- Карта на нашето пътуване съставена от гео-тагнати снимки и тракове на маршрута от пътуванията през 2025 и 2026 година
- Галерия снимки
Този пътепис описва местата, които посещаваме по време на нашите пътувания из Мангистау в Западен Казахстан. Информацията е основно от последните две пътувания - през есента на 2025 и пролетта на 2026.
Мчится конь подо мной По широкой степи Чуть пониже облаков Чуть повыше травы И тюльпаны цветут Степь проснулась моя И несёт мой скакун
Закусив удила
Повод я натяну Ты мой резвый постой Три тюльпана сорву Снова прыгну в седло И тогда для меня Пролетит мой скакун Чуть пониже облаков
Чуть повыше травы
Волю дал скакуну Ветер в гриве свистит Пусть меня он несет Не бежит а летит Мчится конь подо мной По широкой степи Чуть пониже облаков Чуть повыше травы
Леонид Очиргоряев
Един от нашите водачи пееше тази песен вечер пред палатките по време на пътуването есента на 2025.
Пътуванията ни в Мангистау са винаги вълшебни. Освен драматичните скални, степни, пустинни и полу-пустинни пейзажи, пътуваме още по крайбрежието на Каспийско море от Актау, главния град в района, до Форт Шевченко на север и след това до подземната джамия Караман Ата и каньона със странното име Йбикти.
Карта на нашето пътуване съставена от гео-тагнати снимки и тракове на маршрута от пътуванията през 2025 и 2026 година
Мангистау е регион в югозападен Казахстан, граничещ с Каспийско море, известен най-вече с богатите си запаси от нефт и газ. Столицата му е град Актау. Малцина обаче са наясно с неземната природна красота на Мангистау — със зашеметяващи каньони, скали и планини. Пейзажите тук често се сравняват с марсиански терени, макар че вместо червени са поразително бели.
Платото Устюрт, част от което с енамира в Мангистау в Западен Казахстан, се простира през Казахстан, Узбекистан и Туркменистан. То е пустинна област с площ приблизително 200 000 квадратни километра, а по периферията му се издигат скали с височина над 150 метра. Издигането на геоложки пластове, натрупани на морското дъно в праисторически времена, както и изветрянето, са оформили разнообразни форми на релефа.
Един ден отделяме на Актау — пристанищен град на Каспийско море и икономически център на югозападен Казахстан. Градът се появява през втората половина на XX век като един от амбициозните проекти на СССР. Тъй като няма естествени източници на прясна вода, тя се добива чрез обезсоляване или се внася от други региони. Първоначално Актау е бил център за добив и преработка на уран в южната част на Съветския съюз. Днес фокусът е изместен и градът се смята за неофициалната столица на казахстанската нефтена и газова индустрия.
Нашата програма в Мангистау, Западен Казахстан
Най-известната туристическа дестинация в града е „Скалната пътека“ – екоалея по брега на Каспийско море с много пейки, интересни скулптури, древни скални рисунки и наблюдателни площадки. В Актау видяхме още паметника на Тарас Шевченко, самолета МиГ-21, Вечния огън и др.
Уникална атракция в Актау е жилищна многоетажна сграда, на чийто покрив е инсталиран морски фар.
Първият ден от приключението ни в дълбините на Мангистау посещаваме Капамсай (Kapamsay Canyon) — красиво място, свързвано с тъжна история за няколко починали тук суфи светци, чиито примитивни гробове се виждат от разстояние. С приближаването още отдалече се виждат белостенните стени на пропастта и каньона, който е дълъг 4 км и дълбок до 70 м.
Следващата спирка е некрополът и подземната — или по-точно вкопаната в скалата — стара джамия Шакпак-ата (Shakpak Ata) от XII век, впечатляваща религиозна забележителност. Макар да е наричана „подземна“, тя всъщност е издълбана във варовикова скала на леко възвишение и датира от периода между X и XIII век. Преди векове джамията е била център за свещени суфи ритуали, танци и лечебни практики.
Ториш (Orbicular Concretion или Torysh), известен още като „Долината на топките“. Това са стотици, а може би и хиляди каменни сфери с диаметър от 1 до 3 метра, разпръснати из района. Изглежда така, сякаш гиганти са оставили играчките си. Тези впечатляващи геоложки образувания са възникнали по естествен път и се наричат „нодули“. Те се формират, когато минерали се натрупват слой по слой около различни обекти — от зъби и черупки на акула до камъни и растения — тоест всичко, което е привличало минералите във водите на океана Тетис. С течение на времето отлаганията се натрупват и се вкаменяват. Понеже средата на образуване е била относително еднородна, те са придобили сферична форма. Съществуват и други теории за произхода им.
Нашата програма в Мангистау, Западен Казахстан
Черният каньон е поредното интересно място в Мангистау. Спираме там основно, за да хапнем, но разбира се се разхождаме и по дъното на каньона.
