Фарьорски острови - фоторазказ

Фарьорски острови - фоторазказ

Два пъти това лятото, през юни и септември имах удоволствието да водя групи до Фарьорските острови. Групите бяха малки, с чудесни хора, които са пътували и друг път с мен до различни места. Пътуването до там не е лесно, сменяме три полета в посока. Този далечен архипелаг се намира в северната част на Атлантическия океан между Исландия и Шотландия. Състои се от 18 големи острова и много малки островчета и скали. Площта на островите е почти 1400 кв.км., а населението 53 хил. души. Всичко тук е уникално – природа, климат, градчета, селца, къщи, подводни тунели, дори и манталитета на хората. През юни, бяхме свидетели на белите нощи, когато не ставаше напълно тъмно, а през септември, мистичната мъгла придаваше на мястото загадъчен характер. На островите се придвжваме с малък бус, шофиран от мен. Изминаваме не повече от 100 км на ден. Островите са разделени от фиорди, а пътят се вие между тях. До някои острови стигаме с ферибот, а до други през подводни тунели или мостове. Тук е единствения подводен тунел в света с кръгово движение. Тъй като повечето острови са покрити с планини, тревисти хълмове и стръмни скали, до които няма път, пешеходният туризъм е широко застъпен. Ние също правим няколко трекинги. Температурите са между 10 и 15 градуса, но времето се променя бързо - от слънчево и топло до дъждовно и ветровито. При пътуванията винаги бяхме готови за променливите условия - носехме шапки, ръкавици, дъждобрани, непромокаеми обувки и топли якета. Всяка сутрин проверявах прогнозата и променях програмата в движение, така избирах къде и кои острови да посетим, защото в една част може да вали, а в друга да грее слънце. С всяка група за 6 дни посетихме 8 от 18 острова - Стреймой, Ейстурой, Вагар, Судорой, Калсой, Куной, Видой, Бордой. Някои от местата, които посещаваме, въпреки че са природни забележителности имат входна такса. Това е, защото всяко парцелче от островите е частна собственоост и за да се стигне до дадено място някои собственици са решили да изкарат някоя крона.

image

Първите впечатления идват няколко минути преди кацането на последния полет. През прозорчето виждаме едно от топ местата, които впоследствие ще видим и от земята – висящото езеро над океана. След като пристигаме, изморени от трите полете, взимаме бусчето и се отправяме към предварително резервираните апартаменти. Намират се в Хойвик - малко градче почти предградие на Торшавн. Апартаментите са с по няколко спални и голяма всекидневна с кухня. Там си приготвяме вечерята и се събираме на приказки и да обменим впечатленията си от деня. Всъщност мястото е страхотно, защото е на хълм, от където се вижда цялата столица и океана. Всяка вечер след вечерята сядах на едно кресло пред големите френски прозорци и гледах с часове как мъглата се спуска и след няколко минути се вдига... и така няколко пъти.

image

Първият ден от същинското приключение започва! Хапваме обилна българска закуска. Храната за този ден си носим от България, защото вечерта пристигнахме доста късно и нищо не работеше. Подготвени българчета... Този ден бях решил да е по-лекичък, като за първи. Ще изследваме остров Стреймой. Това е най-големият от островите и на него се намира столицата. Но ние се отправяме в северна поскока към предварително набелязаните местата. Пътят до селцето Сакскун е около 30 мин. В нашия случай повече от час, защото първите впечатления са винаги УАУ и трябва да спираме на всяка отбивка, за да правим снимки на фиордите и пътя, който се вие.

image

Стигаме до село Саксун - отдалечено селце с 11 жители, бяла църква, стара ферма, древни каменни сгради с традиционни покриви от трева. Посещава се най-вече заради панорамната гледка над лагуната, заобиколена от стръмни планини със стичащи се по склоновете водопади.

image

Лагуната на Саксун е образувала естествено пристанище. Тя се пълни с морска вода от Северния Атлантически океан.

image

От село Саксун тръгнахме по пътечка през лагуната до океана. Пътят е около 30 мин в посока. Крайната точка е черният плаж. Това е популярно място, особено за фотографите, поради цветовата комбинация, която се получава от черен пясък, зелена растителност и синя вода.

