Реших да не оставам повече в Джодпур и тръгнах веднага за Джейсалмер с автобус за 400 рупии. Джафран ми препоръча хотела "Дезърт” (пустиня), очевидно подходящо име за хотел в град заобиколен изцяло от пустинята Тар. Автобусът пристигна към осем по тъмно. В хотела нямаше места, въпреки че знаеха за пристигането ми. Съгласих се да спя в нещо като преддверие. Вече не се замислях дали това е вид измама, туристически капан, обикновена индийска неуредица или просто мързел. На другия ден ми дадоха стая за 600 рупии с изглед към града и крепостта. Стаята беше супер. По някакви причини нещата се нареждаха винаги добре, понякога дори без моето участие. Това откритие щеше да се препотвърди още много пъти в следващите пътувания. Какво облекчение.
Всички наши програми на Индийския субконтинент
Джейселмер е странен град на ръба на щата Раджастан, недалеч от пакистанската граница. Подобно на Джодпур и тук има крепост, която обаче е обитаема, една от малкото така наречени "живи крепости", подобно на крепостта Каркасон във Франция. Близо една четвърт от стария град и жителите му са вътре в крепостта, заедно със стотиците малки хотелчета, ресторантчета, магазинчета за сувенири и какво ли още не. Години по-късно пътувах с група до крепостта Деравар в Пакистан, която географски и исторически се намира близо до Джейселмер. Разлика е, че днес тя е запусната, почти без туристи и посетители. В същото време беше значително по-автентична от Джейселмер, в която кипеше от живот и масов туризъм. За разлика от Пакистан, Раджастан и Индия са значително по-туристически, с изградена инфраструктура като хотели, туристически агенции и обществен транспорт, който се ползва масово от чужденци. Пакистан е все още далече от всичко това.
Историческа справка: Крепостта Джейсалмер е втората най-стара в Раджастан, построена през 1156 г. сл. от Раджпут Равал Джейсал, от където идва името. Първите квартали извън крепостните стени започнали да се появяват през 17 век. Градът-крепост бил особено важен в миналото, тъй като се намирал на важни търговски пътища, един от който е клон на древния път на коприната.
Масивните жълтеникави стени дължат цвета си на пясъчника, с които е строена. Цветът им през деня е бляскаво жълт, постепенно преливащ към медно-жълтеникав нюанс на залез слънце, сливащ масивната постройка с околния пустинен пейзаж. Прочетох някъде, че това бил търсен ефект с цел защита. Днес крепостта е като бижу, сякаш поставено внимателно от невидима ръка върху плоската тепсия на пустинята. От играта на светлината и цвета произлиза и другото име на крепостта - Сонар Кила или "Златната крепост".
Колкото и туристическо да беше това място, на мен ми хареса атмосферата, особено малките ресторантчета, където се бяха научили да слагат на белия турист по-малко люто в манджата. Другото очарователно нещо са малките занаятчийски работилнички, където майсторите творят и едновременно с това продават изработеното на туристите.
Всички наши програми на Индийския субконтинент
Попаднах на художник, който рисуваше феноменално изящни рисунки върху пергаментна хартия. В ателието му имаше стотици, ако не хиляди рисунки и картини, изработени със забележителна прецизност. Художникът - слаб, бих казал хилав млад мъж с очила, остави работата си, за да ме разведе из ателието. Говореше изключително тихо, някак срамежливо и почти не ме гледаше в очите. Беше нежен и много крехък, имах чувството че ще се разпадне всеки момент. В цялата атмосфера имаше изящество и красота, тишина и спокойствие, което рязко контрастираше с действителността отвън.
“Функцията на душите е да си помагат” (Параспаропаграхо Дживанам - Parasparopagraho Jīvānām), казват джайнистите. Знаех още за тях, че не ядат месо и че следват пет основни обета: ахимса (ненасилие), сатия (истина), астея (да не се краде), брахмачария (сексуално въздържание) и апариграха (ненаситност). Джаинизмът е разпространен в Раджастан, а в крепостта Джайсалмер има 7 джайнистки храма, построени през 12-16 век. Аз се отбих само в най-известния от тях, посветен на бог Самбхаванатха, построен от човек на име Аскаран Чопра. Храмът има повече от 600 идола и много скриптове и книги. Вътре беше спокойно и тихо - малко почивка от "външната" Индия.
Крепостта има много добре конструирана дренажна система, наречена "гут нали". Допълнителните строителни дейности през годинитеи изграждането на нови сгради с нова канализация значително намалили използването й, както и ефективността й.
В Раджастан и северна Индия особено интересни са старите къщи и резиденции (хавели), строени от богати търговци. Някои от тях са на по двеста и повече години, обикновено украсени с изящни дърворезби и фигури от пясъчник. В Джейсалмер има доста хавели, някои от които истински архитектурни шедьоври. Повечето са на няколко етажа с по няколко стаи, украсени прозорци, арки, врати и балкони. Днес някои са музеи, но повечето от тези в Джайсалмер са все още обитаеми от наследниците на хората, които са ги построили.
Не си падам особено по музеите, но реших да се отбия през "Културния център и музея на пустинята", тъй като ми предстоеше пътуване по-дълбоко в пустинята следващите дни. Оказа се приятно, добре поддържано място с фотоси, костюми, вкаменелости, стари книги, орнаменти за коне и камили, бижута и много стари монети, за които стана ясно, че са рядка и ценна колекция. Купих книга за пустинята и нейните обитатели, чиито автор мисля беше кураторът, с когото се разприказвахме. Добро място, ако искате да научите повече за града и района.
Късния следобед и вечерта мислех да прекарам около изкуственото езеро Гадсисар, построено като резервоар за вода още през 14 век от основателя на града. Намира се много близо до Културния център, така че двете места могат да се съчетаят. Днес езерото не се използва за водоснабдяване, но е много приятно за разходка и почивка. Навсякъде по бреговете му има храмове, мостчета и гати (стълби към водата), което го прави задължително място за фотографите. Може да се наеме лодка, да се хранят сомовете, които живеят в езерото, изобщо часове може човек да прекара на това място, без да му омръзне. Природата е учудващо запазена, птици всякакви обитават бреговете му и рязко увеличават броя си по време на миграцията.
Всички наши програми на Индийския субконтинент
Моля, не копирайте текст или снимки без разрешение! Благодарим!