Поне 4 пъти се опитвахме да стигнем до Федерален Ирак и все не успявахме по причини, свързани със сигурността в района. Единият път буквално ни свалиха от самолета в Истанбул, когато Ирак затвори въздушното си пространство заради дроновете от Иран към Израел.
През октомври 2025 успяхме да осъществим пътуването и спокойно мога да кажа, че напълно си заслужи всичките усилия и търпение, които употребихме.
Тук може да видите карта с местата, които обиколихме
Първо, разбира се разгледахме Багдад. Обиколихме пазарите, включително пазара за медни ръчно-произведени предмети, един от най-известните в Близкия Изток.
Нашата програма във Федерален Ирак
Разгледахме старото училище Ал Мустансирия.
Видяхме паметника на Мъчениците, една от двете любими сгради на Заха Хадид в Ирак.
Всички наши пътешествия в Близкия Изток
Нашата програма в Иракски Кюрдистан (Северен Ирак)
Разходихме се по улицата Ал-Рашид и района наоколо, които местните власти реконструират, за да заприлича на района Таксим в Истанбул. Улица Ал-Рашид е една от главните алеи в центъра на Багдад. Кръстена на абасидския халиф Харун ал-Рашид, тя е една от най-значимите забележителности на града поради неговата политическа, духовна, градска и културна история. Алеята включва много исторически забележителности като джамията Хайдар-Хана, джамията Мурджан, кафене Ал-Захави и Сук ал-Харадж.
Нашата програма във Федерален Ирак
Пихме сок от сушено грозде в място, където правят сокове от над 1000 години. В най-старото кафене в Багдад - Ал-Захави пихме чай с добавка от сушени лимони, рядко благ вкус. Последният ден от пътуването, почти всички си купихме от тези лимони.
Последният ден от пътуването намерих две антикварни книжарници. Всъщност това бяха две малки маси до улица Ал-Рашид в търговската част, с около 30-40 стари книжки. Нашият водач се уговори с продавачите да ме заведат до складовете, които се оказаха на таваните на стари сгради, в потънали в прах помещения, където влизат само тези които познават собственика и знаят какво търсят. В едната от тях имаше истински съкровища от стари книги и издания. За съжаление собственикът, доста особен тип, реши че съм милионер. Успях да си купя все пак две книги - The Marsh Arabs / Wilfred Thesiger и Seven Pillars of Wisdom / Laurence of Arabia. Книжката за блатните араби е много интересна, тъй като описва живота на тези хора и района през 50-те години на миналия век. Ние бяхме на това място (виж по-долу), което направи тази книга още по-интересна. Самият автор е известен пътешественик, един от любимите ми. Повече за него - https://en.wikipedia.org/wiki/Wilfred_Thesiger
Багдад ни се стори хаотичен, мръсен, с множество сгради, които се реконструират в момента. Почти всички културни забележителности, не само в Багдад, но и в цялата страна, са подложени на масивни реконструкции. Идеята явно е страната да се превърне в туристическа дестинация. Как ще стане това обаче с особено скъпата виза (около 155 долара) е друга тема. В интерес на истината, онлайн визата, макар и скъпа, значително улеснява пътуването, тъй като на място обработката на визата и влизането в държавата става много бързо.
Багдад обаче има и своя чар, бегла сянка от славното минало, свидетелство за което са старите кафенета и старите сгради, които все още могат да се видят сред залятия от бетон град.
Всички наши пътешествия в Близкия Изток
В Багдад не успяхме да видим Историческия музей и Двореца Ал-Аббасид, които бяха затворени за реконструкция. За втория дори рушветите не помогнаха. Вместо тях успяхме да направим кратка обиколка на Зелената зона (https://en.wikipedia.org/wiki/Green_Zone) - строго охраняван район, където се намират всички правителствени сгради, посолства и два интересни паметника - Арката на Победата и Паметника на Незнайния Воин. Обиколката беше с три раздрънкани таксита, тъй като бусове не пускат в тази зона. Не може да се спира до паметниците, само от таксито какво успяхме да заснемем. Това беше извън програмата защото принципно туристи там не ходят, ние обаче отидохме.
До входа на Зелената зона е най-големият увеселителен парк в Ирак.
Първата ни спирка извън столицата беше Вавилон. Точно преди началото на града спряхме до единствения останал барелеф на Саддам - целият надупчен с куршуми, израз на народната любов. Тук таме паднали плочки, оформящи дупки, в които сега гнездят птици. Каква ирония! Този паметник е запазен за бъдните поколения.
