- Пътепис
- Галерия
Пътепис на Петър Томов, резултат от пътуване на наша група до Фарьорските острови през юли 2025
Пътепис
Фарьорските островите са с вулканичен произход, а в буквален превод от староскандинавски език, името им "Færeyjar" означава “овчи острови”. По последни данни населението е почти 55 000 жители, а овцете са 70 000, като се има предвид, че има огромен дисбаланс между броя на мъжете и жените (на една жена се падат 2000 мъже) едва ли скоро може да очакваме промяна на името на островите. Въпреки, че са под “короната” на кралство Дания, островите са с автономно управление и сами определят съдбата си, като остават извън ЕС. Поради тази причина роуминга и мобилните данни излизат скъпи на редовия европеец и се налага да се закупят сим карти от местните оператори. Територията им сравнена с картата на България може да се впише във въображаемите контури на Перник - Нови Искър - Ботевград - Банско - Перник.
Пътешествие до Фарьорските острови
Гледайки пейзажни снимки на островите, човек би си помислил, че са изключително еднообразни, но пристигайки там за първи път, попадаш в един мистичен свят изпълнен с легенди за тролове и вещици опитващи се да отвлекат островите или пък тюлени излизащи на брега нощно време, един път годишно, събличайки си кожите и преобразяващи се в човешки създания, които по цяла нощ танцуват и се забавляват в пещерите около близките села. Пътувайки из тесните пътчета и преминавайки през малките селца, сгушени в красиви заличвета оставаш с впечатлението, че няма никакви хора. Може да се разхождаш с часове из тесните улички, сред пъстро оцветени в разнообразни ярки цветове къщички и да не срещнеш жива човешка душа. Единствено малките пухкави рунтави създания с дебели и извити в спирала рога, хрупащи небрежно, а други като за последно, тучна ярко зелена трева, изпълват с живот пространството. Все пак, оставени тук там пред входните врати, детски колела и тротинетки, както и батути в дворовете на къщите - своеобразен задължителен спортен атрибут почти за всеки дом - подсказват за динамичния живот на фарьорските деца, някак си скрит за очите на пътешественика.
Веднага след пристигането ни на островите, ни направи впечатление доверчивостта и спокойствието на местните. Престъпност на Фарьорите почти няма, както и няма нито един затвор на територията си. Ефективното прилагане на законите, както и сплотената общност допринасят за това ниско ниво на престъпност. Нямаше нужда да ходим до офис на компанията, от която бяхме наели буса, той просто беше паркиран на определеното място, а ключовете бяха в жабката. Взимаш багажа от лентата, мяташ го в колата и започваш пътешествието. Голямо предимство се оказаха бензиностанциите. Там можеш да намериш почти всичко, от гориво разбира се, минеш през закачалки за баня, градински инструменти и разсади, сухари, печени наденици, кашкавали, консерви, зеленчуци … абе от “пиле мляко” в бензиностанциите. Напазарувахме прилично и се отправихме към къщичките ни, които се намираха точно пред яхтеното пристанище на селцето Леирвик (Leirvík).
От трапезарията и спалните ни помещения, се откриваше умопомрачителна гледка към заливчето, пристигащите яхти и семейството патици “охраняващо” всички плавателни съдове. Времето на Фарьорските острови е изключително динамично. Буквално от едната страна на тунела можа да те пердаши страхотен дъжд, а след като се озовеш от другата страна вече грее слънце. Поради тази причина, набелязаните разходки се планират привечер и то чрез местни приложения, показващи със завидна точност броя на предстоящите капки дъжд.
През първият ден от програмата, решихме да отидем до северния остров Калсой (Kalsoy). Пътя до там се осъществява с ферибот с разредени часове на тръгване, както и различни начални часове в отделните дни, като за капак побира само 12 автомобила, като местните са с предимство . За късмет обаче (предвид тълпата, която се изсипа на пристана) предварително знаехме, че се прави ремонт на товарната рампа на пристанището и автомобили не бяха допускани да се качат на кораба. Цялото ни пътешествие до най-северния фар на островите, щеше да се осъществи с автобуси, които перфектно бяха синхронизирали графика си този на ферибота. Пристигнахме до селцето Троланес (Trøllanes) с население от едва 13 жителя (2020 г.). Името на градчето идва от думата “Торл”. Легендата разказва, че троловете превземат селото на всяко Богоявление, но една стара жена веднъж призовала Исус и троловете изчезнали завинаги. Някой от забележителностите на Фарьорските острови попадат в частни имоти, което си е голям късмет за местния фермер.
