Два пъти това лятото, през юни и септември имах удоволствието да водя групи до Фарьорските острови. Групите бяха малки, с чудесни хора, които са пътували и друг път с мен до различни места. Пътуването до там не е лесно, сменяме три полета в посока. Този далечен архипелаг се намира в северната част на Атлантическия океан между Исландия и Шотландия. Състои се от 18 големи острова и много малки островчета и скали. Площта на островите е почти 1400 кв.км., а населението 53 хил. души. Всичко тук е уникално – природа, климат, градчета, селца, къщи, подводни тунели, дори и манталитета на хората. През юни, бяхме свидетели на белите нощи, когато не ставаше напълно тъмно, а през септември, мистичната мъгла придаваше на мястото загадъчен характер. На островите се придвжваме с малък бус, шофиран от мен. Изминаваме не повече от 100 км на ден. Островите са разделени от фиорди, а пътят се вие между тях. До някои острови стигаме с ферибот, а до други през подводни тунели или мостове. Тук е единствения подводен тунел в света с кръгово движение. Тъй като повечето острови са покрити с планини, тревисти хълмове и стръмни скали, до които няма път, пешеходният туризъм е широко застъпен. Ние също правим няколко трекинги. Температурите са между 10 и 15 градуса, но времето се променя бързо - от слънчево и топло до дъждовно и ветровито. При пътуванията винаги бяхме готови за променливите условия - носехме шапки, ръкавици, дъждобрани, непромокаеми обувки и топли якета. Всяка сутрин проверявах прогнозата и променях програмата в движение, така избирах къде и кои острови да посетим, защото в една част може да вали, а в друга да грее слънце. С всяка група за 6 дни посетихме 8 от 18 острова - Стреймой, Ейстурой, Вагар, Судорой, Калсой, Куной, Видой, Бордой. Някои от местата, които посещаваме, въпреки че са природни забележителности имат входна такса. Това е, защото всяко парцелче от островите е частна собственоост и за да се стигне до дадено място някои собственици са решили да изкарат някоя крона.
Пътешествие до Фарьорските острови
Първите впечатления идват няколко минути преди кацането на последния полет. През прозорчето виждаме едно от топ местата, които впоследствие ще видим и от земята – висящото езеро над океана. След като пристигаме, изморени от трите полете, взимаме бусчето и се отправяме към предварително резервираните апартаменти. Намират се в Хойвик - малко градче почти предградие на Торшавн. Апартаментите са с по няколко спални и голяма всекидневна с кухня. Там си приготвяме вечерята и се събираме на приказки и да обменим впечатленията си от деня. Всъщност мястото е страхотно, защото е на хълм, от където се вижда цялата столица и океана. Всяка вечер след вечерята сядах на едно кресло пред големите френски прозорци и гледах с часове как мъглата се спуска и след няколко минути се вдига... и така няколко пъти.
Първият ден от същинското приключение започва! Хапваме обилна българска закуска. Храната за този ден си носим от България, защото вечерта пристигнахме доста късно и нищо не работеше. Подготвени българчета... Този ден бях решил да е по-лекичък, като за първи. Ще изследваме остров Стреймой. Това е най-големият от островите и на него се намира столицата. Но ние се отправяме в северна поскока към предварително набелязаните местата. Пътят до селцето Сакскун е около 30 мин. В нашия случай повече от час, защото първите впечатления са винаги УАУ и трябва да спираме на всяка отбивка, за да правим снимки на фиордите и пътя, който се вие.
Стигаме до село Саксун - отдалечено селце с 11 жители, бяла църква, стара ферма, древни каменни сгради с традиционни покриви от трева. Посещава се най-вече заради панорамната гледка над лагуната, заобиколена от стръмни планини със стичащи се по склоновете водопади.
Лагуната на Саксун е образувала естествено пристанище. Тя се пълни с морска вода от Северния Атлантически океан.
От село Саксун тръгнахме по пътечка през лагуната до океана. Пътят е около 30 мин в посока. Крайната точка е черният плаж. Това е популярно място, особено за фотографите, поради цветовата комбинация, която се получава от черен пясък, зелена растителност и синя вода.
