Пътешествие до Оймякон - “Полюсът на студа” в Якутия, Русия ( част I - град Якутск)
- Напускаме Якутск
- Град Хандига
- Пътят Колима - галерия снимки първа част
- По пътя Колима
- Пътят Колима - галерия снимки втора част
Напускаме Якутск
Напуснахме Якутск към 8 сутринта. Почти веднага бусът стъпи на лед и стана ясно, че пътуваме по замръзналата Лена. Водите на мощната река замръзват към средата/края на октомври и се разтапят към средата април, когато започва ледоход, продължаващ до към края на май. От тогава до замръзването реката е плавателна за кораби и шлепове с различно газене. По това време човек може да стигне до делтата на Лена в Северния Ледовит Океан и градчето Тикси, което се намира в района, с кораб по реката. Този круиз е интересен, рядък (3 пъти в годината) и доста скъп - около 3-4,000 евро.
Нашите пътешествия в далечния Изток и югоизточна Азия
През зимата превозните средства в Якутия се движат по ледени пътища, а не просто по заледената река. Има специална служба, която се грижи за оформянето на пътя по леда. Така например основна задача на тази служба е да изпомпва вода от реката, с която залива трасето на пътя. Слоят замръзва на повърхността, след което операцията се повтаря. Така хората оформят трасето на ледения път. Колите профучават с около 50-80, дори повече км в час, а разрешените тонове са 40. Възможно е преминаването на МПС-та и камиони с по-голям тонаж (до към 60 тона), но при специални условия.
Пейзажите се сменяха бързо покрай нас. Минаваме покрай малки селца. В едно от тях спряхме - дървени къщи, кон с впрегната шейна, няма хора и разбира се студ. Времето - ясно, слънчево, небето - ярко синьо, което придаваше на безлюдния пейзаж странен вид. В радиус от около 200, 250 км около Якутск живее повече от 70 % от цялото население на Якутия - около 950,000 жители, обитаващи около 3 милиона кв. км. площ.
От другата страна на реката има малко градче, което пресякохме транзит. От тук започва Пътят Колима, известен като “Пътят на костите”. На този път щяхме да прекараме следващите 4/5 дена, с ясното съзнание, че пътуваме по костите на мъртви хора. За Пътя Колима и неговата зловеща история, ще стане дума по-нататък в текста. Тук само ще отбележа, че тази част от пътя между Якутск и град Хандига (около 500 км) е сравнително нов, принаден към историческия път Колима, който всъщност е отсечката между Хандига и Магадан на Охотско Море. Цялото разстояние от Якутск до Магадан е около 2,000 км. Ние щяхме да изминем половината от него, до селото Оймякон, на около 1,000 км от Якутск.
Продължаваме навътре през замръзналата земя на Якутия. Атмосферата в буса е задушевна. Шегите и смеха текат…всички са в прекрасно настроение.
Нашите пътешествия в далечния Изток и югоизточна Азия
Селата покрай пътя ставаха все по-редки и по-малки. Спряхме за обяд в нещо като крайпътно кафе. В такива щяхме да се храним почти през цялото време. Тези заведения са разположени на всеки 300-400 км по Пътя Колима. Имат големи паркинги, където спират огромните камиони, които пътуват из Далечния Изток. Шофьорите бавно и мълчаливо се нареждат на опашката пред бара с храна. Като им дойде редът, си взимат пържена риба, борш, пелмени, пирожки със зеле или други манджи. Храната е топла и калорична. Ние се хранехме с тях. Усещането е като в Дивия Запад (тук Изток). Виждал съм подобни заведения в САЩ и обстановката е удивително подобна, макар тук да е доста по-бедна. Сякаш източните и западните шофьори принадлежат на някаква отделна каста.
Жените зад бара ми се сториха леко навъсени. Една ми се скара че снимам вътре. На друго подобно място жената се опита да се усмихне, но гледката от развалените й зъби ни смути. Завърза се разговор за положението на тези хора, за тяхното ежедневие. Стигнахме до извода, че жената денем е в кухнята, а вечер обслужва шофьорите, което се случва навсякъде по света по прашните пътища. Защо не и тук?! Ако човек се застои по тези места, знае езика добре, сигурно би събрал материал за доста интересна книга или книги. Животът е суров, а непрекъснатата борба със студа неизменно оставят отпечатък по лицата (и зъбите) на хората и това е ясно видимо.
