстан (19-27 август) има 2-ма човека записали се в групата. Необходими са ни още 2 или 3-ма участници най-малко, за да се осъществи;

    Има още 4 места в групата ни до остров Хокайдо с посещение на Хаконе и Нико в Япония (24 август – 2 септември);

    –> За есенното (2-11 октомври) пътешествие из Оман имаме 2 свободни места. При повишен интерес можем да увеличим капацитета (още един джип);

    –> За пътешествие из югоизточна Турция през есента (25-30 септември 2019) има още 4 места в групата;

    –> Пътешествие през Каракорум и долината Хунза в Пакистан –  Есенното пътуване е за дати 16 – 24 септември (има още 5 или 6 места за тази група);

    –> За пътешествието ни през Туркменистан и Узбекистан (25 октомври – 5 ноември 2019) има още 4 или 5 места;

    –> Пътешествие през автентичните райони на Северен Тайланд с престой в Банкок:  дати 5-14 ноември 2019; има още 5 места в есенната група (от 6 налични);

    –> Пътешествие и трекинг в северен Виетнам (района Сапа), заливът Халонг и Ханой (12 – 21 ноември 2019). Има още 4  места;

    –> Има още 6 места в групата за пешеходния преход в пустинята Уади Рам в Йордания с посещение на Петра (6-10 ноември);

    –> Още 4 или 5 места има в групата за пътешествието ни из пустинно Мароко за дати 18-25 ноември 2019;

    –> Участие в поредица събития водени от Негово Светейшество Далай Лама в Бодхгая, Индия – най-важното място за Будизма (26/27 декември 2019 – 2/3 ануари 2020) Програма ден по ден ще бъде предоставена, след като се съберат 6 човека, които се интересуват от това пътуване. Към момента има още 4 места;

    –> Календар за 2019 с планираните ни пътувания с малки групи

  • error: Content is protected !!