"One's destination is never a place, but a new way of seeing things" Henry Miller ("Твоят път или твоята дестинация никога не е място, а нов начин да видиш нещата" Хенри Милър )
- Баку
- Баку – село Сим в района на Националния парк “Хирканˮ
- Национален парк Хиркан - езерото Ханбулан - чаената плантация Ланкаран
- Нахичеван
- Град Нахичеван, столица на Нахичеванската автономна република
- Замъкът Алинджа, през град Джoлфа до Ордубад, мавзолея Гулустан и планината Иландаг, където се е разбил Ноевия ковчег
- Езерото Батабат и Пещерния комплекс Кахв
- Карта на пътуването
След пристигането си в Баку, столицата на Азербайджан, прекарахме вечерта на крайбрежната на Каспийско море, недалече от хотела. Пихме слаби бири. Бяхме уморени, така че бързо приключихме с нощната разходка. Беше топло, влажно, а градът постепенно започна да ни изненадва.
Баку
Започнахме деня с парка “Високата земяˮ (Highland Park) с панорамна гледка към града, залива на Баку на Каспийско море. Разходихме се по “Алеята на мъчениците” до вечния огън, където всеки високопоставен гост полага венци.
От тук се виждат прекрасно трите известни небостъргача на Баку - “Пламтящите Кулиˮ (The Flame Towers; https://en.wikipedia.org/wiki/Flame_Towers ).
От терасата се вижда Кристалната зала, където се е провела Евровизия, голям комплекс с формата на операта в Сидни, първия МОЛ и други.
Влязохме в Стария град през главните порти, минахме покрай двореца на Ширваншах (ЮНЕСКО), отбихме се до най-старта джамия в Баку - Джамията Мохамед (Muhammad Mosque; https://en.wikipedia.org/wiki/Muhammad_Mosque ) и “Кулата на девиците” (ЮНЕСКО) (https://en.wikipedia.org/wiki/Maiden_Tower_(Baku) ). Влязохме в музея на миниатюрната книга (https://minibooks.az/en/ ) и видяхме стените на кервансарайските комплекси Бухара и Мултан (https://en.wikipedia.org/wiki/Multani_Caravanserai). Разходихме се по малките улички на стария град. Хапнахме в хубав ресторант недалече от главната улица.
Следващата посока беше към полуостров Абшерон, където се намира Центъра “Хайдар Алиевˮ, проектиран от иракско-британския архитект Заха Хадид (https://en.wikipedia.org/wiki/Heydar_Aliyev_Center ).
След около половин час с буса стигнахме до “Храма на огнепоклонницитеˮ или Атешгах (Ateshgah of Baku; https://en.wikipedia.org/wiki/Ateshgah_of_Baku ). Храмът е построен върху кухина, пълна с природен газ, който захранва „вечния“ огън, на който зороастрийците са се кланяли. Повече за зороастризма на български език - https://bg.wikipedia.org/wiki/Зороастризъм
Баку – село Сим в района на Националния парк “Хирканˮ
Тръгваме на юг към района Астара на иранската граница. По пътя минаваме през Гобустан, известен с калните вулкани и петроглифите. До калните вулкани (mud volcano или mud dome; https://en.wikipedia.org/wiki/Mud_volcano ) ни закараха 4 изтърбушени лади и жигулитa, които караха средно с около 90-100 км в час по изровения път.
Недалече от калните вулкани се намира район богат на петроглифи. Има малък интерактивен музей, който разказва историята на тези древни находки. Пoвече информация за вулканите и петроглифите може да научите от този пътепис https://www.sophiesworld.net/gobustan-petroglyphs-mud-volcanoes-azerbaijan/ .
Пътувахме покрай Каспийско море на юг към иранската граница и района Астара. Постепенно навлязохме в планинска гориста местност и села, които сякаш следваха едно след друго. Спряхме за кратко до Янар Булаг или Горящия извор, в който водата гори, ако се поднесе клечка кибрит. Това се дължи на сярата във водата. Местните вярват в лечебната сила на този извор.
Стигнахме до селото Сим в района на Националния парк Хиркан (Hirkan National Park; https://en.wikipedia.org/wiki/Hirkan_National_Park ). Селото е живописно разположено в планинската верига Талиш (Talysh Mountain; https://en.wikipedia.org/wiki/Talysh_Mountains ). Името на селото означава „селото в стръмните скали“. Основен поминък на местното население е скотовъдството и пчеларството. До крайната точка на днешното пътуване - къщите за гости, където щяхме да останем да нощуваме, стигнахме с джипове.
Хората ни посрещнаха в две къщи за гости. В едната, където се настани част от групата, живееха мъж, жена, техните деца и майката на мъжа. Мъжът имал още 4 братя и 3 сестри. Имахме възможност да влезем в кухнята и да разберем как и какво готвят. Стана ясно, че по-късно вечерта ще хапваме пълнено пиле с подправки, орехи и сок от сливи, нещо като орехова пита и още неща. Студеният компот от череши беше прекрасен.