Пътешествие до Фарьорските острови
Достъпа до “габърчето” се заплаща и след преминаване на портата ни предстои 40-50 минутна разходка по пътечка с постоянен наклон нагоре. Разбира се, фермера се задължава отговорно да поддържа пътеката чиста и проходима, все пак другата алтернатива е да се грижи за 750 овце годишно. Както се е случило и тук, роди ме мамо с късмет и ми доведи 60 човека екип, който да снима последната част на най-популярния сериал за Джеймс Бонд - "Смъртта може да почака", в която режисьора е решил да сложи филмовия край на живота на тази смела, харизматична и спасяваща света личност.
Освен паметната плоча, която е просто като гарнитура на впечатляващия пейзаж, достигаме до най-северния фар на островите. Пред нас се разкрива драматична гледка към стръмни и високи скали с пухкави облачни шапки и обширно море. Малко по-нагоре от плочата на агент 007, има малки тревни платформи, където човек може да се отдаде на медитация и спокойствие, тъй като място изглежда не толкова привлекателно и повечето туристи предпочитат да се снимат около района на фара. Ако човек не владее вътрешните си чакри, може да слуша разбиващите се вълни току на 200м отвесно в подножието близкия ръб и да съзерцава малките движещи се точици (туристи) облечени с мембранни якета в различни цветове, досущ като на фарьорските къщички. Времето напредваше, а трябваше да се съобразяваме с междуселския транспорт.
Тръгнахме обратно по пътечката, след което се качихме на автобуса и слязохме в съседното селце Микладалур (Mikladalur). Там ни очакваше едно водопадче, сгушено в полите на селцето, а недалеч от него впечатляваща статуя, 2.6м височина от бронз и неръждаема стомана, представляваща ювелирна изработка на гола жена, току що свалила тюленовата си кожа. Поредната скандинавска сага, която разказва за тюлени, които всъщност са самоубили се в океана човешки същества, имащи право един път годишно на 13-та нощ да излязат на брега, да свалят тюленовите си кожи, отново да станат човеци и да танцуват и да се забавляват до сутринта. Едно момче, родом точно от това селце, силно се влюбило в една от девойките. Откраднал кожата ѝ и изчакал да свърши нощта. Тогава девойката не успяла да се преобрази обратно в тюлен и пристанала на момъка, като му родила и няколко деца. Минало се време и жената успяла да си върне кожата и отплувала в морето, където все още я чакал нейният мъж тюлен. На микладалурци обаче, основното им препитание било от водния животински свят. Някак си уловили точно мъжът тюлен на същата тази девойка. Тя след като разбрала какво се е случило, преобразила се в ужасяващ трол и изрекла заклинание, което все още не е прекъснато до ден днешен. От село Микладалур (Mikladalur) постоянно ще умират хора, удавили се в морето или паднали от високите и отвесни хребите и то до тогава, докато всички загубили живота си ако се хванат за ръце ще трябва да образуват верига по целия периметър на остров Калсой (Kalsoy).
Тази статуя е там за да напомня на местните, за това което се е случило преди векове и което все още трябва да се плаща. За наше щастие, фарьорците много бързо яхват вълната на любителя пътешественик и дори на такова закътано кътче с 26 човека население, са успели да задоволят жаждата ни както за потапяне в древната им митология, така и за хмелова местна газирана напитка. Ако все пак тези няколко часа не са достатъчни, човек може да пренощува в съседната къщичка управлявана от популярна платформа за настаняване, стига да не е в 13-та нощ от началото на годината, защото има опасност хем да не спиш, хем и за родния ти град. Все пак ние имахме да научим и за други легенди, така че си хванахме автобуса към фериботното пристанище и беж далеч от тези съблазнители тюлени.
