ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ТУРКМЕНИСТАН И УЗБЕКИСТАН

Това е едно много подробно пътуване из Туркменистан и Узбекистан, което включва всички най-важни и интересни места и обекти в двете страни за около 2 седмици. Ще пътуваме с частен транспорт само за нашата група, 3 вътрешни полета и две пътувания с влак, за да довършим екзотиката. Ще пристигнем в Ашхабат, столицата на Туркменистан, обявен от Гинес за град с най-много мраморни сгради в света. С два вътрешни полета (на отиване и връщане) ще стигнем град Мари, от където ще посетим археологичския комплекс “Древния Мерв” – важна спирка от Пътя на коприната. Продължаваме пътешествието към селото Геок Тепе със старата джамия, фермата за коне Акхал – Теке, където ще пояздим тази древна порода коне, подземното езеро Коу Ата, където ще се изкъпем в минералната вода на езерото. Ще пренощуваме в къща за гости в автентичното село Нохур, близо до иранската граница, където домакини ще ни бъдат хората от едноименното тюркменското племе, живеещо в района. Ще хапнем вечерта с тях и ще ги разпитаме за живота и бита им. Продължаваме към западната част на Туркменистан, като ще стигнем до най-големия град и пристанище на Каспийско море – Тюркменбаши. Ще отседнем в курота Ауаза на брега на морето. От там ще пътуваме през каньона Янги Кала – обширен район със скали високи 60-100 метра, оцветени в розово, червено и жълто, съвсем непознато място с почти никакви посетители. Следват огнените кратери Дерваза. Ще спим в юрти или палатки до най-големия кратер, а вечерта ще имаме барбекю до самия ръб на кратера. Гледките тук са наистина впечатляващи. По пътя за кратерите ще се отбием в пустинното тюркменско село Йербент. От Дерваза продължаваме към Куня-Ургенч (ЮНЕСКО), архитекурен комплекс с паметници главно от 11-ти до 16-ти век. Продължаваме към Исмамут-ата – уникален комплекс от религиозни сгради в южния край на Хорезмския оазис. Минаваме през град Дашогуз, където ще пресечем границата с Узбекистан. Първото място, което ще разгледаме подробно в Узбекистан е Хива – единственият град-музей в Централна Азия, който е напълно запазен до наши дни. С влак ще пътуваме директно през пустинята, за да стигнем до Бухара – перлата на средна Азия. Ще разгледаме града съвсем подробно. Продължаваме към Самарканд, другия прекрасен узбекски град, който също ще разгледаме съвсем детайлно. С влак отново ще пътуваме от Самарканд до Ташкент, където ще приключи нашето пътешествие. От там летим обрано за София.

Бележка: Може да участвате само в частта в Туркменистан. Подробна програма с цена

Дати: 10-24 септември 2020;
Продължителност: 13 нощувки/14 дни;
Група: 5 или 7 човека;
Цена: EUR 2,280 евро на човек (група от 7 човека); EUR 2,595 на човек (група от 6 човека);

Цената включва: 

а) Водачи: български водач; местни гидове – за един ден в древния Мерв, Туркменистан и за всички дни в Узбекистан; Шофьорите са руско-езични.
б) Транспорт – транспорт с удобен климатизиран бус с местен шофьор (руски) според програмата, билет за влака от Самарканд до Ташкент и от Хива до Бухара; вътрешни полети в Туркменистан:  Ашхабат – Мари- Ашхабат и Туркменбаши – Ашхабат; всички трансфери от/до летищата;
в) Нощувки: Туркменистан – Хотел AkAltyn (4 звезди); претой в къща за гости в селото Нохур; хотел Seyrana (4 звезди); нощувка на палатки в Дерваза; Узбекистан: B&B Nazira (Хива), Salom INN Boutique hotel (Бухара), B&B Jahongir (Самарканд); B&B Sunrise Caravan Stay (Ташкент). Нощувките в хотелте е в стаи по двама с бани и тоалетни.
г) Входни билети: Туркменистан – Ниса, Мерв, конефермата, Куня Ургеденч и подземното езеро Коу Ата; В Узбекистан всички мавзолеи, музеи и други забележителности.
д) Храна: в Туркменистан всички закуски и вечери; В Узбекистан всички закуски.
е) Такси/застраховки: такса имиграция за Туркменистан; дневна такса, която се събира във всеки хотел или място за нощувка в Туркменистан; визовите услуги за издаването на туркменска виза (без самата виза); застраховка “Помощ при пътуване” с покритие 20,000 евро.

Цената не включва: 

Самолетен билет София – Ашхабат на отиване и Ташкент – София на връщане (*); местен отделен водач в Туркменистан с изключение на един ден посещение на Мерв (ако групата желае местен руско или английски-говорящ водач в Туркменистан, това струва по 60 долара на ден); туркменска виза (87 долара); всички обяди и 7 вечери (тези в Узбекистан); 

В страната са предпочитани американските долари.

Самолетни билети

Отиване

София 16.00 – Истанбул 17.15
Истанбул 20.20 – Ашхабат 02.00 през ноща.

Връщане

Ташкент 09.00 – Истанбул 12.20
Истанбул 13.45 – София 15.05

Цена: EUR 697 (в момента на резервацията цената може да е различна).

Закупуваме общо самолетните билети след като групата се сформира.

Визи и такси: 

Туркменистан

За издаването на туркменска виза е необходимо:

Покана (LOI) от Туркменистан – тя се осигурява от нас и цената й е включена към общата цена на пакета. Срок за издаване: 14 работни дни. За издаването на тази покана е необходимо да ни пратите: добре сканирано копие на паспорта си, 2 цветни снимки, попълнен формуляр за виза, който ние ще ви предоставим, когато се запишете за пътуването. Тази покана се издава предварително, като тя е необходима, за да се издаде визата на летището в Ашхабат. Туркменската виза се издава на летището в Ашхабат и струва 87 USD. Тази сума не е включена към общата цена.

Миграционна такса за Туркменистан  – 14 USD; плаща се на летището в Ашхабат при пристигане. Тази сума е включена към общата цена.

Узбекистан

Визата за Узбекистан не е необходима. Всички необходими документи се обработват от нас!