Преди вечерята стигнахме до малък водопад на 1400 м от къщата. Пътят се виеше нагоре в планината между селските къщи с големи дворове. До водопада има чайна - прохладно, прекрасно място.
Национален парк Хиркан - езерото Ханбулан - чаената плантация Ланкаран
Сутринта хапнахме истинска селска закуска - домашни яйца, мляко и други вкусотии. Слязохме с джиповете до буса, с който поехме по обратния път към Баку.
Пътувахме през Националния парк Хиркан, известен с огромното изкуствено езеро Ханбулан, близо до град Ланкаран (Hanbulan reservoir). Районът е планински, около 99% покрит с влажни гори, които са по-скоро характерни за субтропичен климат. Именно заради тези уникални гори, мястото е строго защитено. Спряхме на нещо като пикник място, живописно разположено около езерото. Бяхме си купили диня, която хапнахме на брега на езерото.
Следващата спирка беше чаената плантация Ланкаран (Lankaran), където се отглежда чая Лангаран, една от известните марки азербайджански чай. Статия на National Geographic за този чай и района, където го отглеждат и който ние посетихме - https://www.nationalgeographic.com/travel/article/paid-content-on-the-trail-of-tea-in-lankaran-azerbaijan
Преди Баку се отбихме през рибен ресторант, където хапнахме каспийска риба.
Нахичеван
Град Нахичеван, столица на Нахичеванската автономна република
До Нахичеван, столицата на Нахичеванската автономна република на Азербайджан, летяхме с азербайджанските авиолинии около час.
Първото място, което посетихме в Нахичеван беше санаториума в Дуздах (Nakhchivan Physiotherapy Hospital; http://duzdag.nakhchivan.az/en/index.php/duzdag), специализиран център за лечение на астма, бронхит и други белодробни заболявания. Разположен е в солна мина (Nakhchivan Salt Mine Base), която е пригодена за рехабилитационен център за първи път през 70-години на минали век, още по съветско време. Днес комплекса е модерен и благоустроен. Възрастните пациентите престояват от 10-15 дни с ежедневни сеанси от по 12 часа в солните мини. Смята се, че подобрения настъпват в около 80 % от случаите.
Нашият водач ни предложи да ни покаже още едно място, което не бяхме включили в програмата - Мавзолея Гарабахлар (The Garabaghlar Mausuleum - Jahan Kudi Khatun; https://en.wikipedia.org/wiki/Garabaghlar_Mausoleum ). Историята на мавзолея датира от 14-ти век, от времето на управлението на Абу Саид Бахадур Хан (1319-1335). Когато Тимур посетил града, бил много впечатлен от архитектурата на сградата. Заповядал да намерят архитекта, след което му възложил построяването на някои от най-красивите мавзолеи в Самарканд. Смята се, че характерния стил мавзолеите в Самарканд идва именно от тази сграда. Град Гарабахлар, където се намира този комплекс, е бил оживен търговски център в миналото с над 70 джамии, 40 минарета и множество кервансараи. Днес градчето е малко с незначително значение. Като навсякъде и тук бяхме съвсем сами.
Последва разходка из основните забележителности на града Нахичеван.
Момине Хатун (Momine Khatun Mausoleum; https://en.wikipedia.org/wiki/Momine_Khatun_Mausoleum ) е мавзолей построен през 1186 г. от архитекта Аджами ибн Абубекр Нахчивани. Десетоъгълната постройка е била висока 34 метра. Днес височината му е едва 25 метра. Мавзолеят е построен и кръстен в чест на майката на един от местните владетели на Азербайджан - Атабек Джахан Пахлаван от династията Илдегезид, Характерни са сложните геометрични орнаменти и надписи от Корана.
Най-важните забележителности на града - Гробницата на Пророка Ной и централната джамия Хайдар са разположени в живописен район, заобиколен от едната страна от широка река, зад която са планините на Иран; от другата страна при ясно време се вижда планината Арарат, днес в Турция, а в противоположната посока се вижда ясно планината Иландаг (Ilandag), в която според легендата ковчега на Ной се е затъкнал, след като първо се е опрял в Арарат. Красотата, заедно с легендарната история на това място определено ни развълнуваха.
Първата постройка на Гробницата на пророка Ной (The Tomb of Prophet Noah; https://en.wikipedia.org/wiki/Noah%27s_Mausoleum_(Nakhchivan,_Azerbaijan)) или Мавзолеят на Ной датира от 8 век. Днес паметника е обновен, разположен в близост до централната джамия.
