По време на това пътуване през септември 2024 имахме 5 пешеходни прехода с различна дължина и натовареност по Великата Китайска Стена. Посетихме също някои от най-важните забележителности на Пекин и Сиан. Основната информация и фактология за стената може да намерите тук - https://bg.wikipedia.org/wiki/Велика_китайска_стена
След около денонощие пътуване с включено закъснение от повече от 6 часа на летището в Истанбул, пристигнахме в Пекин. Имахме трансфер до селото Хуанягуан (Huangyaguan), където около полунощ ни нахраниха с паста и туршия от ряпа. Вкусно!
Сутринта ни събуди врявата на китайците в хотела и фойерверки за капак. Иначе как щяхме да разберем, че сме в Китай?! Пред хотела имаше пазарче с местни стоки, някои от които съвсем непознати. Да, бяхме вече в Китай.
Първи преход
Бусчето ни остави пред входа на частта от Великата Китайска Стена, която щяхме да обхождаме днес - Хуанягуан (Huangyaguan). Тази част е добре реставрирана, много нагъната и с множество стълби. Тъй като денят съвпадаше с началото на новата учебна година, Стената беше празна. Това определено ни изненада. Тази част е на около 150 км от Пекин, което е другата причина да няма почти никави хора. В началото на пътеката има малка изложба с фотографии, свързани с нападението на Японците през 1931 - 1932 година в тази й част. Тук се намира прохода Huangya Pass, изиграл важна роля във войната. Повече за войната - https://en.wikipedia.org/wiki/Japanese_invasion_of_Manchuria
Построена през 557 г. сл. н. е., Великата Китайска Стена в частта й Хуанягуан, е възстановена за първи път по време на династията Мин и след това отново през 1985 г. Дължината на стената тук е 41 километра със стените и кулите, построени на надморска височина от 738 метра. Името Хуанягуан се превежда като „Жълт скален проход“ и идва от жълтеникавите хълмове и скали наблизо. Стената тук е уникална с това, че има различни форми и множество наблюдателни кули. В този район няма много туристи, тъй като е отдалечен и по-трудно достъпен. Повече информация за тази част от стената - https://en.wikipedia.org/wiki/Huangya_Pass
През май всяка година маратонци от цял свят идват тук, за да участват в един от най-трудните маршрути в света - изтощителни изкачвания, стръмни спускания и повече от 5164 стъпала. Информация за този маратон - https://en.wikipedia.org/wiki/Great_Wall_Marathon
С бус стигнахме за около 2 часа до селото Губеикоу (Gubeikou), където се настанихме в къща за гости със собствен ресторант, само за нас. Информация за селото - https://en.wikipedia.org/wiki/Gubeikou
Втори преход
Днес направихме пешеходен преход през западната част на тукашния участък от Стената (Западен Губейку). Този район на Великата Китайска Стена е оригинален и запазен. Има стръмни участъци, където Стената е тясна и трудна за ходене, но пък гледките са приказни. Понеже тази част от Стената не е често посещавана, няма отделни наименования на местата по нея.
Стената съществува тук от 556 г. сл. н. е., т.е от почти самото начало на строителството й, тъй като от тук минава един от основните маршрути през планините надолу към столицата Пекин. Великата Китайска Стена се издига в планините от двете страни на долина, ключова за достъпа към Пекин. Тази част е строена по време на династията Северна Ци (550-577 г. сл. н. е.) и маркира приблизително северната граница на държавата по онова време. За съжаление малка част е запазена от тези древни времена. По-голямата част от Великата Китайска Стена, която днес се вижда в района на селото Губейку, датира от династията Мин (1368-1644 г. сл. Хр.).
Вечерта спахме в нашата къща за гости в селото Губейку. Преди това се разходихме из селото, напазарувахме екзотични питиета и сладоледи в местния смесен магазин. По-късно участвахме (или по-скоро заснехме) правенето на китайски кнедли с нашите домакини.
