- Текст и снимки
- Карта на нашето пътуване
Текст и снимки
Кацнахме в столицата на Таджикистан, Душанбе малко след полунощ. След трансфера до хотела и почивката до към 10 часа, се впуснахме в изследване на града. Температурите бяха около 43 градуса, тежка жега, която ни блъсна в главите като товарен влак. Обменихме някакви сомони (местна валута) в близката банка и се отправихме към Националният музей на Антиките (Археологически музей) (https://ombt.tj/en).
Музеят е открит през 2001 г. Експозицията му се състои от материали, събрани в продължение на шестдесет години от археологически експедиции. Колекцията съдържа около 5 хиляди уникални образци на керамика, каменни изделия, метал и стъкло, бижута, предмети от бита, скулптура и живопис. В Златната стая се помещават златната и нумизматичната колекции, които съдържат няколко десетки хиляди златни, сребърни, бронзови и медни монети. Един от най- известните експонати в музея е Буда в Нирвана – 14-метрова лежаща статуя на Буда, известна като най-голямата оцеляла статуя на Буда в Централна Азия и най-дългият теракотен Буда в света.
Вечерта по хладно се впуснахме в изследване на центъра на града по-обстойно. Сблъсъкът на съветската архитектура с модерния гигантизъм и мегаломания оформят едно доста интересно архитектурно пространство.
Всички наши пътувания в Централна Азия
Големият паметник на Исмаил Сомони е построен по повод 1100 годишнината от Саманидската държава, когато таджикската нация бележи разцвет. Паметникът е построен през 1999 г. и се отличава с 40-метрова аркада със златни орнаменти. Исмаил Сомони е основател на Централноазиатската империя, която в разцвета си през IX и X век е управлявала територии от съвременен Афганистан, големи части от Иран, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан, Киргизстан и части от Казахстан и Пакистан.
Петият по височина пилон в света се намира в съседство. Издигнат през 2011 г., той е посветен на 20-годишнината от независимостта на Таджикистан.
В близост са разположени "Паметника на независимостта"
и Националната библиотека. Един от най-известните булеварди е Рудаки, а на площада "Душанбе" се издигат две от най-високите сгради в столицата и страната.
Операта е прекрасна сграда, разположена до малък парк. За града има написани много статии; не е голям, а центъра може да се обходи дори пешком.
Хотелчето - 4 звезди, доста приятно с ресторант на 21 етаж. Всички бяхме единодушни, че един бар на покрива би била чудесна идея. Уви никой не ни слуша.
На следващият ден двата джипа, всеки с по три реда седалки за общо 7 човека, ни чакаха пред хотела. Натоварихме багажа на покрива и потеглихме в източна посока.
Пътешествие през Таджикистан - Памирската Магистрала, Вахан и още много места
До градчето Кулоб (Kulob) (https://en.wikipedia.org/wiki/Kulob) стигнахме сравнително бързо защото пътя е добър. До този град има и жп линия, по която не видяхме влак, но стана ясно че такъв съществува. Селцата изглеждаха добре, почти еднакви къщи, главна улица с магазини и тук таме по някой забързан селянин, плаващ сякаш през маранята.
По пътя спряхме до голям пазар за ядки, разположен точно над живописния язовир Нурек (Nurek Reservoir), най-големият в Таджикистан с капацитет от 10,5 км³. Водоемът е с дължина над 70 км и площ от 98 км². Мястото е особено красиво, а от пазара за ядки се открива прекрасна панорама към цялата околност.
В Кулоб за първи път се сблъскахме с по-грубата таджикска действителност в лицето на закусвалнята, където обядвахме. Местните си хапваха апетитно, ние също.
От Кулоб постепенно навлязохме в пограничната територия с Афганистан. Минахме през пропусквателен пункт, който бележи началото на Горно-Бадахшанската провинция (Badakhshan Mountainous Autonomous Region). Влизането в тази провинция става само чрез предварително издадено разрешително. Повечето от хората от групата си го запазиха като сувенир.