Нашите пътешествия в далечния Изток и югоизточна Азия
Град Хандига
Вечерта пристигаме в град Хандига. Преди да стигнем до мястото за нощувка, търсихме известно време гаража, където щеше да пренощува буса. Това е особено важно, тъй като оставен навън при минус 40 градуса, бусът нямаше да запали повече. Така е с всяко едно превозно средство в Якутия. Затова осигуряването на топъл гараж за колата е жизнено важно. Лутахме се известно време сред квартал пълен само с гаражи. Едва след като намерихме нашия и Андрей (шофьорът) се разбра със собственика, се отправихме към хотелчето. Първо колите, после хората. Така е тук!
Отвън сградата на хотелчето изглеждаше зле, нещо като полуразпаднато малко блокче от сталинистки тип. Вътре нещата бяха значително по-добре. Топло, с бедни но много чисти и приятни стаи. Сградата е жилищна, където живеят и други хора, само първият етаж се ползва като хотелче. Жената, която заварихме там, беше леко стросната. Коментирахме с водача, че ние всъщност сме доста благонадеждна клиентела, тъй като подозирах каква би била редовната такава на това място. Стана ясно, че тук обикновено преспиват миньорите в златните мини в района на път за Якутск или Магадан. Понеже не им позволяват да пият в мините, тук те се напиват, често има мелета, изобщо Дивият Изток в най-чист вид. Изглежда това леко дръпнато поведение на жената е по инерция и това е естественото й състояние. После стана доста по-мека и услужлива, наблюдавайки ни как тихо и кротко си приказваме, смеем се изпълвайки пространството с положителна енергия. В интерес на истината беше уютно. Водачът и аз готвихме в малката кухня, беше много истинско това място.
Град Хандига днес е западнал град, но все още едно от големите селища в района. По време на строежа на Пътя Колима, градът е играел важна роля, тъй като е бил един от двата разпределителни центрове за стоки, материали и гориво. Другият е Магадан на другия край на пътя. Тук се намират едни от най-големите хранилища за петрол в района, покрай които минахме. Имало е десетки километри складове за строителни материали и провизии. Със завършването на пътя, градът намалява своето значение. Днес все пак там има хубав и добре зареден голям супермаркет, вероятно болница и други услуги. На отиване и връщане ние го видяхме само по тъмно.
Пътят Колима - галерия снимки първа част
По пътя Колима
На другия ден продължихме по Пътя Колима. Този маршрут е с дължина малко над 2,000 километра, колкото между Мадрид и Мюнхен и свързва Якутск с Магадан на брега на Охотско море. Трасето постепенно навлиза в планински и полу-планински райони, пейзажа се сменя и става наистина вълшебно. Сурови планини се издигат около пътя, с никога непокорявани върхове и дълбоки долини. Казвам никога непокорявани, защото стана ясно, че в Якутия пешеходните преходи, трекинги, изкачвания на върхове и други подобни туристически дейности не са популярни. Няма хижи или пътеки, които да се ползват за такъв вид туризъм, както е в Европа и България.
Тук популярен е ловът. Лови се всичко навсякъде - мечки, лисици, вълци, куропатки и всякакви видове гъски. Всеки уважаващ себе си якутец в една или друга степен ловува. Да се шматкаш ей така из планините си е чиста загуба на време и ресурс. Пространството е толкова огромно, че ловците не си правят труд да се грижат за животните или природата, тъй като тяхното въздействие е пренебрежимо малко. Това разбира се не ги оправдава. Леко беше загатнато, че в Якутия се шири незаконен лов, макар понятието “законност” тук да е размито. Вероятно идват чужденци и ловуват мечки и всякакъв друг дивеч срещу заплащане само на тези, които им организират лова, местните тарикати. Понякога ловът и риболовът са брутални. Например ловците взимат от мечките само кожата, лапите и жлъчката, която използват за приготовяне на лекарство. Месото е пълно с паразити и поради това не се консумира, а просто се изхвърля. Мечките обаче понякога си отмъщават. Трябваше да имаме разходка с елени, но стана ясно че преди време собственикът на фермата за елени (и вероятно ловец) е бил убит от мечка в гората.