Бележка: Може да пътувате само в Туркменистан. Подробна програма с цена

Пътуването ще се осъществи, когато се съберат най-малко 5 или 7 човека. Необходимо е да се запишете възможно най-рано защото процедурата по издаването на Туркменската виза е по-сложна и изисква по-дълго време. След като се събере минимума участници и пътуването се потвърди ще бъде необходимо заплащане на 50 % от стойността на програмата + 100 % стойността на самолетния билет. Останалите 50 % от стойността на програмата са дължими поне 2 седмици преди пътуването. Ще ви бъдат предоставени всички пътни документи, билети и договор за организирано пътуване.

(Нашето пътуване из Туркменистан през пролетта на 2016, като част от пътешествието ни през Туркменистан и Узбекистан – част първа)

Пукането в ушите причинено от спускането на самолета ме събуди от тежката дрямка. Погледнах през илюминатора навън, където изгревът също се събуждаше, обливайки в оранжева светлина пустинята Каракум и Туркменистан. Предстоеше ни влизането в държава, за която уреждането на визите беше….трудно. Опитах се да си представя и някак си да предвидя възможните пречки, които биха възникнали на летището, но бързо се отказах. Никога не ставаше това което си мислех.

Получаването на визите стана учудващо лесно. Платихме исканите 99 долара (85 за визата и 14 за някаква входна такса) на човек и след по-малко от 30 минути вече имахме в паспортите си дългоочакваните печати.

След като минахме паспортен контрол, попаднахме в залата за митнически контрол, препълнена до пръсване от тюркменски лели в традиционни цветни носии с денкове багаж на колички пред тях. Изпреварихме ги като минахме някакво VIP гише за хора с малко багаж. Вътре сме!

Гражданите на Туркменистан пътуват безвизово до Турция, поради което процъфтява куфарната (в този случай денковата) търговия между двете страни. Една тюркменска леля с багаж, видимо съдържащ стока за малък универсален магазин, се опита да ни пробута част от него на летището в Истанбул, за да не плаща свръхтегло.“Това ли е всичкия багаж, който имате?”, ни пита тя, кимайки небрежно към малките ни чантички и показвайки ни широката си блестяща усмивка с два реда златни зъби. Отказахме тактично, преди още да е изрекла молбата си на глас!

Туркменистан се управлява почти еднолично от президента Гурбангули Бердимухамедов, наследник на починалия през 2006 година първи президент на страната Сапармурат Ниязов. Всички източници на информация, свързани със страната, неизменно включват коментари за президента, за държавното управление и свързаните с тях странности. Аз ще споменавам някои в хода на разказа, но акцентът няма да е върху тях. Страната е уникална, има какво да покаже на света, хората са мили, жените – грациозни, а древните паметници и природни забележителности – много интересни.

И все пак ще започна с “Негово Превъзходителство Сапармурат Тюркменбаши, Президент на Туркменистан и Председател на Кабинета на Министрите”, както е официалната му титла. Тюркменбаши означва “баща на всички тюркмени” и се свързва с позицията му на основател и президент на “Асоциацията на всички Тюркмени” (Association of Turkmen of the World). Така е искал да го нарича народът според него, а той самият е нямал нищо напротив, разбира се!

Сапармурат Ниязов е бил първи секретар на Тюркменската Комунистическа Партия от 1985, а след установяването на независимостта, управлява страната 15 години като президент. С две основни неща го свързва светът – установеният от него строг тоталитарен режим и с това, че превръща част от собствената си ексцентричност в  държавни правила. Така например през 2002 той решава да преименова всички месеци и повечето дни от седмицата в съответствие с националната символика и най-вече в синхрон с неговата книга – завет към всички тюркмени – “Рухнама”.

Сегашният президент Гурбангули Бердимухамедов, зъболекар по образование и бивш Министър на Здравеопазването от времето на Тюркменбаши, като цяло продължава политиката на своя предшественик, но в по-меки форми. Той използва титлата Arkadag за себе си, което означава “защитник”.

Портретът на сегашния президент, както и паметниците и мемориалите на Тюркменбаши са навсякъде. Полицията бди на всеки ъгъл, не може да снимате правителствени сгради, да не говорим за Президентския дворец, почти няма частна инициатива, като цяло е скъпо, достъпът е силно ограничен поради трудната за получаване виза…това на кратко е страната днес.

Когато за първи път видях новия град Ашхабат, забравих да си затворя устата няколко минути. Не съм съвсем сигурен дали бих могъл да опиша усещането от гледката. Става дума за показен, чисто нов град със стотици огромни, помпозни сгради, мемориали, паметници, градини и други публични сгради и пространства, построени почти изцяло от мрамор, поради което са чисто бели. Това е причината да бъде записан в книгата на рекордите на Гинес, като град с най-много мраморни сгради в света. За построяването му са изхарчени милиарди долари, като целта е била да се покаже на света величието и способностите на тюркменския народ. Способните тюркмени, обаче, не се виждат в този град. Сградите и булевардите изглеждат празни. Тук-таме някой чистач или работник по озеленяването разчупват странната сюрреалистична картина, подчертавайки сякаш чудовищните измерения на този призрачен град. Изглежда като гигантска артистична инсталация. В същото време Американската Агенция за Международно Развитие (USAID) и Турската Международна Програма за Сътрудничество и Развитие (TIKA) се грижат за историческите паметници в древния Мерв и на други места в страната, чрез специалните си донорски програми. В комбинация с трудните визи и осезателно по-високите цени е очевидно, че страната не залага на туризма. Като цяло туристите не са най-желаните гости, като за това говори и тоталната липса на хотели от нисък и среден ценови клас, за сметка на множеството такива в луксозния спектър.

Въпреки това продължава да се строи скъпо, луксозно и да се залага основно на мегаломански проекти. Такова е и течащото в момента бясно строителство на над 30 спортни съоръжения и свързаната с тях инфраструктура в така нареченето олимпийско градче заради плануваното провеждане на Петите Азиатски Олимпийски Игри на Закрито (The 5th Asian Indoor and Martial Arts Games), които ще се проведат в града през 2017 година.

Гледам през прозореца на буса празните булеварди, огромните сгради и паркове, които сякаш нямат край и си мисля, че ако някъде човешкото его може да бъде измерено или визуализирано, то именно тук е това място.