След като е качихме отново в колата, потеглихме до следващото градче Видарейди (Viðareiði), което е най-северното на островите и с население от 347 (2023г.) от които никой не видяхме. Отдадени се възможност да надникнем през прозорците на празното местното училище, където освен занималня за най-малките, по чиито стени имаше закачени детски рисунки и разни предмети изработени в часовете по труд и творчество, имаше и зала с настолни бормашини, както и десет дървени дърводелски тезгяха, видимо доста използвани от приложните занимания на учениците с механизми за пристягане на дървените детайли. Голяма чуденка е какво правят младежите когато не са на училище и в същото време не се шляят по улиците.
Тук е момента да кажа, че свободната продажба на алкохол за лица над 18 години е в единствения оторизиран национален магазин, недалеч от столицата Торшавн (Tórshavn). Въпреки, че не е изрично забранено със закон, тази възрастова граница е наложена и от някой големи вериги магазини за продажбата на всякакви газирани и енергийни напитки. Може да се каже, че живота на младите фарьорци е като при зеленчуците - изкуственото торене започва след стабилно вкореняване и цъфтеж. Тръгнахме обратно към къщи, тъкмо напуснахме градчето и до сами път забелязахме малка арт инсталация с езерце, заобиколено от миниатюрни къщички, фигурки на човечета, птици и самодиви. Цялата тази миниатюризация се охраняваше от многочислено семейство от живи гъски и патици плуващи безгрижно в импровизирания басейн.
Судорй (Suðuroy)
За да стигнем до този най-южен остров се качихме на ферибот, почти като круизен кораб и след два часа плаване пристигнахме на пристанището, поехме право на юг, към най-южния фар на островите - Акраберг (Akraberg). Всяко едно предупреждение към шофьорите каращи по пътищата на островите започва с “внимание внезапно изскачащи овце”. И наистина, гледаш ги, пасат си спокойно под мантинелата. Приближаваш, леко си отпуснал педала на газта, колата забавя ход и 5 метра преди да ги подминеш изведнъж подскачат, едната тръгва към поляната, другата през шосето. В този момент тази на асфалта, да речем осъзнава какво е направила и рязко спира по средата на моето платно. Вече е късно - за пътешествениците в колата.
Пътешествие до Фарьорските острови
Унесени в зашеметяващите гледки на пейзажа покрай пътя, рязко стават зашеметени от ситуацията, а тя овцата, отново сменя мнението си и се шмугва под мантинелата от другата страна на пътното платно. По едно време си мислех, когато приближаваме овце около мантинелата, да спра вана и всички дружно да го изтикаме докато подминем опасността. Преминавайки през последното градче преди фара, на единия тротоар забелязахме сборна музикална формация. Какво по хубаво от това да се запознаете отблизо с местна осем членна вокално инструментална група, дори и да има 3-4 фена колкото се бяха се събрали. Оказа се, че това е “Група на открито”, проповядваща божието слово чрез песни и предимно извън стените на църквата, като по този начин се стремят да достигнат до душата на тези, които все още не са се отдали на християнската вяра. Летните месеци е активен сезон за тях и обикалят цялата страна.
Пристигнахме до фара, едно наистина магнетично място, особено ако времето е слънчево, топло, с лек летен бриз. Както се изрази пазителя на фара “днес е един доста необичайно топъл ден”, което породи размисли, предвид колко на север се намирахме. Фарът беше добре поддържан, “завързан” здраво с шест метални въжета към масивната вулканична скала. Още от самото му построяване през 1909 г. около него са изградени постройки, които са служили за дом на пазителя му и неговото семейство. Здравите въжета не са случайни, тъй като мястото е постоянно изложено на яроста на стихиите идващи от Атлантическия океан. Последното семейство пребивавало за последно там е напуснало фара през 1988 г. след тежкия “Коледен Ураган”. Направихме по няколко снимки и забелязахме малко дървено прагче, като пейка, позволяващо да се прескочи оградата и да се спуснем малко по-надолу, където вятъра бе по-слаб и имаше още една постройка с голяма тромба, която издава звуци през определен интервал за да напътства приближаващите кораби в случай на силна мъгла. Там на леко полегата полянка, заобиколени от гледката към безкрайния Атлантик, слънчевото време, и безспирно прелитащите обикновени скорци и полярни буревестници, неусетно се потопихме в непринудени разговори и размисли за фарьорския живот, а и не само.
