Пътешествие из Киргизстан (пътепис)

След полетите от Истанбул всички се събрахме в малкото хотелче Арт Хотел в Бишкек (много добро място малко извън центъра на града). Последва закуска, почивка, след което с буса стигнахме до Националния Парк Ала Арча (Ala Archa National Park) в планината Тяншан за около час. Разходихме се по приятна алея нагоре в планината, направихме си малко плаж до реката с прекрасни гледки към заснежените върхове.

На връщане спряхме до популярен ресторант, където хапнахме пържена риба. Тук за първи път се сблъскахме с киргизската кухня, като с част от манджите щяхме да се срещаме често от тук нататък. От тук започна и пиенето на чай с всяко блюдо – преди, по време и след! В Бишкек буса спря до един огромен супермаркет, където накупихме разни неща, включително страхотния коняк Киргизстан, който според водача бил много по-добър от арменския Арарат.

На следващия ден потеглихме към вътрешността на страната. Първото място, където спряхме беше кулата Бурана – голямо и много добре запазено минаре (след две основни реставрации). Намира се на около 80 км източно от Бишкек, близо до град Токмок. Кулата, заедно с колекцията древни надгробни камъни и малко останки от гробници, е всичко, което е останало от древния град Баласагун, създаден от караханидите в края на 9 век. Кулата е построена през 11 век и е била използвана като модел за други минарета. Външно стълбище отвежда до входа, от където започват стръмни тесни стълби до върха. Това е една от най -старите архитектурни конструкции в Централна Азия. В близост има музей и сувенирен магазин и малко дива марихуана, която за съжаление не можехме да вземем. Един от членовете на групата повъртя в ръцете си малко листенца, но накрая ги пусна на земята с леко разочарование преди да се качи в буса.

Продължихме към селото Кизарт, където хапнахме вкусно в домашна обстановка. Всички се надпреварвахме да снимаме уникалната подредба на масата. Пипането на храната беше забранено, преди всички да се изредили с фотоапаратите.

След обилната манджа стигнахме с буса до един мост малко извън селото, от където започна трекинга към района Килемче (Kilemche Jailoo) нагоре в планината. Преходът беше около 4-5 часа със спирките. Тук за първи път усетихме дивата красота на тази страна.

Нощувка в юрти при местните номади. Тъй като вечерта пристигнахме малко късно, не успяхме да видим точно къде сме попаднали. На сутринта обаче, планината се разкри с цялото си великолепие. Многобройни стада коне, крави и якове си пасяха кротко по безкрайните баири. Якове не видяхме никъде другаде в Киргизстан, освен тук.

След закуската започна най-трудната част от трекинга – нагоре към прохода Джалгиз Карагай (Jalgyz Karagai pass; 3,400 м), пресичащ планините Сонг -Кол (планински дял от Тяншан) (Song-Kol Mountains). Качвахме го около 4 часа. От върха на прохода се разкри прекрасна панорама към езерото Сонг-Кол (Song-Kol).

С нас имаше два коня, водени от коняра Али, които мъкнеха малко багаж, вода и една диня, която изядохме на върха на прохода.

След кратка почивка започнахме спускането надолу към езерото, което продължи около 5-6 часа. Имахме късен обяд в юрта в местноста Джаман Ечки (Jaman Echki). От там продължихме покрай езерото до лагера с юрти Туз Ашу (Tuz-Ashuu). Малко слънчеви бани пред юртите, киргизски коняк и почивка след ходенето.

По-късно вечерта направихме фотосесия недалече от юртите на брега на езерото. Залезът беше умопомрачителен – коне, слънце, облаци, езеро, всичко което бяхме чували и виждали за Киргизстан на куп! Великолепие.

Нощувка в юртите.

На другия ден тръгнахме отново покрай езерото към района Тулпар-Таш (Tulpar-Tash jailoo). След около 2 часа ходене времето рязко се влоши, започна дъжд с дребен град и гръмотевици, което ни принуди да се върнем в лагера, от който бяхме тръгнали.

Там обядвахме и след като времето се подобри, тръгнахме в обратната посока покрай езерото.

Вървяхме около 3 часа сред разкошни пейзажи до лагера с юрти Мурас (Наследство). Този лагер имаше ниски легла, баня и тоалетни европейски дизайн. Много чисто и приятно място. Следобеда – леко парти с водка покрай езерото, къпане в езерото и разходка до близките планини за около два часа. От ридове, които стигнахме, имаше прекрасна гледка към почти цялото езеро, осветено от великолепния залез. Вълшебно място! Нощувка в този страхотен лагер.

На другия ден продължихме още около час или два ходене покрай езерото. В един момент буса ни застигна, качихме се в него и с това приключи трекинг частта от това пътуване. Минахме прохода Калмак Ашуу (3,465 м), където спряхме за снимки.

В малкото градче Кенг -Суу (Keng Suu) спряхме за малко пазар и снимки.

След около два часа с буса стигнахме до езерото Исък Кул (Issyk Kol), десетото най-голямо езеро в света.

Отседнахме в лагер с юрти в градчето Тонг (Tong) – бани, европейски тоалетни, бар, където продават бира, малък ресторант в юрта и прекрасен плаж съвсем наблизо.