Трети преход
Днес направихме преход от селото Губейку до Джиншанлинг Запад (Gubeikou to Jinshanling west). Тръгнахме директно от къщата гости, като Стената се появи след около час ходене при Панглонгшан. Минахме покрай няколко наблюдателни кули, като стигнахме до кулата “24 те очиˮ, от където се вижда цялата област Панглонгшан. След това слязохме от Стената, за да избегнем военната зона. Вървяхме около 40 минути през гъста гора, преди да приключим с днешното ходене в малко барче при западната порта Джиншанлинг. Хубава бира, релакс и наслаждение от изпълнения с впечатления преход. На път за хотела спряхме за късен обяд в Ченгде - Луанпинг (Chengde Luanping), малко градче, където изследвахме основно магазините. По-късно се прибрахме в малкото хотелче в селото Джиншанлинг, където прекарахме вечерта на покрива с прекрасна гледка към отсрещния хълм.
Отбелязахме Лунния фестивал, заедно с няколко китайци, странно вино и още по-странна ракия. Повече информация за този фестивал и чудесните сладки, които хората ядат по това време - https://en.wikipedia.org/wiki/Mid-Autumn_Festival
През 1378 г. (11-ата година от управлението на император Хунву в династията Мин), генерал Сю Да нарежда тази част от Великата Китайска Стена да бъде възстановена. Стената в района Губейку вероятно е видяла повече битки от която и да е друга част от Великата Китайска Стена, включително някои от най-известните в китайската история. На южния склон на Губейку има храм посветен на Ян Йе, известен генерал от гарнизона на Великата Китайска Стена от династията Сун. Това е един от най-старите храмове, посветени на този генерал в Китай.
Четвърти преход
Следващият пешеходен преход, който направихме беше от селото Джиншанлинг, но този път от запад на изток. Тази част от Стената минава през разнообразни райони, с прекрасни гледки наоколо. Районът е популярен сред фотографите, тъй като има непокътнати наблюдателни кули, сигнални кули и други солидни конструкции. Тази част е строена по време на династията Мин (1368 г. сл. Хр до 1644 г. сл. Хр). Вървяхме покрай Стената, която лъкатуши през източната част на района Джиншанглинг. Стигнахме до връх с име “При петте очиˮ с разкошна панорамна гледка към три участъка - Симатай, Джиншанлинг и Губейку. От тази гледна точка Стената изглежда като лента, свързваща планината Улинг (Wuling) (най-високия връх на веригата Яншан (Yanshan) с веригата Спящият Тигър (Sleeping Tiger) близо до селото Губейку.
На върха има кула със същото име - “При петте очиˮ, изградена от правоъгълни каменни блокове. Вътре има два големи сводести тавана, три коридора, 10 сводести отвора и централен осмоъгълен купол, поддържан от четири тухлени колони, подредени в квадрат. Каменните колони са украсени с релефни резби на цветя, които придават нотка елегантност на тази иначе строга сграда.
В един момент слязохме от Стената и стигнахме до източната порта Джиншанлинг, същото прекрасно барче от миналия ден, където отново прекарахме около час в пиене на бира. Отново спряхме в Ченгде - Луанпинг (Chengde Luanping) за обяд в същия ресторант. Тази вечер имаше повече отворени магазини и сергии. Напазарувахме плодове и зеленчуци за салати за барбекюто, което нашите домакини ни бяха обещали да спретнат за вечерта.
Върнахме се с буса до хотелчето в Джиншанлинг. На покрива действително имахме барбекю, а салатите си приготвихме сами с купените зеленчуци. Прекрасна вечер, бих казал.
Пети преход
Днес се изкачихме до Кулата на Симатай. Разстоянието е малко, но денивелацията е голяма. Стената в Симатай е построена върху тесни хребети. Кулата Уангжинглоу е разположена на 998 м надморска височина, най-високата част от Стената, която стигнахме.
Стената между кулата Уангжинглоу и Приказната кула е екстремно тясна, поради което се смята за най- предизвикателната и опасна част в Симатай. Ние не ходихме по тази тясна част, но се насладихме на прекрасните панорами наоколо. Повече информация за тази част от Великата Китайска Стена - https://en.wikipedia.org/wiki/Simatai
Пекин
Следобед пътувахме към Пекин. Преди да стигнем до хотела, спряхме в Олимпийското градче - наистина впечатляващо място. Повече информация - https://en.wikipedia.org/wiki/Beijing_Olympic_Village
Нощувката беше в интересен хотел в Пекин (Dong Fang Hotel Beijing), построен през 1925 година - много добър класически пекински хотел. Ето инфо - http://www.dongfanghotelbeijing.com/
Целият ден днес беше посветен на Пекин и по-точно на площада Тиенанмън (https://bg.wikipedia.org/wiki/Тиенанмън )
и Забраненият град (https://bg.wikipedia.org/wiki/Забранен_град ), построен в началото на 15 век. Бил е ползван като кралски дворец почти 500 години по време на династиите Мин и Цин. Обхваща 72 хектара и съдържа най- голямата колекция от запазени древни дървени структури в света.