Мисълта за предстоящия преход, до началната точка на който трябваше да прекосим целия остров до най-северния му край, ни откъсна от това магнетично място. По пътя на север преминавахме през малки селца, със затревени покриви и дървени фасади боядисани в богата цветова палитра. Прехода, който си бяхме набелязали не беше с висока трудност. Вървяхме по каменист, немного широк път, неподходящ за леки коли. Тук там, за наша изненада подскачаха малки сиви зайчета. Трябваше да стигнем до едно дървено мостче с дължина не повече от 4-5 метра надвиснало над огромна пропаст. Времето с което разполагахме до отпътуването на ферибота ни притискаше и в крайна сметка решихме, че е по-добре да не рискуваме. Все пак винаги остава по нещо, което не си успял да видиш и те провокира за повторното посещение на тази дестинация. А и правителството на островите планира да изгради подводен тунел (дължина 24-26 км), конкуриращ се с най-дългите в света, който да свързва този най-отдалечен остров с останалите от архипелага.
Отклонихме се от пътеката и се спуснахме до близкото плато, където да се насладим и озадачим на гледките от ръба на северния край на остров Судорой (Suðuroy), заобиколени от високи скални масив и огромни пропасти в основите на които се чуваше боботенето, но не се и виждаха разбиващите се вълни на Северния Aтлантик. Някъде там в далечината, в безкрая на океана, точно пред нас се намираха бреговете на Исландия.
Пътеката на обратно минаваше през платото, беше трудно видима, но все пак маркирана с малки дървени колчета. В близост до градчето, където бяхме паркирали имаше прекрасен черен плаж, където ни се отдаде възможност да се разходим боси и да усетим хладината северния атлантик. До самият плаж имаше много ливади, по които местните фермери възползвайки се от сухото време трескаво събираха окосената трева. Сега беше сезонът за събиране на тревата, която изхранва най-голямата популация от едри животни на островите. По пътя към ферибота се доверихме по навик на навигацията, но не след дълго установихме, че пътя по който карахме, вместо през предложения втори тунел, стига до затворен вход на въгледобивна мина. За пореден път Гугъл доказа, че все пак човешката намеса не намалява и все още не може да бъде изместена от изкуствената автономия на навигацията.
Пътешествие до Фарьорските острови
Предстоящият ден се оказа много приятен. Наситен с житейски палитри и подхранван с изненадващо слънчево и топло време. Някак си през целия ден дъждът все ни заобикаляше. Първото място до което стигнахме бе малкото селце Саксун (Saksun). Тук, преките наследници на фермерите живяли някога по тези земи (момичето, което приемаше билетите и продаваше сувенири е една от пра-пра-внучките им), са си поставили за цел да възстановят сградите, градините, каменните огради така, както са съществували още през 18 век. По този начин те искат да върнат духа на фермерския живот и да ни дадат възможност да го усетим. В основната жилищна сграда всичко бе толкова автентично, сякаш хората току що бях излезли навън за да вършат ежедневната си работа. Впечатление ни направиха малките спални “помещения” вградени в стените и затварящи се с плъзгащи капаци. В случая бяха само легла, вероятно първообраза на капсулите за спане на токийското летище. В района на фермата има прекрасен водопад с гледка към залива, подходящ за Зен практики за намиране на себе си и своите нужди. Е, разбира се най-подходящото време за тези практики е извън така наречения “силен сезон” с оглед на по-слабия туристопоток.
Отново прави впечатление, как хората на такива отдалечени кътчета, в толкова слабонаселени места (8 човека през 2017 г.) успяват да трансформират поминъка си, така че да устоят на миграцията към големите градове, като в същото време запазват духа на отминалите времена. Време беше да отскочим и до небезизвестната черно пясъчна лагуна, която е единствена по рода си на архипелага. Тази лагуна, не винаги е била лагуна. През не толкова далечния 17 век, след силна буря, морето е изсипало огромно количество пясък в това естествено пристанище и го е превърнало в това приказно място, което виждаме и днес.
