ХИЛЯДА ПЪТЕШЕСТВИЯ

 info@thousandvoyages.com /Тел (WhatsApp/Viber): +359 888 420 160 / Facebook / Instagram / Twitter

На чай в пустинята Тар в Индия

Джипът забива спирачки сред рядката горичка, вдигайки облаци прах. Докато вървим по една тясна пътека водачът ми обяснява, че отиваме на гости на семейство от племето bishnoi. Тези хора не живеят в големи селски общности, а населяват отдалечени едни от други ферми. Едно домакинство приютява членовете на едно семейство и най-близките роднини, средно около 10 човека. Те всички живеят в една къща, заобиколена от нивите, които обработват, като най- близките им съседи могат да са на доста км разстояние.

Интересни са хората от това племе, населяващо пустинята Thar в северозападната част на Индия, щата Rajasthan. Не само със специфичните си дрехи и общностен начин на живот но най-вече с религията, която изповядват -Bishnoism. Хората, които изповядват Bishnoism се наричат Bishnoi.

Това е може би най-практичната, опростена и “природозащитна” секта на Hindu Dharma, с основател Guru Jambheshwar Ji . Този човек е използвал религията като вид методология, за да прокара своето виждане и философия прокламираща мирно съвместно съществуване с природата, любов и хармония с всичко, което ни заобикаля. Основните постулати, общо 29 на брой, издигат в култ природата и заобикалящата ни среда. Това се усеща веднага след като се навлезе в земите обитавани от bishnoi – дива запазена природа, не много плашливи газели и други диви животни, които се разхождат необезпокоявани. И това в Индия, където всичко, което мърда или е зелено по правило се слага автоматично в устата.

Днешните природозащитници биха припознали bishnoi като свои родоначалници и може би с право. Учението, стоящо в основата на сектата, заедно с постулатите са били толкова логични и естествени, че много мюсюлмани и представители на други общности са се приобщили към тях. Странно как и по силата на какви вътрешни демони и сатанински влечения и бъгове в човешката психология, една част от човечеството сякаш постепенно се изолира от природата и заживява някакъв самостоятелен, “извънземен” живот. Дали е алчност, вродена склонност към злина, най-откровенна простотия, липса на въображение както би вметнал Oscar Wilde или сложна смесица от тях в различни пропорции в зависимост от географската ширина? Хората от племетo bishnoi са били лишени по някакви причини от тези “екстри”; сякаш са се развили в отделен под-вид. За нас зелената идея като цяло е символ на прогресивно мислене, загриженост и състрадание…с една дума прогрес и най-висша форма на интелигентност. За хората bishnoi това е ежедневие, както за нас е яденето на супа топчета. Целият западен свят се е побъркал по зелената идея, а хората bishnoi я практикуват скромно в своите ферми, без много шум, ярки плакати или многомилионни фондове. От тези мисли и леката меланхолия ме изтръгна шума от стадо грациозни газели, които се шмугнаха шумно в храстите отстрани на къщата. Не съм прав може би да сравнявам двата свята и двете гледни точки по точно този начин но разстоянията сега са толкова малки, а картините пред очите се сменят толкова бързо.

Bishnoism учи на любов, мир, любов към заобикалящата среда и природата, топлота в отношенията, прост живот, честност, отдаденост, упорит труд, външна и вътрешна чистота.

Ако всички ние се стремяхме някак по-упорито към тези качества или обществото ни по някакъв начин ги възпитаваше ефективно, повтарям ефективно, то може би нямаше да има нужда от природозащита или поне от тази, която ние познаваме и практикуваме днес и която ние сме превърнали в професия и дори кариера. Все едно почистването на дома ни и поливането на цветята на терасата да смятаме за професия, а усъвършенстването на методологията и начина по който правим това – в кариера.

Природазащитата в западния свят е вид бизнес, а всъщност може би всичко от което имаме нужда е малко повече Bishnoism. Започнах май да звуча като Джон Ленън. В този момент хората от къщата се пораздвижиха. Мъжете от семейството бяха седнали в кръг около сервиз с няколко чашки и приготвяха нещо. Водачът обясни, че това е чай от канабис (weed tea или pot tea), който традиционно се приготвя по тези земи от векове. Хората не пушат, не пият алкохол, не си забиват игли във вените, а пият чай с “щастлив край”.


