Джипът забива спирачки сред рядката горичка, вдигайки облаци прах. Докато вървим по тясната пътека, водачът ми обяснява, че отиваме на гости на семейство от племето бишнои, населяващи Раджастан в Индия и по-точно пустинята Тар от стари времена. Тези хора не живеят в села, а обитават отдалечени едни от други ферми. Едно домакинство приютява членовете на семейството и най-близките роднини, средно около 10 човека. Всички живеят в една къща, заобиколена от нивите, които обработват, като най- близките им съседи могат да са на доста километри разстояние.
Джодпур, Раджастан е един от изходните пунктове за пътуване в пустинята Тар или както индийците я наричат "Великата Индийска пустиня". На вид представлява по-скоро савана със степна растителност, леко хълмиста, на места камeниста, във всеки случай далеч от представите ми за истинска пустиня с пясъци и дюни.
Пътешествие през шарения Раджастан в Индия
Бишноите се наричат така заради религията, която изповядват - бишноизъм, което подчертават със специфичното си облекло, обичаи и вярвания, някои от които особено ми допаднаха. Това е може би най-практичната, опростена и "природозащитна" секта на Хинду Дхарма, с основател гуруто Джамхешуар Джи. В основата на неговата философия, състояща се от 29 постулата, стои почитта и респекта към природата, любовта и уважението между хората и като цяло хармонията със заобикалящия ни свят. Докато пътувахме към фермата през териториите, забелязах запазената дива природа, не много плашливи газели и други диви животни, които се разхождаха необезпокоявани. Фактът, че се намирахме в Индия, където общо взето всичко, което мърда се яде, нямаше как да не ми направи впечатление.
Бишноизмът учи на любов, мир, преклонение и уважение към заобикалящата среда и природата, топлота в отношенията, прост живот, честност, отдаденост, упорит труд, външна и вътрешна чистота. Пустинята Чолистан, която е продължение на "Голямата Индийска Пустиня" Тар от другата страна на границата, е също място където ходим. Там имахме възможност да посетим рейнджърски лагер с постови, които следят за бракониери. В пакистанската пустиня газели и диви животни почти няма, няма и бишнои, но пък има бракониери и рейнджъри, които се дебнат взаимно. Учението на Джамхешуар Джи е лесно разбираемо, очевидно и логично, поради което много мюсюлмани и представители на други общности се приобщили към бишноизма. Стадо грациозни газели се шмугнаха шумно в храстите отстрани на къщата, а аз вече бях зарибен и определено любопитен да разбера още за тези хора.
Всички наши пътешествия на индийския субконтинент
Мъжете от семейството бяха насядали в кръг около сервиз с няколко чашки. Жена беше клекнала под навеса и вареше чай от канабис, който традиционно се приготвя по тези земи от векове. Всяка сутрин домакинята приготвя чая за мъжете, преди да тръгнат на работа. Бишноите не пушат, не пият алкохол, не си забиват игли във вените, а пият чай от канабис. Хората споделиха, че освен за енергия и повишен тонус, чаят се ползвал и за лечение на стомашни разстройства, както и на някои психични състояния. Това с психичните състояния е, разбира се, въпрос на гледна точка, както и това какво точно те смятат за болест и лечение. Така или иначе, социализирането около сервиза за приготвяне на стимулиращата напитка рано сутрин е основен момент от ежедневието на семейството.
Пътешествие през шарения Раджастан в Индия
Междувременно жената под навеса започна бавно и внимателно да прецежда съдържанието през тензух, като го преливаше от съд в съд. В един момент добави нещо като течно масло или олио, което помагало да се извлече активната съставка. Кисненето в гореща вода извлича само водно-разтворимите съставки и на този етап питието е със силата на безобиден чай. Маслоподобната субстанция извлича "веселата" част от листата на канабиса и го превръща в истински, силен и действащ чай от канабис. Същото се постига и с мляко, което е мазно, като тогава питието се нарича бханг.
Всички наши пътешествия на индийския субконтинент
Разбира се, хората ме поканиха да опитам, но аз отказах. Все още пазех спомена от едно малко кексче в Амстердам и по-точно от тоалетните на заведението. Употребата на канабис по този начин се приема от местната власт и никой никого не преследва или наказва. Интересното е, че хипитата от 60 те години на миналия век не са идвали тук, за да се друсат. Ходели предимно в Гоа, където са плажовете, пиячката, палмите и прочие екзотика. Мисля причината е, че тук се работи, мястото е пустиня и хората пият чай от канабис заради енергията, която им помага да преодоляват ежедневните трудности.
Пътешествие през шарения Раджастан в Индия
Бишноите не пътуват хиляди километри в търсене на истината или в преследване на химери. Те живеят просто, задружно и пазят природата около себе си, защото така повелява тяхната стара традиция и вяра. Те не са бедни и мизерни в индийско-уличния смисъл на думата. Пият чай от канабис така, както са го правели техните деди стотици години преди тях. Започнах да си давам сметка за нюансите в понятието бедност, да правя разлика между бедност в смисъла на липсата на удобства, малкото пари и така нататък от една страна, и онази животинската, дехуманизираща мизерия на границата между животинското и човешкото, от друга.
Всички наши пътешествия на индийския субконтинент
Моля, не копирайте текст или снимки без разрешение! Благодарим!