Пътепис
Пристигаме в Кишинев, столицата на Молдова посред нощите. Настаняваме се в прекрасен апартамент в центъра на града, много стратегическо място, точно до пазара и центъра, с хубаво кафене в близост, където си пиехме кафето всяка сутрин.
Молдова е много интересно място, но зависи колко ще решите да се задълбочите в разглеждането й. Може да останете само на повърхността с най-известните забележителности, но ако имате време и желание може да откриете истински бисери.
Видеото ни го показа нашия водач в Молдова - пускам го, за да усетите настроението на това пътуване! Това е молдовската група Zdob și Zdub. В края на пътеписа има още едно тяхно изпълнение.
Първият ден посвещаваме на “Златният триъгълник”, както кръстихме трите най-известни обекта в Молдова - манастирът Курчи (Curchi Monastery), Старият Орхей-Веки, и винарната Крикова, една от най-големите в Европа (или може би най-голямата).
Манастирът Курчи (Curchi Monastery) е един от най-красивите в страната. Има няколко църкви, сред които катедралата „Успение Богородично”, построена по чертежите на гениалния архитект Бартоломео Растрелли. Беше петък, но в манастира имаше поне няколко сватби, които внесоха допълнителна светлина и красота на това място.
Продължихме към региона Орхей-Веки. Преди старата част, спряхме за малко в новия град Орхей - приятно чисто градче. Интересна е централната алея с типичните за всеки молдовски град паметници - на загиналите по време на Втората Световна Война, на загиналите в Афганистан, на загиналите в Чернобил и още няколко свързани с района.
Старият Орхей е топ атракцията. Татарите се заселили тук по време на експанзията си в Западна Европа. Разгледахме добре поддържания православен пещерен манастир, разширяван и преустройван в скалите от монаси през вековете. От тук се разкрива и прекрасна панорама към целия район.
Ето хубава статия за този комплекс - https://bnr.bg/hristobotev/post/101975540
Ресторантът в селото е великолепен, един от най-добрите, които опитахме.
Следобед продължихме към подземните галерии на Крикова (https://cricova.md/en), превърнати в една от най-големите винарни не само в Молдова, но и в Европа, ако не и в света. Въпреки моя скептицизъм в началото, мога да кажа, че мястото е супер впечатляващо и наистина си струва.
В огромния подземен комплекс има над седемдесет улици, обхващащи площ от почти 53 хектара, всяка от които носи име на вино: Совиньон, Каберне и др. Местният екскурзовод разказа удивителни неща за това място, включително историята за Юрий Гагарин, който по време на посещение през 1966 г., след като се напил, се изгубил и пропуснал изхода. На следващия ден излязъл, след като прекарал нощта в дегустационната зала, която днес носи неговото име. Разходката е с електрическо влакче, което спира на разни места в подземията - музеи, дегустационни зали, кино салон, където вместо пуканки ви дават чаша вино, докато гледате филм за винарната. Определено си струваше 50-те лева вход (ако е включена дегустация, цената е повече, разбира се).
Продължаваме на север до град Сорока, в непосредствена близост на молдовско-украинската граница, административен център на Сорокския район. Разположен е в дълбоката долина на десния бряг река Днестър, на около 160 км северно от Кишинев.
Градчето е приятно със стара част и реновирана средновековна крепост с прекрасна гледка към реката и Украйна. През 1499 г. княз Стефан Велики с цел да противостои на турските набези, на татарите и други врагове построява дървена квадратна крепост на мястото на генуезкия форт Олхония. По-късно крепостта е станала каменна, както я виждаме днес. Ценното при крепостта е, че тя се е съхранила напълно до наши дни такава, каквато е построена през Средновековието. До днес се е съхранила и малка църква над централния вход на крепостта.