Всички наши пътувания в Централна Азия
Границата между Афганистан и Таджикистан е с дължина 1,357 км и се простира от граничната точка с Узбекистан на запад до граничната точка с региона Синцзян в Китай на изток, почти изцяло по поречието на реките Амударя, Пяндж и Памир. Изключението е в най-източния участък по протежение на коридора Вахан. Границата разделя етническата таджикска общност, едната живееща в Афганистан, а другата в Таджикистан.
Легендарната река Пандж (Panj), покрай която се движихме една значителна част от времето ни в Таджикистан, разделя Таджикистан от Афганистан на места по особено драматичен начин - https://en.wikipedia.org/wiki/Panj_(river). Реката на места е бурна, с мощни водовъртежи, на други е по-спокойна и широка. На много места е толкова тясна, че се виждат хората и селата от афганистанската част съвсем ясно. Повечето ни снимки от дните, които минавахме покрай реката са всъщност от Афганистан. На снимката по-долу селото е в Афганистан. Ние снимаме от към Таджикистан.
Пандж е река в Афганистан и Таджикистан и приток на Амударя. Реката е дълга 921 километра (572 мили) и има площ на басейна от 114 000 квадратни километра.
Вечерта пристигнахме в градчето Калайкумб (Kalaikhumb) (https://en.wikipedia.org/wiki/Qal'ai_Khumb ). Оказа се, че къщата за гости била вече заета от група правителствени членове, на които собственикът нямало как да откаже настаняване, независимо, че базата вече е резервирана за нас. Настаниха ни в къща за гости в центъра на градчето. Условията не бяха толкова добри, като в първата база, но пък бяхме край реката, разходихме се вечерта из градчето т.е. оползотворихме добре вечерта.
На четвъртия ден от пътуването продължихме от Калайкумб до Хорог (Khorog) (https://en.wikipedia.org/wiki/Khorog ), най-важния и голям, град в района, а също и столица на Горно- Бадахшанската автономна област. Градът е разположен на 2,000 м надморска височина, по склоновете на река Гунт, в скута на Памир.
Хотелчето в града е много добро, с прекрасен бар на покрива, където правят чудно студено кафе. Самият град е малък, притиснат от мощните Памирски планини около него, но някак си много уютен. Разходихме се в парка; има и голям басейн. С таксита стигнахме до панорамно кафе с прекрасна гледка към града, но за съжаление без кафе и без още много други неща. Пийнахме по един чай и сок. Там се срещахме случайно с българи, които пътуват по Памирската магистрала. Беше интересна среща в това забутано кафене без кафе.
Въпреки че река Пандж определя ясна граница между Таджикистан и Афганистан, в културно отношение разделението е много по-неясно. И двете страни на реката са част от по-големия регион Бадахшан. Провинцията от афганистанската страна на Памир все още се нарича Бадахшан, докато таджикската страна официално се нарича Горно- Бадахшанска автономна област. Езиците, които се говорят от двете страни, са сходни. На мостовете, пресичащи границата, е обичайно да се намерят гранични пазари, където хора от двете страни се събират, за да обменят и продават местни продукти.
Пътешествие през Таджикистан - Памирската Магистрала, Вахан и още много места
По-долу ще видите как изглежда оживената и цветна атмосфера на трансграничен пазар, разположен северно от Хорог. Този афганистански пазар от таджикска страна се провежда всяка събота през цялата година и е пълен с множество малки сергии, представящи местни стоки, лекарства, билки, сапуни, стоки от бита и манджи разбира се.
На следващия ден продължихме пътуването през Памир към Лангар. Навлязохме официално в долината Вахан (Wakhan) (https://en.wikipedia.org/wiki/Wakhan_Corridor ) или още Ваханския коридор. Долината придобива популярност през XIX век по време на „Голямата игра” (термин, с който се описва съперничеството и стратегическото противопоставяне между Британската и Руската империи в района на Централна Азия).
