Малкото градче Пай, в провинция Мае Хонг Сон, северен Тайланд е било популярно сред хипитата през 70-те и 80-те години на миналия век. Било е известно като дестинация, където хората свободно пушат трева, пият, правят разходки и йога. Никой друг почти е нямал идея що за прекрасно място е това.
Пътешествие в северен Тайланд
Граничещата с Мианмар, Мае Хонг Сон е най-планинската и все още слабо развита провинция в северен Тайланд. Благодарение на увеличилите се туристи последните години, много райони в провинцията, включително градчето Пай, стават популярни, разбира се не до степента на южните дестинации в страната. Градът е известен със спокойната си атмосфера, привличаща както млади, така и опитни пътешественици, търсещи бягство от натоварения график. Това е любимо място и за почитателите на идеологията на бавното пътуване, концепция която и ние много харесваме и прилагаме където това е възможно.
Днес градчето Пай и провинцията Мае Хонг Сон все още пазят чара си на отдалечено, леко мистериозно място, където ритъмът на живота рязко се забавя. Затова сме го включили в нашата програма в северен Тайланд, където прекарваме известно време.
Пай се намира в долина край едноименната река, на около 146 километра северозападно от Чианг Май, изходния пункт за изследване на северен Тайланд. В миналото Пай е било малко пазарно село, обитавано от етнически тайци от щата Шан с култура, повлияна от Мианмар.
Днес градът предлага спокойна атмосфера и усещане за отдалеченост, силно повлияно от честите мъгли, които обхващат района. От тук и прозвището на провинцията - „мястото на трите мъгли". Град Пай е заобиколен от високи планини с хладен климат през цялата година, което създава условия за тази мъгливост.
Докато сме в градчето, ние ставаме сутрин рано, за да срещнем по улиците будистките монаси облечени в оранжеви роби. Искаме милостиня. След това оставяме храна в купичките им. Монасите в оранжевите роби, бродещи сред мъглата са като запазената марка на градчето.
Всички наши пътешествия в далечния Изток и югоизточна Азия
Пазарът, езерото и пагодите са местата, където хората се събират обикновено. Там сме и ние. По всяко време на деня е приятно тук да се мота човек. Вечер стотици сергии отварят, за да нахранят местните и туристите с всевъзможни манджи, включително пържени скакалци и други екзотики.
Този прекрасен малък град може да бъде посещаван целогодишно, като студеният сезон от ноември до февруари е най-популярният и оживен период. Посещение в края на август, в разгара на зеления сезон, също е препоръчително, тъй като оризовите полета разкриват най-ярките си зелени нюанси, а природата предлага различна гледка от пиковия сезон.
Тук може да прочетете още блог-постове от пътешествията ни в югоизточна Азия
Моля, не копирайте текст или снимки без разрешение! Благодарим!