- Част I - Якутск - най-студеният град в света
- Якутск през зимата в черно и бяло
- Якутск през зимата - галерия цветни снимки - първа част
- Якутск през зимата - галерия цветни снимки - втора част
- Музеят на музиката и фолклора на народите на Якутия
- Царството на вечната замръзналост
- Рибният пазар в Якутск
- Красивата стара къща с интересна история
- Старият Якутск
Част I - Якутск - най-студеният град в света
Самолетът се приземи на летището в Якутск, столицата на Република Саха (Якутия) с голяма скорост. Кацна твърдо на заледената писта, като вдигна облаци сняг примесен с пара. Всичко отвън беше покрито със сняг. Започнаха да се появяват и хора по пистата, опаковани като мушмули. В този момент стюардесата съобщи, че температурата на въздуха в града е минус 41 градуса. Зяпам през илюминатора, докато самолетът бавно рулира по пистата и се опитвам да си представя тази температура. Питах се дали има ръкав или ще ходим пеш или пък с рейс до терминала. Първият сблъсък с ниските температури дойде в преходника към ръкава…и да, веднага стана ясно, за какво точно иде реч - чакаше ни студ, кански студ!
Последваха още няколко минути навън, от терминала до буса и после от буса до външната врата на хотела. Стана ясно, че разликата между “вън” и “вътре” е много голяма. Вътре се поддържа постоянна температура от около 25 - 30 градуса, докато “навън” температурата варира между минус 25 и минус 45 градуса. Най-ниската температура, която засякохме беше в Оймякон вечерта при пристигането ни - минус 48 до към минус 49 градуса, а най-високата - някъде по пътя, около минус 25 градуса.
Нашите пътешествия в далечния Изток и югоизточна Азия
По нататък в този текст ще става дума пак за температури, измервания и друга статистика.
Хотелчето, разположено в голяма жилищна сграда в центъра на Якутск, беше чисто и топло. Имаше приятни рецепционистки, които кой знае защо почти в 80 % от случаите се бавеха с натискането на бутона за отварянето на външната врата. Веднъж се притеснихме малко, когато близо 10 мин никой не ни отваряше вратата, а навън наистина е студено. Всичко останало с хотелчето беше супер.
Якутск през зимата в черно и бяло
Якутск, столицата на Република Саха (Якутия), е най-студеният град в света. През януари средната температура се колебае около минус 40 градуса. Разположен е на река Лена, най-източната от трите мощни сибирски реки и втората по мощност и дебит след Енисей. В началото градът е представлявал малка дървена крепост, построена през 1632 г. от руски казаци, които изследвали Сибир. Днес Якутск е голям град с население от над 270 000 души. Градската среда е смесица от модерни високи сгради, блокове от съветско време и стари дървени къщи. Градът е построен върху вечно замръзнала почва. Повечето от конструкциите са на специални бетонни стълбове, така че топлината от сградите да не стопява почвата отдолу. През зимата Якутск е обвит в мъгла - горещият въздух от къщите, хората и автомобилите не може да се издигне и остава ниско до земята. Всичко това придава на града леко мистичен вид, рай за фотографи и търсачи на силни усещания.
Нашите пътешествия в далечния Изток и югоизточна Азия
Якутск през зимата - галерия цветни снимки - първа част
Сменихме дрехите с по-топли, екипирахме се и тръгнахме на обиколка из града. Първото място, което посетихме е нещо като център за отглеждане на кучета, където се возихме на кучешки впряг. Кучетата са ОК, но атракцията си е чисто туристическа. Имаше някаква емоция във возенето на кучешкия впряг, но по света има други места, където това забавление е по-добре организирано.
Якутск през зимата - галерия цветни снимки - втора част
Музеят на музиката и фолклора на народите на Якутия
Последва посещение на Музея на музиката и фолклора на народите на Якутия (Музей музыки и фольклора народов Якутии). Млада жена облечена в народна носия ни разказа за якутската култура, обичаи и история. Стана ясно, че музеят е вид семейна инициатива, като всички предмети са събрани от членовете на семейството. Последва разказ с демонстрации на шамански и други традиционни практики от една по-възрастна дама. Накрая тя ни раздаде по едно късметче, усмихна ни се сякаш малко стеснително и ни благодари за вниманието, с което сме я слушали. Когато пътуваме в тази част на света получавам често запитвания за шаманите и за шаманизма. Шаманизмът е традиция със затихващи функции. Почти невъзможно е да се открие истински шаман и да се види истинска шаманска церемония. Дори и да има такива, те са добре скрити и не се интересуват от туристи. Водачите, дори да знаят за някой такъв, тактично отбягват подобни запитвания.