Първи пример е огромната джамия Türkmenbaşy Ruhy и мавзолеят на Сапармурат Ниязов, построен от него още преживе. Две години след завършването на гигантския проект, през 2006, той вече е погребан в нея заедно с други свои роднини. Джамията събира 10 000 богомолци. Усещането е странно, тъй като освен почетната стража пред мавзолея, сме почти напълно сами в огромното застроено пространство. Цитати от Книгата на Душата или “Рухнама” на Сапармурат Ниязов, за която стана дума по-горе, са изписани в джамията редом с цитати от Корана, което е повод за недоволство от следващите стриктно исляма, но ….какво да се прави! Конкуренцията за божествен статут е неумолима.

Следващият огромен мемориал е посветен на неутралитета на Туркменистан, построен през 1998. По-късно той е преместен от центъра на града в покрайнините, където днес може да се посети. На върха му е монтирана златна статуя на Сапармурат Ниязов. Местните го наричат “Трипода”, заради трите масивни платформи, на които се издига.

Разбира се има и мемориал посветен на независимостта на Туркменистан, който също посетихме. Той включва огромна бетонна кула висока 91 метра, с 27 метра висока позлатена конструкция на върха й, която е заобиколена от 10 метрова тераса т.е. размерите кореспондират с датата на независимостта на страната – 27.10.1991 година.

Пред мемориала, на близо 40 градусовата горещина, стои почетен караул. От време на време един полицай отива до нещастните момчета, за да попие потта стичаща се по лицата им. Когато опитах да мина по широките стълбищата, полицаят не особено любезно ми махна с ръка да заобиколя, за да не мина покрай караула. Парадоксът е, че всичко това заедно с огромните сгради и паркове, е построено с цел показ и демонстрация, а в същото време се забранява снимането или доближаването или всичко, което един турист естествено би поискал да направи на такова място. Излишно е, може би да пиша, че на това огромно пространство бяхме абсолютно сами, с изключение на обслужващия персонал.

В “Парка на Независимостта”, който заема около 140 хектара или почти половината от цялото парково пространство в столицата, се издига най-важният и съответно златен паметник на Сапармурат Ниязов. Величествено!

Друг интересен паметник е този на Книгата на Душата или “Рухнама”, написана от Сапармурат Ниязов. Паметникът представлява книга, чиято корица всеки ден в 8 вечерта се отваря автоматично, като се възпроизвежда запис от текста. Като цяло книгата представлява комбинация от духовни и морални напътствия, много автобиография и силно перефразирана история на Туркменистан. Самият Ниязов е казал, че всеки студент прочел книгата 3 пъти, директно ще влезе в Рая (това изказване е записано през март 2006 година). За повече достоверност той допълва, че това е било лично договорено от него с Бог! Странното е, че дори след неговата смърт популярността на книгата остава висока, а сегашният президент все още силно препоръчва изучаването й в училище. И още нещо – проверка на познанията по книгата е била включена в изпита за шофьорска книжка. Книгата е преведена на десетки езици, дори на екзотични такива, за които не подозирах че съществуват (но не и на български). Ние се опитахме да я купим в превод на английски, но цената на различни места странно варираше в необичайни пропорции. Очевидно хората все още не могат да се ориентират колко всъщност струва това произведение.

Почивка за сетивата и наистина прекрасно и истинско място е джамията Ertuğrul Gazi. Празна и огромна, прохладна и величествена, но в същото време много човешка. Нещо като джамията Süleymaniye в Истанбул, но без стотиците туристи. Труднодостъпността на страната има едно предимство – човек може да усети и види неща необезпокояван от тълпи туристи; може да се наслади на тишината, на величието, на малките дребни детайли и неща спокойно, без да бърза, сякаш всичкото време е негово.

Друг огромен мемориален комплекс, който посетихме, е построен в памет на хората от Великата Отчествена Война (Halk Hakydasy Memorial Complex), както и на жертвите на голямото земетресение от 1948 година, изравнило почти напълно града със земята.

Спряхме да снимаме сватба пред така наречения “Дом на Щастието” (Bagt köşgi), най-важното място за щастливи ритуали в Туркменистан. Бракът по тези ширини е свещен, от тук и огромната помпозна сграда със странна архитектура, изглеждаща някак самотна. Тук всеки, който се зажени, може да ползва 36-те магазина, 2-те кафенета, хотела с 22 стаи, библиотека, кола под наем, подземен паркинг с 300 места и всичко останало, за което може да се сетите, че би ви потрябвало за най-важния ден в живота ви. Единствената щастлива двойка младоженци с няколко фотографа, усилваха усещането за изкуствено напомпано щастие и благоденствие, за което сякаш всичко в новия Ашхабат е направено. В тази връзка да кажа, че хомосексуализмът в страната се наказва с две години затвор. За момент си представих две момичета или две момчета сключващи брак в тази сграда…сигурно, но след около 1000 години.

Спряхме и пред 24 етажния супер-шикозен хотел Yyldyz Hotel (Ýyldyz oteli) с форма на сълза. Сградата е наистина впечатляваща, висока 107 метра, с капацитет 155 стаи. За строежа й са използвани 7 000 тона метал и 14 000 квадратни метра съкло, а около нея е построен булевард с 4 платна, спирки с климатици и телевизори вътре, както и огромни паркове. Не можахме да видим колко е пълен хотела, но 4 лентовият булевард беше отчайващо празен. От автобуса, който спря на климатизираната спирка, слезе една жена и някак ефирно се изгуби в маранята, оставяйки след себе си усещане за нереалност.

Ако има нещо положително в това помпозно строителство, то е че върви задължително с огромни по размери паркове и градини, където армия градински работници се грижат за хилядите нови насаждения. От определени гледни точки градът изглежда като огромен празен парк.

Това е новият Ашхабат, но ще попитате къде е старият Ашхабат и има ли изобщо такъв? Да, армията работници, осъществяваща мега проектите и всички останали граждани живеят в нормални квартали с прави улици и ниски блокчета тип комуналки. На практика няма стар град, тъй като земетресението през 1948 е унижожило почти всичко. Най-старите сгради са от съветско време и усещането за руско и съветско в тази част на града е осезаемо. Намерихме едно барче на открито, където си поръчахме местната бира Berk – много добра. Музиката – предимно руска естрада. Тук, както и на един от кварталните пазари е човешко, нормално. Хората са много, седят по градинките, приказват си. Може да си купите и стари книги, предимно на руски от амбулантна търговка направо на улицата.

