Мохенджо Даро – древният град на Индуската цивилизация

Важен обект от програмата ни в Пакистан е Мохенджо Даро (Mohenjo Daro), древен град от времето на Индуската цивилизация, съвременник на Египетската, Месопотамската и Китайската цивилизации от преди 2,600 г. пр.н.е. Само 10 % от града са разкопани и достъпни за посещение, 80 % от това, което е изкопано е много добре запазено, като местния екскурзовод каза, че запълват само дупки или да правят много дребни ремонти с цел опазване и консервация. Каза също, че много малко чужди туристи идват тук. От една страна изпитвах задоволство, че бяхме почти сами на това уникално място, но от друга ми стана мъчно, че повече хора не виждат това, което виждахме ние.

Мохенджо-даро е изоставен по време на залеза на цивилизацията по течението на река Инд. Мястото остава скрито от човешки погледи до към 20-те години на миналия век. През 1980 г. е обявено за световно наследство на ЮНЕСКО. Тайнственост и мистичност обгръща историята на древния град – повод за възникването на разнообразни хипотези за упадъка му, включително и извънземните като вероятна причина. Аз се впечатлих от баните, басейните и канализацията. Градът определено е бил чист, водоснабден и проспериращ, видимо от останките. За сравнение днес близо 70 % от жителите на гетата в Пакистан нямат достъп до прясна вода, а социалн0-обществените проблеми са сериозни. Как се редуват цивилизациите, защо едни умират, други се раждат? Защо просперитетът, богатството се движат както във възходяща посока напред във времето, така и в обратна посока? Подлежи ли това движение на някави закономерности? Вероятно изследователите на древните цивилизации дават някакви отговори, по-често измислят хипотези. Аз мисля, че никой все още няма категоричен отговор и обяснение на горните въпроси. Щом като и извънземните са намесени, нещата са ясни – никой още не знае нищо! Поради това не разсъждавах дълго по темата, а по-скоро се наслаждавах на руините и на странното усещане за вечност, което не ме напусна през цялото време, докато обикаляхме наоколо. Изпитвах уважение, възхищение от древните жители на този град, от техните умения и постижения, от тяхното въображение и не на последно място от чистотата им!

Множество останки, намерени при разкопките, видяхме в музея към археологическия комплекс. Конструиран от френски архитекти, музеят няма вътрешно осветление нарочно. Витрините се осветяват само от естествена светлина, падаща отгоре точно върху експонатите. Това ми напомни за Музея в Дахомей, Бенин (също ЮНЕСКО място), където в залите беше полутъмно и едва успявахме да видим предметите зад стъклата на витрините.

Целият пътепис за пътуването ни из южен и централен Пакистан през ноември 2019 – http://thousandvoyages.com/southpakistantravelogue/

Пътешествие до долината Хунза и Каракорум в северен Пакистан през пролетта 2019 – http://thousandvoyages.com/hunza/

Програми в Пакистан:
Пътешествие през долината Хунза и приказните поляни под връх Нанга парбат – http://thousandvoyages.com/tours/планината-каракорум-и-долината-хунза-2/

Пътешествие из Пакистан – над 1800 км от Карачи до Пешавар през Лахор, Пустинята Чолистан и Исламабад – http://thousandvoyages.com/tours/southpakistan/