Пътувахме през Косово през октомври 2026 г. с малка група. Общо изминахме 1075 км от София до София за 4 дни с 3 нощувки (две в Призрен и една в Пея).
На картата са отбелязани основните места
Страната ни посрещна, обагрена в поне 50 нюанса оранжево, жълто, зелено и синьо.
Първо спряхме при манастира „Свети Архангели“ от XIV век. След като го разгледахме, попитах монасите дали можем да хапнем — бяхме осем души. Те се съгласиха и ни поднесоха топла манастирска супа, картофи и още вкусотии — истинска, домашно приготвена храна. Когато понечихме да платим, отказаха — не искаха дори дарение. Всички от групата обаче оставихме пари в кутиите за дарения в манастира. На фона на кървавата история на тази земя и почти повсеместния комерс по света безплатният първи обяд в Косово някак ни отвори чакрите.
През останалата част от деня разгледахме Призрен — църквата „Свети Георги“ и джамията „Синан паша“. По традиция пихме дълго кафе в центъра, а после се качихме до крепостта над града, откъдето се откриваха разкошни гледки към целия град и околностите.
Видяхме и катедралата „Дева Мария Помощница на християните“.
Подробна информация за Призрен може да получите тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Prizren
Бележка: За съжаление българските статии в Уикипедия са много кратки и почти без съществена информация. Останалите страници за градовете и местата в Косово на български език са претрупани с реклами и затова не стават за четене. Затова тук и по-долу в текста препращам към Уикипедия версиите на английски език за градовете и местата. Там страниците са без реклами, с много по-подробна информация и фактология.
Пътувахме бавно през есенната Шар планина до село Брод — малко, предимно зимно ски курортче от селски тип. Пътеката през малкия каньон ни разкри великолепни панорами към планината. Слънце, диви кози, чудесно настроение и прекрасна природа.
Продължихме към село Рестелица. Целият район на Гора е населен с българи мюсюлмани, много близки по дух и традиция до хората от село Рибново и околността в България. Това са гораните. Рестелица е направо брутална — няма къща под три етажа, а сградите са нагъсто, една до друга: истински Горански Манхатън :) Местните работят из Европа и влагат всяко спечелено евро в грандиозни строежи. Идеята не е нова, но тук е доведена до крайност, дори бруталност, вид клон на Балканския брутализъм, за който ще стане дума по-нататък. Иначе хората са дружелюбни и се разбираме чудесно на български. Хапнахме боб (на местен език грах) и супа в местната кръчма — общо 26 евро за осем души.
После продължихме към Драгаш, административния център на Гора. В централното заведение, до кръговото хапнахме великолепни пасти и разбира се пихме кафе. Много хубаво място.
Вечерта завърши с прекрасна вечеря в Призрен. Първата ни спирка на следващият ден беше сръбският манастир „Високи Дечани“, основан през XIV век. Историята му е изключително интересна — можете да научите повече за нея на сайта на манастира (https://www.decani.org/en/).
Оттам се отправихме към “Прокълнатите” планини, минавайки през внушителния каньон Ругова. По това време на годината районът е драматично красив.
Продължихме пеша около час и половина до Кучишкото езеро (името идва от село Кучище, което е в близост).
Снимките на езерото и наоколо са предоставени от Евелина Христова. Ликени на албански означава езеро.
На връщане се отбихме в чудесното ресторантче в началото на маршрута, където хапнахме вкусно — включително местния специалитет, печена пъстърва. Последния ден разгледахме набързо Пея, основно старата улица „Дългата чаршия“ — живописна чаршия с типична ориенталска архитектура. Тук има традиционни занаятчийски магазини: работилници за албански шапки „плис“, рокли и килими, както и обущарници, часовникарници и златарски ателиета.
Лично мен най-много ме впечатлиха роклите с кафтани и по-модерните им варианти. Разнообразието и фантазията са наистина впечатляващи. Вероятно ще има отделна статия за тях.
Балканският брутализъм е добре застъпен в Пея.
Видяхме Джамия Байракли — една от най-значимите османски сгради с архитектурна и религиозна стойност в Пея. Построена е през втората половина на XV век и представлява едноетажна сграда с купол, около която има гробове. Посветена е на Фатих Султан Мехмет. Сред жителите на Печ е известна като Байракли или Чарши джамия.
Разходихме се и до „Куршумли“ — историческа джамия от XVI век в османски стил.
Повече за града може да прочетете тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Peja
За съжаление пещерата „Спящата красавица“ беше затворена, макар официално да трябваше да е отворена до края на октомври. Радачката пещера, както още я наричат, се намира в село Радавец, близо до град Пея. Тя е известна със своите скални образувания, сталактити и сталагмити. Наблизо има водопад на река Бял Дрим, който видяхме. Целият район е популярен сред жителите на града, не само заради пещерата, но и заради няколкото живописни пешеходни маршрута. През последните няколко години районът се е застроил неимоверно — модерни хотели, паркинги, заведения. Все пак, ако изберете неактивен сезон и ден през седмицата, може да не е толкова натоварено.