Царството на вечната замръзналост
Продължихме към “Царството на вечната замръзналост” (Ца́рство ве́чной мерзлоты́) - подземни галерии пълни с ледени фигури, където температурата е постоянно минус 6 градуса зиме и лете. Стори ни се доста приятно вътре в сравнение с минус 30 - те градуса навън. Ледените фигури бяха красиви, истински произведения на изкуството. Имаше дори ледена пързалка, по която се спускахме, леден трон и ледено легло. Стана ясно, че изработката на ледени фигури не е традиционно занятие за Якутия. Било е демонстрирано на местните от Японски посетители. Последствие якутски артисти развили уменията си в изработката на ледени фигури и скулптури, като дори започнали да печелят международни състезания. Днес, освен в ледения музей, такива ледени фигури могат да се видят из целия град, включително пред панелните блокове, което създава странна атмосфера - студ, панелки и фантастични ледени фигури.
Нашите пътешествия в далечния Изток и югоизточна Азия
Рибният пазар в Якутск
След музея продължихме към пазара за риба на открито, така наречения Селски пазар. Основно се продава риба, но и месо от други животни, горски плодове, кожи и продукти, които дори не разпознах. Всички те са естествено замразени и се продават от облечени като космонавти хора. Как човек продава неща на пазара при минус 40 си остава загадка и трудно за схващане концепция?! Очевидно това е добра опция за местните, защото пазарът е доста голям и оживен. Това е единствения пазар в света от този вид и мястото е наистина сюрреалистично. Наблюдавахме и снимахме странни риби от всякакъв калибър, замръзнали в момента на изваждането им от водата, поради което изглеждаха като скулптури на смахнат артист със замръзнал мозък. На едно място двама местни режеха голям бут с …трион. Като видяха, че ги снимам ми махнаха с усмивка. Бях чел, че продавачите не обичат да ги снимат, като правели изключение за чужденци. Затова им заговорих на български, за да оповестя че съм чужденец. Застояхме се на пазара не повече от 15 мин. Макар добре облечени, мозъците ни замръзнаха, така че бързо се качихме обратно в буса с облекчение. Продължавах да недоумявам как лелка на видима възраст около 70 стоеше на студа и продаваше няколко странно-замръзнали риби.
Красивата стара къща с интересна история
Бусът ни отведе до бреговете на замръзналата река Лена, от където се виждаше пристанището. Последва спирка в една стара къща. Екстериорът й с нищо не подсказваше какво има вътре. Къщата е на 130 години - дървена, цветна, каквито са били къщите от 18 и 19 век. Вътре - обширно, модерно студио за красота. Посрещна ни собственичката - жена на средна възраст, добре поддържана, облечена в рокля над коленете, любезна и непринудена. Тя започна да ни развежда из помещенията, като ни разказваше историята на сградата. Старата къща, собственост на началника на затвора в Якутск в миналото, днес живее нов живот, пълна с жени, които искат да станат красиви. Изглеждаше не по-лошо от всеки луксозен салон за красота в България. Сякаш странните комбинации в този град се състезаваха за по-голяма екстравагантност. Стана ясно, че в миналото, преди да бъде закупена от сегашните собственици, един студент намира на тавана много злато. Дават му 25 % от стойността му. Какво ли е ставало в къщата, докато началника на затвора е бил неин собственик, можем само да гадаем.
Нашите пътешествия в далечния Изток и югоизточна Азия
Старият Якутск
Започна да се смрачава. Минахме почти транзит през старата част на Якутск, където все още стоят старите и паянтови дървени къщи. Аз по-късно сам се върнах тук. Макар и вече по здрач, успях да се разходя из целия квартал и да заснема някои от емблематичните стари къщи, Голяма част от тях са вече в окаяно състояние и са пред срутване. Други са добре запазени, явно собствениците полагат грижи. Сред тях бавно, но сигурно се издигат гигантски нови блокове. Картината с блоковете сред старите къщи, на фона на пушещите комини на отоплителните централи ми се стори неземна. Сблъсъкът на новото със старото при минус 40 градуса беше точно нещото, което търсех из самотните улици на стария Якутск. Стана тъмно, светнаха нощните лампи, забързани жители се носеха из мъглата на замръзналия град. Страшно много ми хареса всичко което видях днес.
Нашите пътешествия в далечния Изток и югоизточна Азия
Моля, не копирайте текст или снимки без разрешение! Благодарим!