За късмет нямаше почти други посетители във Вавилон. Попаднахме на група иракски туристи, които имаха в групата музикант, който свиреше и пееше, а хората танцуваха - интересно вавилонско преживяване. И ние се включихме за малко.
Историята и фактологията около Вавилон може да прочетете на български език ето тук - https://bg.wikipedia.org/wiki/Вавилон
Нашата програма във Федерален Ирак
Нашите водачи се обадиха на един агент, който е работил в Двореца на Саддам, извисяващ се до самия Вавилон. Първо той ни разказа интересни истории от времето на Саддам, каза че го е срещал веднъж лично лице в лице в двореца. После ни прекара чрез един друг местен агент до самата сграда на Двореца с три курса в някаква раздрънкана кола. Разгледахме подробно мястото отвън и отвътре. Влизането стана с връзки и рушвет, както още на много други места в страната. Други туристи там няма - бяхме абсолютно сами в разграбения и полу-разрушен дворец.
Дворецът на Саддам Хюсеин във Вавилон е изоставена пищна сграда, построена върху древни руини. Известна е с разкошния си дизайн и скандала, тъй като при строежа са повредени ценни артефакти от Вавилон. Построена в края на 80-те години на миналия век, сградата разполага с тронна зала, стаи за гости и голямо стълбище, а след 2003 г. е била използвана за кратко като команден център на американските военни. Днес е в лошо състояние, покрита с графити.
Всички наши пътешествия в Близкия Изток
Нашата програма в Иракски Кюрдистан (Северен Ирак)
Интересна статия (на английски език) за връзката между Вавилон и Саддам - https://www.atlasobscura.com/articles/babylon-iraq-saddam-hussein
Продължаваме към Кербала, свещен град за всички мюсюлмани-шиити.
Тук първо посетихме храма на Имам ал-Хюсеин, мавзолеят на Хюсейн ибн Али и шиитската джамия към тях. Хюсеин е бил внук на Мохамед, а мястото е близо до района, където е приел мъченичество по време на битката при Кербала през 680 г. Гробницата на Хюсеин е едно от най-светите места в шиитския ислям. Всяка година милиони поклонници посещават града, за да отбележат Ашура, която отбелязва възпоменанието на смъртта на Хюсеин за всички мюсюлмани.
Срещу храма на Имам ал-Хюсейн се намира джамията и гробницата на полубрата на Хюсеин - Хадрат Аббас (https://en.wikipedia.org/wiki/Al-Abbas_Shrine ).
Двете места представляват огромен бляскав комплекс, който в петък вечер се пръскаше по шевовете от огромно количество хора - сериозна тълпа, която на малко места другаде по света сме виждали. Облякоха жените ни с абая от глава до петите, униформа задължителна не само за светите места, но и за целия град. Официалната страница на джамията и светилището може да видите тук - https://imamhussain.org/english
След изключително интересното преживяване в двете свети места, си отдъхнахме на покрива на един хотел с прекрасна гледка към целия град.
Продължаваме към другия свят за шиите град - Наджав. Първо спираме в гробището Уади-Ус-Салаам, смятано от някои за най-голямото в света. Качихме се на висока сграда в средата на гробището, за да видим от високо колко всъщност огромно е това място. Смята се, че приблизително между 8-10 милиона човека почиват тук. До където стига погледа - гробове! Това е шиитско гробище, където шиити от цял Ирак и не само са искали да бъдат погребани заради близостта до гробницата на Али Ибн Аби Талиб, известен също като Имам Али, първият имам на шиитите, братовчед и зет на пророка Мохамед, място смятано за порта към рая. Това е причината Наджав да се превърне в голям център за поклонение на целия шиитски ислямски свят. Подробна информация - https://en.wikipedia.org/wiki/Wadi-us-Salaam
Съвременният град Наджав е с население около 1 милион. Повечето от работещите хора в града са заети в различни услуги и дейности свързани с гробището, храма и джамията на Имам Али.
Храмът на Имам Али, известен още като Джамията на Али, е шиитска джамия, светилище и представлява мавзолей, за който шиитите и сунитите вярват, че е гробницата на Али ибн Аби Талиб, братовчед, зет и спътник на ислямския пророк Мохамед. Шиитите смятат Али за свой първи имам и първият от дванадесетте халифи на Мохамед, а сунитите го смятат за четвъртия сунитски халиф. Всяка година милиони поклонници посещават светилището и отдават почит на Имам Али.