След вечерята гледахме чудно музикално представление на едно киргизско семейство – двама възрастни мъж и жена, младата им снаха и малкото внуче дигнаха див купон. Страхотна музика! Аз лично останах много приятно изненадан от това, което чуха ушите ми.

Следващият ден започнахме с демонстрация на лов с орел. Мъж в традиционна носия с две момчета помощници ни демонстрираха преследване и лов с грабливата птица. Жена му в същото време продаваше сувенири на капака на колата – чуден семеен бизнес. Видяхме още демонстрация на лов с кучета и стрелба с лък. Огромната птица беше най-забележителното в това представление.

Последва лежерно плацикане в минерални басейни в малкото курортно място Каджи -сай с изглед към езерото.

Следващото място беше забележителния каньон “Сказка” – необикновенно красиви и изящни скални формации в разни цветове – фотогенично и шарено място. Кратка фото-разходка си направихме тук под заплахата от дъжд всеки момент. Светлината обаче беше великолепна.

В градчето Казъл -Суу (Kyzyl-Suu) напазарувахме едно печено пиле, зеленчуци, плодове, грузинско вино и един тирбушон. Натоварихме всичко в буса и продължихме към така наречените Червени скали. Местноста е известна с червено-оцветените ридове, бурна река и една от малкото гори в Киргизстан.

В юрта покрай реката си направихме пикник с печеното пиле и грузинско вино – прекрасно! Последва разходка до центъра на малкото курортно планинско градче Джети Огюз (Jeti-Oguz) и лек трек до върха на един хълм с най-хубавите гледки към Червените скали.

Вечерта се настанихме в малко уютно хотелче в градчето Каракол (Karakol). Вървяхме пеш до центъра (2 км), за да усетим града – широки улици, но в лошо състояние, стари руски къщи, магазинчета, като цяло приятно място.

Стигнахме до старата дървена руска църква “Свети Николай Мирликийски”. На залез слънце старата сграда изглеждаше още по-великолепна. Намерихме ресторант, който ни препоръчаха. Там на дълга маса се бяха събрали семейство руснаци с цялата рода, които празнуваха рожден ден на малко момиченце. Имаше жива музика – великолепни стари руски мелодии, игриви частушки изпълнявани от наистина чуден певец . Всички се съгласихме, че е голям талант и много му ръкопляскахме. Разбира се имаше Ricchi e Poveri и други западни класики от близкото минало, напълно за дължителни за такъв род купони по тези ширини. Атмосферата – късен соц купон, но адски забавен, танци-манци и всичко останало. Манджата – разкошна! Върнахме се в хотела пеш, прекрасна разходка.

На следващия ден станахме рано за църковната служба в дървената църква, която се оказа на другия ден. Разгледахме я отвътре. Прекрасно, тихо, спокойно, чисто и свято място!

Следващата спирка – Дунганската дървена джамия, построена от дунганите – китайски мюсюлмански етнос. При строителството не е използван нито един гвоздей. Старо, изключително цветно и жизнерадостно място.

Пръснахме се из града за около час. Накратко – западнал руски соц с винтиж атмосфера! Хубав център с паметници, парк, детски площадки и магазини. Има няколко търговски улици с всички по-важни бизненси на тях. Привършихме престоя си в едно чудно кафе, от където си купихме черно-бели картички.

 

На следвщия ден продължихме покрай езерото към Чолпон-Ата (Cholpon-Ata). Преди града разгледахме една от основните забележителности в района – петроглифите, разположени на 42 хектара площ покрита с големи камъни, върху част от които се намират тези изображения. Петроглифите датират от 2 -то хилядолетие преди новата ера до 4 -ти век след Христа.

Град Чолпон-Ата (Cholpon-Ata) е малкият братовчед на Слънчев Бряг от 60те – стари соц хотели, разбити улици и амбулантни търговци. Нашето хотелче – хубаво, малко, близо до плажа. Прекрасно ресторантче с прекрасна кухня. Плажът – странно място с кей за скутери и корабче за разходки в езерото, баби продаващи захарен памук и чорапи от козя и камилска вълна (това си накупихме част от хората). Има хубав музей, който част от групата посети. Днес трябваше да е ден за плаж и почивка, но времето беше малко кофти, така че само си почивахме и разхождахме наоколо.

На другия ден рано сутринта потеглихме към Бишкек. След като се чекирахме в хотела се пуснахме към Пазара Ош, един от най-големите пазари в Средна Азия – огромно, душно наблъскано със стока и хора място. Понеже беше съботен ден, имаше и бит пазар, един от най-големите, които аз съм виждал. Сякаш целия бивш Съветски Съюз се беше изсипал на това място.

Интересни бяха хората, представители на най-ниската прислойка от обществото – бедно облечени мъже и жени, които продаваха дребна покъщнина и други дреболии направо на улицата. По-скоро интересно място за снимки, отколкото за пазар, макар да имаше някои наистина уникални стари предмети, които забелязах докато се мотах.

След кратка почивка в хотела, последва разходка из центъра на града с всички представителни сгради на куп.

Хареса ни този град – широки съветски булеварди, много паркове и градини, прекрасни малки кафенета и ресторантчета. Вечерята беше в ресторант Нават – много много добро място с вкусна и нескъпа храна. Това беше финалната ни вечеря, след което си хванахме самолета за обратно.

ФОТО СЛАЙДШОУ