Текст със снимки
През първия ден от нашето пътуване из Бангладеш посетихме стара Дака, Хинду района и речното пристанище Садаргат (https://en.wikipedia.org/wiki/Port_of_Dhaka) - едно от най- големите в света.
С лодка пресякохме река Буриганга (https://en.wikipedia.org/wiki/Buriganga_River), за да стигнем до кораборемонтна работилница, където корабите се ремонтират почти ръчно. Сред бруталната архитектура на Дака открихме арменска църква и стара джамия.
На път за Барисал се отбихме през истински цигански катун. Такива вече май няма в България. Номадите-цигани бяха супер мили, потанцувахме с тях, снимахме се. Те харесаха някои от нашите неща, но нямаше как да им оставим всичко. Беше супер забавно.
Програмата ни в Бангладеш
Видяхме край пътя група селяни да ловят риба в кална локва. Калта беше плътна и как рибата живее в това остана загадка за нас. Хората обаче ни показаха улова - да, има рибки, макар и малки.
Вторият ден от пътешествието ни в Бангладеш прекарахме в района на Барисал (https://en.wikipedia.org/wiki/Barisal), на около 170 км южно от Дака. Грънчарското село е много приятно място - селска идилия и приятни фотогенични хора. Грънците са в неимоверни количества, които хората правят по традиционен начин и изпичат в огромни кирпичени пещи. Времето е спряло.
На следващият ден станахме в 4.30 сутринта, за да посрещнем изгрева в лодка на път за един от големите плаващи пазари в района на Барисал. Самият пазар - страхотно преживяване.
Програмата ни в Бангладеш
С лодката се отбихме през голяма тухларница, където тухлите се правят ръчно от кал от реката. Целият процес е древен, колкото идеята тухли да се ползват за строителство. Сравнително нова идея е за комините, които отвеждат отровните газове от горенето на боклук по-високо в небето.
Карта на нашето пътуване
Минахме през плаващия пазар за ориз и стоянка с малки канута, в които живеят цели семейства. Момичето в едно от канутата се оказа на 13 година, омъжена преди около 8 месеца.
Следобед разгледахме три стари и доста интересни като архитектура джамии с дебели стени и никакъв метал в конструкцията.
От пристанището в град Монгла се качихме на корабче с каюти само да нас. Хапнахме страхотно барбекю на борда. Заспахме насред огромна река точно пред Съндарбан.
На другата сутрин продължихме с разходка с лодка и пеша в Съндарбан, най - голямата мангрова гора в света и ЮНЕСКО обект (Sundarbans; https://en.wikipedia.org/wiki/Sundarbans). Отбихме се в център за отглеждане на крокодили.
Супер интересно беше в рибарското село и селото на проститутките. Поприказвахме с Мадам, посмяхме се с труженичките и научихме за историята на това странно място.
На път от Дака към Сримангал спряхме в работилница за скъпи сарита от около 700 до 1000 долара дрехата. После в тъкачница за платове, след което потънахме в море от цветове в бояджийницата за платове. Завършихме в пазар за цветни шалове и платове, където се раздадохме за шалове по 3 лв парчето. Задръстихме се от шалове и най-вече емоции :).
Следваща спирка беше фабрика за обработка на ориз. Около 60 човека от всички възрасти чистят и сушат ориз постлан на огромна площадка, върху която всички ние ходим. Извън всякакви представи и много трудно за описание като емоция място.
Около 3 часа след оризовата фабрика се озоваваме в 5 звезден курорт, потънал в бангло-индийски лукс, сред чаени плантации и джунгли. Приключихме с вкусна вечеря, танцово представление само за нас в прекрасно място насред гората. Контрастите днес бяха наистина брутални.
Следваща спирка -> плантация за ананаси. Разбира се веднага злоупотребихме с най-вкусните ананаси, които растат от тази страни на екватора. Забавлявахме се страхотно.
След ананасите навлязохме в чаените плантации, едни от най-големите и стари (от британско време още) в Бангладеш. Казаха, че вчера сезона за събиране на чаените листа започнал, поради което имахме късмета да видим жените, които сръчно обираха покаралите нови зелени листенца.