Най-големият пазар в Ашхабат е така нареченият Руски пазар, на който обаче е стрикно забранено да се снима. Това със снимането се приема твърде сериозно в страната. Нашата водачка на няколко пъти изрично ни помоли да не снимаме правителствени сгради или полицаи или всичко, за което може да си помислим, че би било забранено да се снима. Повтори го няколко пъти с доста сериозен тон.

На 18 километра от Ашхабат се намират останките от древния град Nisa, където се случи да отидем точно по обяд. Преди да продължа с тази стара крепост, ще направя малко отклонение. Докато се катерим под палещото слънце към археологическия резерват, нашата водачка ни показва в далечината нещо като път, който се вие нагоре в планината. Един ден Сапармурат Ниязов  решил, че неговите министри и администрация не спортуват достатъчно, поради което ги накарал да отидат до подножието на планината и да се изкачат по този специално направен за спортните нужди на тюркмените път до края му. Той самият се издигнал до там с хеликоптер.

Продължаваме с NIsa. Днес повечето учени смятат, че  градът е бил столица на древната парфянска държава и главно седалище на парфянските крале някъде между 250 – 211 година преди новата ера. Разкопките откриват мавзолеи и храмове, останки и артефакти от гръцката епоха, както и голямо количесво съдове-ритони направени от слонова кост, монети декорирани с ирански мотиви или класически митологични сцени. Крепостта е била почти тотално разрушена от голямо земетресение в древността. Днес Nisa е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Продължаваме нашето пътешествие към кратерите Darvaza или както още ги наричат местните “Портата към Ада”, на около 260 км северно от Ашхабат.

По пътя спираме в селото Ербент, едно странно място в средата на нищото, полузаровено от пясъците на пустинята Каракум. На пръв поглед изглежда празно с неугледните си едноетажни къщички и юрти, малки улици покрити плътно с пясък, създаващи усещане за призрачност и дълбока безнадежност. Правят впечатление множество снопи от сухи дървета, за които става ясно, че служат за огради на кошари за добитъка, най-вече камили, чието отглеждане е основен поминък в това забравено от Бога място. Едно красиво момиче ни разгледа с любопитство, а малко по-късно ни поднесе мляко от камила. Определено това не е моето мляко. Влязохме в местната кръчма – спартански обзаведено място с импровизиран бар и препълнени мухоловки. Представих си как вечер местните пият вечния си зелен чай, зяпайки пропагандно руско предаване по стария съветски телевизор или пък гледайки загрижено в прозорците, заспивани безжалостно с пясък от непрестанния пустинен вятър. “Какво ли би било, ако трябваше да живея в това село”, ми мина през ума? На улицата видях малко момченце с куче. Ентусиазирано започнахме разговор на руски, език който и двамата не владеехме. Момичето, което ни поднесе млякото, ни погледна за последен път някак меланхолично, след което се скри. После си тръгнахме.

След около час път пристигнахме до първия от трите кратери Darvaza, който всъщност е запълнен с вода, бълбукаща под настиска на отделящия се газ. Вторият кратер също представлява огрома кална дупка с няколко огнени огнища. Най-важният от всички е третият кратер – най-големият, най-горещият и най-атрактивният.

Диаметърът му е 69 метра, а дълбочината – 30 метра. Цялото дъно е покрито с отделни огнища, като язви, които горят неспирно от 1971 година насам. Тогава група съветски учени (геолози) са открили газови находища в района, поради което са предприели сондиране с надежда да отрият и нефт. В резултат големи подземни кухи пространства (каверни) са колабирали, образувайки тези кратери. Геолозите са се опасявали, че изтичащият газ ще застраши околните селища, поради което са го запалили. Те изчислили, че ще са необходими няколко седмици, за да изгори всичкия газ…но не познали. Ако се опасявате, че няма да успеете да видите този природен феномен преди да е угаснал, ще ви кажа че откритите находища газ в района са едни от най-големите в света. Все пак има основания за притеснения, тъй като през 2010 година сегашният президент на страната заявил, че трябва да се угасят, защото ще пречат на все по-силно нарастващия  добив на газ. Най-вероятно в този момент въображението му вече е рисувало най-големия мраморен град в света, а той не би бил възможен без достигане на добив от почти 225 милиарда куб метра синьо гориво за година през следващите 20 години.

Гледката около кратера е красива. От време на време духва вятър, който подемва горещината от вътре и я плиска върху любипитните туристи, които бързо се отдръпват назад. Прекрасно преживяване е вечерния пикник, който си организирахме пред зейналото гърло на кратера, под огнените отблясъци от залязващото слънце горе в небето и пламъците от горящия газ долу в кратера. Велико!

Първият човек стъпил на дъното на горящия ад е изследователят George Kourounis. Цялата операция е заснета на филм от екип на Националното Географско Дружество, излъчен по известния канал през 2014 година. Най-странните неща, които изследователят донесъл от дъното на кратера, са екстремофилни микроорганизми т.е. живи същества, които са намерили своята естествена среда за живот при такива екстремални условия като кратерите от Darvaza.

Другото интересно място, което посетихме, е фермата за коне Akhal-Teke, една изключително стара порода, може би пряк наследник на породата Turkoman (коне, за които се твърди че са били ползвани от преди  2400 B.C.). През средните векове конете от породата Akhal-Tekes са живели с номадските племена около планината Kopet Dag в Туркменистан. Хората са третирали конете като част от техните семейства и дори са ги отглеждали в техните подслони. През IX и XX век руснаците са използвали тези коне като кавалерийски. Днес те са предимно състезателни, тъй като са изключително издръжливи. Тези си качества конете са пренесли от древността, заради изолирания район на пустинята Каракум, където са били отглеждани от номадските племена.

Собственикът, мъж на средна възраст, ни разказваше за конете със заразителен патос и любов. Едва напоследък те са получили разрешение от държавата да тъгуват с тях, като той сподели, че интерес има както от Европа, така и по-близкия Китай. Момчетата от фермата изкарваха един след друг конете, демонстрирайки ни техните умения и грация, подчертана от тънките им крака, изваяна шия и заострена глава. Никога не съм се задълбочавал на тема коне, но красавците Akhal-Teke ни грабнаха безусловно. Не можехме да откъснем погледи от грациозните им фигури. Собственикът на фермата каза, че се организират пътувания с тези коне из пустинята, по-кратки или дълги. Тази идея е вече план за близкото или по-далечно бъдеще.

