През януари 2026 пътувахме из Еритрея, една от най-интересните страни, в които сме били. В рамките на 6-те дни, които прекарахме в страната, видяхме толкова много, че усещането беше сякаш сме били месец. Разгледахме подробно столицата Асмара, участвахме в празненствата по случай Богоявление (Timkat), който в Еритрея се празнува на 19 януари, пътувахме до крайбрежния град на Червено Море - Масава, навлязохме дълбоко в провинцията, като стигнахме до историческия район Кохаито. Описанието на цялото преживяване би било много дълго за един текст, затова пътеписът е разделен на 4 части.
Първа част - Асмара: Пътешествие през арт деко столицата на Еритрея
Втора част Тимкат (Богоявление) в Еритрея: Празник на еритрейската вяра и култура
Трета част - Масая, Еритрея: Където историята среща Червено море
Разположена на 2,325 метра надморска височина, Асмара е един от най-уникалните и интерeсни градове в Африка. Известен е със забележително запазената си арт деко и модернистична архитектура, приятен климат и богато културно наследство.
Най-отличителната черта на Асмара е нейната изключителна архитектура от началото на 20-ти век. По време на италианския колониален период (1890-те–1940-те години), градът започва да се разкрасява с модернистични и футуристични архитектурни стилове. Днес това архитектурно наследство е толкова значимо, че ЮНЕСКО обявява Асмара за обект на световното наследство през 2017 г.
В града прекарахме около три дни. По-долу ще ви разкажа за местата, които посетихме подредени по-скоро по теми, отколкото по последователност на посещенията.
Булевард Освобождение (Харнет), е централната улица в Асмара. Известна е с оживената атмосфера и прекрасна архитектура от колониалната епоха. Булевардът служи като център за социални и търговски дейности с множество магазини, кафенета и ресторанти. Тук е мястото, където се провеждат национални празненства и паради, включително по време на празнуването на Богоявление, на което и ние станахме свидетели.
На главната улица се намира Рибният пазар, където нямаше особено изобилие от риба, но пък беше интересен като архитектура. На фасадата има огромна черно-бяла снимка, чиято история пропуснах, но пък запомних усещането за винтидж, нещо ретро и някак изискано.
Един от най-емблематичните обекти в града е сградата Фиат Талиеро, бивш сервизен център, проектиран от италианския архитект Джузепе Петаци през 1938 г. Този футуристичен шедьовър прилича на самолет, с криле, простиращи се на 30 метра без опорни колони. Легендата гласи, че архитектът е стоял под крилата, когато опорите са били премахнати по време на строителството, толкова бил уверен в изчисленията си.
Взехме ключа от някаква жена и се разходихме обилно в изоствената сграда. Влязохме вътре, разходихме се по покрива. В Европа такава сграда би била музей със скъпи билети за вход. Тук тя е достъпна за всеки.
Важно място в центъра на града е квартала Шук с неговите сергии с плодове и зеленчуци, дреболии, подправки, пилета и яйца, използвани мебели, керамика, сувенири и дрехи. Редом със сергиите са малки работилници и магазини.
Зад главната джамия в близост се намира пазара за сувенири и домакински прибори, където може да се намерят и местни занаятчийски изделия. Това място посетихме последния ден. За разлика от една Мавритания например, тук имаше изобилие от сувенири, вярно с доста ниско качество, но все пак има човек какво да си купи.
Пазарът Медебер (или металния пазар) е сюрреалистичен. Тук местните занаятчии рециклират със забележителна креативност всякакви метални отпадъци, превръщайки старият метал в полезни предмети. На същото място има и пазар за подправки. Атмосферата е уникална. На малко места по света съм виждал такова нещо, най-вече в Бангладеш.
Посетихме също покрития Централен пазар, където се продава всичко - от пресни продукти и подправки до традиционни дрехи и занаятчийски изделия.
Кафе културата на Асмара е легендарна, наследство от италианския колониализъм. Градът се гордее с множество исторически кафенета, където местните жители се събират, за да се насладят на местно еспресо, капучино или макиато. Бар Зили, Кафе Империо и Суит Асмара са само някои от по-известните заведения. Баровете са толкова важна част от живота на еритрейците, че цял квартал е кръстен на първия бар, който е бил открит там. Това ни го каза нашият местен водач, докато ни водеше към хотела във въпросния квартал.