image

Между Саксун и Тьорнувик има пътека, която се изминава за около 3 часа. Ние обаче нямаме това време и отиваме с колата. Tьорнувик е известен със своята красива природа. Селото е заобиколено от високи скали и има прекрасен пясъчен плаж, който го прави популярно място за посещение, особено през топлите месеци.

image

Плажът е сред най-големите пясъчни плажове във Фарьорските острови. Също така, селото е известно със скалната формация Risin og Kellingin, за която има много легенди. Най-известната е за Великан и Вещица, които се опитали да откраднат Фарьорските острови, дърпайки ги с верига, но на изгрев слънце се превърнали в скали.

image

Торшавн, столицата на Фарьорските острови - една от най-малките столици в света, основана от викингите, наречена на бога на гръмотевиците Тор. Историческият център на града (Танганес) с тесни криволичещи улички е и администранивен център. В дървени къщи, боядисани в червено, със затревени покриви се помещава парламентът и административните сгради. Тук се счита, че е основан третия в света парламент.

image

Почти всеки ден прекарвахме по някой и друг час в изучаване на стария квартал и центъра.

image
image

Откриваме и една страхотна бирария с много и разнообразни видове бира. Чудесен завършех на деня.

image

Вторият ден от пътешествието сме решили да покорим най-южния остров – Судорой. До него ще пътуваме с ферибот около 2 часа. Много е важно предварително да се видят часовете на ферито на отиване и на връщане. Всеки ден часовете се различават лекичко, а ако има празник нещата съвсем се объркват. Ние хващаме възможно най-ранния, за да имаме достатъчно време на острова. Ферито е доста голямо и се чувстваме като на малък круиз. Няколко обиколки по палубата, кафе, преглеждане на маршрута и вече сме стигнали.

Островът е дълъг около 40 км и решавам да започнем от север на юг. Този ден не бих казал, че времето е напълно с нас. Имаше доста мъгла и надвиснали облаци, въпреки прогнозата, която предвещаваше сравнително хубаво време. Все пак не ни валя...много.

image

Първата ни точка е селото Сандвик. Там оставяме колата и започваме лек преход към една от забележителностите на остров Стреймой – Асмундарстакур.

image

След около 30 мин през зелени поляни, рекички и пръснати овце стигаме.

image

В първият момент оставаш без дъх. В следващият вече започваш да осъзнаваш гледката. Вертикалните, над 100 метрови скали са зрелищни. И ние сме на ръба. Водопадите се изливат директно в океана, бреговете са ярко зелени, океанът безкраен, а върховете над нас са скрити в облаци. Мястото си струва да останем известно време пръснати и всеки да си гледа на някъде…

Следва търсенето на тоалетна. Тук ни се случва нещо много интересно. В градчето Сандвик има обществена тоалетна, но тя се оказва заключена. В тези крайни селца е изключително трудно да видиш човек. Но точно там имаше един фарьорец, който си майстореше нещо в градината. Попитах за тоалетната. Човекът не говореше особено английски, но предложи да ползваме неговата, в къщата му. Първият момент отказах, защото сме 6 човека. Той обаче почти ми се скара и нямаше как да му откажем... Определено му се говореше много, макар и всеки на собствения си език с примеси на английски думи. Така се запознахме с гостоприемството на Фарьорците.

image

Следващата спирка е най-южното село на най-южния остров - Сумба и фарът Акраберг.

image

Фарът е разположен е върху величествени и скалисти брегове и е важна навигационна точка за корабоплаването в областта. В близост до него има няколко къщи, в които някога са настанявани пазачите на фара. Мястото предлага панорамни гледки към Северния Атлантически океан.

image

На острова има един главен път, на който са направени няколко тунела с цел по-бързото придвижване и пропускане на старите еднолентови виещи се пътчета през планината. Решавам, обаче, че на връщане ще минем по тях. И си заслужаваше, въпреки гъстата мъгла на моменти. През пътя от време на време претичва някоя заблудена овца.

image

Вятърът е доста силен и както всичко около нас е боза, така в следващия момент се открива гледкаta, която трае само няколко минути... и всичко става отново в мъгла.

image

Остава ни още малко време до ферибота, така че имаме време за разходка и кафе в главния град – Творойри.

