- Текст и снимки
- Карта на нашето пътуване
- Галерия снимки
Мчится конь подо мной По широкой степи Чуть пониже облаков Чуть повыше травы И тюльпаны цветут Степь проснулась моя И несёт мой скакун
Закусив удила
Повод я натяну Ты мой резвый постой Три тюльпана сорву Снова прыгну в седло И тогда для меня Пролетит мой скакун Чуть пониже облаков
Чуть повыше травы
Волю дал скакуну Ветер в гриве свистит Пусть меня он несет Не бежит а летит Мчится конь подо мной По широкой степи Чуть пониже облаков Чуть повыше травы
Леонид Очиргоряев
Един от нашите водачи пееше тази песен вечер пред палатките
Текст и снимки
Пътуванията ни в Мангистау са винаги вълшебни. Освен драматичните скални, степни, пустинни и полу-пустинни пейзажи, пътуваме още по крайбрежието на Каспийско море от Актау, главния град в района, до Форт Шевченко на север и след това до подземната джамия Караман Ата и каньона със странното име Йбикти.
Мангистау е регион, разположен в югозападен Казахстан, граничещ с Каспийско море, известен предимно с богатите си запаси от нефт и газ. Столицата му е град Актау. Малцина обаче са наясно с неземната природна красота на Мангистау, включваща зашеметяващи каньони, скали и планини. Пейзажите тук често се сравняват с марсиански терени – макар че вместо червени, те са поразително бели.
Един ден отделихме на Актау, пристанищен град на Каспийско море и икономически център на югозападен Казахстан. Този малък град се появява през втората половина на 20-ти век като един от амбициозните проекти в СССР. Градът няма естествени източници на прясна вода, така че водата се добива чрез обезсоляване или се внася от други региони. Първоначално е бил център за добив и преработка на уран в южната част на Съветския съюз. Днес обаче фокусът се е изместил и Актау се счита за неофициалната столица на казахстанската нефтена и газова индустрия.
Най-известната туристическа дестинация в града е „Скалната пътека“ – нещо като еко-пътека по брега на Каспийско море с много пейки, интересни скулптури, древни скални рисунки и наблюдателни площадки. В Актау видяхме още паметника на Тарас Шевченко, самолета МиГ-21, Вечния огън и други.
Уникална атракция в Актау е жилищна многоетажна сграда, на покрива на която е инсталиран морски фар.
Първият ден от приключението ни в дълбините на Мангистау стигнахме до Капамсай (Kapamsay Canyon ), красиво място, свързвано с с тъжна история за няколко починали тук суфи светци, чиито примитивни гробове се виждат от разстояние. С приближаването, още от далече се виждат белостенните стени на пропастта и каньона., който е дълъг 4 км и дълбок до 70 м.
Следващата спирка беше некропола и подземната или по-точно вкопаната в скалата стара джамия от 12 век Шакпак-ата (Shakpak Ata), забележителна религиозна забележителност. Въпреки че е наричана „подземна“, тя всъщност е издълбана в скала от варовик на леко възвишение, датираща от периода между 10-ти и 13-ти век. Преди векове джамията е била център за свещени суфи ритуали, танци и лечебни практики.
Следващата ни спирка - Ториш (Orbicular Concretion или Torysh) или още „Долината на топките“. Става дума за стотици или дори хиляди каменни сфери с размери от 1 до 3 метра в диаметър, разпръснати надлъж и нашир из района. Изглежда сякаш гиганти са оставили играчките си. Тези интересни геоложки образувания са се появили по естествен път. Наричат се „нодули“. Те са се образували чрез процес, при който минерали или минерални вещества са се натрупвали около обекти, слой по слой. Тези обекти биха могли да бъдат всичко - от зъби и черупки на акула до скали и растения, всичко, което е привличало минералите във водата на океана Тетис. С течение на времето тези отлагания са се натрупали и вкаменили. Тъй като средата, в която са се образували, е била еднородна, те са приели тази сферична форма. Има и други теории за техния произход.
Последното място за деня беше планината Шеркала (Sherkala), 332 м, едно от топ местата в Мангистау. Името й произлиза от персийските думи за лъв (шир) и крепост (калат), тъй като западната й страна наподобява лъв. Южната й страна прилича на юрта и е изобразена на банкнотата от 1000 тенге. Тук нощувахме.
Следващият ден посветихме на Тузбаир (Tuzbair), сбъдната мечта за всеки фотограф! Обширните бели солени равнини се простират до хоризонта, оградени от извисяващи се бели скали. Тези гледки предлагат безброй възможности за фотография, особено когато миражи създават илюзията за блестящи езера в далечината. След дъжд районът се превръща в огромно водно огледало, което красиво отразява небето.
За кратко се отбихме и през така наречения "Сфинкс" - къс скала, която повече е известна с находища на фосили наоколо. Намерихме няколко зъба от древни акули.
Вечерта наблюдавахме небето покрито със звезди, както отдавна не сме виждали. Подредените ни палатки изглеждаха сюрреалистично на плоското солено поле.
Тук открихме странен къс камък, може би кремък, с метален звук при удар. Спряхме се на извънземен произход при дискусията около находката. Формата на пенис допълнително усложни ситуацията. Бяхме решени да разберем за какво иде реч, но го забравихме в лагера на тръгване. Може би съдбата му е била никога да не напусне това място.
На следващият ден се разходихме около час до соленото блато. Много скакалци, мишки и дори птици лежаха осолени в лугата. Как са се озовали там, остана загадка за нас.
Продължихме към старата подземна джамия Бекет-Ата (Beket Ata), разположена на дъното на каньон. Нямахме време да стигнем до нея, пък и достъпа е доста труден. От ръба на платото, където има модерен паркинг и джамия за поклонниците, каньонът и старата джамия се виждат добре.