Асмара е за хора, които обичат ретро култура, винтидж излъчването и усещането за лек аристократизъм. Често по улиците се срещат възрастни мъже облечени изцяло в костюми, дори такъв чичо имаше и в самолета на отиване - целият решен в ярко червено. Беше ми неудобно да го снимам, макар ако бях поискал, сигурно щеше да се съгласи.
Централната поща е построена през 1916 г. Първоначално сградата е служила на съда в града. Тя била сред първите сгради, построени от италианците в Асмара, за да придадат престиж на еритрейската столица. Проектирана е от архитекта Одоардо Каваняри. Все още служи като Централна поща и днес.
Посрещна ни пазача, който отвори сградата специално за нас, тъй като беше затворена в неделния ден. Усещането е като за музей на пощите, само че функциониращ.
Albergo Italia, построен през 1899 г., е най-старият хотел в Асмара. Стаите са обзаведени в ретро стил от началото на 20-ти век, има два ресторанта и бар. Разгледахме стаите на собственика, който живее голяма част от времето в Италия. Разположен в центъра на града, този хотел в средиземноморски стил е бил реновиран през 2004 г. Днес функционира още като хотел, но стана ясно че обслужването не е на ниво.
Кино Империо е бил най-големият киносалон в Асмара през последния период на италианското колониално присъствие. Сградата се счита за един от най-добрите примери за арт деко архитектура в света, много добре запазена, оставайки невредима по време на няколкото конфликта в страната. Нямаше ток вътре, така че се разходихме на тъмно. Все пак уловихме духа на това място.
Кино Рома било построено през 1937 г. с първо име - Екселсиор. Преименувано е на Кино Рома след италианската фашистка окупация. През 2005 г. било възстановено до оригиналния си вид от 1940-те години. В кафенето е изложен стар 35-мм проектор, произведен от Sorani, заедно с винтидж плакати от стари филми. Мястото е просто магично. Ако имахме възможност, сигурно щях да прекарам доста време на това място.
Боулинг салонът на Асмара e bлизо 70-годишна реликва от 20-ти век, първоначално използвана от американската армия по време на тяхното присъствие в града. Американците отдавна са си заминали, но боулинг салонът останал. Боулингът работи и до днес, всичко е ръчно, има и кафене.
През цялото си съществуване боулинг центърът никога не е бил ремонтиран. Отвън изглежда като изоставен стар склад. Единствено знакът с изображение на боулинг кегла, светещ отвън, издава предназначението на тази сграда. Още с влизането се забелязва необикновената светлина, звуци и мирис. Цветните витражи на горните прозорци допринасят за странната светлинна атмосфера, която сякаш пропива цялото пространство. Едва си тръгнахме от това място.
В покрайнините на Асмара се намира “гробището на танковете”. Стигнахме там привечер. Посрещнаха ни деца, които си играеха сред железата и кактусите. По време на войната с Етиопия, еритрейците събрали на това място военна техника, стари автомобили, автобуси и каквото още се сетите. С времето останките обраснали с кактуси и друга растителност. Днес мястото прилича на огромен исторически музей на открито - свидетелство за миналото на страната и в същото време огромен музей на изкуството. Това, което хората и природата са сътворили тук, е абсолютно уникална комбинация. Обиколихме го доста подробно. Всички се съгласихме, че това е едно от най-уникалните места, където сме стъпвали.
Никъде другаде в света толкова много религии не съжителстват мирно, както тук, на 2,500 метра надморска височина. Има католици, мюсюлмани, евреи, протестанти, православни християни, адвентисти от седмия ден и други по-малки религиозни групи. Това разнообразие се отразява и на архитектурата на града.
Катедралата на Асмара, официално известна като църквата на Богородица Розария, доминира над града със своя отличителен романски стил. Построена през 1922 г., катедралата се отличава с красива камбанария и служи като седалище на Еритрейската католическа църква. Имаше служба докато бяхме там. После се разходихме и до вътрешния двор, където има баскетболно игрище. Докато кръстосвахме града, минавахме често покрай нея. Забелязахме младоженци да се снимат пред величествената сграда.
