Този текст и снимки описват пътуването на наша група до остров Хокайдо, Япония през септември 2018.
С вътрешен полет кацнахме на летището в градчето Меманбетсу в североизточната част на Хокайдо. След около 2 часа път с автобус стигнахме до малкото градче Уторо, една от изходните точки за посещение на Националния Парк Ширетоко (Shiretoko National Park), разположен на едноименния полуостров.
Дългият 70 километра полуостров Ширетоко e планински район със средна надморска височина от около 1500 метра, привлекателен заради прекрасната и запазена природа, Охотско море и планините.
Северната половина на полуострова е национален парк, който хората посещават заради възможностите за разходки в гората, планинско катерене, колоездене, разглеждане на забележителности с лодка и среща с дивата природа (най-вече мечки). През 2005 г. Ширетоко е включен като обект на световното природно наследство (ЮНЕСКО). Подробна информация за това място може да намерите тук (на английски език) - https://www.japan.travel/national-parks/parks/shiretoko/
Селото Уторо е един от изходните пунктове към Националния Парк. В селото се качихме на 60 м скала с чудна панорама към Охотско Море, пристанището и селото - Оронко (на снимката по-долу).
Докато се разхождахме покрай пристанището, зяпахме как местните ловят розова сьомга.
Един ден отделихме за обиколка на 5-те езера - чудно красиво място. Специална повдигната панорамна пътека дава възможност да се разгледа подробно целия район без да се нарушва екосистемата.
Посетихме природозащитния център в Националния Парк (Shiretoko Nature Center) и разгледахме експозицията посветена на биоразнообразието на защитената територия. Разходихме се и до водопада Фурепе, недалече от Центъра, чийто води се изливат от вътрешността на скалите директно в Охотско море.
Направихме 3 часов пешеходен преход през дивата част на Парка до езерото Раусу. До началната част на пътеката стигнахме с автобус. На връщане се качихме на автобуса малко по-нагоре по пътя, от Прохода Ширетоко. От това място се разкрива фантастична панорама към целия район, Охотско Море и планината Раусу (1,661 метра).
От нашето село Уторо ходихме пеш около 5-6 км до водопада Ошинкошин. По пътя, който се вие покрай Охотско море видяхме кафява мечка, която се моташе по плажа. Снимахме я! После малко потичахме! Част от групата се вози на малко корабче в залива на селото - друга гледна точка към Националния парк.
С вътрешен полет се върнахме до Токио. Тук към нас се присъедини останалата част от групата. В Токио посетихме Шибуя с прочутото кръстовище, пазарувахме малко в известния магазин Шибуя 109, видяхме и статуята на вярното куче Хачико, което 9 години след смъртта на стопанина си продължавало да го чака на това място.
Разходихме се из неоновия град Акихабара с известните кафета със сервитьорки дегизирани като френски прислужници. Стигнахме и до административното сърце на Токио - Shinjuku Skyscraper District, като се качихме на най-високото кметство в света - Metropolitan Government Building, за да се насладим на великолепната панорама към Токио от 45 етаж. Посещението на това място е безплатно.
С влакчето, което се движи сред небостъргачите (Yurikamome) стигнахме до изкуствения остров Одайба, където видяхме огромната сграда с глобус - Fuji TV Building. Паркът е прекрасен. Огромната статуя на робота, наричан (Гундам) от популярния анимационен сериал, е недалече от това място.
На връщане слязохме на доковете Такишиба с хубави гледки към залива и моста “Дъга”. От там пеш за около половин час стигнахме до градината Хама Рикю (Hama Rikyu). В района видяхме и Капсулната Кула Накадин, образец на архитектурното течение “Метаболизъм”.