Централната джамия Хайдар (Heydar Mosque) е чисто нова, огромна и празна. Открита е едва миналата година. Мащабите са внушителни. Ползва се за масови молитви само по време на празниците. От съветски времена хората са свикнали да се молят в къщи, на скрито, далече от чужди очи, затова днес ходенето в джамията за общи молитви ежедневно не е обичайна практика тук. Младите пък нямат този навик. Джамията е кръстена само Хайдар, а не Хайдар Алиев заради фамилното име завършващо на “...иев”.
Дворецът на Нахичеванските Ханове (Palace of Nakhchivan Khans; https://en.wikipedia.org/wiki/Palace_of_Nakhchivan_Khans ) е исторически и архитектурен паметник от 18-ти век, разположен в голям и добре поддържан парк. Сградата е била резиденция на ханове на Нахичеван от края на 18 век до към началото на 20 век Дворецът бил построен със заповед на хан Нахчиван. Музеят има богата колекция от артефакти от този период, документи, мебели и сувенирен магазин. Нашият водач сподели, че работи по проект, който се опитва да събере всички потомци на първия хан. Те всички носят фамилно име или части от него, съдържащи Нахчиван. Знае се, че потомци на ханската фамилия са пръснати в повече от 50 страни по света.
Вечерта се разходихме из града Нахичеван (https://en.wikipedia.org/wiki/Nakhchivan_(city) ) - забележително чист, подреден с широки улици, кафенета, магазини и обществени сгради. Почти няма хора, за тълпи и блъсканици да не говорим. Никакви туристи. Странен град бих го описал, странна (поне за мен) смесица между тюркско и руско. Седнахме в прекрасно заведение на централната улица с името на Хайдар Алиев, декорирано със стари фотографии. В заведението седяха само мъже, пиеха чай и си гледаха в телефоните. Някои тихо разговаряха. На никой не му направи впечатление, че жената до мен пуши. Пихме по два швепса.
Замъкът Алинджа, през град Джoлфа до Ордубад, мавзолея Гулустан и планината Иландаг, където се е разбил Ноевия ковчег
Пътувахме около час до замъка Алинджа (Alinjagala Castle; https://en.wikipedia.org/wiki/Alinja_Tower) или така нареченото „Мачу Пикчу на Азербайджанˮ - внушителна отбранителна конструкция, датираща от XII век. По време на атаката на Тимур към Нахичеван през 1386, 1392 и 1399 г. крепостта служела като място за съхранение на богатствата на управляващата династия Атабайлер. Руините на замъка са една от основните туристически атракции в Нахичеван. До основната част на комплекса има 1600 стъпала. Ние ползвахме услугите на стара Лада до половината път. Мястото е високо, със стръмни урви и сипеи. След като Ладата ни остави обратно на изходния пункт, една местна баба ни предложи чай и сладко от зелени орехчета.
Продължихме към термални извори Даридаг, като минахме покрай град Джoлфа, единственият граничен пункт с Иран. Пътувахме през цялото време почти успоредно на иранската граница. Железопътната линия, свързваща град Нахичеван с вътрешността на страната, Кавказките републики и Русия върви точно покрай граничната телена ограда.
От термалните извори Даридаг (Daridag; https://azerbaijan.travel/thermal-waters-at-daridag ) извира рядко срещаната карбонатната минерална сребърна вода. В състава на водата се откриват големи количества бор, йод, бром, стронций и литий. Водата е полезна за болни от стомашно-чревни заболявания. Температурата на водата при извора е над 50 градуса. По тръби тя се отвежда до специална постройка с няколко помещения вътре, най-вътрешното от което е басейн с вода от извора. В него температурата е около 39-42 градуса. Предупредиха ни, че не може да останем повече от 15 минути, както заради горещината, така и заради богатия химичен състав на водата. Къпахме се. В комплекса имаше още чайна и библиотека с книги само на местния език.
След освежаващата баня продължихме към Ордубад (Ordubad; https://en.wikipedia.org/wiki/Ordubad ), вторият по големина град в Нахичеванската автономна република. Основан през 18 век градът е бил важен търговски и културен център с над 40 джамии, характерното за които е че са били без минарета.
Хапнахме в кръчма местен специалитет. Сервитьорът донесе първо на всеки по отделно канче с овче (или ярешко) месо, нахут и картофи. Изсипа бульона в купичка, а твърдия остатък остави в канчето. Сложихме надробена тънка суха питка в бульона, което представляваше всъщност супата. След като приключихме със супата, в същата чиния изсипахме месото, картофите и нахута, поръсихме със сумак и със специален уред смачкахме всички съставки до получаването на еднородна каша - това е манджата. Има вкус на курбан, но не съвсем. Изключително вкусно нещо.
Последва разходка из градчето - стари кирпичени къщи с масивни врати, на които има по две чукчета, всяко с различна форма. Почукването на всяко чукче издава различен звук и оповестява идването на мъж или жена в къщата.
