Чаените плантации около Сримангал в Бангладеш

Хълмистият район около град Сримангал е живописен, а това което го прави такъв са чаените и ананасови плантации, сред които растат каучукови и джакови дървета.

Picturesque hilly area covered with tea plantations (Srimangal Tea Estates), Bangladesh

Срещнах моя водач за района Йосиф (така го нарекох, вместо местното Юсуф) на гарата в Сримангал, където ме чакаше. Седнахме в една кръчма да хапнем и запознаем. Вече бях посвикнал с манджите, но така или иначе основното ядене за мен бяха нарязани сурови зеленчуци и ориз. Все още не можех да преглъщам лютите яхнии. Единственото ядене, на което не слагат люто са суровите зеленчици, обикновено моркови, краставици, лук суров и други, хляб на питки и варен ориз, който смесват с непоносимите яхнии.

Докато се хранихме, изготвихме план за действие за следващите няколко дни. Щяхме да посетим поне няколко плантации за чай, селата където живеят работниците, както и някои от селата по-дълбоко в джунглата, обитавани от местни племена и етнически групи.

Рано на другата сутрин се метнахме на едно тук-тук и се запътихме към първата чаена плантация за деня. В района има около 150 плантации с чаени насаждения, обхващащи над 41,000 хектара. Превъзходния климат, евтината работна ръка и като цяло липсата на съществени конфликти в района са допринесли за развитието и процъфтяването на тази индустрия. Чаят произвеждан тук е с много високо качество, поради което мястото е известно като “Чаената столица на Бангладеш”.

Woman picking up tea leaves on tea plantation near Sreemangal (Srimangal), Sylhet, Bangladesh

Рано сутринта, мъглата се стелеше ефирно над хълмистите плантации. Чистота и уютност се усещаха наоколо. Тук-таме някоя крава разнообразяваше пейзажа. В плантациите по това време работят жени, които берат листенцата чай, слагайки ги в специални торби. Нямаше проблем да ги снимам и да разговарям с тях. По-късно от други пътуващи в района разбрах, че вече са им забранявали да снимат жените.
Както голяма част от мъжете и момчетата са заети в предприятията за корабен скрап или корабостроителниците, така една голяма част от жените са заети в беритбата на чай, над 300,000 според статистиките. Тук мъжете изпълняват предимно мениджърски функции – нещо като началници на смяна или такива, които теглят набраните килограми чай.

Women picking up tea leaves on tea plantation near Sreemangal (Srimangal), Sylhet, Bangladesh

Дългите работни часове и оскъдните няколко долара на ден надница, осъжда тези жени на нерадостен и мизерен живот. Много често парите не са достатъчни да си купят дори чай. Някои от мъжете, които се представяха за мениджъри, споделиха че на работничките и техните семейства, които не са от района им се осигурява настаняване в къщи, а също и безплатни училища за децата, дори медицинска помощ. Не успях да разбера дали това е истина, но дори и да беше, тези услуги далеч не можеха да компенсират мизерното заплащане. Като си помислите, че една чаша (пакетче) зелен чай в хубаво (не луксозно) заведение в България струва около 1 евро няма да е трудно да си представите за какъв вид експлоатация става въпрос. Много от семействата, заети в тази индустрия (както и в тази свързана с корабите) имат дългове, които изплащат с труд, който граничи с робския. Твърдението, че днес робството не е изчезнало, а просто се е видоизменило във вид на задлъжняване е вярно според мен.

Group of tea workers women having rest during lunch time at a tea plantation near Sreemangal, Sylhet, Bangladesh

Въпреки обстоятелствата жените се усмихваха, закачаха, бъбреха по между си, докато късаха листенцата. Пасторалната обстановка и засмените лица не съответстваха на суровата реалност на техния живот. На площадките за рециклиране на кораби цялата мизерия и мръсотия бяха видими, човек можеше да ги докосне, помирише, пипне. Тук всичко изглеждаше розово-зелено, ефирно, като в приказка. Жените в цветните си сарита приличаха на феи, плуващи между чаените храсти, потънали в сутрешната мъгла. Движенията им бяха грациозни, някак меки, но монотонни. Опитах се да си представя себе си в плантацията, как бера чай всеки ден, месец след месец, година след година. Къде е пистолета?!

