Извън утъпканите пътища и зоната на комфорт

Kогато преди доста години за първи път реших да пътувам до по-непознато, не-туристическо място (оазиса Суива близо до египетско-либийската граница), имах смътното желание да усетя друга реалност, друго ежедневие, друга перспектива и гледна точка, различни от моите. Знаех, че това ще наруши комфорта ми, ще ме постави в ситуация да се чувствам недобре или направо зле, ще ми наруши съня, спокойствието, може дори да ме разболее и така нататък. С други думи подозирах, че пътуването "off-the-beaten-path" (извън утъпканите пътища) ще ме изкара със сигурност извън моята "зона на комфорт".

Защо нормален човек би поискал такова нещо за себе си? Напълно задоволителен отговор на този въпрос и до сега не съм намерил. Стигнах до някои изводи, които са плод на моите лични преживявания и много вероятно не са валидни за други хора.

Да пътуваш "off the beaten path" (извън утъпканите пътища) НЕ е геройство, подвиг или нещо подобно. Още по-малко може да се прави по причина захранване на егото посредством добиване на популярност в социални мрежи (онлайн или живи такива). Да пътуваш по този начин е занимание самотно (дори да си с приятел/половинка и т.н) т.е. изключва масовост. Върви задължително с излизане от така наречената "зона на комфорт". Ако не сте излезли от "зоната си на комфорт", значи не пътувате "извън утъпканите пътища", а сте на почивка във Велинград, което не е нашата тема.

Следващото интересно нещо върху което разсъждавах е какво точно хората разбират под излизане от "зоната на комфорт". Ако искате да стигнете до някакво място, но ви боли глава, буса спука гума, детенце от съседната седалка ви роши косата и едновремено с това ви се пикае, но сте твърдо решени да видите това далечно място...мисля това би било близко описание. Излизане от "зоната на комфорта" може да бъде екстремен спорт (да скачате с парашут въпреки, че ви е страх от високото), заговаряне на случайни хора по улицата за упътване на посока (особено ако сте интроверт), заговаряне на момиче (респективно момче) на бара (въпреки, че сте много срамежлив/а), опитване на чуждоземска манджа, за която знаете че е много люта, но въпреки това искате я сложите в устата си, за да опитате вкуса. Така, излизане от "зоната на комфорт" е всяко действие, с което преодолявате вътрешната си съпротива, за да видите, опитате, усетите нещо непознато, необичайно за ежедневието ви или пък в по-екстремен вариант - да направите откритие. Както споменах, ако ситуацията не предполага полагане на горните усилия и промяна, това означава, че сте просто на разходка в Морската градина (аз съм от Варна), почивка на Малдивите или на кафенце и цигарка с приятел/ка в някой парк.

Пак да напиша, че не става дума за геройство или подвиг, а за личностно развитие, вътрешно израстване, истинско образование, всеки на нивото на което е по пътя към следващото по-високо ниво, по пътя на собственото си усъвършенстване. Излизането от "зоната на комфорт" е индивидуално занимание, няма състезание, няма по-силно или смело излизане от "зоната на комфорт" или по-маловажно такова. Всяко излизане от "зоната на комфорт е стъпка напред в личното усъвършенстване. За някои това излизане от "зоната на комфорт" е свръхусилието да качат осемхилядник или екстремна издръжливост в името на победата, откривателството и така нататък. Например всички големи географски открития са били възможни благодарение на хора, кото са били готови да напуснат "зоната на комфорт" стигайки до абсолютни крайности, включително смърт.

Невъзможно е да натрупаш истинско (реално) знание и опит (не това от книгите и филмите) БЕЗ да излезеш от "зоната си на комфорт". Книгите и филмите от дивана дават информация, не опит т.е. не допринасят за истинско развитие. Те са забавление, източник на теоретична информация, не и реален жив опит. Една докторка на име Марджи Уоръл в интервю пред Forbes казва, "Истинското личностно израстване и комфорта не могат да яздят един и същи кон", с други думи не могат да се случват по едно и също време.

Ако човек реши да пътува "извън утъпканите пътища" значи вече се е съгласил вътре в себе си да излезе от "зоната си на комфорт" в някаква степен. Двете са неразривно свързани.

Предвидимост -> "Зоната на комфорт" предполага предвидимост. Ако всяко лято ходите на Халкидики на почивка, вие знаете какво да очаквате от това място, всичко (или почти всичко) е предвидимо.

Страх и несигурност -> според популярната психология несигурността се асоциира с опасност, което предизивква страх. Например може да не искате да напуснете старата си работа, защото се страхувате да не се провалите на новата, по-отговорна и по-добре заплатена работа.

Комфорт -> удобството е физиолигически много примамливо.

Предубеденост и ниско самочувствие -> това е когато човек смята себе си за по-малко способен отколкото е в действителнност. Този манталитет затваря човек в "зоната на комфорт" като начин да се избегнат предизвикателствата и трудностите.

Навик -> предполагам сте чували за израза "Навикът е втора природа". Закостенял навик е даже първа природа, бих допълнил.

Задавал съм си този въпрос нееднократно през годините. Достатъчно задоволителен отговор така и не намерих от собствен опит. Склонен съм да мисля, че става дума за много лично решение, което идва на някакъв етап от живота, може да бъде провокирано от събитие, както положително така и отрицателно. Във всеки случай излизането от "зоната на комфорт" започва със силно желание за промяна.

Ровейки се из литературата по темата попаднах на експеримент, извършен през 1908 г. от психолозите Робърт Йеркс и Джон Додсън. Те установили интересна връзка между страха и предприемане на действие. Те открили, че мишки са били по-мотивирани да пробягат сложен лабиринт до края му, ако ги стимулират леко с ел. ток. Ако обаче токовите удари били прекалено силни, мишките се свивали и заковавали неподвижни на едно място.

Последвалият от този експеримент закон на Йеркс-Додсън казва, че оптималното ниво на натиск или безпокойство повишава активността и ответната реакция, но само до определена степен. Твърде големия натиск има обратен ефект - изпадане в паника и вцепеняване от страх.

Опитът изведнъж да скочите твърде нависоко извън "зоната си на комфорт" може да има същия ефект. Предприемайки пътуване или друга дейност, която да увеличи твърде много тревожността и страха като цяло, може да ви накара да се върнете още повече в зоната си на комфорт.

Според текстовете, които прочетах, а и от моя личен опит с групите, които водя по света, най-добрият начин да напуснете "зоната си на комфорт" е постепенно да я разширявате и да намерите оптималното си ниво на здравословен стрес. Ключовата дума тук е "постепенно", на хапки, стъпка по стъпка, а с яденето идва и апетита.

Както споменах, от няколко години водя групи по света, предимно по не-туристически, не-масови места, идеалната среда за изследване на темата за "излизането от зоната на комфорта". Мога да подкрепя горните съждения с множество примери от реалната практика по време на тези пътувания, но ще се въздържа да го направя сега. Темата като цяло е много интересна; един ден може да се превърне в цялостно изследване, като този текст би бил подходяш като увод или въведение.

Павел Господинов