Следващата ни спирка беше Kov Ata – дълбока, много влажна пещера, на чието дъно има естествено езеро с топла минерална вода. Слиза се по стръмни стълби, като почти до езерото има съблекални и пейки – удобства за хората, които искат да се изкъпят. Предимно местните момчета се възползват, като не след дълго една шумна група от тях почти запълни пространството. Долу до самото езеро е полутъмно, което заедно с влагата прави мястото леко мистериозно и не особено приятно, ако страдате от клаустрофобия или някакво сърдечно заболяване.

Беше станало вече късен следобед. Метнахме се бързо на буса и отпътувахме към селото Nokhur, където живее едноименното тюркменско племе. Самото село е разположено в планината Kopet Dag, която представлява естествена граница с Иран. Селото е от предимно кирпичени къщи, с дворове обърнати навътре и стени оформящи тесни стръмни улички. На центъра има малък пазар, на който се продават предимно билки и други местни продукти, както и един вековен чинар. Продавачът с гордост заяви, че дървото било на 2 000 години, но може би е искал да каже 200, което е по-вероятната му възраст. Огромната хралупа в дънера, както се очакваше, се оказа магична – ако се пъхнеш в нея и си пожелаеш нещо, то естествено ще ти се случи. Няма значение дали е вярно, хората харесват това и с охота се пъхат в дънера шептейки желания.

Интересни бяха дървените колони на нещо като висок навес, под който се помещаваше малкия пазар. Най-отгоре завършваха с капител, типично гръцки архитектурен елемент. Историята твърди, че по тези места е странствал Александър Македонски, който оставил тук не само гръцка култура и архитектура, но и доста потомци. Известна е неговата стратегия да стимулира браковете между местните девойки и неговите бойци. От тук и твърдението, че жителите на това село са един вид далечни потомци на Александър Македонски. Нашият шофьор, родом от това село, се изсмя пренебрежително на това твърдение, заявявайки, че в него няма нищо гръцко. Темата е спорна, но не и за семейството, при което отседнахме. Един от внуците носеше звучното име Искандер (Александър), а дяволчетата в малките му очички, както и неспирното палуване и закачки с всички, сякаш случайно напомняха за великия пълководец.

Преди да стигнем до къщата на нашите домакини за вечерта, се отбихме през селското гробище, известно със странния обичай да се слагат рога от коза на гробовете. Чисто визуално преживяването е сюрреалистично – всички тези гробове с кози рога, а в средата малка джамия с блеснало на обедното слънце кубе. “Какво ли е да попаднеш през ноща на това място?” – леко си прехапах езика от вълнение при тази мисъл.

Местните вярват, че с козите рога плашат злите духове от гробвете на близките им. Гробището е мюсюлманско, а обичаят – езически. Мюсюлманите в Туркменистан са мнозинството, като основно са сунити. Уахабизмът е забранен, поради което възможностите за екстремизъм са силно ограничени. В страната мирно съжителстват всякави религии. Повечето православни руснаци, които са родени тук или пребивават по други причини, имат и руско гражданство. Преди години, президентът на страната решил внезапно да премахне двойното гражданство, което предизивикало бурно недоволство, колкото бурно може да бъде в тази страна. Така или иначе той отстъпил, като разрешил на руснаците, които са родени в страната или имат роднини в Русия, да запазят двойното си гражданство. То е толкова важно за местните руснаци, защото е вид спасителна вратичка за тях, ако нещата в страната станат непредвидими.

Днес туристите от Русия пътуват трудно до Туркменистан. Строгата визова политика важи с пълна сила и за тях. Тук може би е мястото да спомена на кратко, че руското и съветското в Туркменистан се усеща много силно. Почти можем да си представим какво е било по време на съветската власт. В същото време няма антагонизъм между тюркмените и руснаците. Има някаква симбиоза подобна на тази във френско Мароко. Русия е същото за Туркменистан, каквото Франция за Мароко. Руският е широко разпостранен, всички гледат руска телевизия, от където стана ясно и защо всички знаят за Ванга. В училище се учи руски език, университетите преподават също на руски по повечето предмети, тъй като за по-голямата част от дисциплините няма учебници на тюркменски.

Още нещо искаха да ни покажат нашите водачи в района на селото и това беше един водопад, до който пътувахме по черни пътища през планината. Нямахме кой знае какви очаквания за тази природна забележителност, но реалността се оказа забавна – става дума за малко поточе, водата от което се излива в нещо като каньонче. Природата наоколо е красива. Някакво спокойствие цареше, а и миришеше на билки. След гробището, пейзажът тук ни се стори някак жизнеутвърждаващ.

Посетихме за кратко едно свято място, представляващо малка пещера, по-скоро дупка, до която вярващите връзваха цветни конци и парцалчета с кодирани желания. Синьото парцалче издава желание за мъжка рожба у жената, която го е вързала, а бялото – за женска такава. Както се досещате, сините парцалчета, някои от които във формата на малки люлки с монета вътре, бяха значително повече. Както у повечето народи, мъжката рожба е желаната. Важното е да се роди в семейството момче, а след него вече може и момиче…но някак си сякаш не е задължително.

Къщата на нашите домакини беше разположена доста далече от селото. Вечерта решихме да се разходим до него все пак, но по средата на пътя нашият домакин ни настигна с колата и ни върна обратно. Той се извини, че може да има проблеми, като се разхождаме така безпризорни. Обясни ни, че причината за това е близката граница с Иран.