Програмата ни в Бангладеш
В селото Гаро Лайн живеят хора от етническата група Гаро. В училището към християнската църква (почти всички 120 семейства в селото са християни), дарихме тетрадки и други училищни материали на близо 50-60 деца. После те ни изпяха две песни и пихме чай с кмета. Разходката из махалите на селото беше като разходка назад във времето.
Поспряхме за малко при сватбари, които се оказаха роднини на младоженеца + самият младоженец, леко свенлив и решен в бледо зелено. Накрая се пуснахме за кратко по главната на село на хора от племето Трипура. Вечерта - обратно в луксозния хотел за почивка.
Днес преди обяд имахме пешеходен преход през Националния Парк Лаучара (Lawachara National Park; https://en.wikipedia.org/wiki/Lawachara_National_Park). Разходихме се в тропическа гора - маймуни, птички, паяци, спокойствие - тоталната екзотика.
Останахме повече време в селото на етническата група Каши - живописно, цветно и добре уредено селце в района на Сримангал. Поседнахме в местната “кръчма” на чай и кола - идилия и приказна красота сред скромни и работливи хора.
Пътувахме 1 класа в експреса от Сримангал до Читагонг (Paharika Express) - лукс, спокойствие и нищо общо с драматичните картини на влакове в Бангладеш. Пътуването с влак през провинцията, покрита с оризови полета, палми и малки селца е начина да се разгледа тази страна. Разстоянието от около 300 км взехме за 7-8 часа.
Читагонг (https://en.wikipedia.org/wiki/Chittagong) е вторият по големина град в Бангладеш. Огромен задръстен мегаполис, в който си бяхме набелязали няколко интересни местенца.
Първо посетихме рибния пазар - екзотични риби с изцъклени очи и смрад, стари дървени кораби и рибари, които си кърпят мрежите. Мястото е особено кинематографично.
Залепено за рибния пазар е едно от гетата на града. Трудно се описва такова място. Трябваше обаче да го видим. Кварталните травестити ни поздравиха, посмяхме се, поснимахме се.
Следващото интересно място беше фабриката за сол, сякаш извадена от приказен филм. Всичко се върши както преди сто години - от пренасянето на солта до пакетирането и измерването на заработеното от всеки работник. В квартала си има място да хранене, бръснарница, баня. Поредното силно фотографско място.
Продължаваме към място за сушене на риба - огромни дървени платформи покрити с всякакви видове риба, която се суши директно на открито. Ние разпознахме само малки октоподчетата, но разнообразието от форми и най-вече миризми силно ни впечатли. По-миризливо място съм виждал само в Мароко - работилниците за оцветяване на кожи във Фес.
Спряхме в хале пълно с жени, които сортираха изрезки от платове. В съседното хале се сортираха пластмасови отпадъци. Хората употребяваха всичко, каквото може да бъде употребено.
След приятен ресторант в центъра на хаоса на стария град Читагонг, се отправихме към пристан на река Карнафули (https://en.wikipedia.org/wiki/Karnaphuli). Две лодки ни откараха до работилница за нови дървени кораби. Минахме под новия мост Shah Amanat Bridge и покрай редица от десетки изоставени дървени кораби, които приличаха по-скоро на пиратски, отколкото на рибарски. В работилницата се мотахме и снимахме работниците залегнали под дървените корпуси в мръсотията.
Програмата ни в Бангладеш
По късно вечерта имахме вътрешен полет до Дака. За първи път в моята кариера на пътуващ човек, при чекинга не ми поискаха паспорт. Лек и приятен полет с леко притеснителна млада стюардеса и някакво кексче за закуска - просто прекрасно. Вечерта прекарахме в хотел близо до летището. С това приключи пътуването ни в Бангладеш.
Галерия снимки
Ако имате въпроси, просто ни драснете един мейл или звъннете по телефона за още по-лесно +359 888 420 160. Viber и WhatsApp става също. Facebook ◦ Instagram
Абонирайте се и за нашия бюлетин, за да получавате известия за пътешествия, планове, програми и интересни истории. След като се абонирате, ще получите линк, от където може да си свалите безплатно сборника с резюмета на програми на Хиляда Пътешествия (105 на брой / 188 страници). Всички минали бюлетини.
Ако се чудите дали да ни се доверите, погледнете отзивите за нашите пътувания!
Моля, не копирайте текст или снимки без разрешение! Благодарим!