Ладак, Индия или "Малкият Тибет” - Въведение

Този текст е глава от моята книга “Няколко разказа за индийския субконтинент”. Всички снимки, видео и текст са авторски (Павел Господинов).

Бил съм два пъти в Ладак - първият път беше част от самостоятелното ми пътуване в Индия през 2011 (като продължение от предишната глава), а вторият като водач на група. В следващите глави ще ползвам предимно второто пътуване и ще спазя хронологията, за да добиете представа за колко време каква част от района сме обиколили. За разлика от Раджастан или други места в Индия с по-достъпен и разнообразен начин за придвижване, за Ладак е добре да планирате пътуването си по-внимателно. Ще стане дума за това малко по нататък.

От първото, самостоятелно пътуване ще ви опиша къщата за гости "Тсаво" в Ле, столицата на Ладак. Стопанката, възрастна тибетка ме покани учтиво и ми показа стаята - абсолютно празно пространство с един матрак на земята. Беше вече есен и в стаята температурата не надвишаваше 5 градуса, нямаше отопление. Банята представляваше кофа с топла вода, която жената обеща да ми донесе малко по-късно горе в стаята, а тоалетната - друго помещение с доста широка дупка в средата на пода, през която се виждаше обора за животни отдолу. Освен това ми се струваше, че не можех да се разкрача толкова.

След огледа жената ме покани на чай на долния етаж, където семейството живееше. Очевидно даваше горния етаж и стаята на туристи. Уредбата на къщата беше типичната тибетска такава - голяма печка в средата с чайник вода отгоре, малки прозорчета, за да не излиза топлото, масивно легло с натрупани много катове постели, полутъмно и студено помещение, което ми се видя крайно неуютно. Най-подробното описание на тибетските къщи и бит съм срещал в книгата на Петер Ауфшнайтер, другарят на Хайнрих Харер, когото познаваме от книгата и филма с Брад Пит "Седем години в Тибет". Книгата на Ауфшнайтер е със заглавие "Осем години в Тибет" и за разлика от тази на Харер е по-документална и детайлна по отношение на бита на тибетците.

След като постоях известно време в тъмната соба и отпивах от чая, реших, че ми трябва стая с отопление, тъй като имаше опасност престоят ми в Ладак да се смрази, а ходенето до тоалетната да се превърне в напрягане да не улуча някое от животните в обора под дупката. Извиних се учтиво, но отказах стаята, нарамих сака и се запътих към центъра на града. Сезонът беше приключил, по улиците се мотаха малко хора, повечето от хотелите бяха затворили. Успях да намеря един отворен, който имаше печка в стаята, а в общата баня имаше душ и обещание за топла вода, когато се прибера вечерта. Дали съм се разглезил? Вероятно да. Беше ми минало времето за бекпекърство. Тялото ми се нуждаеше от нормално легло, топлинка в печката и малко повече от една кофа топла вода вечер.

Историческа справка: Ладак има интересна и бурна история. По време и на двете пътувания всичко изглеждаше мирно, тихо и приказно красиво. Безкрайните на пръв поглед празни, огромни и студени пространства са виждали яростно съперничество, конфликти и кървави битки. Целият район Кашмир е спорен между Индия, Пакистан и Китай от 1947 г., като последните сериозни ..са от май 2020.  Ладак е тибетски от края на 17 век, когато тибетската армия подчинила местните владетели, в резултат на което голяма част от тези територии били присъединени към Тибет. От тогава те са населявани предимно от тибетци, оформящи културния облик на района. През 1834 година сикхския генерал Зоравар Синг Кахлуриа превзел Ладак и го присъединил към Джаму, тогава част от Империята на Сикхите (1799–1849). По-късно, след англо-сикхската война (1845 – 1846) Ладак става част от новосформираната васална държава Джаму и Кашмир, подчинена на британската корона (Британския Радж). След оттеглянето на британците и сформирането на новите държави на индийския субконтинент през 1947 година - Пакистан, Източен Пакистан (по-късно Бангладеш) и Индия, Ладак останал в границите на Кашмир, в частта му администрирана от Индия.  Днес Ладак е съюзен район, част от по-големия Кашмир. През октомври 2019 администрацията на района беше променена и днес бившия щат Джаму и Кашмир е префасониран в два отделни съюзни района - Джаму и Кашмир и Ладак.

След отцепването на територията от Тибет и постепенното й преминаване към Индия, хората започнали да наричат Ладак "Малкия Тибет". Днес тибетската култура в по-голямата си част е запазена непокътната, за разлика от тибетските територии в рамките на Китай. Съхранени са селата, манастирите и всичко тибетско. Районът е икономически изостанал, няма почти нищо общо с тибетските територии в рамките на днешен Китай, където модерната инфраструктура е проникнали почти навсякъде. Водих друга група из западен Сичуан, което обхваща източната част на Тибет в днешен Китай, поради което мога да направя това сравнение.