Опитахме да запомним кой кой е от голямото семейство, на което гостувахме. От всичките, около 10 човека които се въртяха наоколо, веднага запомнихме старата стопанка. Баба Люба е на около 75 години, преселила се тук от Сибир заради съпруга си, починал наскоро. Докато се наслаждавахме на вечерта на открито с поредната чаша чай, тя донесе от къщата стар семеен портрет на нея с мъжа й. Било е истинска любов и това се четеше в очите на старата рускиня, докато ни показваше снимката. Заради него тя е приела и исляма, което обясни оттеглянето й, когато мюезинът подкани правоверните за вечерна молитва. Баба Люба е онази силна селска руска жена, сякаш излязла от старите руски романи. Била е вярна съпруга и майка на 9 деца, едно от които е починало. Всички в къщата всъщност са роднини в някаква степен – съпрузи, съпруги, деца, лели и чичовци. По-късно баба Люба ни покани да разгледаме къщата й. Уредбата е странна смесица от тюркменски и руски мотиви. Баба Люба ни показа всяка от стаите, една по една, макар те почти да не се различаваха. Общото в уредбата им беше липсата на мебели, няколкото килима на стените и още няколко дреболии. На фона на мизерията в селото и изобщо на селски Туркменистан, къщата блестеше от чистота.

Накрая стигнахме и до най-вътрешните помещения на къщата – кухничката и спалнята й – нейните покои. Тя ни показа най-личното си, там където се моли, показа семейството си…показа ни всичко, което можеше да се види или пипне, а също и това което можеше само да се почувства. Всичко това беше истинско, вълнуващо и много човешко…пълната противоположност на мраморния Ашхабат. Спокойно бих могъл да кажа, че часовете в къщата на тази жена, бяха може би едни от най-хубавите по време на това пътуване.

В голямото общо помещение една от снахите кротко си седеше в единия ъгъл и плетеше нещо си. Децата начело с малкия Искандер се мотаха между възрастните. Те пък внимателно слушаха Владимир Путин, който в момента говореше по руската телевизия. Така минават вечерните часове в това семейство, тихо, скромно, по начин, по който най-вероятно това се е случвало винаги.

Няколко думи за храната, с която ни гостиха нашите домакини – на брой може би около 15 отделни ястия, кое от кое по-вкусни. Разбира се не можах да запомня имената им. Беше толкова вкусно, че накрая не можехме да се сгънем. Хлябът беше изпечен в пещ на газ, която видях на двора, че е постоянно запалена. Без да се изключва е и газта в малката отделна баня, където топла вода има постоянно. Нашият домакин Нури седеше с нас на трапезата сложена върху покривка направо на пода. Той разбираше руски, но трудно го говореше, общо взето позната мъка. Скромен, интелигентен, трудолюбив и толкова гостоприемен, колкото само един наистина добър човек може да бъде.

Явихме се по-рано на терминала за вътрешни полети на летището в Ашхабат, от където ни предстоеше да хванем полет за Mary, град в източната част на Туркменистан и изходен пункт за посещение на древния Мерв. От прозорците на летището се виждаше строежът на новото летище на Ашхабат, красива сграда с формата на птица. Струващата около 1.7 милиарда евро аерогара е предвидена да обслужва 14 милиона пасажери на година или около 1 600 на час. Тези цифри предизвикат усмивка, имайки предвид, че населението на страната е под 6 милиона, като болшинството не могат да пътуват зад граница заради разнообразни, но пък многобройни визови и други ограничения. Другите възможни ползватели на летището биха били туристи, но както споменах по-горе, те не са най-желаните гости в страната. Всичко това, разбира се е много жалко, тъй като Туркменистан е наистина едно много интересно място.

Град Мари е типичен тюркменски град с характерната за страната мегаломанска архитектура, но в много по-малък и скромен мащаб в сравнение с новия Ашхабат Разходката ни отведе до старата руска църква Покоровска – тиха, спокойна и безлюдна. Пазачът отвори само за нас. Почувствах се като у дома си сред прохладата и иконите. Сякаш не ми се тръгваше. Искахме да разгледаме града преди да се е стъмнило и преди да са затворили най-хубавия ресторант в центъра, така че трябваше да потеглим.

На залез слънце се разходихме по главния булевард с най-важните сгради и паметници в познатия стил. Най-хубавата джамия с 4 минарета е Gurbanguly Hajji на името сегашния президент, който през 2007 година отделил един милион долара от специалния благотворителен фонд на президента, за да подпомогне строежа й.

Древният Мерв, най-старото и най-добре запазеното място по пътя на коприната в Средна Азия. Днес тук има огромен археологически парк, който включва останки от бронзовата и желязната епохи, както и останки от средновековния град Abdullah Khan Kala. Мерв е бил най-богат и мощен докато е бил столица на Арабския Халифат в началото на IX век, а след това и като столица на Великата Селджукска Империя през XI и XII век. Това е епоха на разцъфтяващата ислямска култура – времето на приказните средно-азиатски дворци, изящна архитектура и изкуство.

Пристигнахме на мястото рано сутринта, когато слънцето тъкмо огряваше най-известното фортифицирано селище в Мерв – Erk Gala.

Erk Kala заема площ от около 20 хектара, със запазени стени от кирпич, стигащи до 30 метра височина. В близост до руините днес има малка работилница, където се правят кирпичени плочи по стара технолгия. Те се използват за реставрация на стените.

Erk Kala е най-старата част от Мерв, строена през VII век преди Новата Ера. Основната задача на укрепеното селище е била да пази оазиса от нападатели, както и да контролира достъпа до реката Murghab. По-късно гърците са използвали цитаделата като военно съоръжение, както и мюсюлманите, след като са превзели града.

Другото важно място в древния Мерв е Gäwürgala. Няколко поколения гръцки владетели са царували тук, но разцветът му се случил докато е бил столица на ислямска провинция в рамките на стария Иран през първите години на ислямизацията на този район, наречен още Khurasan. Запазени са три защитни стени от това време. По структура едната от тях прилича на подобна стена в Анадола. Тези находки доказват важността на Мерв през епохата преди исляма, както и през първите години от ислямизацията на района.

Най-запазената част от Мерв е Soltangala, “Крепостта на султана” и по-точно Мавзолея на султан Sanjar. Това е първата конструкция съчетаваща джамия с мавзолей, която по-късно става популярна като комбинация. Сградата е с формата на квадрат с дължина на страната 27 метра, два входа и голяма централна зала. Екстериорът на високата сградата е бил тюркоазен, което я е правило забележима дни преди керванът да пристигне на мястото. Архитектурата е типична Селджукска, с множество запазени елементи и до днес. Сградата е почти напълно съхранена, така както е била през XII век.