image

Следващия ден започва отново с мъгла. Но знам, че ще се вдигне по късно през деня, защото проверих няколко сайта и сателитни изображения. Все пак не бързаме, защото няма смисъл да отидем на набелязаните места и да не се вижда нищо. Решаваме да пием кафе в центъра на столицата до към обяд. Обещах на групата, че ако до 12 часа не се вдигне мъглата и не спре да ръми, ще си скъсам географската диплома. Към 11:30 започнах да се притеснявам, но в 11:50 стана ясно, че оставам с диплома. Потегляме към втория по големина остров – Ейстурой. Планът е да посетим северната му част, където има повече интересни селца и природни забележителности.

image

Решавам да мина по един алтернативен път над фиордите. Мъглата се вдига с всяка минута и се открива прекрасна гледка. Разбира се спираме задължително да погледаме и снимаме.

image

След около 30 мин стигаме до първото селце, Елдувик - разположено в североизточната част на остров Ейстурой. Селото е известно с красота и спокойствие, с малкото си население и традиционните фарьорски къщи,покрити с трева. Селищата на Фарьорските острови са малки - около дузина къщи, които се открояват като ярки петна на фона на буйна зеленина и скали. Техните зелени покриви са обрасли с трева - това е стар начин за защита на жилищата от дъждовете, които валят тук често.

image

На това място разбрахме как се поддържат тревините покриви. Овцете, които на архипелага са в изобилие са незаменим помощник на местните жители. Те често се използват като косачка, не само пред къщите, а и на покривите. Овцете не се страхуват от височини и привеждат покривите в идеален вид.

image

Само на няколко минути път е и следващото село – Гьогв. Отново традиционни къщи, между които се разхождаме. Това така и не омръзва... Тук, обаче, има един дълъг и тесен пролив, който пронизва скалите и образува нещо като природен порт. От селото има няколко маршрута за трекинг. Бях планирал да направим един лек, но поради това, че беше валяло цяла нощ имаше страшно много кал и се отказахме.

image

Все пак и в този ден правим леко преходче. То отнема около час в двете посоки. Хвитхамар е стръмен планински склон над село Фунингур, от където се открива гледка към фиорда Фунингсфьордур, село Фунигур и околните острови.

image

От тук се вижда и най-високият връх на Фарьорските острови - Слаетаратиндур (880 м)

image

Пореден ден и поредна проверка на времето - изглежда обещаващо, но никога не се знае, колко бързо ще се промени. Отправяме се към остров Вагар, на който се намира летището и две основни забележителности – висящото езеро над океана Сьорва́гсватн и водопада Мулафосур, който се излива директно в океана.

image

Започваме с преходче към езерото. Тук има такса и нещо като информационен център. Таксата е 200 крони (около 50лв). Преходът е около 3 часа в двете посоки по сравнително равна пътека, която се движи по крайбрежието на езерото. От тук започва да се вижда илюзията, че езерото виси над океана в далечината.

image

Крайната цел са скалите Траеланипа. Тези скали са високи над 140 метра над океана, а езерото е разположено над тях. Феноменална гледка.

image

След още малко ходене стигаме и до ръба на езерото, което се излива директно в океана.

image

Продължаваме с буса към следващата забележителност в днешния план, но изведнъж по пътя забелязвам едно село, което ми прави изключително впечатление – Бьоур. Още от главния път се вижда група традиционните фарьорски къщи с тревни покриви и прекрасните гледки към океана и островите Тинхолмур и Микинес.

image

Кратка разходка из селото и по плажа.

image

Стигаме и до село Гасадалур и най-снимания водопад на островите – Мулафосур.

image

Водопадът се излива от 30 метра височина. Разбира се, отиваме до площадката, от където се правят класическите снимки към водопада, селото и връх Хейнанова (612 м).

image

Между май и септември в затревените скали над водопада може да се видят кайри (пуфини). С първата група през юни успяхме да видим и то доста близо. Много симпатични птички.

image

Има маркирана пътека, която води от водопада към селото покрай скалите, по която минахме и ние, почивахме и общо взето се кефихме на мястото.

image

На връщане спираме в градчето Сандавагур. В него има една основна атракция - църквата построена през 11-ти век. Църквата е един от историческите и културни паметници в региона и е известна с традиционния си фарьорски архитектурен стил. Изкуствното езерце пред нея и идеално място за огледални снимки.

