Текстът по-долу представлява резюме на книгата “През покрива на света” от Уилфред Скрьоде, млад норвежец направил едно необикновено пътуване от Осло, Норвегия, до Малка Норвегия в Канада, през Синцзян, пустинята Такла Макан и Хималаите през 1941 г., в разгара на Втората световна война.
Превод от английски език: Павел Господинов
Ако някой с прилични познания по етнография и други такива високопарни науки бе предприел това пътешествие с намерението да напише книга за него, сигурен съм, че резултатът би бил отличен. Но аз бях едва на деветнадесет, когато напуснах работилницата в Осло, където бях чирак, и единственият ми интелектуален капитал бе безграничното любопитство на младостта. (от Предговора)
ПЪТЕШЕСТВИЕ ПРЕЗ СИНДЗЯН В КИТАЙ - ОТ УРУМЧИ ДО КАШГАР ПРЕЗ НЯКОИ ОТ НАЙ-ДРАМАТИЧНИТЕ ПЕЙЗАЖИ В ЦЕНТРАЛНА АЗИЯ
Резюме
През покрива на света (1954) е забавен и остроумен мемоар за приключенското пътуване на деветнадесетгодишния Уилфред Скрьоде от Осло, Норвегия, до Малка Норвегия в Канада, през Синцзян, пустинята Такла Макан и Хималаите през 1941 г., в разгара на Втората световна война.
През зимата на 1941 г. Германия току-що е нахлула в Норвегия. Като новобранец в съюзническите сили, Уилфред Скрьоде и неговите приятели са в Стокхолм, очаквайки да бъдат изпратени в тренировъчния лагер на норвежките военновъздушни сили в Малка Норвегия в Торонто, Канада. Но тъй като по-опитни войници получават приоритет и пътищата се затварят, Скрьоде и приятелите му решават да поемат сами, за да избегнат риска да бъдат назначени за дървосекачи в Швеция през цялата война.
„Същата вечер петимата седяхме в една стая в норвежкото общежитие, приведени над стар атлас и крояхме неясни планове. […] С напредването на вечерта обаче идеите ни започнаха да се подреждат и когато се мушнахме в леглата, почти постигнахме единодушие, а върху стария атлас бе начертана дебела линия с молив. Тя минаваше през европейска и азиатска Русия и навлизаше в Китай, откъдето имаше избор от два маршрута: единият през Китай към Хонконг, а другият – през Каракорум и Хималаите към брега на Индия.“ (с. 14)
След като преминават Европа, норвежката група минава паспортна проверка в Ленинград за разрешение да влезе в азиатска Русия. Последната спирка на руска територия е селото Хипток в Съветски Казахстан, след което достигат китайската провинция Синцзян. В началото на 40-те години Синцзян е под управлението на генерал Шун, който ръководи комунистическа република в гражданска война срещу Китай, с подкрепата на други комунистически провинции.
ПЪТЕШЕСТВИЕ ПРЕЗ СИНДЗЯН В КИТАЙ - ОТ УРУМЧИ ДО КАШГАР ПРЕЗ НЯКОИ ОТ НАЙ-ДРАМАТИЧНИТЕ ПЕЙЗАЖИ В ЦЕНТРАЛНА АЗИЯ
Пътуването през Китайски Туркестан се оказва много трудно за групата млади европейци без керван, слуги и пари. Във всеки град полицията ги задържала и трябвало да чакат седмици за разрешение да продължат. След дълго чакане в град Кулдша (Кулджа), на път за Тихуа, те претърпяват тежка автомобилна катастрофа. Скрьоде чупи гръбнака си и е принуден да остане в болница в Кулдша няколко месеца – преживяване, описано в детайли в книгата. Междувременно приятелите му, получили само леки наранявания. Под натиск от полицията са принудени да продължат без него.
След престоя в болницата, Скрьоде е изпратен в Тихуа, където уж са приятелите му, но те вече са заминали за Кашгар. Така той тръгва на двуседмично пътуване с камион по Пътя на коприната, за да ги настигне.
„Това беше странен път, и имаше странно име: Пътят на коприната. Със сигурност не го бяха нарекли така заради гладкостта му, а защото коприната е била най-важната стока, пренасяна от керваните още от древни времена. През пясъчните дюни на много места изобщо нямаше път – пустинният вятър бе заличил следите от вековен трафик с камили, а дори и в планинските проходи, само на най-непроходимите места е имало опити за изравняване. Реките понякога се пресичаха по мостове, които възвръщаха вярата, че чудесата не са изчезнали, а понякога камионът трябваше да се превръща в амфибия.“ (с. 118)
В Кашгар Скрьоде отново е задържан и след множество пререкания е отведен при английския консул-генерал Ерик Шиптън и вицеконсула д-р Силуей със съпругата му, шведска мисионерка. Той остава там като гост един месец, научава се да язди и започва подготовка за преминаване на Хималаите.
В глава „Проходът“ той описва мъчителното преминаване на зловещия проход Минтака в Каракорум:
„Проходът – наричан още Проходът на хилядата ибекса – е на повече от 16 000 фута и е печално известен като най-лошия по пътя към Гилгит. Той лежи в средата на стръмни сипеи, скали и ледници, въздигащи се там, където се срещат могъщите вериги на Каракорум, Хиндукуш, Кунлун и Тян Шан.“ (с. 172)
ПЪТЕШЕСТВИЕ ПРЕЗ СИНДЗЯН В КИТАЙ - ОТ УРУМЧИ ДО КАШГАР ПРЕЗ НЯКОИ ОТ НАЙ-ДРАМАТИЧНИТЕ ПЕЙЗАЖИ В ЦЕНТРАЛНА АЗИЯ
След дългото си пътуване Скрьоде стига Бомбай, откъдето с кораб през Сингапур, Мадагаскар, Кейптаун и Бразилия достига Ню Йорк на 20 януари 1942 г. Оттам пристига в Торонто, където се записва в Малка Норвегия. „И когато Сахиб Скрьоде стана № 2017 в R.N.A.F., нямаше по-щастлив от него.“ (с. 254)
Азизе Гюнеш
Източник: https://www.jarringlibrary.lingfil.uu.se/travel/across-the-roof-of-the-world/
Снимките са от източника.
Моля, не копирайте текст или снимки без разрешение! Благодарим!