Момчето от хотела в Джайпур ми купи билет за автобуса за синия град Джодпур. За щастие мястото ми беше до прозореца. Докато зяпам цветната тълпа навън, точно пред носа ми се появяват чифт женски крака, принадлежащи на усмихваща се леко жена на средна възраст, която се опитва да се качи на втория етаж. Автобусът потегли бавно. Хората и багажа някак естествено се наместиха. Появи се и типичната миризма на спарени чорапи и тела, така че всичко си дойде на мястото.
Всички наши пътешествия на индийския субконтинент
Автобусът ме стовари на някакво място в града. Трябваше да стигна до хотела на Джафран, момичето за което прочетох в книгата, която си купих два дни преди да тръгна за Индия. Обадих й се по телефона и тя каза, че ще прати някой да ме вземе. Схемата сработи и не след дълго се носех по тесните улици на града на задната седалка на скутерче, управлявано от момче на видима възраст 15 години. След няколко минути скутерът закова пред хотелче, което се оказа на хълм с панорамна гледка към града. Появи се Джафран, прекрасна млада дама, широко усмихната и също толкова широко скроена. Знаех за нея, че е социално активна, член на местния парламент и управителка на хотела. Дамата беше взела живота в ръцете си. Даде ми хубава стая за 300 рупии с баня и прозорец към улицата, след което ме покани да сляза с нея до града. Наду музиката в колата и потегли с мръсна газ. Сякаш се бях върнал в киното в Джайпур. Караше бясно, както всички в града, а музиката сякаш увеличаваше децибелите си сама. Имаше нещо напористо, бих казал агресивно в нея. Беше тръгнала да занесе регистрациите на гостите на хотела до местното полицейско управление, каквато беше процедурата по това време. На връщане ме остави в центъра и аз тръгнах сам из пазара, докато свърши деня.
Пътешествие през шарения Раджастан в Индия
Джодпур е втория по големина град в Раджастан, бивша столица на кралство Марвар, което сега е част от щата. Разположен на ръба на пустинята Тар, градът е слънчев и горещ през по-голямата част от годината. Известен е като "Синия град", тъй като повечето къщи в стария град са боядисани в разнообразни нюанси на синьото. Това е особено забележимо в северната част на града, известен като Брахмапури, където живее по-заможната част от населението.
Всички наши пътешествия на индийския субконтинент
Знаех, че най-добре градът се наблюдава откъм Мехрангар, най-голямата крепост в Раджастан. Построената през 1458 г. крепост никога не е била превземана. Докато се разхождах из тесните й алеи разбирах добре защо. Разположена на хълм, висок 150 метра, с близо три километра масивни, здрави и високи стени и с три допълнителни укрепления, разположени в краищата, крепостта Мехрангар е може би най-здравата и добре запазена крепост, която бях виждал до момента. В задната й част са разположени разкошни градини - чисто, приятно, съвсем не по индийски място. Това е най-важната забележителност в града и властите очевидно се стараеха да има вид и хигиена, подобаваща на величието й. Хората идват до крепостта, за да се насладят на смайващите гледки към синия град, особено на изгрев и залез слънце. Слънчевата светлина прави чудеса, пречупвайки се през синия цвят на къщите, а пустинята в близост увеличава още повече този ефект. Ако тръгнете в ляво от основната порта, ще попаднете на обрасла пътека, която води до малък храм. От тук гледките към града са най-впечатляващи. Трябва да се внимава обаче за бездомни кучета и хлапетии, които висят тук и понякога си правят шеги с минаващите. От храма се слиза директно към пазара. Основното шосе от крепостта към града е панорамно. От тук направих и повечето снимки.
Пътешествие през шарения Раджастан в Индия
Целият следващ ден обикалях из града безцелно. Стигнах до Жасвант Тхада - кралската гробница построена изцяло от мрамор, на около километър от крепостта. Разположена е на брега на хубаво и приятно чисто за индийските стандарти езеро, прекрасно място за разходка. Центърът на града е часовниковата кула Ганта Гар (още часовниковата кула на Раджастан), разположена до пазара Сардар Ганта Гар. Освен, че е забележителна като архитектура, кулата служи за ориентир и място за срещи. Достъпна е за посетители и отвътре, където човек може да види стария часовников механизъм. Била е построена от Махараджата Сардар Сингх (1880-1911), на чието име е кръстен и пазара, един от най-големите и живописни в Раджастан.
Пътешествие през шарения Раджастан в Индия
Тук се събират хора от целия район и щат, за да продават зеленчуци, подправки, индийски сладкиши, текстил, злато, сребро и занаятчийски предмети. Осъзнах, че снимането на такова място е проблем, защото инстинктивно исках да заснема всичко, всяка шарена жена, всяко хлапе или всяка крава, която с периферното си зрение забелязвах да дъвче неща, които не са за крави. После идва изтощението и отчайващото откритие, че картите във фотоапарата са пълни, а е минал само час от разходката. Наричам това състояние "фотографска депресия", което включва прибиране на фотоапарата обратно в чантата и чувство на отчаяние, че кадъра на живота ти във вид на млада розова жена, възседнала магаре безвъзвратно изчезва иззад купчина цветни парцали.
Всички наши пътешествия на индийския субконтинент
От друга страна, без нуждата от непрекъснато снимане можех да наблюдавам живота, да забелязвам детайли и неща, които иначе бих пропуснал. Измежду тоновете цветни платове зърнах за момент млада, руса жена с детенце на гърба си. По късно видях и мъжа - западняци тръгнали с хлапето си да обикалят Индия вероятно. Сетих се за българската максима "Българинът се страхува да не настине и да не се мине". Колко неподходящо за Индия.
От време на време чувах звъна от часовника на кулата, който отброяваше времето на всеки кръгъл час. Бяха минали доста часове откакто влязох в пазара и вече бях на края на силите си. Вечерта прекарах на терасата на хотела на Джафран, пийвах бира и се наслаждавах на светлините на синия град. Не мислех за нищо.
Моля, не копирайте текст или снимки без разрешение! Благодарим!