След около 2 часа стигнахме до Прищина, столицата на Република Косово. Подробности и факти за града може да прочетете тук (https://en.wikipedia.org/wiki/Pristina).
Спряхме буса до известната национална библиотека (има няколко паркинга по 3 евро на час за микробус) и тръгнахме пеш.
Първо се вижда църквата „Христос Спасител“, разположена в района на кампуса на Университета в Прищина, до Националната библиотека. Строителството започва през 1992 г. по времето на режима на Слободан Милошевич, но работата е спряна през 1999 г. заради Косовската война. Проектирана от архитекта Спасое Крунич, тя е трябвало да включва 1389 златни кръста, символизиращи годината на историческата Косовска битка. Сградата остава основен източник на напрежение в Косово. Някои косовски албанци я възприемат като символ на ерата на Милошевич и призовават за събарянето ѝ, докато Сръбската православна църква я смята за свято религиозно място със спорна собственост върху земята. Правните спорове между Университета в Прищина и Сръбската православна църква са оставили статута ѝ нерешен в продължение на десетилетия.
Точно до нея е сградата на Национална библиотека на Косово „Пьотър Богдани“. Открита през 1982 г. и проектирана от хърватския архитект Андрия Мутнякович, сградата принадлежи към стила нов регионализъм или балкански брутализъм, който съчетава модернизма на армирания бетон с дълбоко исторически местни мотиви.
Покривът на библиотеката е определен от 99 бели полупрозрачни акрилни купола с различни размери. Мутнякович ги проектира така, че да приличат на мозъци – символ на знанието – като същевременно препращат към регионалните византийски и османски архитектурни традиции. Куполите действат като светлинни люкове и заливат с естествена светлина многоетажните читални отдолу.
Металната решетка „воал“ е масивна бетонна конструкция, изцяло обвита в тежка, леярски изработена алуминиева мрежа, съставена от десетки хиляди преплетени шестоъгълника. Функционално тази външна рамка предпазва библиотеката от силната слънчева светлина. Концептуално тя е замислена като препратка към традиционното косовско филигранно сребърно майсторство.
Простиращо се на седем етажа (включително подземните нива), пространството от 13 500 м² включва особено уникални геометрични зони. Докато екстериорът е индустриален и метален, интериорът разчита на бели мазилки, мраморни подове и дървени панели, които създават по-топли зони за четене и общуване. Тъй като библиотеката е построена по време на югославския комунистически режим в период на силно етническо напрежение, архитектурата ѝ е породила силно оспорвани тълкувания през годините. Архитектът е замислил комбинацията от кубове и куполи като обединяващ дизайн, който съчетава османските (ислямски) и византийските (православно християнски) форми, определящи исторически пейзажа на Косово. Много местни косовски албанци исторически са тълкували архитектурата по различен начин. Някои виждат белите куполи като имитация на плиси (традиционна албанска вълнена шапка), а околната желязна решетка – като символ на затваряне или окови, наложени от режима. Дори е имало идея библиотеката да бъде обявена за най-грозната сграда в света.
Съвсем близо е катедралата „Майка Тереза“.
От библиотеката се слиза на булевард Джорж Буш, който постепенно преминава в пешеходната улица „Майка Тереза“, нещо като нашата „Витошка“.
Улицата е изпълнена с кафенета, ресторанти, книжарници, а също и графити. Общо взето това е центърът на града, не много голям, обходим за час или два.
Брутализмът в Косово е ярка част от архитектурното наследство на бивша Югославия от 70-те и 80-те години на XX век. Той съчетава суровия наливен бетон с исторически елементи от византийската и османската традиция в региона.
Най-значимите бруталистични обекти в Косово са: Национална библиотека на Косово „Пьотър Богдани“, за която стана дума по-горе; Дворец на младежта и спорта в Прищина; Хотел Гранд Прищина; Сграда на Банкос (Пея) и много други. Отделна статия ще има за това архитектурно течение.
В пълен контраст с естетически спорната архитектура хората са добронамерени към нас (или аз така си мисля) и усмихнати (в повечето случаи). Девойките на снимката по-долу потвърждават думите ми. Така и не разбрах какво си хапват :).
Пешеходната улица Майка Тереза определено носи някакъв аристократизъм – впечатли ме големият брой книжарници и щандове за антикварна литература.
Прищина и Косово като цяло са отлична дестинация и за любителите на уличното изкуство и графитите.
Късно следобед напуснахме Прищина и за около 5 часа се прибрахме в София през Северна Македония.
Бележка: Историята на Косово може да прочете тук - https://bg.wikipedia.org/wiki/История_на_Косово. За разлика от други статии, тази е пълна и подробна, без реклами.
Ако имате въпроси, просто ни драснете един мейл или звъннете по телефона за още по-лесно +359 888 420 160. Viber и WhatsApp става също. Facebook ◦ Instagram
Абонирайте се и за нашия бюлетин, за да получавате известия за пътешествия, планове, програми и интересни истории.
Ако се чудите дали да ни се доверите, погледнете отзивите за нашите пътувания!
Моля, не копирайте текст или снимки без разрешение! Благодарим!