Евангелистката лутеранска църква на Еритрея се отличава с фасада от червени тухли и камбанария със стръмен, остър покрив, типичен за Северна Европа. Това беше първият обект, който посетихме. Църквата е разположена на височина, с прекрасна гледка към града.
Църквата и Манастира към нея Свети Франциск (1938) е построена в квази-романски стил, използвайки тухли и местен камък. Може би най-интересната особеност е статуята на Свети Франциск пред църквата, която е първата публична статуя в града.
Минахме през помещенията, срещнахме монасите, приказвахме си.
На излизане случайно попаднахме на главния игумен, който се оказа доста интересна личност. На бързо ни разказа за историята на мястото и изказа съжаление, че не ни е сварил по-рано, за да ни почерпи с кафе.
Кулафа Ал Рашидун (Khulafa Al Rashidun) е централната и най-голяма джамия в Асмара. Голямата помпозна сграда не е в добро състояние. Друга особеност е, че немюсюлмани не се допускат вътре.
Еритрейците карат велосипеди от всякакви видове и цветове: планински велосипеди, градски велосипеди, състезателни велосипеди. Млади и стари, жени и мъже, спортисти и домакини - всички сякаш прегръщат "бичиклета", думата за велосипед на местния език тигриня, която е заета от италиански. Има много причини карането на колело да е толкова популярно. Тази статия (на английски език) разказва подробно за този феномен - https://www.bbc.com/news/world-africa-47709673
Ние попаднахме в града по време на поредното състезание. Централните части бяха затворени за трафик. Лелички седяха с кочан билети, които продаваха за по 10 накфа. Аз самият нямах идея за тази мания на местните и когато първата сутрин погледнах през прозореца и видях колоездачите по улиците, леко се стреснах да не би да сме долетели до Холандия вместо Еритрея.
На горната снимка се вижда празния булевард, затворен заради колоездачното състезание.
Градът е пълен със стари коли, най-вече тойота. Прилича на огромен музей на открито за стари, ретро автомобили. На снимката е известната костенурка, най-предпочитания и съответно скъп стар автомобил.
Паметникът на Александър Пушкин в Асмара е открит на 28 ноември 2009 г. Намира се близо до Обществената библиотека на площад, носещ името на поета. Бронзовата статуя почита известния руски поет, чийто прадядо, Абрам Петрович Ганибал, е роден тук.
Абрам Петрович Ганибал е бил руски главен военен инженер, генерал и благородник от африкански произход. Като дете Ганибал е бил пленен от османците и докаран в Русия като подарък за Петър Велики. След това е отгледан в двора на императора, който става негов кръстник. Ганибал се издига до видна фигура в императорския двор по време на управлението на дъщерята на Петър - Елизавета. Има десет деца, повечето от които стават членове на руското благородничество. Един от неговите правнуци е поетът Александър Пушкин.
Навсякъде в Асмара се усеща италианското наследство. Гробището, известно също като Cimitero Italiano Di Asmara, е изненадващо добре запазен комплекс от гробове от началото на 20-ти век. Надгробните плочи са украсени с добре запазени паметници, мраморни кръстове и статуи, много от които с италиански надписи. Гробището е разделено на секции с гробове на войници, които са се сражавали по време на войните от онова време, както и на италиански цивилни, инженери и администратори, които са допринесли за развитието на Еритрея по време на колониалния период. Една особено забележителна част е секцията, посветена на италианските войници, загинали по време на Втората световна война, особено по време на Източноафриканската кампания, когато съюзническите сили се сражаваха срещу италианската армия в Еритрея и Етиопия. Има също така секция с еритрейски гробове.
Катедралата Енда Мариам е еритрейска православна обител от 19 век. В началото на 1930-те години италианският губернатор на Асмара наредил да се реновира с модерни строителни материали под надзора на италиански архитекти. В сегашния си вид църквата датира от 1938 г.. По сградата на катедралата е работил и Одоардо Каваняри, архитекта на театъра на Асмара, работил и по футуристичния сервизен център Фиат Талиеро, за който стана дума по-рано.
Тук приключва първата част от пътеписа, защото от площада пред църквата започнаха празненствата по случай Тимкат или Богоявление (Йорданов ден), на които присъствахме почти два дни. За този уникален празник, ще ви разкажа във втората част на този пътепис.
Моля, не копирайте текст или снимки без разрешение! Благодарим!