Между Саксун и Тьорнувик има пътека, която се изминава за около 3 часа. Ние обаче нямаме това време и отиваме с колата. Tьорнувик е известен със своята красива природа. Селото е заобиколено от високи скали и има прекрасен пясъчен плаж, който го прави популярно място за посещение, особено през топлите месеци.
Плажът е сред най-големите пясъчни плажове във Фарьорските острови. Също така, селото е известно със скалната формация Risin og Kellingin, за която има много легенди. Най-известната е за Великан и Вещица, които се опитали да откраднат Фарьорските острови, дърпайки ги с верига, но на изгрев слънце се превърнали в скали.
Торшавн, столицата на Фарьорските острови - една от най-малките столици в света, основана от викингите, наречена на бога на гръмотевиците Тор. Историческият център на града (Танганес) с тесни криволичещи улички е и администранивен център. В дървени къщи, боядисани в червено, със затревени покриви се помещава парламентът и административните сгради. Тук се счита, че е основан третия в света парламент.
Почти всеки ден прекарвахме по някой и друг час в изучаване на стария квартал и центъра.
Откриваме и една страхотна бирария с много и разнообразни видове бира. Чудесен завършех на деня.
Вторият ден от пътешествието сме решили да покорим най-южния остров – Судорой. До него ще пътуваме с ферибот около 2 часа. Много е важно предварително да се видят часовете на ферито на отиване и на връщане. Всеки ден часовете се различават лекичко, а ако има празник нещата съвсем се объркват. Ние хващаме възможно най-ранния, за да имаме достатъчно време на острова. Ферито е доста голямо и се чувстваме като на малък круиз. Няколко обиколки по палубата, кафе, преглеждане на маршрута и вече сме стигнали.
Островът е дълъг около 40 км и решавам да започнем от север на юг. Този ден не бих казал, че времето е напълно с нас. Имаше доста мъгла и надвиснали облаци, въпреки прогнозата, която предвещаваше сравнително хубаво време. Все пак не ни валя...много.
Първата ни точка е селото Сандвик. Там оставяме колата и започваме лек преход към една от забележителностите на остров Стреймой – Асмундарстакур.
След около 30 мин през зелени поляни, рекички и пръснати овце стигаме.
В първият момент оставаш без дъх. В следващият вече започваш да осъзнаваш гледката. Вертикалните, над 100 метрови скали са зрелищни. И ние сме на ръба. Водопадите се изливат директно в океана, бреговете са ярко зелени, океанът безкраен, а върховете над нас са скрити в облаци. Мястото си струва да останем известно време пръснати и всеки да си гледа на някъде…
Следва търсенето на тоалетна. Тук ни се случва нещо много интересно. В градчето Сандвик има обществена тоалетна, но тя се оказва заключена. В тези крайни селца е изключително трудно да видиш човек. Но точно там имаше един фарьорец, който си майстореше нещо в градината. Попитах за тоалетната. Човекът не говореше особено английски, но предложи да ползваме неговата, в къщата му. Първият момент отказах, защото сме 6 човека. Той обаче почти ми се скара и нямаше как да му откажем... Определено му се говореше много, макар и всеки на собствения си език с примеси на английски думи. Така се запознахме с гостоприемството на Фарьорците.
Следващата спирка е най-южното село на най-южния остров - Сумба и фарът Акраберг.
Фарът е разположен е върху величествени и скалисти брегове и е важна навигационна точка за корабоплаването в областта. В близост до него има няколко къщи, в които някога са настанявани пазачите на фара. Мястото предлага панорамни гледки към Северния Атлантически океан.
На острова има един главен път, на който са направени няколко тунела с цел по-бързото придвижване и пропускане на старите еднолентови виещи се пътчета през планината. Решавам, обаче, че на връщане ще минем по тях. И си заслужаваше, въпреки гъстата мъгла на моменти. През пътя от време на време претичва някоя заблудена овца.
Вятърът е доста силен и както всичко около нас е боза, така в следващия момент се открива гледкаta, която трае само няколко минути... и всичко става отново в мъгла.