Топ атракцията тук обаче е циганския квартал (Dealul Ţiganilor на румънски), решен в брутален мутро-барок. Разходката по уличките на това място беше като разходка в света на експерименталната бруталистична архитектура. Сред разбитите тротоари и неасфалтирани улици, които отразяват статута на Молодова като най-бедната страна в Европа, ромските жители строят пищни къщи, вдъхновени от известни сгради, включително базиликата „Свети Петър“, сградата на Капитолия на САЩ и Болшой театър. Сред именията е домът на истинските кралски особи - „циганския крал“ Артър Черари, покрай чиято къща минахме. Това е еквивалента на Цар Киро в България, който според местния ни водач бил с нежно сърце, много интелигентен и прочие неприсъщи на мястото качества на характера. На Циганския хълм някои от именията са недовършени, на други им липсват удобства, като вътрешен водопровод и електричество. Много от тях са достатъчно големи, за да поберат десетки хора, но повечето са празни, докато собствениците им печелят пари другаде. Тук може да се види какво точно означава източноевропейска бедност с пошли имитации и най-вече какво означава да имаш статус.
На отиване към Сорока спряхме в нещо като музей с антиквариати.
Тук е и една от най- големите колекции на свещи, поне в Европа. Става дума за заведение-ресторант, чиито собственик е маниак антиквар. Колекцията стари предмети е наистина впечатляваща. Има и нещо като малък зоопарк - човекът явно е много деен.
На връщане се отбихме през пивоварната RockScor Brewery (https://www.facebook.com/rockscorbrewery/), където се произвежда най-страхотна бира в Молдова. Мястото е много добро, с отличен ресторант. Макар в средата на нищото и тук имаше сватба. Група поляци се забавляваха шумно, изобщо струва си човек да спре за по бира тук.
Целият следващ ден прекарахме в Приднестровието - изключително интересни преживявания на доста необичайно място, сякаш застинало в СССР. Реших да му посветя цяла отделна публикация, тъй като текста, който искам да напиша ще бъде доста дълъг, неподходящ за това кратко обзорно повествование. Със сигурност ще се връщаме, защото историята на Приднестровието е дълбоко поучителна - къде бяхме ние като общество, къде сме сега; какво имахме тогава и какво имаме сега, Накрая - това особено чувство на благодарност, когато вечерта обсъждахме изминалия ден пред бутилка бяло вино в любимият ни вече ресторант в Кишинев (за ресторантите виж по-долу).
Все пак накратко какво е Приднестровието - Приднестровската Молдовска Република, наричана още Приднестровие, е самопровъзгласила се държава в източната част на Република Молдова. На 2 септември 1990 г. е провъзгласена Приднестровска Молдовска Република (съкратено ПМР), която няма международноправен статут. Република Молдова със закон обявява автономия на региона през 2005 г.
Влизането става лесно. Дават ти една бележка на границата, която трябва да покажеш на излизане. Дават ти се 12 часа на разположение, но по желание човек може да останете и по-дълго. Ние отделихме един ден за най-важните забележителности на тази територия. Още с минаването на границата се забелязва разликата с Молдова - всичко вече е на руски език, няма ги флаговете на Европейския съюз, макар на територията да действат предприсъединителните проекти (Молдова е със статут на присъединяваща се страна към Европейския Съюз), тролейбусите са от 70-те години на миналия век, парите станаха приднестровски рубли и още няколко подобни забележими разлики. От друга страна търговският комплекс, в който първо влязохме, за да сменим пари, беше пълен със стока; това забелязахме и във вътрешността на територията.
В тази статия на Уикипедия може да прочетете останалите по-сухи факти за Приднестровска Молдовска Република - https://bg.wikipedia.org/wiki/Приднестровие
Много подробна статия за Приднестровския конфликт може да прочетете тук: https://bg.wikipedia.org/wiki/Приднестровски_конфликт
За икономическата криза в Приднестровието има много хубава статия на DW - https://www.dw.com/bg/pridnestrovieto-na-rba-na-katastrofata/a-71292729
Посетихме град Бендери.