Началото на долината е маркирана с нещо като паметник с надпис, на който всички се снимахме, разбира се. Връзката към статията на Уикипедия по-горе описва точната география на тази тясна ивица земя с огромно значение за района.
Втората ни спирка в долината беше селото и едноименния каньон Даршай (Darshai). Като цяло пейзажът някак си се промени. Започнаха да се появяват тучни пасища и полета с жито, гори и влажни зони. Сякаш навлязохме в нещо като оазис.
Всички наши пътувания в Централна Азия
В едно от селата, през които минавахме, видяхме група хора се суетят около големичко стадо кози и овце. Решихме, че е пазар. Спряхме да снимаме. Оказа се че хората от селото къпят животните в реката. Самите те не изглеждаха особено доволни защото се дърпаха изпод ръцете на хората. Сцената беше леко комична. Оказа се, че това упражнение се прави веднъж годишно лятото.
Хапнахме в интересна кръчма, след което продължихме с изследване на района.
Следващата спирка беше Крепостта Ках-Каха (Qah-Qaha), паметник от IV век сл. Хр., останал от епохата Кушан. Това е второто забележително укрепление, построено във Вахан (след крепостта Ямчун), осигурявало защитата на западните Памирски територии. Крепостта Ках-Каха е кръстена на легендарния герой и цар на Сиахпушес.
Стените са построени от глина и камъни, укрепени с 56 кули. Въпреки че крепостта е частично разрушена от времето, водата и ветровете, останките все още дават ясна представа за размера и защитната ѝ мощ. Вътрешното разположение е същото като при крепостта Ямчун. Общата дължина на укреплението е 750 метра, а максималната му ширина е 280 метра.
Следващата спирка беше значително по-запазената крепост Ямчун (Yamchun), за която стана дума по-горе. Тя датира от III-I в. пр.н.е. Крепостта е построена от Сиапуши – орден на огнепоклонниците зороастрийци. Оттам се открива впечатляваща гледка към цялата долина Вахан и планините Хиндукуш в Афганистан. Крепостта в момента се възстановява, кипи усилен труд наоколо.
Продължихме към термалните извори Биби Фатима - Захро (името на дъщерята на пророка Мохамед), които са разположени на 3,200 метра надморска височина, на хълмовете над село Ямчун. Термалните извори има лечебни свойства срещу урологични и гинекологични заболявания, храносмилателни проблеми и др. Температурата на водата е около 40 градуса през цялата година. Трима от групата опитаха тези минерални извори. Според думите им било върховно изживяване.
Към края на деня успяхме да стигнем до реконструираната къща-музей на суфиския мистик, астроном и музикант Мубарак Кадам Вахани (1843–1903). , разположен на около 500 метра от главния път в селото Ямг (Yamg). Една стая в този малък музей, построен след Перестройката, съдържа етнографски артефакти, 27 книги и 17 стихотворения на майстора. Били са скрити по време на управлението на Сталин, което ги е спасило от унищожение.
Другата стая представлява класически памирски дом от 19-ти век с някои традиционни инструменти, изложени на показ.
От селото Вранг трябваше да направим 20-минутен преход до хълм с будистка ступа от IV век – останка от древните поклоннически кервани, преминаващи през този регион по Пътя на коприната. Не успяхме тъй като времето беше вече доста напреднало.
След нощувката в къщата за гости, продължихме към езерото Булункул Постепенно навлязохме в каньона Каргуш на път към едноименния проход Каргуш (4,344 м), най-високата точка до която стигнахме по време на нашето пътешествие. Високопланинският път е неасфалтиран, но изключително живописен. Известен като "Кралския път на коприната", пътят през прохода свързва известния Памирски път (Памирската магистрала) с долината Вахан.
На самият проход спряхме за разходка. Не се задържахме много заради световъртежа и главоболието на част от групата поради надморската височина. В близост има прекрасно езеро. Пейзажите наоколо са може би едни от най-драматичните за цялото пътуване.