Остава ни още малко време до ферибота, така че имаме време за разходка и кафе в главния град – Творойри.
Следващия ден започва отново с мъгла. Но знам, че ще се вдигне по късно през деня, защото проверих няколко сайта и сателитни изображения. Все пак не бързаме, защото няма смисъл да отидем на набелязаните места и да не се вижда нищо. Решаваме да пием кафе в центъра на столицата до към обяд. Обещах на групата, че ако до 12 часа не се вдигне мъглата и не спре да ръми, ще си скъсам географската диплома. Към 11:30 започнах да се притеснявам, но в 11:50 стана ясно, че оставам с диплома. Потегляме към втория по големина остров – Ейстурой. Планът е да посетим северната му част, където има повече интересни селца и природни забележителности.
Решавам да мина по един алтернативен път над фиордите. Мъглата се вдига с всяка минута и се открива прекрасна гледка. Разбира се спираме задължително да погледаме и снимаме.
След около 30 мин стигаме до първото селце, Елдувик - разположено в североизточната част на остров Ейстурой. Селото е известно с красота и спокойствие, с малкото си население и традиционните фарьорски къщи,покрити с трева. Селищата на Фарьорските острови са малки - около дузина къщи, които се открояват като ярки петна на фона на буйна зеленина и скали. Техните зелени покриви са обрасли с трева - това е стар начин за защита на жилищата от дъждовете, които валят тук често.
На това място разбрахме как се поддържат тревините покриви. Овцете, които на архипелага са в изобилие са незаменим помощник на местните жители. Те често се използват като косачка, не само пред къщите, а и на покривите. Овцете не се страхуват от височини и привеждат покривите в идеален вид.
Само на няколко минути път е и следващото село – Гьогв. Отново традиционни къщи, между които се разхождаме. Това така и не омръзва... Тук, обаче, има един дълъг и тесен пролив, който пронизва скалите и образува нещо като природен порт. От селото има няколко маршрута за трекинг. Бях планирал да направим един лек, но поради това, че беше валяло цяла нощ имаше страшно много кал и се отказахме.
Все пак и в този ден правим леко преходче. То отнема около час в двете посоки. Хвитхамар е стръмен планински склон над село Фунингур, от където се открива гледка към фиорда Фунингсфьордур, село Фунигур и околните острови.
От тук се вижда и най-високият връх на Фарьорските острови - Слаетаратиндур (880 м)
Пореден ден и поредна проверка на времето - изглежда обещаващо, но никога не се знае, колко бързо ще се промени. Отправяме се към остров Вагар, на който се намира летището и две основни забележителности – висящото езеро над океана Сьорва́гсватн и водопада Мулафосур, който се излива директно в океана.
Започваме с преходче към езерото. Тук има такса и нещо като информационен център. Таксата е 200 крони (около 50лв). Преходът е около 3 часа в двете посоки по сравнително равна пътека, която се движи по крайбрежието на езерото. От тук започва да се вижда илюзията, че езерото виси над океана в далечината.
Крайната цел са скалите Траеланипа. Тези скали са високи над 140 метра над океана, а езерото е разположено над тях. Феноменална гледка.
След още малко ходене стигаме и до ръба на езерото, което се излива директно в океана.
Продължаваме с буса към следващата забележителност в днешния план, но изведнъж по пътя забелязвам едно село, което ми прави изключително впечатление – Бьоур. Още от главния път се вижда група традиционните фарьорски къщи с тревни покриви и прекрасните гледки към океана и островите Тинхолмур и Микинес.
Кратка разходка из селото и по плажа.
Стигаме и до село Гасадалур и най-снимания водопад на островите – Мулафосур.
Водопадът се излива от 30 метра височина. Разбира се, отиваме до площадката, от където се правят класическите снимки към водопада, селото и връх Хейнанова (612 м).
Между май и септември в затревените скали над водопада може да се видят кайри (пуфини). С първата група през юни успяхме да видим и то доста близо. Много симпатични птички.
Има маркирана пътека, която води от водопада към селото покрай скалите, по която минахме и ние, почивахме и общо взето се кефихме на мястото.