Пътят се виеше между величествени планини. Спирахме за снимки. Можехме да стоим навън не повече от 15-20 мин., тъй като температурите продължаваха да бъдат средно между минус 30 и минус 40 градуса. Бусът има отделна от двигателя печка, както повечето по-големи превозни средства в Якутия. Когато спре някъде за снимки, шофьорът пали печката и вътре остава приятно уютно. Имахме чай, кафе, плодове и най-важното ракия. Спирахме на някое прекрасно място, снимаме докато замръзнем и след това в топлия бус - пийване и хапване. Цялото преживяване беше страхотно. Обстановката, пейзажите наоколо и ракията в чашата…просто перфектно!
Нашите пътешествия в далечния Изток и югоизточна Азия
Не така са се чувствали обаче строителите на пътя. Тук са загинали стотици хиляди души. Изчислено е било, че на всяка крачка от този път е умирал по един човек. Тъй като хората са имали дневна норма за запълване на пътя с материали, те използвали труповете на умрелите си другари, за да запълват основите на пътя. Колкото и брутално да звучи, било е истина, както и стотиците други подобни ужасни истории, които са се случвали по тези места по времето на лагерите. Най-големите лагери на ГУЛАГ са по-близо до Магадан. Някои от тях са напълно разрушени, други все още стоят на основите си и напомнят на света за това, на какво може да бъде способен човек.
Интересът на режима на Сталин към този отдалечен регион се дължи на находища на злато, а по-късно и на уран. В крайна сметка ГУЛАГ се оказва огромен доставчик на роби, осъдени под всякакъв предлог, с две основни цели: извличане на ценния метал и ликвидиране на враговете на комунистическия режим.
Историята на нашия водач е свързана до известна степен с лагерите. Неговата баба е била от Украйна, последвала съпруга си, който е бил заточен около Магадан. Човекът е умрял там, а жена му се премества в Якутск. Бащата на водача е бил на около 2 години, когато това се е случило. Тази история далеч не е уникална или единствена. Много жени са следвали мъжете си в лагерите, като са вършели там всякаква дейност. Бабата на водача ни например е била добра в сметките и е помагала на управителя на местния лагерен магазин да пише отчетите си. Един път обаче тя сбъркала сметките, в резултат на което управителят на магазина бил обвинен в подривна дейност и пратен в златните мини. Ей такива неща са се случвали там.
Минахме покрай един дървен мост - на вид здрав и много добре запазен. Бил е конструиран от етнически немец. Големи общности етнически немци са живели по поречието на Волга. Бил е пратен в лагер защото бил етнически немец. Той обаче бил талантлив строителен инженер. Построил няколко моста в района, а ние видяхме поне още един такъв. Стоят си и до днес, непокътнати от суровата природа и времето, като доказателство за силата на човешкия дух и талант.
Сблъсъкът между доброто и злото тук е бил много явен и остър. Примерите за зло и добро са толкова крайни, сякаш животът е бил контрастно черно-бял. Друга теория е че голямото зло, ражда голямо добро като противовес. Изглежда е чист късмет от коя страна на бариерата ще се окажеш. За стотици хиляди мястото е било от към лошата страна. Гледахме моста с възхищение, тихо, като се стои пред паметник!
Пътят Колима - галерия снимки втора част
През 1953 година, годината на смъртта на Сталин, хората в района изпитали истински ужас, когато лагерите пуснали както политическите затворници, така и криминалните, като не им дали никакви пари за транспорт и преживяване. Криминалните се впуснали в мародерства по селата. Стигнали до Якутск, където местните не смеели да си покажат носовете навън от страх. Хората пропищели, но измислили начин да се справят с престъпните банди. Пускали дете само на улицата добре облечено, като се криели в близките постройки. Когато мародерите наближавали детето, за да го оберат или убият, хората изкачали от скривалищата си и ги убивали. Така постепенно изчистили града от освободените престъпници.
Нашите пътешествия в далечния Изток и югоизточна Азия
Историите за ГУЛАГ днес са добре описани. Тук може да видите 5-те най-известни автори и книги по темата - https://bg.rbth.com/culture/331533-ruski-knigi-za-gulag
През по-голямата част от годината маршрутът остава покрит от сняг и лед. Парадоксално пътят е по-безопасен през зимата, тъй като през пролетта теренът се задръства с кал и паднали дървета, а ледените бродове и пътища, изчезват.
Пътешествие до Оймякон - “Полюсът на студа” в Якутия, Русия ( част I - град Якутск)
Моля, не копирайте текст или снимки без разрешение! Благодарим!