Природата за пореден път доказва, че не е разрушител, а просто създател. Просто ние някак си трябва да се справим с нашето егоистично чувство за притежание и желанието да виждаме и усещаме нещата, така както ни се харесват на нас. Все пак, за някой от местните, големия наплив от туристи е като трън в очите им и бяхме предупредени, че ако няма място на паркинга да изчакаме да се освободи и през ум да не ни минава да оставим просто колата встрани от пътя, защото местните не се занимават с полиция, а направо изтеглят - само те си знаят как, нарушителя автомобил, в посока - само те си знаят накъде.
За посещението ѝ е необходимо да се следи времето на приливите и отливите, защото може да се окаже, че не само ще се понамокрите, но дори и да поплувате. Лагуната наистина е впечатляваща, вървейки по черния пясък, от двете страни си обрамчен от величествени планини, чийто основи леко се приближават една към друга и се образува нещо като сифон, което обуславя силните ветрове в тази клисура от порядъка на над 70 км/ч.
Нямахме намерение да чакаме някоя поредна трансформация на това магнетично място и се запътихме към следващия феномен на тази земя изпълнена с митове и легенди - водопада Фоса (Fossa). Това грандиозно чудо на природата изсипва водите си от 140м височина на две отделни нива и е най-високия водопад на архипелага. В дъждовно време ширината му се разпростира до 30 метра. Това се случва доста често, тъй като 210 дни в годината си се сипе дъжд или сняг. Обаче черешката на тортата за деня тепърва предстоеше. Отидохме до едно малко китно селце - Торнувик (Tjørnuvík), до което се стига по еднолентов път регулиран с шест минутен светофар, по който разбира се, овцете бяха винаги с предимство и не ги интересуваше в какъв цвят светят лампите на семафора. Тук, освен училището по сърф, групата ентусиасти, които след гореща сауна се изстреляха направо в ледените води на северния атлантик ни очакваше и едно прекрасно кафене, където сред приятна слънчева атмосфера, потопени в разговори, пихме ободрителната топла напитка и похапнахме от техните домашно направени торти.
Новият ден ни очакваше с поредна доза приключения. Отново слънчево време и отново промушване между дъждовните капки. Първо отидохме до едно скално образувание - Тролконуфингур (Trøllkonufingur) (пръста на жената Трол), което със своята си гледка и митология привлича туристите като магнит. Местните говорят от уста на уста, че навремето това била една вещица, поредната, която се опитала да отвлече фарьорските острови към Исландия, но за зла участ не си преценила времето и изгрева на слънцето я заварило точно на финала на мисията си. В резултат тя се превърнала в камък. От скандинавската митология с част от групата решихме да се потопим в духовни псалми и хорали под съпровода на орган. Беше Неделя и камбанния звън огласяше района на селцето и приканваше местните на литургия. Хора на всякаква възраст, от майки с тригодишни деца, до възрастни двойки хванати под ръка и облечени в официалните си дрехи, пристъпваха от всички посоки и се събираха на върволица към входа на църквата. В предверието имаше библиотека, от която всеки може да си вземе сборник с химни и молитвеник. Атмосферата вътре беше озарена от дневна светлина проникваща през високите прозорци типични за протестантските църкви в скандинавските райони и без мирис на църковни свещи.
Пътешествие до Фарьорските острови
Продължихме към следващата ни цел най-голямото езеро на Фарьорските острови. Сред местните има разногласия относно името на езерото. Едни го наричат Сорвагсватн (Sørvágsvatn) (езерото край град Sørvágur), други Лейтисватн ( Leitisvatn) (езерото край територията на Лейти (Leiti), а трети просто Ватнид (Vatnið) (Езерото). Уикипедия е съгласна и с трите наименования. Пътеката, която минава покрай езерото и стига до Trælanípa (Скалата на робите) е 3.5 км на посока и е сравнително с лека трудност за преминаване. Отвесната скалата се извисява над атлантика на височина 142 м, а името и идва още от викингски времена, когато от нея са хвърляни стари, болни и непокорни роби. В днешно време мястото е изключително драматично и в същото време релаксиращо и подходящо за медитации, а от определен ъгъл езерото изглежда така, сякаш се носи във въздуха над океана - все неща, които едва ли са забелязвани и усещани по начина, по който ни е ги виждаме днес. В зависимост от времето, погледа ви може да достигне до най-южния остров на архипелага Судорой (Suðuroy). Възползвайки се от лекия полъх идващ от северния атлантик и липсата на други туристи, хапнахме от предварително приготвените си сандвичи седейки на платото недалеч от самия ръб и съзерцавайки хоризонта в далечината.
