Пътешествие през ЮАР (пътепис)

През април 2026 направихме много интересно пътуване из Южноафриканската Република (ЮАР). Кацнахме и започнахме пътешествието си в Кейптаун, а отлетяхме от Йоханесбург.

Хотелчето в Кейптаун се намираше в един от старите квартали - Woodstock. Близо е улица Alfred, с множество галерии и стари фабрики, превърнати в културни центрове - жив и интересен артистичен район. Много от местата бяха затворени заради дългия празничен уикенд, но култовата кръчма “Дебелият Кактус” беше отворена и прекарахме част от вечерта там.

В Кейптаун посетихме старата крепост от 17-и век, снимахме се със статуята на Нелсън Мандела и минахме през разкошен магазин за диаманти, танзанит и шоколад, където видяхме как се шлифоват диаманти и научихме историята на добива на скъпоценни камъни и злато в ЮАР.

Последва панорамна обиколка по атлантическото крайбрежие през Sea Point, Clifton Beach и Camps Bay — все престижни плажни дестинации на едни от най-хубавите места в града и по крайбрежието.

Бо-Каап (Bo-Kaap) е цветното кварталче, населено с малайци, индонезийци, индийци и други екзотични народности, наследници на робите или черноработниците, докарани от холандците.

Разходихме се из централния пазар за сувенири, африканско изкуство и занаятчийски предмети в центъра на града.

Завършихме в квартала на забавленията до яхтеното пристанище — V&A.

Там открих African Trading Port — 5 етажа африканско изкуство, от сувенири до скъпи предмети, маски, текстил и картини в огромни количества и с забележително разнообразие и качество.

Изследвахме доста подробно полуостров Кейп (южно от Кейптаун), което ни отне около 10 часа.

Първата спирка беше залива Хаут, където се качихме на малко корабче за разходка до тюленовия остров. Мястото е живописно, с десетки, дори стотици тюлени, излегнали се на камъните или плуващи във водата.

Поехме на юг по панорамния Чапман Пийк Драйв, смятан за едно от най-красивите крайбрежни шосета не само в страната. Пътят е снабден с множество спирки и отбивки, удобни за всички желаещи да снимат прекрасните морски пейзажи. Самият път е забележително инженерно постижение, имайки предвид сложния терен. По него се провежда маратона “Дава океана”. Трасето на маратона е 56 км, за разлика от класическите 42 км.

Следващата ни спирка беше плажът Боулдърс, дом на колония от защитени африкански пингвини. Удобни дървени пътеки над дюните, плажа и залива създават удобство за туристите да снимат и да се насладят на птиците отблизо, без да ги безпокоят. Пингвините се разхождат дори в квартала, което не е добре, тъй като кучета и други животни ги нападат и убиват.

Градчето Саймън е прекрасно — със стара архитектура, барчета, ресторанти и антиквариати.

Стигнахме до природния резерват Кейп Пойнт. След пропуска пътувахме около 15 км до началната станция на фуникуларната железница „Летящият холандец“, която за 4 минути ни отнесе в подножието на мощна скала точно пред самия нос Кейп Пойнт. Тук двата океана — Атлантическият и Индийският — се събират. Има около 150 стъпала до фара, откъдето се разкрива драматична панорама към океаните. Точно пред фара е самият нос, а малко по-ниско има още един, по-нисък фар, който служи за сигнализация при мъгливо или много облачно време, когато горният фар не се вижда от корабите.

От фара се вижда и плажът Диаз, на името на Бартоломео Диаз, португалският мореплавател, който първи заобикаля Нос Добра Надежда.

Последва скалистият бряг до нос Добра Надежда — мощни скали, бурно море, наистина красиво и драматично място.

Междувременно на полуострова успяхме да зърнем щрауси, вид антилопи, множество морски птици и накрая маймуни.

Плажовете и заливите, на които днес поспряхме, за да снимаме, са: залива Чапман, веднага след върха Чапман, през който минава панорамният път Чапман Пийк Драйв, залива Саймън, където е разположено градчето Саймън, плажа Гленкаир и плажа на сърфистите Мюзенберг.

Имахме винен тур и дегустация на вино в Кейп Уайнландс. Районът е приказно живописен. Винарната е цял комплекс, който освен дегустационни зали включва още кафетерии, магазинче, галерия на открито и разкошен парк с езеро, водни лилии и екзотични птици. Ние опитахме 4 бели и 2 червени вина. Беше 11.00 сутринта, но не се изложихме. След винарната минахме през живописни хълмисти пейзажи, лозови масиви, заобиколени от красиви планини и хълмове.

