Газиантеп – едно бижу на ръба на Анадола в югоизточна Турция

Случи се да водя две групи една след друга през май 2021 в югоизточна Турция, точно по време на пълния локдаун заради вирусната криза. Опустелият град беше призрачен. Успях да го заснема по-подробно, тъй като смяната на групите се случи в града и имах време. А времето сякаш беше спряло – всичко беше затворено, с изключения на сладкарниците и хранителни магазини. Хора по улиците намяше почти, а единиците които се мяркаха сякаш засилваха усещането за апокалипсис. Жежко слънце, празни улици и площади, сякаш някаква невидима ръка беше изтрила всичко живо, оставила само мъртвата материя. Без хора, градът и всичко материално нямаха смисъл.

В някои части от града видяхме деца да си играят на улицата. Тях локдауна не ги ловеше. Другите, на които беше разрешено да се разхождат на открито бяха чуждестранните туристи. Такива обаче в района почти нямаше, освен на някои от по-известните забележителности като Гьобекли тепе.

Газиантеп, често наричан Антеп, е сред най-старите непрекъснато населени градове в света. Известен е с манджите, шам фъстъка и баклавата. Смята се за кулинарната столица на югоизточна Турция, дори има кулинарен музей, който не успях да видя.

Разкошен е пазара в града – Алмачи, типичния ориенталски пазар, много подобен на закрития пазар в Истанбул. Чисто, приветливо и доста препълнено място (след отмяната на локдауна). Именно на пазара най-добре се долови сюрреалистичната атмосфера по време на локдауна – тотална липса на хора, затворени дюкяни, празни пространства.

Видях пазара и след отмяната на локдауна, а разликата е неописуема – тълпи хора, екзотични подправки, цветя, мирис на печено, старци седнали да пият чая си рано сутринта в малка закусвалня на една от уличките в пазара. Тотално друг свят!

Най-голямата забележителност е крепостта Газиантеп, за която не е известно кога точно е била построена. Възстановена е от византийците през 6 век, след това отново през 1481 г. по времето на Каитбай, египетския султан, и през 1557 г. по време на османския султан Сюлейман Великолепни. Крепостта е била достроявана с наблюдателни кули, джамии и резиденции. Днес могат да се преброят 36 наблюдателни кули с кръгла форма. Смята се, че под крепостта има галерии и проходи, водещи до реката.

Останките от стария град Белкис (Зеугма) се намират в село Кавунлу на 10 километра от града. През юни 2005 г. в Газиантеп е открит вторият по големина музей на мозайките в света (1-ият е в Бардо, Тунис), където са изложени парчета от мозайки, статуя на Марс, както и други артефакти намерени в древния град. Този музей е задължителен за посещение и е в нашата програма за югоизточна Турция.

Старите къщи на Газиантеп, намиращи се най-вече в централната част, са от най-добрите представители на богатото архитектурно и културно наследство на Югоизточнния Анадол, Месопотамия и Сирия. Построени в съответствие с климата в района, къщите на Газиантеп са плътно прилепени една до друга, каменни, заобиколени от високи стени, с големи вътрешни дворове и гладки покриви.

Градът има много джамии. Аз лично успях да заснема по-подробно поне 10. Макар да следват ислямския канон при строителството, джамиите в Газиентеп все пак се различават една от друга, най-вече по богатството на орнаменти.

Градът е прекрасен, богат, хората са страхотни, а манджите направо вълшебни, така че ако никога не сте се замисляли да пътувате до Газиантеп, време е да преосмислите.

Фото галерия