Един ден посветихме на района на Хаконе. До там стигнахме с влак-стрела, който ни остави в град Одауара. От него се качихме на местната планинска железница Тозан, която ни отведе до курортното градче Хаконе -Юмото, известно с множеството си минерални извори и съответно СПА хотели. С автобус стигнахме до градчето Мото-Хаконе, разположено на южния бряг на езерото Ашиноко, една от топ атракциите в Хаконе. От градчето се качихме на пиратски кораб, който ни отведе през езерото до северните му брегове - станцията Тогендай. Успяхме да видим вулкана Фуджи на няколко пъти - от брега в селото Мото-Хаконе и от корабчето. Казват, че вулканът се вижда рядко, ние обаче го видяхме, макар и забулен в мъгла. Фантастично! От станцията Tогендай се качихме на въжената кабинкова линия до станцията Оукудани, където е разположен Гео парк (Hakone Geopark). Бивш вулкан замлъкнал отдавна продължава да изпуска и днес серни газове, като цялата околност прилича на лунен пейзаж. Тук има геоложки музей, сувенирни магазини и много вятър. От тази станция кабинката се спуска надолу до станцията Сунзан, крайната спирка на кабинката, която е и начална станция на стръмна зъбчатата железница, с която стигнахме до градчето Гора. След кратък обяд в кафето на Нинджите се качихме на единствената високопланинска железница в Япония - Тозан (втората високопланинска част от споменатата по-рано железница). Спускането надолу е особено впечатляващо. Красива запазена природа, малки гарички, много много японско е тук. От градчето Гора се качихме отново на планинската железница Тозан (първата й по-ниска част) до Хаконе-Юмото, а от там до Одауарa и Токио с влак стрела.
Продължихме пътуването си до Хирошима, където стигнахме след около 5.30 часа с влак-стрела, който сменихме в Осака. Днес изминахме около около 900 км. След като се настанихме в хотела в Хирошима, посетихме Мемориала на загиналите от атомните бомби (Hiroshima's Peace Memorial Park) и Музея към него - Peace Memorial Museum. От парка продължихме по покритата търговска улица Хондори, сърцето на Хирошима. Тук опитахме от известното местно ястие Окономияки в ресторантче, където сами трябваше да си поръчаме яденето с помощта на таблети. Добре, че дойде един чичо, който ни помогна с избора.
На следващия ден пътувахме до остров Миаджима, на около 40 мин път с локално влакче и фери. Видяхме известния храм Итсукушима с портата в залива. За късмет имаше отлив, което ни позволи да се разходим по мокрото дъно около портата. Стотици сърнички ни правеха компания през цялото време. Част от групата се качиха с въжената линия до върха на планината Мисен, от където се открива прекрасна панорами към залива на Хирошима и островите в него. За съжаление този ден беше мъглив и дъждовен и хората не успяха да се насладят напълно на гледката от горе. В края на деня се върнахме в Хирошима.
Продължихме пътешествието си към Киото с влак-стрела, където пристигнахме след около 2 часа. По-късно през деня пресякохме квартала на гейшите Гион, минахме по една от главните улички до културния център Гион Корнер. Продължихме към един от най-важните храмове в Киото - Ясака, след което се разходихме из прилежащия парк Маруяма.
На два пъти минахме през пазара Нишики или “Кухнята на Киото”, както наричат това място. Тук се продават всякакви екзотични японски и не само хранителни продукти. За съжаление все улучвахме последните работни часове, когато една част от сергиите бяха вече затворени.
Един ден отделихме на най-старата столица на Япония - Нара. Тук успяхме да се разходим из Парка, отново пълен със сърнички. В него видяхме три от най-важните места: Храмът Тодайджи със залата Дайбутсуден (Голямата зала на Буда) - най-голямата в света дървена сграда. Тук се намира най-голямата бронзова статуя на Буда в Япония (Daibutsu). Разходихме се и до Исуиен , великолепна зен градина - образец на японското градинарско изкуство. Последно посетихме Касуга Тайша - един от най-известните храмове в Япония - особено, някак мрачно, тайнствено, но същевременно приказно място.
Последният ден посветихме на Сребърния павилион (Ginkakuji) в Киото. Минахме по 2 км Философски Път - малка пътека покрай канал с множество малки мостчета, кафененца и приказна природа наоколо. Стигнахме до интересния и внушителен храм Нанзенжи с каменните градини Хожо и странния акведут, ползван в миналото за пренос на вода до градините.
От Киото се качихме за последен път на влака-стрела до Токио, от където летяхме обратно за София.
Моля, не копирайте текст или снимки без разрешение! Благодарим!