На връщане спираме в градчето Сандавагур. В него има една основна атракция - църквата построена през 11-ти век. Църквата е един от историческите и културни паметници в региона и е известна с традиционния си фарьорски архитектурен стил. Изкуствното езерце пред нея и идеално място за огледални снимки.
Остана един ден от пътешествието и се отправяме към северните най-диви острови на архипелага – Калсой, Куной, Бордой и Видой. За да стигнем до остров Калсой, където се намира една от емблемите на Фарьорите, трябва да пътуваме с ферибот от град Клаксвик, един от големите градове. Фериботът обаче е много специфичен, защото може да прекарва само 12 коли и се движи само 4-5 пъти на ден в определени часове. Ставаме доста рано, за да стигнем на време (трябва да сме поне час и половина по-рано, за да сме сред тези 12 коли). Също така има и определени ленти, на които трябва да се наредим. Нареждам се на грешната, като за първи път, но късметът е на наша страна и успяваме да се качим девета кола. След 20 минути сме на Калсой.
На остров Калсой живеят целогодишно около 100 човека в 4 села. Шофирайки из острова не можеш да се загубиш, зашото има само един кливоличещ път с няколко тесни тунела, изсечени в скалата.
От село Троланес започва трекингът ни. Пътеката е леко стръмна и кална. На места трябва да се прескочат рекичките. Отново ни съпровождат овцете.
Остров Калсой се посещава най-вече заради пешеходния преход до фара Калур- малък самотен бял фар на фона на зелените склонове. Гледката е безценна – към отвестаната стена на планината, фара и към околните острови.
Овцете са често срещани дори и тук.
Именно от тази скала е сниман част от последния филм за Джймс Бонд, в който той умира. Има изградена надгробна плоча.
На връщане също трябва да се предвиди достатъчно време преди ферибота, за да успеем да се вмъкнем на малкото корабче.
Над град Клаксвик се издига върха Клакур. До него има кратък 500 метров преход, но с голяма денивелация и доста предизвикателен.
Усилията си заслужават и се изкачваме до върха (413 м). Гледката е е една от най-добрите на островите. В много чести случай върха е обвит в облаци, но имаме късмет (с втората група през септември). Облаците са по-високо, на моменти прогрява слънце и успяваме да видим фиордите, град Клаксвик и почти всички от северните острови. Това си ми беше голям мерак.
Продъжихме към Куной - тесен и дълъг остров в северната част. Поради стръмните си планини и километри стени от скали на острова има само две селища. До острова се стига през мост и тунели.
Едноименното село на острова.
Последният остров, който покоряваме е Видой. Островът не е толкова впечатляващ, но на него се намира най-северното село на островите – Видарейди. Разположено е в подножието на планината Енинберг (754 м). До върха има трекинг маршрут, но ние нямаме толкова време и сили след днешния ден.
Селцето е типично Фарьорско, с църква и пръснати къщички с торфени покриви.
Това е и една от последните красоти, които предлагат островите по пътя към апартамента ни, където ще нощуваме за последно.
В заключение мога да кажа, че стигнаме до най-северния фар, до най-южния фар, валя ни дъжд, минахме през мъгли, гря ни слънце, беше ни топло, беше ни и студено, беше ни и мокро и кално, но красиво. Броихме водопадите...не ги преброихме. Ходихме по ръба на скалите. През юни не видяхме изгреви и залези по обясними причини - спяхме. Но през септември ги видяхме. Търсихме тролове, феи и викинги. Намерихме само овце и пуфини. Казват, че овцете са повече от хората на Фарьорите. Не ги броихме, за да не заспим.
И двете ми посещения на Фарьорските острови бяха истинско приключение, изпълнено с невероятни изживявания и несравними моменти на контакт с природата. Това е място за авантюристи и приключенци, където времето и пространството придобиват нов смисъл, а всеки пейзаж оставя неповторим отпечатък.
Текст и снимки - Емил Дойчинов
Към момента в Скандинавските държави организираме пътувания до Исландия, Фарьорски острови, Норвегия, Финландия и Шотландия.
Моля, не копирайте текст или снимки без разрешение! Благодарим!