След прохода постепенно се спуснахме към езерото Булункул, до което се намира и едноименното село, където щяхме да преспим.
Булункул (Bulunkul) е плитко, сладководно езеро в Горно-Бадахшан, югоизточен Таджикистан, на около 130 км източно от провинциалната столица Хорог. Разположено в горната част на долината Гунт в планините Памир, то има площ от 3,900 хектара, с максимална дълбочина от 6 м. Гъста растителност покрива голяма част от повърхността му.
Селото Булункул е известно като едно от най-студените населени места в Централна Азия с рекордна минимална температура от -63 градуса по Целзий. По време на нашия престой, температурата беше около 20-22 градуса, а през нощта малко по-ниски. Селото (3,740 м.) е странно живописно, точно от селата, които аз лично много харесвам. Къщата за гости - удобна и уютна, макар с базисни условия.
След почивката в къщата за гости, се отправихме към едно от най-красивите езера в района - Яшилкул (3,719 м) (Yashilkul), на 1,5 километра от езерото Булункул. Двете са заобиколени от влажни зони, както и от пясъчни и чакълести равнини. Езерата и планините Булункул и Яшилкул са важни орнитологични зони. Езерото има красив плаж, до който слязохме. Мястото е наистина магично.
Пътешествие през Таджикистан - Памирската Магистрала, Вахан и още много места
Водачът ни каза за минерален извор в близост, който за съжаление вече беше зает от местни, които си перяха дрехите на него.
Вечерната разходка из селото включи кратък поход до езерото, до което не стигнахме защото се стъмни. Намерихме прекрасно място с гледка към езерото и планините, където се отпуснахме за кратко съзерцание и приказки.
Магазинът в селото беше интересно преживяване. Всички си купихме разни неща с цел подпомагане на местната икономика.
Стопанката на къщата за гости се оказа предприемчива изящна жена, вече на възраст. Снаха й помагаше за обслужването на гостите. Самата тя е учителка в местното училище, което тя ни показа с голяма охота и гордост на следващия ден. Деца нямаше, тъй като всички бяха вече във ваканция. Класните стаи са бедно декорирани, с малки ламаринени печки, които едва ли отопляват помещенията достатъчно при адския студ зимата. Всички твърдяха обаче, че са свикнали и че им харесва. Аз лично бих посетил селото зимата, макар местните казаха, че може пътя да бъде затворен при по-голям сняг. Животът е суров по тези отдалечени места. Единствено пътуването ни до Оймякон и Якутск в източен Сибир през зимата на 2020 съперничи като преживяване на това тук.
До селото има изграден мини соларен парк, който обаче очевидно не стигаше дори за осветление на къщите.
На следващия ден напуснахме района на езерата и се отправихме към Памирската магистрала. По този легендарен път щяхме да се спуснем към Хорог, след което да продължим към Багу в долината Батранг, другото култово място в Таджикистан.
Пътят М41, известен неофициално и по-често като Памирската магистрала, пресича планините Памир през Афганистан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан и е с дължина над 1,200 км. Това е единственият и основен маршрут за доставки до Горно-Бадахшанската автономна област на Таджикистан. Маршрутът се използва от хилядолетия. Пътят е част от Пътя на коприната. М41 е съветският номер на пътя, но той остава като официално обозначение само в постсъветски Узбекистан, което е потвърдено с официален указ. Киргизстан и Таджикистан са приели укази, с които премахват съветската номерация на магистралите и им присвояват собствена национална номерация.
Източниците не са единодушни относно крайните точки на магистралата. Мазар - и - Шариф в Афганистан, Термиз в Узбекистан, Душанбе в Таджикистан и Хорог в Таджикистан се споменават като начало на магистралата. Всички източници обаче са съгласни, че пътят завършва в Ош, Киргизстан. Още информация за този легендарен път - https://en.wikipedia.org/wiki/M41_highway
Пътят е в ужасно състояние. На места е изцяло изринат, като на мястото на платното има обли камъни, които правят невъзможно шофирането. Много от превозните средства карат по черния път в съседство. Пейзажите обаче са прекрасни, а самото преживяване да пътуваш по този древен път не може да се опише. Срещнахме много велосипедисти, решили да минат по пътя на колело. Аз лично им се възхитих, защото това е нещо, за което знам че няма да ми стигнат силите.