На път за тези две най-важни места в китайската столица, минахме през така наречените хутонги (Hutongs) или това са старите квартали на града.
Описание на тези квартали може да намерите тук - https://www.humanalens.com/post/a-guide-to-beijing-s-hutongs-history-map-and-itinerary
Как да разгледате тези уникални места ви дава представа тази статия - https://nymag.com/urbanist/how-to-explore-beijings-historical-hutongs.html
Вечерта взехме бързия влак до Сиан. Накупихме си пиене и хапване от гарата. Влакът тръгна в 18.30 вечерта и пристигна в Сиан на другата сутрин, след около 11 часа. Пътувахме разкошно в две спални купета с по 4 легла във всяко + нашият багаж. Разбира се отразихме и вагон-ресторанта, където имаше меню само на китайски. С помощта на местен младеж, успяхме да си поръчаме някакви неща. По-забележителното беше самата обстановка във вагон -ресторанта. Сякаш се върнахме 20 или 30 години назад, когато и в България имаше подобен ресторант във влака Варна-София.
Сиан
В Сиан, след като се освежихме за малко в хотела, се отправихме към музея, където е изложена Теракотената армия (ЮНЕСКО), представлява ансамбъл от статуи на 8101 воини, заедно с каляските и конете. Подробна информация - https://bg.wikipedia.org/wiki/Теракотена_армия
Следобед посетихме Крепостта на Сиан, с една от най-старите, най-големите и най-добре запазените китайски градски стени. Построена е под управлението на император Хунву Джу Юанжан като военна отбранителна система. Крепостта е била ремонтирана многократно, откакто е построена през 14-ти век, три пъти на интервали от около 200 години през по-късната половина на 1500-те и 1700-те години и през последните години през 1983 г. Стената обхваща площ от около 14 квадратни километра и е много впечатляваща.
Точно под крепостните стени се извива уличката на калиграфите, по която минахме бавно. В страни от уличката решихме да си починем в малко уютно кафененце, от където едва се дигнахме.
Вечерта имахме специална вечеря в китайски ресторант, която общо взето надмина всичките ни очаквания.
Последният ден от китайското ни пътешествие посветихме на мюсюлманския квартал на Сиан, разположен в централната част на града (https://en.wikipedia.org/wiki/Xi'an_Muslim_Quarter ). Около 60 000 души живеят в тук, като повече от половината са от етническата група хуи, а останалите от етническата група ханс. Двете са мюсюлмански общности, говорещи китайски език. Мюсюлманската вяра достига китайските земи по море. През 651-а година Саад ибн Аби Уакас, последовател на пророка Мохамед, се среща с императора от династията Тан и получава от него поръчението да изгради първата джамия в Китай - Голямата Джамия в Сиан, разположена близо до императорския дворец. Ние посетихме това уникално място - https://en.wikipedia.org/wiki/Great_Mosque_of_Xi'an
През последните няколко десетилетия мюсюлманският квартал в Сиан се е превърнал в привлекателно място за туристи, известен със своята култура и храна.
Върнахме се в Пекин с влак-стрела, който на моменти достигна скорост от 349 км/час. Този е един от най-бързите влакове в момента в страната. Гарата, от която тръгна влака, е една от най-големите не само в Китай, но и в цяла Азия. Мисля размера се доближава до това на новото летище в Истанбул. Информация - https://en.wikipedia.org/wiki/Xi'an_North_railway_station.
След като пристигнахме в Пекин, последва трансфер през задръстванията до летището, от където полетяхме обратно за България.
Карта на Пътуването
Павел Господинов
Моля, не копирайте текст или снимки без разрешение! Благодарим!