Долината Кокала е един от най-впечатляващите пейзажи на платото Устюрт. Истинско произведение на скалното „изкуство“, тя блести с ярки цветове на фона на червеникаво-кафявата земя. През годините ерозията от вятъра и други природни фактори е изваяла скалната повърхност в сложни форми и е разкрила удивителна палитра от нюанси. Разхождайки се по скалистия терен, човек лесно усеща как времето е оставило своя отпечатък върху тази земя.
Следва планината Шеркала (Sherkala), висока 332 м — едно от най-впечатляващите места в Мангистау. Името ѝ идва от персийските думи за лъв („шир“) и крепост („калат“), тъй като западната ѝ страна наподобява лъв. Южната ѝ страна прилича на юрта и е изобразена на банкнотата от 1000 тенге.
По време на пътуването през пролетта на 2026 нощувахме в района на Айракти-Шоманай, или просто Айракти — няколко планински масива. Те са станали известни като „Долината на замъците на Айракти“ благодарение на рисунките на украинския поет Тарас Шевченко. Околностите наподобяват мистериозен пустинен град с руини, които приличат на кули и замъци.
Гледката от палатките.
Тузбаир (Tuzbair) е сбъдната мечта за всеки фотограф. Обширните бели солени равнини се простират до хоризонта, оградени от извисяващи се бели скали. Гледките предлагат безброй възможности за снимки, особено когато миражите създават илюзията за блестящи езера в далечината. След дъжд районът се превръща в огромно водно огледало, което красиво отразява небето.
Вечерта наблюдаваме небето, покрито със звезди. По време на пътуването през 2026 имаше пълнолуние, което превърна мястото в приказка. През 2025 нямаше толкова вятър и можехме да подредим палатките на открито. През 2026 се наложи да ги разпънем между камъните, защото духаше силно.
По време на пътуването през есента на 2025 тук открихме странен къс камък — може би кремък — който издаваше метален звук при удар. В дискусията около находката стигнахме до „извънземен“ произход. Формата на пенис допълнително усложни ситуацията. Бяхме решени да разберем за какво иде реч, но на тръгване го забравихме в лагера. Може би съдбата му е била никога да не напусне това място.
Разходката по соленото блато е специално преживяване. Много скакалци, мишки и дори птици лежаха осолени в лугата. Как са се озовали там, остана загадка.
Продължаваме към старата подземна джамия Бекет-Ата (Beket Ata), разположена на дъното на каньон. Не стигаме до нея, тъй като достъпът е труден и нямаме време. От ръба на платото, където има модерен паркинг и джамия за поклонниците, каньонът и старата джамия се виждат добре.
Джамията Бекет-Ата, почитано място за поклонение в Мангистау, е основана през XVIII век от известния религиозен деец и суфи Бекет Мирзагулули. Тази уникална джамия, издълбана в голяма скала, се състои от четири малки зали. Някои имат светли прозорци в тавана; в едната се пазят останките на Бекет-ата, в другата — неговият жезъл, третата е мястото на погребението на сестра му, а четвъртата е молитвена зала само за жени.
По-късно същия ден стигаме до най-култовото място в Мангистау — Бозжира (Bozhira), несравнимо по величие и красота. Разположена на западния край на платото Устюрт, Бозжира е масив от колосални скали и самостоятелни планински „острови“, изградени от варовик. Името ѝ, с казахски произход, означава „сива клисура“ или „сиво-синя падина“. Теренът, оформян с времето от вода, вятър и земни размествания, някога е бил част от дъното на древния океан Тетис. Варовиковите слоеве, натрупвани в продължение на стотици милиони години, достигат до 250 метра височина. След като тектоничните промени издигат платото Устюрт, ерозията оформя земята в сегашния ѝ вид — процес, който продължава да променя пейзажа и днес. Бозжира е защитен природен парк, обхващащ над 3000 квадратни километра. Най-известните гледни точки и скални образувания обаче са концентрирани в около 40 квадратни километра. Бързата им обиколка може да отнеме 2–3 часа, без да броим времето за пътуване между наблюдателните точки.
Нашата програма в Мангистау, Западен Казахстан
Наблюдателната точка „Марсианската панорама“ предлага спираща дъха гледка към района, включително към „Гребена на дракона“ и „Зъбната формация“ в далечината. Малка пътечка води до ръба на голяма скала — чудесно място за снимки.
„Драконовият гребен“ се намира на 6 км южно и гледа към варовиковата скала, наподобяваща гръбнак на дракон. Това е невероятно място за фотография и се смята за най-доброто в Мангистау. Дотук стигнахме след около 15-минутно ходене с леко изкачване.
В същия район има огромен каньон, който видяхме само отгоре. Ако разполагате с повече дни, може да се направи пешеходен преход по дъното му.