и Тираспол, където са и най-интересните забележителности на Приднестровието. В отделна публикация ще опиша местата със снимки.
Един ден отделихме на южната част от Молдова. Първата по-сериозна спирка беше в Комрат - столицата на автономната Гагаузия, населявана от гагаузите - православна етническа група говореща турски език. Външно нито гагаузите, нито града им може да различиш от останалите в Молдова. Хапнахме гагаузки манджи в едно прекрасно заведение в съседно село. Вероятно това беше най-гагаузкото от всичко, до което се докоснахме и видяхме тук.
Фактологията за Гагаузия може да прочетете тук - https://bg.wikipedia.org/wiki/Гагаузия
Следваща спирка - град Тараклия, център на българския район в Молдова. Местният университет е клон на Русенския университет. Посрещна ни мениджъра, приятен млад човек, който ни разказа за университета. Последва културния дом, мощна сграда с още по-мощна зала построени през 1959. Отново - много любезни местни българи. Най- хубавото в градчето е етнографския музей, където отново имахме много приятно посрещане. Колекцията от предмети на бита е сериозна, самият музей- уютен, някак мил и роден. Градчето ми се видя тъжно, но хората - супер приятни, което донякъде компенсира леко занемареният вид на мястото като цяло. Ние останахме супер доволни от тези срещи.
Тази статия на Уикипедия съдържа фактология за града - https://bg.wikipedia.org/wiki/Тараклия , а тук може да прочетете за целия район - https://bg.wikipedia.org/wiki/Тараклийски_район. За българите в района ето тук има малко информация - https://bg.wikipedia.org/wiki/Българи_в_Молдова
Малко преди Тараклия има солено езеро, което ни се стори екзотично; може да спрете там за малко преди да влезете в града.
През последния ден в Молдова разгледахме частната колекция артефакти, статуи, самолети и коли от времето на Социализма. Разположена е на около 30 км от Кишинев, сред прекрасна природа. Колекционерът се казва Петър Костин, бивш военен от Съветската армия. Същият е автор и на огромна колекция конски подкови, която не посетихме.
В същия район разгледахме и един от най-красивите манастири в Молдова - Киприянския Манастир. Мястото е вълшебно красиво. Тук са отсядали Христо Ботев и Раковски, за които има надпис на български език. Подробна информация за този манастир може да намерите тук - https://bg.wikipedia.org/wiki/Каприянски_манастир
Една от вечерите посветихме на столицата Кишинев. Определено много интересен град - смесица между руско, съветско и модерно.
Намерихме няколко приятни ресторанта, като например La Placinte - https://www.tripadvisor.com/Restaurant_Review-g294456-d1089531-Reviews-La_Placinte-Chisinau_Chisinau_District.html
Друго култово място е Грузинския ресторант Saparevi - https://www.tripadvisor.com/Restaurant_Review-g294456-d12794044-Reviews-Saperavi-Chisinau_Chisinau_District.html
Няколко часа отделихме на бит-пазара в Кишинев, разположен до централната гара на града. Мястото е култово, с много интересни физиономии за снимане, хора, стоки от времето на социализма и прочие. Нямахме много време да се насладим на това място, но ако пътувате до Кишинев и си падате по такива места, пазарът е задължителен.
Гарата в Кишинев е с хубава сграда, има един стар локомотив, който вероятно ще се хареса много на любителите на ретро-влакове. Комбинацията с бит-пазара е много добра.
Това е съвсем кратко описание на нашето пътуване из Молдова, страна която наистина заслужава повече внимание и със сигурност заслужава да излезе от списъка с най-малко посещаваните страни в Европа.
Карта с посетените места
Галерия снимки
Още музика
Завършвам този пътепис с още едно култово изпълнение на молдовската група Zdob și Zdub.
Моля, не копирайте текст или снимки без разрешение! Благодарим!