В рамките на древния Мерв има действащо мюсюлманско гробище. Властите са се опитвали в миналото на ограничат това, но местните хора вярват в светостта на мястото и продължават да погребват близките си в семейни гробници или отдели гробове, които се виждат навсякъде с характерните два кола забити под ъгъл в двата края.

Пътуването из Туркменистан беше вълшебно! Имахме трудности при организацията, което само потвърди правилото, че колкото нещото е по-трудно, толкова по-добро и стойностно е.

Павел Господинов

Ден 1

Пристигане в Ашхабат, столицата на Туркменистан

През ноща (02.00) пристигаме в Ашхабат. Следва трансфер до хотела и нощувка. След закуската започваме с джамията Ертогул Гази, ще се разходим из парковте и площадите на столицата. 

Следва археологическия комплекс Ниса. Тук могат да се видят останки от тухлени постройки – укрепления, дворци, храмове, церемониална зала и сграда използвана за съхранение на ценности (трезор). Останките са от древно-персийска цивилизация известна с приликите си с древно-римската и древно-гръцка цивилизации. Изящната архитектура свидетелства за богатство и мощ, както на светската, така и на религиозната власт по тези земи. Разкопките са започнали през 20 век, като някои от тях продължават и до днес. Предполага се, че Ниса е първата столица на древно-персийската цивилизация, развивала се покрай планинската верига Копет Даг в днешен Туркменистан и Иран. Градът е играел ролята на бариера за римската експанзия, като същевременно е бил важен търговски и комуникационен център в района.  

В Ашхабат ще разгледаме още джамията Тюркменбаши и мавзолея Кипчак. Вечерта преди залез сме предвидили специална разходка до някои места на града, от където се разкриват хубави гледки към нощния град. Нощувка в хотел.

Ден 1
Ден 2

Ашхабат – Мари (Мерв) – Ашхабат

Сутринта летим с вътрешен полет към град Мари. От там с бус пътуваме още около половин час до Мерв (26 км), един от най-известните градове по “Пътя на коприната”. Това място е на около 2500 години и е част от световното наследство на ЮНЕСКО. Първите древни руини ще видим още около градчето Байрам Али. Целият комплекс се състои от 5 важни места, които ще посетим: руините Александрия Маргиана (Alexandria Margiana или Ерг Кала, Erk Kala) и Антиохия Маргиана (Antiochia Margiana) (Гяур Кала, Gyaur Kala), мавзолеите Султан Кала (Sultan Kala) и Султан Ахмад Саняр (Sultan Ahmad Sanjar), гробницата Юсуф Хамадани (Yusuf Hamadany), мавзолея Мохамед Ибн Заид (Mohammed ibn Zaid), дворците Гюз Кала (Gyz Kala).

През Мерв са минавали 4 основни търговски пътя: към Куня-Ургенч на север, към Бухара и Самарканд на изток, към Херат на юг и към Машад (в днешен Иран) на запад. 

Вечерта се връщаме в Ашхабат с вътрешен полет.

Ден 2
Ден 3

Ашхабат – Геок тепе – Коу Ата – селото Нохур

Първата спирка днес е селото Геок тепе, където ще посетим старта джамия. Продължаваме към фермата за коне Акхал – Теке (Akhal-Teke). Местната порода коне, която се отглежда тук е изключително стара, може би пряк наследник на породата Тюркоман, за които се твърди че са били ползвани от преди  2400 B.C. През средните векове (500 до 1500 A.D.) конете от породата Акхал са живели с номадските племена около планината Копет Даг в Туркменистан. Хората са третирали конете като част от техните семейства и дори са ги отглеждали в техните подслони. През IX и XX век руснаците са използвали тези коне като кавалерийски. Днес те се ползват предимно като състезателни, тъй като за изключително издръжливи. Тези си качества конете са пренесли от древността, заради изолирания район на пустинята Каракум, където са били отглеждани от номадските племена. Цената за посещение на това място е включена в общата цена. По желание може да яздите кон, което се заплаща допълнително.

Следващата ни спирка е пещерата Коу Ата, където ще видим подземно езеро с топла минерална вода. Цената за посещение на това място е включена в общата цена, както и възможността да се изкъпите и поплувате в езерото. Мястото е наистина уникално.

Следва селото Нохур, в близост до иранската граница, където живее едноименното тюркменско племе. Ще видим столетния чинар до пазара за билки и местни продукти. Ще се разходим по стръмните му улички и кирпичени къщи. Ще имаме богата вечеря с местни традиционни ястия в къщата за гости, където ще се запознаем с обичаите, културата и ежедневието на нашите домакини. Ще останем за нощувка при тях.

Ден 3
Ден 4

Селото Нохур – град Тюркменбаши – Ауаза

От селото Нохур продължаваме на запад към Каспийско море, където ще стигнем до най-големия град и пристанище в Туркменистан – Тюркменбаши. Ще разглеаме града, след което ще се отправим съвсем малко на север до курорта Ауаза, където ще пренощуваме в хотел. Ако времето е хубаво – може малко плаж или разходки наоколо. Нощувка в курорта.

Ден 4
Ден 5

Ауаза – каньонът Янги Кала – Ашхабат

След закуската в хотела се отправяме с джипове към едно наистина уникално място в Туркменистан – каньона Янги Кала. Ще пътуваме и ходим през него, като ще спираме на различни места за снимки и панорамни гледки. Това е място, за което много малко хора са чували и още по-малко хора са виждали. Става дума за обширен район със скали високи 60-100 метра, оцветени в розово, червено и жълто. Мястото е праисторическо (5,5 милиона години), доказателство за което са червените варовикови скали, останки от масивни коралови рифове от предисторическото море Паратеис.

Вечерта имаме полет обратен към Ашхабат и нощувка в хотел.

Ден 5
Ден 6

Ашхабат – Дерваза

Преди обяд ще се разходим отново из Ашхабат. Потегляме към Дерваза следобед. Ще се отбием през уникалното туркменско село Йербент, почти заровено в пустинята Каракум.

Към вечерта ще започнем да виждаме по пътя газовите кратери, заради които идваме тук. Някои от тях са пълни с вода, други с кал. Всички бълбукат от газта, която изтича спонтанно. В един момент ще излезем на черен път, за да достигнем до най-големия газов кратер. Изригванията се наблюдават най-добре на тъмно, което е причината да дойдем тук късно вечерта. Ще имаме пикник до самия кратер и нощувка на палатки или юрти.

