Този текст е глава от моята книга “Няколко разказа за индийския субконтинент”. Всички снимки, видео и текст са авторски (Павел Господинов).
Нашата програма за пътуване през Бангладеш
В Бангладеш придвижването по вода е много, много важно нещо. Абсолютно невъзможно е човек да пропусне този вид транспорт, поради което си бях поставил за цел да изследвам темата по-подробно.
По поречието на река Карнафули край Читагонг, малко след внушителния мост Шах Аманат, има уширение запълнено с най-малко 100 големи кораба, закотвени по няколко в групички. От моста, по който се разходих пеша, гледката към реката с паркираните кораби беше умопомрачителна. Радостта и удоволствието бликаха изобилно.
После с Йосиф се спуснахме до брега под моста, където наехме малко кану, за да се разходим между корабите. Трудно ми е да опиша усещането да си в малката лодчица, която се плъзга между стотици закотвени гиганти. Разликата в размерите беше смазваща. Някои от корабите бяха обитаеми, чуваше се шум от чук върху ламарина и стържещи звуци. Тези кораби не са за скрап, макар че са близо до площадките за рециклиране. Закотвени са тук за ремонти, които понякога продължават с месеци или дори години. Мъжете живеят на корабите. Обикновено ги виждахме да висят на подвижни скелета от външната страна на ръждясалите корпуси. Въоръжени с чукове, те налагаха удари по ламарината бавно и ритмично.
Надолу по реката видяхме друга голяма група кораби, но по-малки като размер, наредени плътно един до друг като на парад. Можехме да се доближим по-близо до тях и да надникнем на палубите. Като ни видяха, мъжете наизлязоха и почнаха да ни махат. Други простираха дрехи, но бързо ги зарязаха, за да се включат в приветствието. Повечето голи до кръста, с лунгита завити около краката, мъжете приличаха на пирати, които подготвяха корабите си за отплаване. Усетих как потъвам във филма. Битът на тези хора ми беше страшно интересен. След като цял ден блъскат с чукчето по нагрятата от слънцето ламарина, какво правят вечер? Колко пари получаваха за този труд? Разбираха ли, че да чукаш с чукче по огромен корпус е меко казано безумие? Такива мисли и въпроси се въртяха в главата ми докато минавахме бавно покрай дългата редица корабчета, от които хората не спираха да махат.
Стигнахме до малък залив, на който поне 30-на стари дървени кораба, бяха захвърлени в мръсната кал на брега. На мен ми изглеждаха като декор на пиратски филм, зарязан след края на снимките. Бяха обаче съвсем истински кораби, които все още се ползваха. За тези конкретно тук не разбрах дали щяха да се ремонтират или бяха за скрап. Мотаеха се хора по палубите, но с какво точно се занимаваха така и не стана ясно.
Част от корабите се ремонтират в специални кораборемонтни работилници. Отидохме с Йосиф до една такава в покрайнините на Дака, тъй като беше лесно достъпна от главното речно пристанище Садаргат. Корабите бяха изтеглени на сухо, но и тук чукането с чукчета по ламарините на корпуса беше основна дейност. Лодката ни спря между два такива кораба, току под висящите от палубата около 20-на мъже, увити в парцали. Точно по обяд температурата беше поне 35 градуса, а в близост до нагрятата ламарина - сигурно двойно. Пътуването назад във времето беше възможно, а висящите над мен крака на мъжете с чуковете беше доказателство за това.
Всички наши пътешествия в Индия, Бангладеш, Шри Ланка, Бутан и Пакистан
Историческа справка: Бенгалия има дълга традиция в строителството на лодки и кораби. Мароканският пътешественик Ибн Батута, минал от тук през 14-ти век, описва в своите пътеписи гигантски флот от военни, пасажерски и товарни плавателни съдове. Според европейския пътешественик Цезар Фредерик от средата на 15 век, Читагонг бил голям център за строителство на морски кораби. Друг източник съобщава, че през 17-ти век корабостроителниците в Читагонг построили цял флот от военни плавателни съдове за турския султан. По време на Могулския период хората от селата покрай Бенгалския залив строели масово малки кораби и лодки. Днес, макар и леко видоизменена, тази традиция продължава.
Исках да видя и корабостроителница за нови кораби. Намерихме такава в покрайнините на Читагонг - корабостроителницата Потая. След като слязохме на калния бряг, се озоваваме сред около 10 малки дървени кораба, всеки на различен етап от строителството. Работниците, увити в традиционните лунги, ризи и кърпи на главите бяха като че ли излезли от катранена каца. Няколко от корабите бяха на етапа, когато се мажеха с гъстата черна лепкава течност, мисля катран. Грабнали по една голяма четка, мъжете лежаха под корабите, опитвайки се да намажат всяко ъгълче. Наоколо беше, разбира се, невероятно мръсно. Сцената с корабите и черните работници увити в лунгита ме пощури. Всеки един беше фотографиран най-надлежно, а това че хората се забавляваха ме стимулираше още повече. Очевидно внасях разнообразие в монотонното им съществувание.
Дойде почивката и мъжете седнаха да пият чай. Смееха се, забавляваха се и се закачаха един с друг. Изглежда трудът им не беше такова бреме за тях, каквото ми изглеждаше на мен. Човешкият организъм има нужда от позитивизъм и добро настроение независимо от обстоятелствата, така както има нужда от вода и храна. Замислих се колко ли време щеше да ми е необходимо да свикна с тази работа, ако се случеше да трябва да работя там и още колко време щеше да ми е необходимо, за да започна да се усмихвам, докато чукам с чукчето? Мъжете свършиха с чая и всеки се запъти към работата си.
Всички наши пътешествия в Индия, Бангладеш, Шри Ланка, Бутан и Пакистан
Днес съществуват повече от петдесет корабостроителници, съсредоточени в районите около Дака, Читагонг, Нараянгандж, Барисал и Кулна. В тях се строят основно речни риболовни, пасажерски и товарни лодки и кораби, както и морски такива, които се ползват в Бенгалския залив. Страни като Япония и други инвестират в корабостроителната индустрия на Бангладеш, като в резултат на това през 2008 г. корабостроителницата Ананда успява да построи и продаде първия си океански кораб в Дания. Става дума обаче по-скоро за изключение отколкото за правило. Бангладеш си остава страна на екзотичната речна и морска традиция, на малките лодки и корабчета и на мъжете с вид на пирати, които всеки момент чакат капитана да изкрещи "Дигай платната".
Всички наши пътешествия в Индия, Бангладеш, Шри Ланка, Бутан и Пакистан
Павел Господинов
Моля, не копирайте текст или снимки без разрешение! Благодарим!