Главното градче на района — Стеленбош — е приказно бяло, с прави улици и стари къщи. Тук има известен стар агро-университет. В миналото поне един член на семейство, притежаващо ферма, е трябвало да завърши този университет, за да може да управлява семейния бизнес. Първите заселници и техните синове са основатели на този стар и престижен университет.

Спряхме за малко и в градчето Франшхук, основано от френските заселници, дошли тук след Френската революция. Те са пренесли лозарството и винарството в района. Градчето е живописно, с множество галерии и малки магазинчета. Има разкошен шоколад.

Следобед се качихме на известната Table Mountain. Имахме късмет с времето — беше ветровито и хладно, но изгледът към града беше разкошен. Основната опасност там са плътните облаци, които могат да скрият великолепните гледки. Дебнехме времето последните 2 дни именно, за да не изпуснем гледките заради лошо време.

До върха се стига с кабинков лифт, чиято основа се върти, за да могат туристите да имат 360-градусова панорамна гледка. На платото има два маршрута — един къс и един малко по-дълъг, който някои от групата направиха. Гледките са наистина великолепни.

Вечерта прекарахме на V&A до пристанището.

ЮАР е бяла държава, една голяма Холандия с африкански привкус. ЮАР има и друго лице, с което обаче все още не сме се сблъскали, освен с малките селища, които виждахме в далечината. Нашият водач каза, че са нелегални и в тях живее обслужващият персонал на всички бели и скъпи местенца в градовете, през които пътувахме. Никой не ги бута или гони, защото иначе кой ще чисти... или поне ние така си мислим.

Пътувахме по известния "Градински път". Различни източници назовават различни начална (или крайна) точка на това шосе. Така или иначе е живописно. Нарича се "Градински път", защото минава през ферми и плантации за плодове (най-вече ябълки, портокали и други), както и зеленчуци. Покрай пътя има фермерски магазинчета, а също и прекрасни пейзажи.

Градчето Мосел Бей е малко, част от него е леко индустриализирано, друга част е стара, има и пристанище. Ние разгледахме разкошния музей „Бартоломеу Диаз“, който включва Морски музей с реплика в реални размери на каравелата на Бартоломео Диаз, музей на черупките, който се води един от най-големите в света (наистина впечатляваща колекция), и малка ботаническа градина. Известно е така нареченото “Пощенско дърво”, което се е използвало като място за събиране на поща от 16-ти век.

Отседнали сме в хотел на брега на океана. Всичките ни стаи гледат към океана и към плажа точно под хотела. Тук е краят на сезона, в крайбрежната кръчма бяхме почти само ние — нещо като циганско лято, както се усеща във Варна в края на сезона.

Част от групата имаха много близък, непосредствен контакт с 5 млади лъва в едно стопанство до Мосел Бей. Мъж и жена от Нова Зеландия отглеждат изоставени от родителите си 5 лъва от малки. Поради това са свикнали с хора, не ги нападат и най-вече не ги изяждат. Групата каза, че ще плати за това удоволствие след като излязат от фермата с лъвовете, на което разбира се всички се смяхме.

Следва Националният парк Цицикама, третият по посещаемост национален парк в страната. Най-характерното за парка са драматичните крайбрежни пейзажи, рифове, реки, субтропичните гори и финбоси (местни храсталаци). Разделихме групата на две. Едната група се разходи около час и нещо по традиционния маршрут през висящите мостове. Вози се на корабче по река Стормс нагоре по течението през каньона.

Втората група, която водих аз, решихме да минем по така наречения otter trail (Пътят на видрата), един от най-известните пешеходни маршрути не само в ЮАР, но и в света. Маршрутът се минава за 4 или 5 дни, а резервацията става месеци напред (най-вече заради нощувките на специални места). Ние минахме първата част, до водопад, който се спуска от високи планини почти направо в морето. Ходихме 2,8 км, около час и половина във всяка посока.

Първоначално пътеката се спуска към океана и не представлява нещо особено. След това обаче разбрахме защо този маршрут е световно известен с красотата си — драматични океански пейзажи, скални масиви, малки затворени басейнчета между скалите, мощни вълни и драматични камънаци съпровождат тази пътека. Камъните са големи и на места хлъзгави. При прилив или силно вълнение пътеката се затваря. Беше страхотно.