Ден 6
Ден 7

Дерваза – Куня-Ургенч

След закуската до кратера потегляме към Куня-Ургенч (ЮНЕСКО). Куня-Ургенч е разположен на левия бряг на река Аму Даря. Ургенч е била столица на района Хорезм, част от Ахеменидската империя. Старият град съдържа паметници главно от 11-ти до 16-ти век, включително джамия, портите на караван-сараи, крепости, мавзолеи и 60-метрово минаре. Паметниците свидетелстват за изключителни постижения в архитектурата и занаятчийството, чието влияние стига до Иран и Афганистан, а по-късно оказва влияние в архитектурата на Могулската империя на Индия от 16 век.

Продължаваме към Исмамут-ата – уникален комплекс от религиозни сгради в южния край на Хорезмския оазис. Това е едно от най-важните места за поклонничество в Туркменистан. Комплексът, който е заобиколен от голямо гробище, е построен върху руините на средновековното селище Ешреткала. „Ешрет“ означава „удоволствие“, което вероятно е свързано с чувствата на пътуващите с керваните по Пътя на коприната при достигане на първото селище на Хорезмския оазис след изморителното им пътуване през пустинята Каракум.

След като разгледаме парка се насочваме към град Дашогуз, близо до границата с Узбекистан, където ще пренощуваме.

Ден 7
Ден 8

Хива, Узбекистан

Днес сутринта прекосяваме границата между Туркменистан и Узбекистан. Следва пътуване до Хива и посещение на комплекса.

Хива е единственият град-музей в Централна Азия, който е напълно запазен до наши дни Ще имаме обзорна обиколка около архитектурния комплекс. Ще разгледаме както следва: Ичан-Кала – историческия център на Хива, който е вписан в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство, замъкът на Куня-Арк хан – вътрешната цитадела на Ичан-Кала (16-17 в.сл.), Минарето Калта, което е било най-високото минаре в Централна Азия (19 в.), Мохамед Амин-Хан – най-голямото средновековно медресе в Хива (1845-1855 г.), Джамията Джума с 213 дървени колони и минаре с височина 32,5 м (10 ти в.). След обиколката на Хива ще видим още: дворецът Таш-Хаули (Каменният двор), приличащ на крепост с високи биткойни, кули и укрепени порти (19 в.), Ак-джамия (Бяла джамия) – малка джамия до портите на Палван- Дарваза (1838-1842), некропола на Пахлаван Махмуд – култовият център на Ичан-Кала (1810-1913 г.), Резиденция на Ислям Ходжа (1910 г.) – везирът (министър) на последния хан. Ансамбълът се състои от най-малкото медресе в Хива и минаре, чиято горна платформа е с височина 45 м и е най-високата наблюдателна точка в града. Разходка за разглеждане на града по залез слънце. Нощувка в хотела. 

Ден 8
Ден 9

След закуската в хотела следва трансфер до жп гарата. Отпътуване с влак 08:50 за Бухара (450 км, 6 часа) през пустинята по течението на река Аму Даря. Ще обядваме във влака. Пристигаме следобед в Бухара – един от най-запазените градове от ислямската цивилизация. Днес ще пътуваме малко извън града за посещение на лятна резиденция Ситорай-Мохи-Хоса (19 в.) и Мавзолея Накшбанди. Вечерта се настаняваме в хотела, след което вечерни разходки, ако не сме уморени.

Ден 9
Ден 10

Бухара

След закуската в хотела започваме с еврейския квартал и Синагогата. Следва крепостта Арк (VI – XIX в.). По време на средновековието крепостта е била всъщност цял град с къщите на емирите и техните жени, джамии, монетен двор, правителствени институти, складове, затвор и площад за публични екзекуции, както и ансамбълът “Боло Хус”, мавзолея на “Саманид” (IXв) – тухлена сграда, оформена като куб, покрита с купол с неповторим геометричен дизайн. Продължаваме към мавзолея “Чашма Аюб”. След обяда ще посетим архитектурния ансамбъл “Пойкалон” (XII — XVI в), медресето „Мири Араб“ и минарето “Калон” (46 м). Улугбекското медресе (1417 г.) е най-старото от трите медресета построени от образования владетел Тимурид. Ще видим старите търговски сгради с характерните купули – Тоги Заргарон, Тоги Телпак, Тоги сарафон и Тоги Сарафон Афган. Ще видим и Тим Абдулакхан с една от най-елегантните търговски сгради. Следва джамията Магоки Атори, Лаби-Хауз (XVI — XVII в.) и комплекса с медресето Нодир – Девън Беги. Нощувка в хотел.

Ден 10
Ден 11

Бухара – Самарканд

Днес ще пътуваме с буса до град Самарканд. Настаняваме се в хотела, където ще си починем. След обяда ще имаме обзорна обиколка на Самарканд: площада Регистан: Медресето Улугбек (15 в.), Медресето Шир-Дор (17 в.), Медресето Тила-Кори (17 в.), Джамията Биби-Хонум и пазара са сред основните емста, които ще посетим. Нощувка в хотела.

Ден 11
Ден 12

Самарканд – Ташкент

След закуската в хотела ще посетим мавзолея Гури Емир – гробницата на Тамерлан (14-15 век). Ще разгледаме и забележителностите до обсерваторията Улугбек, ще се разходим и до архитектурния комплекс Шахи-Зинде и фабриката за хартия от коприна.

Следва трансфер до жп гарата в Самарканд, от където ще хванем влака в 18:00 за Ташкент. В узбекската столица ще пристигнем в 20:10. Следва трансфер до хотела и почивка.

Ден 12
Ден 13

Ташкент, столицата на Узбекистан

Днес ще имаме обзорна обиколка през старата част на града, като ще видим архитектурния комплекс “Казрати-Имам” и ориенталския базар Чорзу. Следва обзорна обиколка през модерната част на града, като ще минем и разгледаме Музея на изкуствата, площада “Амир Темур”, Бродуей, метрото на Ташкент, площад “Независимост”. Нощувка в хотел.

Ден 13

Отлитане за Истанбул и София

Днес полетът е в 9.00 сутринта. До края на деня ще сме в София.

ПОИСКАЙТЕ ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТАЗИ ПРОГРАМА