Социализирането около сервиза за приготвяне на вълшебната напитка рано сутрин е основен момент от ежедневието на семейството. Водачът ми каза, че освен силата, която дава този чудодеен чай на мъжете, той лекувал и стомашни разстройства, както и някои психични състояния. Незнам дали моят събеседник не се обърка. Може би искаше да ми каже, че не лекува, а предизвиква психични състояния, което не е непременно нещо лошо разбира се. Пък и какво значи точно лечение и къде е тънката граница между лечението и просто якия въображаем купон в един паралелен свят? Не успяхме да се разберем за тази част от историята съвсем ясно но така или иначе церемонията напредваше. Една от жените бавно прецеждаше съдържанието през тензух, като го преливаше от съд в съд.

Както всяка билка и канабиса може да се прави на чай, макар да усещам, че тази информация би възмутила някои по-вещи в употребата като вид хабене на материала. Така или иначе е практика в обширни райони на Индия листата на канабиса просто да се заливат с гореща вода, като отварата се оставя за около час и половина да престои, след което се пие.

Tetrahydrocannabinol или по -популярното THC е “щастливата” съставка на канабиса. Тя трудно се разтваря във вряща вода, поради което пичовете около сервиза за приготвяне на напитката добавиха малко течно масло (може би нещо като олио), за да ускорят извличането на ценното вещество. Същият ефект има алкохола или маслото, добавени в малки количества. Ползва се също и мляко, което съдържа мазнината, която е необходима за извличането на THC. Това превръща питието в Bhang .


Ако не се прибавят горните съставки, водата на чая ще се оцвети но това са само водно разтворимите non-cannabinoids, които имат някакъв лечебен ефект (може би благотворното влияние върху стомашната лигавица идва от тях). Това обаче не прави течността “щастлива”. Хората са му намерили цаката и понеже не пият, не пушат, водят строг семеен живот, напълно в хармония с природата, за което отново ми напомниха поредните газели, които мярнах с периферията на дясното си око, употребата на канабис по този начин се приема от местната власт и никой никого не преследва или наказва.

Моят водач допълни, че чаят давал и необикновенна сила на мъжете, които след закуската отиват да работят на къра. След края на церемонията ги видях действително да мятат едни вили на раменете си и да отпрашват към най-близката нива със завидна пъргавина.

Хората разбира се ме поканиха на чай но аз отказах. Нямах идея как ще реагира тялото ми на тази напитка, пък и бях сам, така че реших да пропусна. Това беше може би моят шанс да се срещна с Don Juan от “Journey to Ixtlan: The Lessons of Don Juan” на “живо” и да си поговоря с него за…всичко! Обстановката толкова прилягаше.

Докато се отдалечавахме от фермата си мислех за близоста и връзката между пиенето на чай от канабис и природозащитната идея, практикувани и двете ежедневно от хората bishnoi, като неизменна част от техния живот. Мина ми през ума, че това може обяснява леко специфичната миризма носеща се вечер около лагерните огньове на придозащитните лагери в България и в Европа. През деня почистваш някое вълшебно езеро да речем, а вечер директно се възнасяш на небето сред цветя, благоухания и песни. Жаждата за хармония е универсална, а пътищата за постигането й толкова разнообразни.

“You say you need help. Help for what? You have everything needed for the extravagant journey that is your life.” 

― Carlos Castaneda, Journey to Ixtlan

Нашата програма в Раджастан, Индия

  • ПОЧТИ СФОРМИРАНИ ГРУПИ/СВОБОДНИ МЕСТА

    –> Пътешествие и трекинг в северен Виетнам (района Сапа), заливът Халонг и Ханой (4-11 декември 2019). Има още 1 или 2  места;

    Групата за пътешествието ни през западна Африка (Гана, Того и Бенин) (5-15 ноември 2019) се запълни. Датите за 2020 ще бъдат обявени допълнително;

    –> Още няколко места има в групата за пътешествието ни из пустинно Мароко и Есауира (Essaouira) на брега на Атлантика за дати 21-27 ноември 2019;

    –> Има още няколко места в групата за пътешествието ни почти през цял Пакистан (25 ноемари – 5 декември 2019);

    –> Освободиха се две места в групата за Нова Година с пешеходен преход и джип сафари в пустинята Wadi Rum (Уади Рум) с посещение на Петра в Йордания (29 декември 2019 – 01.01.2020) Пътуването е потвърдено;

    –> Още най-малко 4 места има в групата за зимното ни пътуване през сърцето на Якутия (Сибир) до “Полюса на студа” през зимата (и малко Москва) за дати 13-22 февруари 2020

    –> Календар за 2019/2020 с планираните ни пътувания с малки групи

  • error: Content is protected !!