Всички наши пътувания в Централна Азия
Слизахме надолу няколко часа по непрекъснат наклон; денивелацията беше от около 1,100 м. Хорог (крайната точка на нашето пътуване по магистралата) е на 2,123 м., докато участъка на който ние се включихме в пътя беше около 3,200 м. Тези велосипедисти караха нагоре, т.е в обратната посока.
След обяда в Хорог, продължихме към долината на река Батранг в Памирските планини. Нашият водач каза, че който не е видял Батранг, не е видял Таджикистан. Бартанг е река в Централна Азия и е приток на Пандж, която сама по себе си е приток на Амударя. В средното и горното си течение е известна съответно като Мургаб и Аксу; тече през Вахан в Афганистан, след което през областта Рушон на автономната област Горно-Бадахшан в Таджикистан. Реката е дълга 528 километра.
Стигнахме до селото Багу (Baghu), където щяхме да отседнем в къща за гости. Селото е известно с живописната си природа и е популярна дестинация за туристи.
Хапнахме добре на едно огромно легло в чудна градина. После побъбрихме със стопанката, която за разлика от всички местни до момента говореше перфектен английски език. Самата тя е възрастна, но със завиден предприемачески дух. Пътувала е доста както на Запад , така и на Изток и юг, включително Пакистан. Цялото стопанство е около 7 декара, засадено със зеленчуци и фуражна трева, която служи за храна на животните в стопанството.
Температурите в района бяха високи, изморихме се и от предишните дни, поради което решихме да стигнем до високопланинското село Хув, вместо да се изкачваме пеш 4 часа до селото Джеизев, до което няма път за автомобили, дори за 4х4. Решението се оказа добро. Преди обяда имахме урок по йога от нашия местен водач край едно чудно езерце, където някои от нас се топнаха.
Следобед, за около час стигнахме до селото Хув, на около 2,600 м. Пътят е стръмен, на места опасен. Шофьорите казаха, че обикновено отказват да пътуват до това село заради екстремния терен.
Къщата за гости беше разкошна, прекрасна храна, градинки и неизменните Памирски планини наоколо. След почивката си направихме разкошна разходка сред пасторалните пейзажи на селото.
Бившият кмет на селото срещнал по-рано нашите момичета и ги поканил на чай. Почти цялата група се възползвахме от гостоприемството и му се натресохме в къщата. Поредното забележително гостоприемство усетихме и тук. Жената - учителка, той бивш кмет и общественик - красив живот край бреговете на бурната планинска река.
Вечерта имахме честта да чуем трима местни музиканти, които ни взеха акъла с изпълненията си - дива, вълнуваща мелодия, песни излизащи сякаш от дълбините на душите им. Разбира се последваха танци, още песни и добро настроение.
На следващия ден се спуснахме към главния път от Хорог към Душанбе.
В градчето Калайкумб този път имахме късмет с разкошната къща за гости. Част от групата спа на легла на открито срещу планината и реката - разкош.
Отново пътувахме покрай река Панж и Афганистан. Този път на връщане имах възможност да заснема повече афганистански села (по-долу на снимките).
Последният ден се придвижихме обратно до Душанбе. Кратки вечерни разходки из центъра, пастички и сокчета в култовото заведение Tartin (непременно го посетете, ако сте в града), малко сувенири и с това приключихме пътуването по тези места.
Всички наши пътувания в Централна Азия
Пътешествие през Таджикистан - Памирската Магистрала, Вахан и още много места
Карта на нашето пътуване
Пътешествие през Таджикистан - Памирската Магистрала, Вахан и още много места
Моля, не копирайте текст или снимки без разрешение! Благодарим!