Този текст е глава от моята книга “Няколко разказа за индийския субконтинент”. Всички снимки, видео и текст са авторски (Павел Господинов).
Всички наши пътешествия в Индия, Бангладеш, Шри Ланка, Бутан и Пакистан
Полетът от Делхи до град Ле, столицата на съюзния район Ладак в индийските Хималаи, се смята за един от най-вълнуващите в света. Последния половин час самолетът се спуска по-ниско и лети почти наравно с внушителните върхове, покрити с вечен сняг над територията, известна като Транс-Хималаи. Всички в самолета, дори местните бяха залепили лицата си за илюминаторите. Върховете минаваха бавно току пред носовете ни и изчезваха зад опашката на самолета. Исках да продължи вечно.
Модерният Еърбъс на авиокомпанията ГоуЕър (GoAir), една от трите, които летяха по това време до Ле, кацна меко на малкото летище, плътно заобиколено от мощни планини със снежни върхове. Още в самолета започна да се усеща надморската височина от 3,505 метра, на която е разположен градът. Не очаквахме обаче жегата от около 32 градуса, когато стъпихме на пистата. Малки очукани автобусчета ни откараха до сградата на летището с вид на автогара. Връчиха ни поредния дълъг формуляр за попълване. Вероятно от нашите ръце хартийката отлита веднага към кошчето.
В хотела ни посрещнаха с традиционното бяло шалче и чай по тибетски обичай, след което се проснахме на удобните диванчета, наслаждавайки се на обстановката, спокойствието и чая. Усещахме височината. В Ладак щяхме да пътуваме в диапазона между 3,500 и 5,300 метра надморска височина, което за нетренирани хора като нас си беше предизвикателство.
Историческа справка: Град Ле е разположен насред долината на река Инд, на кръстопътя между Кашгар (Китай), Тибетския Автономен Район (Китай) и Кашмир. Неговата важност като търговски център спада значително след разделянето на Индия през 1947 година и почти замира след затварянето на границата по време на Китайско - Индийската война през 1962 година. Градът се отваря за нов живот едва през 1974 година, когато на туристите за първи път е разрешено да посещават района.
Днес Ле се развива предимно като туристически център, ползван като изходен пункт за пътувания във вътрешността - това което и ние смятахме да правим. По време на първото си пътуване намерих складове, където се продаваше туристическо оборудване, нови маркови дрехи (фалшиви), както и оригинални дрехи втора и повече употреба. Много туристи пазаруват тук евтино преди да се отправят навътре в планината.
Ле е малък за мащабите на Индия. Центърът може да се обходи пеш. Има една главна улица и стар град. Центърът е лабиринт от малки улички, пълни с магазинчета, ресторанти, кръчми с по няколко стола и малки схлупени занаятчийски работилнички за каквото се сетите.
Между двете ми пътувания бяха настъпили някои промени, като например постоянното електрозахранване. Преди ток имаше само сутрин и вечер, а когато заработят генераторите, въздухът се изпълваше със задушливата миризма на дим и пушек.
Обичам пазарите, поради което отделих доста време на този в Ле. На такива места се събират хора от целия район, а атмосферата прелива от цветове, форми и миризми. Градът е бил част от "Пътя на коприната" и като цяло населението винаги е щъкало насам натам, търгувайки всякакви стоки. Тук винаги е било пазар и винаги е имало хора от най-различни националности и етноси, което е една от отличителните черти на Ладак от Тибет.
Ходехме тежко, с много пуфтене, спирки и почивки. Това го очаквахме заради височината, но и за никъде не бързахме. Междувременно огладняхме, което ни отведе до малко ресторантче с две масички отпред, точно като за нас. Поръчахме си тибетски манджи - типичните Момо, за които ви споменах по-горе. Тук хапнахме и бистрата зеленчукова супа тхукпа (thukpa), друго типично тибетско ядене. Пихме чай масала. Дали от чая или от височината и стреса върху телата ни, някои от членовете на групата получихме леки разреждания, така да се каже. В Индия подобни леки храносмилателни премеждия са почти задължителни.