Спряхме за малко в градчето Найсна (Knysna) — нещо като Orange County, кварталът на богатите. Разкошно местенце. Целият район е наистина красив, с множество възможности за всякакви спортове на открито, пешеходни преходи и каквото още се сетите.

Имахме около двучасов вътрешен полет от летище George до Йоханесбург. Нямаше сандвичи в самолета, но пък имаше уиски с кола в кутийка, джин с тоник в кутийка, вино в кутийка и прочие в кутийка.

Вечерта отразихме един гурме ресторант близо до хотела — телешки стек (класика за ЮАР), пържола от месо на щраус, риби някакви и така нататък. В гурме магазинчето до ресторанта имало пастет от крокодил, каквото и да значи това. Приятно място. От хотела до ресторанта е 3 мин с буса, не се ходи пеш, макар да сме в квартала на богатите. На връщане всички забелязахме, че няма жива душа по улиците.

Целият ден днес бяхме в Националния парк Крюгер в ЮАР. Основан е през 1898 г. с огромно биоразнообразие — 336 вида дървета, 49 вида риби, 34 вида земноводни, 114 вида влечуги, 507 вида птици и 147 вида бозайници. Ние видяхме и заснехме: импала, гну, хипопотам, жираф, слон, два малки лъва (изглеждаха доста нещастни или просто мързеливи, така че не знам дали се брои), воден бивол, зебри, гърбовете на носорози (малко далече бяха зад храсти, така че може би не се брои и това), няколко вида цветни птички, а също черен щъркел, орел и лешояди, един мързелив крокодил, маймуни поне два вида.

Природата и пейзажите са великолепни. Наистина страхотно преживяване. Паркът предлага всякакви видове сафарита, пешеходни преходи, от по-обикновени до луксозни хижи, включително един 5 звезди хотел, разположен във влакови вагони, паркирани на един мост над река — интересно и доста скъпо преживяване, доколкото успяхме да разберем.

Един ден прекарахме в природния резерват Каньона на Реката Блайд (Blyde River Canyon Nature Reserve), като основно пътувахме по известния Панорамен маршрут на Мпумаланга — един от най-живописните в региона.

Първо спряхме до Лисабонските водопади, кръстени на фермата и рекичката, край които се намират. Това са най-високите водопади в района — 94 м — и имат хубави тераси за наблюдение.

След това видяхме природния феномен Трите Рондавела, наречени така заради приликата им с рондавела — типичната африканска колиба с конусовиден покрив. Става дума за три хълма с обла форма, които се виждат през Каньона от отсрещната страна на река Блайд.

След кратко ходене по ръба на стръмните скали стигнахме до място, откъдето се разкрива най-добрата гледка към Каньона на река Блайд — едно от най-красивите места в страната. Гледките са наистина прекрасни.

Разходихме се и до водопадите в района и природния феномен "Късметът на Бурке" (Bourke's Luck). Това са цилиндрични дупки и вдлъбнатини в скалите, останали от опитите на златотърсачите в миналото да намерят злато. Мястото е кръстено на Бурке, който предположил, че тук може да има злато. Всъщност злато нямало. Останало обаче красивото място със странните каменни формации и водопади.

Накрая спряхме и до така наречения "Божи прозорец" — местност с красива гледка към цялата околност. Качихме се за около 20–30 минути до място със страхотна панорама към целия район, покрит с тропическа гора — пълна екзотика.

Спряхме за малко в Граскоп — малко туристическо градче с много сувенирни магазини и няколко ресторанта с вкусна храна и шоколад, поне от това, което опитахме.

В Йоханесбург посетихме Музея на Апартейда. Няма как да се посети ЮАР и да не се сблъскаме с тази концепция и политика, властвала в страната десетилетия. Музеят е забележителен не само като съдържание, но и като архитектура и уредба, и може би една от най-забележителните колекции от документална фотография, която съм виждал.

За кратко минахме през така наречения Newtown — район, превърнат в културен хъб на Йоханесбург с множество галерии, магазини, ресторанти и прочие. Особеното на това място е, че се намира в така наречения CBD (Central Business District), който по времето на апартейда е бил процъфтяващ бизнес център, а днес е западнал район, по презумпция опасен.

ЮАР е противоречива страна, прекрасна сама по себе си, уникална бих казал, място, което заслужава много повече от мизерните 12 дни, които й бяхме посветили.

Моля, не копирайте текст или снимки без разрешение! Благодарим!