Джамията Бекет-Ата, почитано място за поклонение в Мангистау, е основана през 18-ти век от известния религиозен деец и суфи Бекет Мирзагулули. Тази уникална джамия, издълбана в голяма скала, се състои от четири малки зали. Някои зали имат светли прозорци на тавана; едната съдържа останките на Бекет-ата, другата - неговия жезъл, третата е мястото на погребението на сестра му, а четвъртата е молитвена зала само за жени.
Малко по-късно стигнахме до най-култовото място в Мангистау - Бозжира (Bozhira), несравнимо по своето величие и красота. Разположена на западния край на платото Устюрт, Бозжира е масив с колосални скали и самостоятелни планински "острови", изградени от варовик. Името ѝ, произлизащо от казахски, означава „сива клисура“ или „сиво-синя падина“. Теренът, оформен с течение на времето от вода, вятър и земни размествания, някога е бил част от дъното на древния океан Тетис. Варовиковите слоеве, натрупани в продължение на стотици милиони години, достигат до 250 метра височина. След като тектоничните промени издигат платото Устюрт, ерозията оформя земята в сегашния ѝ вид, процес, който продължава да променя пейзажа дори и днес. Бозжира е защитен природен парк, обхващащ над 3000 квадратни километра. Най-известните гледни точки и скални образувания обаче са концентрирани на около 40 квадратни километра. Бързата им обиколка може да отнеме 2-3 часа, без да се брои времето за пътуване между наблюдателните точки.
Първата наблюдателна точка - „Марсианската панорама“, предлага спираща дъха гледка към района, включително към „Гребена на дракона“ и „Зъбната Формация“ в далечината. Малка пътечка води до ръба на голяма скала, страхотно място за снимки. Това е първото място, което посетихме.
„Драконовият гребен“, втората наблюдателна точка, се намира на 6 км южно и гледа към варовиковата скала, наподобяваща гръбнак на дракон. Това е невероятно място за фотография, считано за най-доброто в Мангистау. До тук стигнахме след около 15 минутно ходене с леко изкачване. За щастие имаше леки облаци, които подлудиха фотографите сред нас.
Нощувахме в нещо като седловина точно зад Бозжира.
В същия район спряхме до една чисто бяла мощна скала, по която се катерихме и снимахме. Особено впечатление ни направи силния контраст между белите скали и ярко синьото небе.
Къзълкупският масив (Kyzylkup tract), наричан галено „Тирамису“, представлява масив от ярки хълмове с червени и бели слоеве от древна варовикова скала. Казват, че италианците са измислили името Тирамису по името на известния италиански десерт поради сходния вид на склоновете и скалите на хълмовете.
Планината Бокти (Bokty Mountain) е една от забележителните природни забележителности. Името се превежда от казахски като „пай“, отразяваща уникалната ѝ слоеста структура и профил. Съставена от скали в цветове, които се редуват на пластовете. В основата са най-светлите нюанси, които постепенно преминават към по-тъмни тонове към средата.
Изследването на района продължихме с посещение на Форт Шевченко, разположен на източния бряг на Каспийско море, на 130 километра северозападно от Актау. Най-интересната забележителност в града е първият музей на полуостров Мангъшлак - музеят „Шевченко“, съхраняващ картини, документи и ежедневни артефакти, илюстриращи живота на уважавания украински поет и художник.
Шевченко е роден на 9 март 1814 г. в Киевска област и въпреки че е живял само 47 години, десет от тях са прекарани в изгнание в Казахстан. По време на изгнанието си, между 1851 и 1852 г., той участва в експедицията Каратау, фокусирана върху изучаването на природните ресурси на Мангъшлак. Само през тези две години той създава около 140 скици и картини, натрупвайки над 350 произведения през десетте си години в изгнание.
Прикрепен към музея „Шевченко“ е Етнографския музей с интересна колекция предмети от различни исторически епохи.
Интересно е старото руско гробище, където лежат останките на основателите ха града. В момента то е изоставено.
В рамките на същия ден посетихме дефилето Саура, разположено на брега на Каспийско море, заедно с едноименното сладководно езеро. Тук живеят езерни костенурки, от където и името Костенурково езеро или Черепашие езеро.
Разбира се се помотахме по плажа. Времето беше прекрасно, но водата на Каспийско море е хладка по това време на годината. Все пак някои от нас се изкъпаха.
За около час и половина по черни степни пътища стигнахме до некропола и подземната джамия Караман Ата (Karaman-ata), един от най-старите некрополи в района на Мангистау. Най-ранните му гробници датират от 8-ми и 9-ти век. На това място се намира и подземна джамия, построена през 12-ти и 13-ти век, където според местните предания се намират останките на почитания казахски суфи мъдрец Караман-ата. Както джамията, така и околният некропол са обявени за паметници от национално значение в Казахстан.
На около 30 минути път с джиповете стигнахме до каньона Йбикти (Ybykty Canyon), поредното бижу на региона Мангистау. Скалите му се извиват и завъртат, създавайки уникални силуети на фона на небето. Стените на каньона са с множество шарки от дупки с вид на пчелни пити, костни текстури под микроскоп или аериран шоколад, което му е спечелило прякора „Порестото дефиле Йбикти“.
След като хапнахме и пийнахме кафе и чай под навеса между двата джипа се върнахме обратно в Актау.
Лек неангажиращ пазар, вечерта топло сбогуване с нашите домакини и прекрасна последна вечер на терасата на ресторанта в хотела. Мога да кажа, че това беше едно наистина страхотно пътуване с много емоции, страхотни места, с много наши си открития и пълен релакс.
Павел Господинов
Карта на нашето пътуване
Галерия снимки
Моля, не копирайте текст или снимки без разрешение! Благодарим!