Няма да коментирам каузата на Тибет за независимост от Китай. Конфликтът е добре известен, а по темата са написани тонове книги и заснети още толкова филми. За светлата личност на Далай Лама също няма какво повече да добавя. Накратко, личното ми мнение, е че това е може би един от най-значимите духовни лидери на нашето време, човек с дълбока проникновеност и състрадание, изключителна интелигентност и безкрайна любов.

Ладак попада в политически спорни и  трудно-достъпни територии. Нещата, които човек е добре да знае преди да предприеме пътуване в района са повече от тези за плоския Раджастан например, където по-важните градове и места са лесно достъпни с всякакви превозни средства и без допълнителни административни пречки. В тази връзка мисля, че е добре да опиша къде точно се намира това място.

Географска справка: На изток Ладак граничи с Тибетския Автономен Район (Китай), на юг с индийския щат Химачал Прадеш, на запад със съюзния район Джаму и Кашмир (Индия), част от спорния Кашмир и с Гилгит-Балтистан (Пакистан); на север - с югозападния край на автономната китайска провинция Синцзян Уйгур и Прохода Каракорам (5,540 м), разделящ Индия от Китай в планините Каракорам. Ладак се простира от глетчера Сиачен в източната част на планината Каракорам на север, до Хималаите на юг. На изток се намират необитаемите високопланински равнини Аксай Чин, които Индия смята за част от Ладак (следователно Индия), а Китай са включили части от тези територии в своята провинция Синцзян Уйгур. Двете държави са начертали две линии разделящи района - индийската се нарича "Линия на фактическия контрол"  (Line of Actual Control - LAC), а китайската е просто "Линията Аксай Чин". Както се досещате, двете линии изглеждат различно от двете страни на границата и по-важното разграфяват територията на различни по форма и големина парчета в зависимост от коя страна на границата се намирате. Един и същ е само апетитът за контрол.

Ладак е свързан с външния свят чрез два пътя: Ле (Ладак) - Сринагар (Кашмир) и пътя Ле - Манали (индийския щат Химачал Прадеш). Те са отворени през летните месеци, а през зимата са трудно проходими, много често неизползваеми поради затваряне на проходите Зожила, Ротанг, Баралача и Чангла от обилните снеговалежи. В по-голямата си част шосетата представляват тесни виещи се във височините ленти с разбит асфалт. На места изобщо няма асфалт, завоите са безкрайни, а урвите са толкова стръмни, че ти идва да повърнеш само докато ги гледаш.

Пътят от Сринагар е разположен на по-ниска надморска височина и съответно отворен по-дълго през годината. Разстоянието от 434 км се взема обикновено за два дни с нощувка в Каргил по средата. Ние пътувахме по този път в посока от град Ле до селото с чудния манастир Ламаюру, малко преди Каргил, за което ще стане дума по нататък. Пътят следва традиционния маршрут на древните търговци между Кашмир и Ладак. Минава много близо до пакистанската граница през район, където в миналото, а и съвсем наскоро (май 2020) е имало сблъсъци между Китай и Индия за спорните кашмирски територии. От Ламаюру към Каргил има вдигната стена покрай пътя, зад която е Пакистан.

Пътят от Манали до Ле е дълъг 473 км и отнема около два дни с нощувка в Кейлонг по средата на пътя (3,096 м), на палатки в Сарчу (4,253 м) или в Панг (4,500 м). В частта от пътя минаваща през Ладак шосето е много хубаво и поддържано. Пропътувахме почти цялата отсечка на път за езерото Тсо Морири, селото Корзок с неговия манастир, за които ще стане дума по-нататък в книгата. Пътят минава и през един от най-високите проходи, през който могат да минават МПС - Тагланг Ла (5,328 м), за който също ще прочетете в следващите глави.

Често туристите изминават целия маршрут от Сринагар в Кашмир до Манали, през Ле със спирки по известните и не толкова известни места. Това е класически маршрут, който някои приключенци изминават на колелета.

Бях огладнял. Потърсих тибетски ресторант, какъвто лесно открих в старата част на Ле. Подобно на тибетската къща за гости, ресторантът се помещаваше в ниска, схлупена сграда, с малки прозорци, тъмна и неприветлива обстановка. Мястото е очевидно само за хранене, не и за приятно прекарване на време с чаша чай и пътеводител за Ладак след хапването, както възнамерявах да изкарам остатъка от вечерта. Висенето по заведения определено не е част от тибетската култура. Поръчах голяма порция момо, безвкусно и лишено от въображение ястие според моя вкус, което обаче тибетците обожават.

Човекът от хотелчето беше запалил печката и в стаята беше приятно топло. Стоте рупии бяха наистина похарчени за газ. През нощта обаче стана студено, истински тибетски студ.

На север от Ле (Ладак, Индия) - Долината Нубра