Пътуването ни през Уганда (юли 2024 г.) беше посветено основно на дивите животни – горили, шимпанзета, носорози, слонове и други обитатели на джунглата. Бяхме приятно изненадани от възможността да посетим село на пигмеите, близо до Рушага в източна Уганда. До колибите на пигмеите стигнахме пеша по пътека през малки полета и гора.
Пътешествие през Уганда и Руанда
Дълго преди Буинди (Bwindi), където наблюдавахме горилите ден по-късно, да стане национален парк през 1993 г., джунглата е била дом на народа Батуа (Batwa), древните жители на тропическата гора. Батуа (Batwa) са едно от най-старите оцелели пигмейски племена, отличаващи се с ниския си ръст и по-блед, по-бронзов тен на кожата. Батуа са живели в този регион от векове и начинът им на живот е бил тясно свързан с дивата джунгла.
На входа на селото ни посрещнаха двама представители – мъж и жена. Постепенно към тях се присъединиха и други членове на племето на пигмеите.
Хората от племето Батуа са били насилствено преместени от джунглата в покрайнините на националния парк през 1991 г. Причината е обявяването на Национален парк Буинди (Bwindi) за обект на световното културно наследство, което довело до прогонването на пигмеите, променяйки драстично техния начин на живот. От хората, които срещнахме, само 3 или 4 бяха живели дълбоко в джунглата. Останалите са родени в сегашното село или са се присъединили по-късно.
Батуа са живели в хармония с гората, включително с планинските горили, в продължение на хилядолетия. Техният начин на живот е бил тясно свързан с естествената среда, разчитайки на джунглата та за подслон, храна и лекарства.
Някои антрополози смятат, че пигмейските племена като Батуа са съществували в екваториалните гори на Африка повече от 60 000 години, което ги прави едни от най-старите обитатели на континента.
Пътешествие през Уганда и Руанда
През 1991 г. животът им се променил завинаги. Поради усилията за опазване на планинските горили, хората от племето Батуа били изгонени от земите на техните предци. Това изселване бележи края на техния традиционен начин на живот и ги принуждава да попаднат в непозната среда, което довело до драстична трансформация на тяхното общество.
Хората, които срещнахме в селото, бяха много любопитни и нетърпеливи да споделят с нас традициите и обичаите си. Със забележителен ентусиазъм те демонстрираха своето богато културно наследство от времето, когато са живели дълбоко в гъстата джунгла. Показаха ни умения, като например как да поставят капани за улавяне на животни и как палят огън, използвайки само суха трева и пръчки. Сглобявали са малки, но здрави къщи от слама и клони високо в дърветата, които служели като убежища за деца и възрастни хора, докато активната част от племето излизали на лов.
Хората Батуа ни показаха сламена къща, където се събирали да се молят, преди да тръгнат на лов. Този ритуал е бил много важен; смятало се, че забравянето на молитвата води до ужасни последици, като например риска да се изгубят в джунглата.
Всички наши пътешествия в Африка
В кулминацията на нашето посещение цялото село се събра. Танцуваха и пяха със забележителна енергия и ритъм.
Един от местните активисти ни каза, че пигмеите от селото живеят средно 50-60 години, защото умират от болести, пренесени от съвременния човек. Той твърди, че в сегашното село в покрайнините на джунглата те се чувстват по-добре и са по-щастливи, отколкото когато са живели дълбоко в джунглата, без контакт с цивилизацията.
Традиционно хората Батуа водели полуномадски начин на живот, като се местели от място на място, когато храната станела оскъдна. Те били опитни ловци и събирачи и начинът им на живот се е въртял около гората и нейните ресурси, които са им осигурявали всичко необходимо за оцеляване.
Пътешествие през Уганда и Руанда
Мъжете Батуа ловували заедно, като обикновено използвали мрежи и отровни стрели, за да уловят плячката си. В миналото Батуа носели само обикновена покривка от животинска кожа и меки кори, подходящи за дивия начин на живот. Те не трупали неща, освен няколко основни предмета, като тенджери и ловни принадлежности. Начинът им на живот ги принуждавал да пътуват леко и да бъдат постоянно в движение. Това показва тяхната дълбока връзка с тропическата гора, която им осигурявала всичко и ги избавяла от необходимостта да трупат материални блага.
Всички наши пътешествия в Африка
Сега децата пигмеи ходят в селското училище на Рушага, всички имат известен достъп до лекарства и медицински грижи. В замяна на тези блага, хората Батуа могат да събира билки и други неща от джунглата само с разрешение. Те не могат свободно да използват гората или да ловуват, както са правели преди. Разбира се цялата история с преместването е дълбоко противоречива. Аз лично смятам, че това е било грешка и във вреда за тези хора. Аз не мисля, че те сега са по-щастливи, но със сигурност са по-зависими и уязвими от други хора, разни началници и бюрокрация, да не говорим за болестите и задължителната бедност.
За нас беше огромно удоволствие да можем да се докоснем до тези хора, които при други обстоятелства са недостъпни.
Павел Господинов
Моля, не копирайте текст или снимки без разрешение! Благодарим!