Другата ни цел бе един от най-красивите водопади на архипелага и място което “задължително трябва да се види” - Мулафосур (Múlafossur). От предложената точка за наблюдение, човек може да остане бездиханен наблюдавайки малкото селце Гасадалур (Gásadalur) със само 13 човека население (2023 г.), кацнало на едно плато в подножието на стръмна скала, а току в сърцето на селцето, ефирния водопад изливащ водите си директно в океана. Пътьом към водопада се отбихме до едно малко китно местенце село Бур (Bøur), с къщи в изцяло Фарьорски архитектурен стил. Имаше малко или по-скоро миниатюрно кръгло площадче, заобиколено с приказни дървета с криви като тролски ръце клони, цветна градинка и малка дървена пейка. Това място е прекрасен пример за това, как местните живеят в унисон с природата и традициите и всеки един детайл помага за разрастването на туризма по един особено уникален начин.
Последния ден от нашето пътешествие бе отреден за столицата Торшван (Tórshavn) - (Пристанището на Тор). За начало решихме да посетим историческата крепост на града - Скансин (Skansin). Построена е в края на 16 век за да предпазва от пиратските набези. Въпреки, че от нея не е останало много в наши дни, от върха ѝ се откриват прекрасни гледки към столицата и близкия остров Нолсой (Nólsoy), на който всъщност могат да се наблюдават малките птички със смешна походка - Пъфини. Малко след като обиколихме крепостта, започна да вали и решихме да прекараме известно време по магазините. Това беше единствения ден, в които се намокрихме подобаващо.
Дъждът по това време на Фарьорите е много особен. Гледаш го, ситен един такъв, почти незабележим, но останеш ли по-дълго под него си се оказва доста напоителен. Отидохме до националната галерия, където е събрано и изложено за постоянно една значителна част от Фарьорското изкуство. Самата галерия е построена в прекрасен парк със стогодишни дървета. Въпреки, че на места изглежда доста диво място, то не е такова, а много добре култивирана засадена зона и сравнително скорошно допълнение към пейзажа. Нямахме възможност да му се насладим изцяло, защото дъждът продължаваше да напоява подобаващо. Хапнахме в едно приятно ресторантче (Moss) в което приготвят и храна за вегани.
Направи ни впечатление, че в повечето търговски места, дали ресторанти или книжарници, можеш да си купиш и букет цветя, керамични съдове, сувенири, да пийнеш кафе, хапнеш супа. Една много умалена версия на базар, но някак си всичко е така преплетено в едно цяло и с размити граници, че създава впечатление за домашен уют. Интересна маркетингова стратегия. В края на деня посетихме и националният музей. Разбира се, като във всеки един такъв музей и тук имаше всичко от праисторията, викингския период, времената на голямата депресия, риболовни лодки и рибарски гащеризон покриващ цялото тяло от тюленова кожа, като обличането му става през областта на корема, та до възхода в наши дни. Имаше също и три препарирани овце, последните от вида си и отличаващи се със своята дива природа, живели на безлюдния остров Lítla Dímun. Денят приключи, отскочихме до близкия и единствен по рода си национален магазин за алкохол, за да купим нещо местно и традиционно за подарък на близките ни. В този магазин питиетата са по-евтини от безмитните магазини на летището. На следващият ден ни очакваше дълго прибиране към София с три полета.
Пътешествие до Фарьорските острови
Галерия
Към момента в Скандинавските държави организираме пътувания до Исландия, Фарьорски острови, Норвегия, Финландия и Шотландия.
Моля, не копирайте текст или снимки без разрешение! Благодарим!