Къзълкупският масив (Kyzylkup tract), наричан галено „Тирамису“, представлява поредица от ярки хълмове с червени и бели пластове древна варовикова скала. Казват, че италианците са измислили името „Тирамису“ по аналогия с едноименния десерт — заради сходния вид на слоевете по склоновете.
Планината Бокти (Bokty Mountain) е една от най-впечатляващите природни забележителности в района. Името ѝ се превежда от казахски като „пай“, което описва характерния ѝ слоест профил. Скалните пластове се редуват в различни цветове: в основата преобладават най-светлите нюанси, които постепенно преминават към по-тъмни тонове към средата.
Изследването на района продължава с посещение на Форт Шевченко, разположен на източния бряг на Каспийско море, на 130 километра северозападно от Актау. Най-интересната забележителност в града е първият музей на полуостров Мангъшлак — музеят „Шевченко“, в който се съхраняват картини, документи и предмети от бита, илюстриращи живота на уважавания украински поет и художник.
Шевченко е роден на 9 март 1814 г. в Киевска област. Въпреки че живее само 47 години, десет от тях прекарва в изгнание в Казахстан. По време на изгнанието си, между 1851 и 1852 г., участва в експедицията Каратау, фокусирана върху изучаването на природните ресурси на Мангъшлак. Само за тези две години създава около 140 скици и картини и така достига общо над 350 произведения през десетте си години в изгнание.
Към музея „Шевченко“ е прикрепен Етнографският музей, който притежава интересна колекция от предмети от различни исторически епохи.
Интересно е и старото руско гробище, където се намират останките на основателите на града. В момента то е изоставено.
Дефилето Саура е разположено на брега на Каспийско море, заедно с едноименно сладководно езеро. Тук живеят езерни костенурки, откъдето идва и името Костенурково езеро (Черепашие езеро).
В близост има голям плаж на Каспийско море. По време на пролетното пътуване през 2026 видяхме много малки змийчета, които пълзяха по плажа. Водата става за къпане през лятото, до края на септември; през останалата част от годината е студено. Над плажа има изоставено село от началото на XIX век. Последният жител е починал преди две години и с това жизненият път на мястото приключва. Има много изоставени сгради, включително училище, което показва, че селото е било живо дълго време.
След около час и половина път от Актау— включително и по черни степни пътища — стигаме до некропола и подземната джамия Караман Ата (Karaman-ata), един от най-старите некрополи в района на Мангистау. Най-ранните му гробници датират от VIII–IX век. Тук се намира и подземна джамия, построена през XII–XIII век, в която според местните предания се пазят останките на почитания казахски суфи мъдрец Караман-ата. Както джамията, така и околният некропол са обявени за паметници от национално значение в Казахстан.
На около 30 минути път с джиповете от подземната джамия Караман Ата се намира каньонът Йбикти (Ybykty Canyon) — поредното бижу на региона Мангистау. Скалите му се извиват и завъртат, очертавайки уникални силуети на фона на небето. Стените на каньона са покрити с дупки, напомнящи пчелни пити, костни текстури под микроскоп или аериран шоколад — оттам идва и прякорът „Порестото дефиле Йбикти“.
Не по-малко интересни са степите в Мангистау — безкрайна равнина, покрита с ниска растителност, по която тичат свободно коне или пасат камили. Тук-таме има по някоя нефтена платформа. Всъщност това е по-типичният пейзаж, който мнозина намират за скучен. Ако се вгледате обаче, или просто си позволите известно време да се насладите на това еднообразие, ще откриете неговата скрита красота.
Редките населени места с висящи газопроводи, камили, мотаещи се по улиците, и малки смесени магазини, където може да си купиш всичко необходимо, са си екзотика отвсякъде.
Понякога бензиностанцията си е направо камионът. Защо да си играят да строят сгради и да ги обезопасяват?
Нашата програма в Мангистау, Западен Казахстан
И накрая — химнът на пътуването от пролетта на 2026: песен, която слушахме на лунна светлина на едно от най-вълнуващите места в света.
Лириката т.е само главния мотив (на английски език)
Take me to church I'll worship like a dog at the shrine of your lies I'll tell you my sins and you can sharpen your knife Offer me that deathless death Oh, good God, let me give you my life
Галерия снимки
Ако имате въпроси, просто ни драснете един мейл или звъннете по телефона за още по-лесно +359 888 420 160. Viber и WhatsApp става също. Facebook ◦ Instagram
Абонирайте се и за нашия бюлетин, за да получавате известия за пътешествия, планове, програми и интересни истории. След като се абонирате, ще получите линк, от където може да си свалите безплатно сборника с резюмета на програми на Хиляда Пътешествия (105 на брой / 188 страници). Всички минали бюлетини.
Ако се чудите дали да ни се доверите, погледнете отзивите за нашите пътувания!
Моля, не копирайте текст или снимки без разрешение! Благодарим!