image

Остана един ден от пътешествието и се отправяме към северните най-диви острови на архипелага – Калсой, Куной, Бордой и Видой. За да стигнем до остров Калсой, където се намира една от емблемите на Фарьорите, трябва да пътуваме с ферибот от град Клаксвик, един от големите градове. Фериботът обаче е много специфичен, защото може да прекарва само 12 коли и се движи само 4-5 пъти на ден в определени часове. Ставаме доста рано, за да стигнем на време (трябва да сме поне час и половина по-рано, за да сме сред тези 12 коли). Също така има и определени ленти, на които трябва да се наредим. Нареждам се на грешната, като за първи път, но късметът е на наша страна и успяваме да се качим девета кола. След 20 минути сме на Калсой.

image

На остров Калсой живеят целогодишно около 100 човека в 4 села. Шофирайки из острова не можеш да се загубиш, зашото има само един кливоличещ път с няколко тесни тунела, изсечени в скалата.

image

От село Троланес започва трекингът ни. Пътеката е леко стръмна и кална. На места трябва да се прескочат рекичките. Отново ни съпровождат овцете.

image

Остров Калсой се посещава най-вече заради пешеходния преход до фара Калур- малък самотен бял фар на фона на зелените склонове. Гледката е безценна – към отвестаната стена на планината, фара и към околните острови.

image

Овцете са често срещани дори и тук.

image

Именно от тази скала е сниман част от последния филм за Джймс Бонд, в който той умира. Има изградена надгробна плоча.

image

На връщане също трябва да се предвиди достатъчно време преди ферибота, за да успеем да се вмъкнем на малкото корабче.

image

Над град Клаксвик се издига върха Клакур. До него има кратък 500 метров преход, но с голяма денивелация и доста предизвикателен.

image

Усилията си заслужават и се изкачваме до върха (413 м). Гледката е е една от най-добрите на островите. В много чести случай върха е обвит в облаци, но имаме късмет (с втората група през септември). Облаците са по-високо, на моменти прогрява слънце и успяваме да видим фиордите, град Клаксвик и почти всички от северните острови. Това си ми беше голям мерак.

image

Продъжихме към Куной - тесен и дълъг остров в северната част. Поради стръмните си планини и километри стени от скали на острова има само две селища. До острова се стига през мост и тунели.

image

Едноименното село на острова.

image

Последният остров, който покоряваме е Видой. Островът не е толкова впечатляващ, но на него се намира най-северното село на островите – Видарейди. Разположено е в подножието на планината Енинберг (754 м). До върха има трекинг маршрут, но ние нямаме толкова време и сили след днешния ден.

image

Селцето е типично Фарьорско, с църква и пръснати къщички с торфени покриви.

Това е и една от последните красоти, които предлагат островите по пътя към апартамента ни, където ще нощуваме за последно.

В заключение мога да кажа, че стигнаме до най-северния фар, до най-южния фар, валя ни дъжд, минахме през мъгли, гря ни слънце, беше ни топло, беше ни и студено, беше ни и мокро и кално, но красиво. Броихме водопадите...не ги преброихме. Ходихме по ръба на скалите. През юни не видяхме изгреви и залези по обясними причини - спяхме. Но през септември ги видяхме. Търсихме тролове, феи и викинги. Намерихме само овце и пуфини. Казват, че овцете са повече от хората на Фарьорите. Не ги броихме, за да не заспим.

И двете ми посещения на Фарьорските острови бяха истинско приключение, изпълнено с невероятни изживявания и несравними моменти на контакт с природата. Това е място за авантюристи и приключенци, където времето и пространството придобиват нов смисъл, а всеки пейзаж оставя неповторим отпечатък.

Текст и снимки - Емил Дойчинов

Към момента в Скандинавските държави организираме пътувания до Исландия, Фарьорски острови, Норвегия, Финландия и Шотландия.

icon
Ако имате въпроси, просто ни драснете един мейл или звъннете по телефона за още по-лесно +359 888 420 160. Viber и WhatsApp става също. FacebookInstagram
icon
Абонирайте се и за нашия бюлетин, за да получавате известия за пътешествия, планове, програми и интересни истории. След като се абонирате, ще получите линк, от където може да си свалите безплатно сборника с резюмета на програми на Хиляда Пътешествия (105 на брой / 188 страници). Всички минали бюлетини.
icon
Ако се чудите дали да ни се доверите, погледнете отзивите за нашите пътувания!