Сезонът за бране на чаени листа продължава 8 месеца. Жените работят от ранната сутрин до късно през нощта. Приказвах си с тях докато си почиваха и обядваха. Насядали покрай пътя между плантациите, те се събираха на групички от роднини или познати и си правеха общи софри. Позираха с готовност и като цяло бяха в добро настроение. Не се оплакваха, закачаха се, сякаш използваха всяка свободна минута за някаква положителна емоция, която да внесе баланс в тежкото им ежедневие.

Group of tea workers women having rest during lunch time at a tea plantation near Sreemangal, Sylhet, Bangladesh

Другото време през което видях жените да не работят, е когато чакаха на дълги опашки с торба набран чай на главата пред камиона на изкупвача. Мъж седи пред голям кантар, жената сваля от главата си вързопа с набрания чай и го слага на кантара. Мъжът мери и си записва цифрите в мазен тефтер. Този кантар е от старите, с гюлета. Вероятно си представяте колко точно мери. Когато чаят се продава в насипно състояние или пакетчета, той се отмерва много прецизно и цената му е фиксирана на грам/килограм.

Female tea workers carry bags full with tea leaves for weighing and uploading to a truck at tea plantation near Sreemangal, Sylhet, Bangladesh

Отмерването на суровия чай обаче става почти на око. За прекупвачите няма значение дали са измерили чая на жената правилно т.е дали тя ще получи договореното възнаграждение (не казвам справедивото, тъй като това не е думата, която тук има някаво значение) или не. Печалбата идва от огромната разлика между това, което се плаща на жените “на око” и цената на килограм краен продукт. Етичната страна на въпроса няма подхващам, защото е ясно, че не само чая, но още много други предмети, които купуваме в Европа уж изгодно, се произвеждат в Бангладеш от хора, живеещи и работещи в полуробски условия.

След като бъде измерено количеството набран чай, двама мъже изсипват торбите в каросерията на камион. Жената прави обратен завой и се връща в плантацията, за да напълни поредната торба. На ден една жена може да набере между 20 и 3о килограма суров чай. Стори ми се страшно много, гледайки нежните листенца, късани от малките женски ръце едно по едно.

Female tea workers carry bags full with tea leaves for weighing and uploading to a truck at tea plantation near Sreemangal, Sylhet, Bangladesh

Камионът извозва суровия чай до местата за обработка или фабриката, ако на едно място се извършват всички процедури. От едно чаено растение могат да се получат шест вида чай: зелен, жълт, бял, чай улун, черен и ферментирал.

Всеки тип може да бъде допълнително разделен в зависимост от метода на обработка, вида чайно растение, сорт или марката чай, в който се е специализирала дадената фабрика. На всеки 100 кг пресни листа се получават около 22 до 25 кг преработен чай. Исках да посетя фабрика за преработка, но ми казаха, че ще ми бъде позволено да гледам, но не и да снимам. Не стана ясно дали това се дължи на професионални или търговски тайни или за да се избегнат проблеми, свързани с условията на труд в тези фабрики. Подозирам и двете.

Пресните чаени листа биват подлагани на различни видове процедури (между две и седем), в зависимост от крайния продукт, който трябва да се получи. В приложението в края на книгата съм описал етапите на производствения процес, за тези които биха искали да научат повече.

Селата, където живеят чаените работнички с техните семейства са малки, пръснати между чаените плантации. Къщите, за които мъжа преди ден ми каза, че били предоставяни безплатно на семействата, представляваха схлупени бедни колиби, в които няма мебели и почти никакви вещи.

ГАЛЕРИЯ СНИМКИ

Организираме индивидуални и самостоятелни пътувания за отделни пътешественици или малки групи/семейства в цял свят. Подробна информация може да намерите тук.

Всички застраховки, които предлагаме от български и чужди застрахователни компании, включват покритие в случай на заболяване от Ковид и/или други немедицински проблеми свързани с вирусната пандемия. Подробна информация, включително и за застраховката “Отмяна на пътуването”, може да намерите тук.