След като събрахме сили от бистрата зеленчукова супа, поехме по баира към Кралския Дворец, умалена версия на Двореца "Потала" в Ласа. Построена от Сенге Намгиял, крал на Ладак през 17 век, сградата представлява 9- етажна постройка, чиито горни етажи са приютявали кралското семейство, а долните са служели за складове или жилища на обслужващия персонал. Дворецът в Ле е доста по-малък и по-порутен от този в Лхаса. Вътрешността му представлява лабиринт от коридори, стаички и ниши, които обходихме бавно преди да стигнем до покрива. От най-високата тераса пред нас се разкри прекрасна 360 градусова панорама към целия град. Денят си отиваше, а на нас ни се прииска бутилка вино и право да останем тук цяла вечер.
Малко под Двореца се намира гомпата Чандазик, тих будистки храм, където в миналото се помещавали градските служби. Най-интересното вътре са рисунките на хилядата Буди, деветстотин деветдесет и шест от които все още неродени. Дървените стълбове са оригинални, но като цяло гомпата изглежда недовършена. Няма много туристи, тъй като повечето се задоволяват с Двореца и пропускат да слязат малко по-долу за да видят това място.
Над Двореца се издига гомпата Намгял Тсемо (1430 г). От там панорамата е още по-драматична, но бяхме твърде уморени да изкачим хълма. Самата гомпа е отворена само между 07.00 и 09.00 сутринта по време на будистката служба. Ако сте в града по това време, си струва да се качите до там, за да присъствате на истинска служба и да се насладите на прекрасните гледки.
Почти случайно открихме будисткия храм Чокханг Вихара, седалище на Ладакската Будистка Организация. Привлече ни големия двор и тишината, необичайно място в центъра на градската суматохата. Отпуснахме се тежко на пейките, започнахме да зяпаме монасите, които влизаха и излизаха от сградата непрекъснато. Подейства ни медитативно и релаксиращо. Като във всеки индийски град, и в Ле трудно се намираха места, пейки или пространства, където човек да си почине. Всяко ъгълче от централната търговска част на града е запълнено до дупка. Тук хората работят, вършат неща, които носят пари, а пейките и градинките нямат тази функция.
Кански студ, вятър, разреден въздух, стотици танкове, мощна артилерия и хиляди индийски и китайски войници си представете на най-високопланинското бойно поле в света, разположено на 6,000 метра надморска височина и на около 2,600 квадратни километра площ. Там се намира спорният глетчер Сиачен, заради който Индия и Китай са водили битки между 1984 и 2003 г. (извесен като конфликта или войната Сиачен) За тази и за още няколко военни истории научаваме от военния музей в Ле, управляван от индийската армия. Не харесвам особено музеите, но този напълно си заслужаваше заради истории като горната и заради интересните артефакти и предмети, разказващи за битките на Ладак. Билетите ги продават войници, трима на брой, като всеки върши определена част от продажбата. Струва 150 рупии и важи една седмица, т.е. може всеки ден да ходите в музея в продължение на една седмица. Общо взето час ви е достатъчен, за фенове на военната история - няколко часа, но чак пък седмица ни се видя пресилено. Както и да е, музеят на войната е интересен, екзотичен и си заслужава посещението.
Ле е приказен град, в който човек спокойно може да изкара доста време без да му доскучае. Със сигурност ще ви харесат бабите седнали по тротоарите на главната улица, продаващи зеленчуци и всякакви местни неща. Свикнали на фотографите, те само се усмихват или пък се правят, че не ги забелязват. Аз, мисля, заснех всяка една баба, независимо колко внимание ми обръщаше.
Всички наши пътешествия в Индия, Бангладеш, Шри Ланка, Бутан и Пакистан
Интересно място е пазара на бежанците от Тибет, където може да си купите ръчно изработени тибетски неща, като например шалове от пашмина. Трябва да внимавате обаче за имитации. Като цяло цената може да ви ориентира затова дали пашмината е истинска или не. За истински кашмирски шал от пашмина (най-доброто) трябва да се бръкнете най-малко 15,000 рупии, като цената може да стигне и до 50,000 рупии. Около 4,000 - 5,000 рупии вървят шаловете от вълна от як. Истинските неща са скъпи, както и трябва да бъде.
На север от Ле (Ладак, Индия) - Долината Нубра
Всички наши пътешествия в Индия, Бангладеш, Шри Ланка, Бутан и Пакистан