В стария център на градчето влязохме в най-старата джамия - Джаме. По стълби се качихме в просторно помещение застлано с килими и черги. До джамията има огромното дърво на 800 години и извор, където хората се мият преди да влязат в джамията. Място е добре запазено, чисто и истинско.
Спряхме се до един дядо седнал пред къщата си. Той ни покани да влезем, което ни даде възможност да разгледаме как са построени къщите от вътре. Всички първо влизат в малко кръгло помещение, от което нагоре се влиза към къщата, а надолу към мазето, където се съхраняват продуктите.
По-надолу, към съвременния център на градчето разгледахме местния исторически музей, разказващ историята на този край. Колекцията се помещава в стар бижутериен магазин. През 19 и началото на 20 век в целия район е имало само 2 такива магазина (те са се строели само в богати градове) - единият в Табриз (днешен Иран), а другият в Ордубад. Това е доказателство за важното търговско и религиозно значение на този град в миналото. Ордубад е добре известен с износа си на плодове и подправки, както и със своята кухня, която имахме щастието да опитаме.
Обратният път към Нахичеван е много живописен, заобиколен от високи червени планини, наподобяващи марсиански пейзажи.
В един момента се отклонихме от главния път и се насочихме директно към границата с Иран, който се виждаше през цялото време на един хвърлей разстояние. Стигнахме до гранично поделение, където млад войник след кратък разговор с шофьора ни пусна да минем. В почти ничията земя между Иран и Азербайджан се намира мавзолея Гюлустан (Gulustan Mausoleum; https://en.wikipedia.org/wiki/Gulustan_Mausoleum ), известен също като мавзолея Дашт („поля“) и мавзолея Вардут (на арменски за „рози“). Мавзолеят е средновековна гробница на жената на местния владетел. Сградата има форма на пола, с която дервишите се въртят. В района мавзолеи са се строели само за жени, обикновено съпруги на владетелите, като символ на идните поколения и на дервиши, като символ на чистотата на вярата. Хората са били силно вярващи, поради което са послушали съвета на пророка Мохамед, който е бил неграмотен, да се научат да четат и пишат. Затова по мавзолеите са изписани предимно цитати от Корана. Това е и причината хората в миналото да са били проспериращи, а районът - богат търговски, религиозен и образователен център.
На отиване към Ордубад и на връщане спирахме, за да снимаме планината Иландаг (2,415 м.; https://en.wikipedia.org/wiki/İlandağ ), място за което се твърди, че се е разбил Ноевия ковчег по време на потопа. Планината е със странна форма, отпред изглежда недостъпна. Нашият водач каза, че може да се изкачи отзад, където наклона не е толкова стръмен, за около 5-6 часа. Разбира се, това изкачване е вече включено в следващите ни пътувания до Нахичеван.
Езерото Батабат и Пещерния комплекс Кахв
Следващото място, което посетихме е езерото Батабат (Batabat; https://en.wikipedia.org/wiki/Batabat), разположено на 2,500 метра надморска височина сред красиви планини. Мястото е известно за наблюдение на птици. Точно зад езерото започват планините в Армения. Оказа се, че кръстосваме тази територия между Иран и Армения. Не бяхме стигнали само до тясната граница с Турция.
Всъщност езерата в района са две. Горното езеро има остров и малка хижа, където се помещават двама пчелари. Пихме билков чай, опитахме от меда и поседяхме на това прекрасно място.
В града спряхме до пазара - истински градски пазар, където за първи път имаше тълпа, първото място с повече от няколко човека на едно място.
Отчетохме изобилието му, хапнахме вкусна манджа в едно народно заведение в близост, след което се отправихме към последния обект в нашата програма - Пещерния комплекс Кахв (Holy Sanctuary “Ashabi-Kahv”), споменат в Корана (18 глава) и в Библията.
Пещерата се намира между град Нахажир и планината Иландаг (планината на Ной), на около 12 км от Нахичеван. Качихме около 500 стълби, които взехме с лекота след обилния обяд :). Мястото представлява пещера, където в далечните езически времена, седем човека от близкото село отказали да се молят на идоли. Избягали от езическия владетел в тази пещера, затрупали входа със скорпиони, за да не бъдат открити и заспали. Когато се събудили пратили единият от тях на пазара да купи храна. Оказало се, че парите които имал вече не били валидни, минали били 300 години. Хората от пазара чули неговия разказ и се върнали с него в пещерата, за да видят чудото. В този момент Господ приел при себе си седемте непокорници. От тогава се смята, че на това място човек започва да вярва в Бог, без значение на религията, става религиозен.
От тук се отправихме към летището, после Баку и след това обратно към София.
Карта на пътуването
Моля, не копирайте текст или снимки без разрешение! Благодарим!