Палмира, Сирия (пътепис)

Последният ден от пътуването ни през Сирия (октомври 2022) беше посветен на Палмира. На един от пропусквателните пунктове на шосето към града, доста далече от самия град, войниците ни почерпиха с кафе. По време на пътуването из Сирия минахме през няколко поста, но тук отношението ни изненада приятно.

Бавно навлизахме в пустинята. Минахме през няколко разрушени от войната селища и една доста голяма руска база, която изглеждаше празна. По това време се беше появила информация, че руски военни части са били дислоцирани в Украйна.

Новият град Палмира, разположен до древните останки и руини, е почти напълно разрушен с останали едва 2,000 или 3,000 човека в него (от около 50,000 преди войната). Сградите - изтърбушени, улиците празни, разрушение навсякъде.

Спряхме пред Музея на Палмира. Можехме да влезем свободно в полуразрушената сграда. Гледката беше апокалиптична - разпилени останки от статуи, мозайки и други артефакти. Лицата на някои от статуите бяха размазани или разкъртени. Макар, че една голяма част ор музейните артефакти са били изнесени преди нападението на ИДИЛ през 2015, много са все още там, напомнящи за варварщината.

Навлязохме в стария град на Палмира. Бяхме сами, с изключение на няколко военни. Целият археологически комплекс се оказа на наше разположение.

Гръцкото име Палмира (Palmyra) е превод от арамейското Тадмор (Tadmor), което означава палма. Хората наричат мястото още „невестата на пустинята“. Палмира всъщност е единственият значим оазис в Сирийската пустиня, отстоящ на 215 км от Дамаск и на около 120 км от река Ефрат.Възниква през Второто хилядолетие пр.н.е. През 1-3 век е главен център на керванната търговия и занаяти. Разрушен от римляните през 273 г. В миналото е важен пункт на керванния път, пресичащ Сирийската пустиня.

Тръгнахме бавно през археологическия комплекс. Водачът ни разкаваше историята, а също ни показваше кое е било разрушено от ИДИЛ и кое оцеляло.

Голямата колонада на Палмира е улица от римския период с дължина 1,100 метра (много запазена), която свързва храма на бог Бел (разрушен) с района, известен като Лагера на Диоклециан. Други археологически останки в древния град включват Агората, римския театър (добре запазен), жилищни сгради, храмове, които се считат за едни от най-добрите примери за римска архитектура в Източното Средиземноморие.

Заможните жители на древна Палмира били погребвани във величествени гробници извън градските стени. Скулптурите на богати жители от Палмира, датиращи от 1-ви и 2-ри век от н.е., демонстрират богатството на живота в града. Една част от тях са били премеместени от музея в Дамаск преди нахлуването на джихадистите, а останалите - обезобразени или разрушени.

Както съвременния град, така и древния град Палмира попадат под кръстосания огън на сирийската гражданска война, започнала в началото на 2013 г. На 21 март 2015 г. Ислямска държава превзема Палмира и унищожава голям брой паметници на културата на античния свят с общочовешка културно-историческа стойност.На 27 март 2016. сирийската армия, с подкрепата на ВВС на Русия си връща пълния контрол над града.

Мародерствата в древния град са започнали всъщност още през 2011 година, когато официалната власт в Дамаск губи контрол над града. Много артефакти от Палмира се появили на пазарите за антики или са били заловени от ливански и турски митнически служители. По време на окупацията на ИДИЛ, била създадена така наречената служба Diwan al Rikaz, която давала разрешения за разкопки в Палмира срещу заплащане към терористичната групировка. Разрешението било само за артефакти без човешки изображения (предполага се, че обекти с човешки фигури трябвало да бъдат унищожени от бойци на ИДИЛ ). Мародерите обаче предавали на тази служба само непродаваеми предмети, като тези в добро състояние криели, за да търсят добри пазари за тях. Било е тотална вандалщина.

За града и последствията от войната е написано много. Тук е невъзможно да обхвана всичко. Това, което си мислех докато вървях бавно сред руините е, че историята не върви само напред и нагоре, тя върви и назад. Мястото е било процъфтяващо преди хиляди години, сега вече не е. Мисля, че не бива да се възстановят разрушените сгради в древния град, като например Храма на Бел и други. Те са част от историята и тя трябва да се пази такава каквато е. Въпреки разрушенията, градът все още пази своето величие и все още могат да се видят значими паметници, сгради, колони, пътища, гробници и статуи. На въпроса струва ли си да се ходи до Палмира, моят еднозначен отговор е твърдо ДА. Градът в този му вид е сюрреалистичен пример за това как животът се движи нагоре, после надолу, после пак нагоре и така нататък.

Обядвахме в единственото място в новия град, бивш ресторант, възтановен от собствениците до някаква степен. Беше много вкусно, но и много странно да се храним в такава обстановка. Все още не мога да събера мислите си за Палмира, определено едно от най-странните места, на които съм попадал.

Снимки и текст: Павел Господинов

Моля, не копирайте текст или снимки без разрешение! Благодарим!