Джамията и светилището са подобни на тези в Кербала, но по-организирани, а тълпите някак по-поносими. Самите сгради са великолепни - мрамор, финно стъкло, злато - всичко блести от чистота и изящество. Вътре ухае прекрасно и всъщност е много приятно. Гробът на Имам Али е винаги плътно обграден от хора, стремящи се да го докоснат, целунат или помолят колкото се може по-близо. Повече информация - https://en.wikipedia.org/wiki/Imam_Ali_Shrine
Всички наши пътешествия в Близкия Изток
Пътят между Кербала и Наджав е също свят. Всяка година през юли се провежда Ашура - средно около 20 милиона шиити от цял свят вървят между двата града в рамките на 40 дена или извършват ритуали и поклонения в двата града. Покрай пътя са построени стотици сгради, къщи които да приютяват пилигримите. Осигуряват се храна, медицинско обслужване, вода безплатно за всички. Всичко това е спонсорирано от частни дарители. Смята се, че от дарителство всяка година се събират над 500 милиона долара.
Много интересна фото-история за Конфликта в Ирак в Капитал - https://www.capital.bg/blogove/crop/2011/12/02/1216254_fotoistoriia_konfliktut_v_irak/
Продължаваме на юг към Насирия, един от най-скъпите градове в Ирак. Причината за по-високите цени е силно ограниченото пространство, достъпно за застрояване.
На около час път от него са останките от Ур, голям шумерски град-държава в древна Месопотамия, разположен на мястото на съвременния Тел ел-Мукайяр в провинция Ди Ка в южен Ирак. Въпреки че Ур е бил крайбрежен град, близо до устието на Ефрат в Персийския залив, бреговата линия се е изместила и мястото сега е дълбоко навътре в сушата, на южния бряг на Ефрат, на 16 км югозападно от Насирия в днешен Ирак. Градът датира от периода на Убайд около 3800 г. пр.н.е. и е записан в писмената история като град-държава от 26 век пр.н.е.
Мястото е известно с царското гробище, където е открит един от най-старите музикални инструменти и разкошни златни украшения. Нашият местен екскурзовод ни показа на снимка инструмента, но каква беше изненадата ни, когато разпознахме на снимката Ирина Бокова, тогавашен шеф на ЮНЕСКО.
Нашата програма в Иракски Кюрдистан (Северен Ирак)
По-впечатляващ в Ур е масивния зикурат (древен шумерски храм), посветен на бога на луната Нанна, почитан от древните шумери. Подробна информация - https://en.wikipedia.org/wiki/Ur
Нашата програма във Федерален Ирак
След Ур се отправихме към Месопотамските блата, известни още като Иракските блата. Това е влажна зона, разположена в южен Ирак и югозападен Иран. Блатата заемат ниските заливни низини на реките Ефрат и Тигър, граничещи с градовете Басра, Насирия и Амара. Първо хапнахме вкусна печена риба в къщата на местно семейство. Къщата е направена от изсушена тръстика, а конструкцията се отличава със заобления таван, отворите за вентилация и липсата на врата. Такава къща се строи за около месец и трае около 6-8 години. Конструкцията и материалите не са променяни от времето на Шумерите. Врати няма защото е къща за гости, всеки може да влезе по което време иска.
Последва най-интересната част от днешния ден - разходката с бързите дървени лодки из каналите на блатата. Мястото е изключително красиво, а по залез слънце стана направо вълшебно. Минавахме покрай водните биволи, бавно носещи се във водата като хипопотами, гъски, чапли и множество други странни птици. Слязохме от лодките до една от многобройните ферми пръснати на тази голяма площ (приблизително колкото Ливан).
Снимахме децата, биволите на залез слънце - направо не беше за вярване какво страхотно място е това. Нашият домакин - благ старец, наричан от местните "Гласът на блатата", се случи да кара нашата лодка, запя кахърна блатна песен, нещо като нашата "Извела е Гана говеда" в арабски вариант. Усещането в тази лодка, сред тръстики, биволи и птици на залез слънце ни завладя почти тотално.
За капак в селото попаднахме на местната джамия изцяло направена от тръстика. Не ни пуснаха вътре, но от вън успяхме да я заснемем. Като цяло днес преживяването беше повече от вълшебно!
Повече информация - https://en.wikipedia.org/wiki/Mesopotamian_Marshes
Продължаваме към Урук - древен шумерски град, вторият по старост в света, разположен на изток от днешното корито на река Ефрат. Урук играе водеща роля в ранната урбанизация на Шумер в средата на 4-то хилядолетие пр.н.е. Градът може да е имал 40,000 жители или общо 80,000–90,000 души, живеещи в околностите му, което го прави най-голямата градска зона в света по това време. Урук е едно от малкото места по света, където се разхождате буквално върху древната история - парчета натрошени глинени съдове. Старите тухли още стоят, а върху някои от тях може да видите клиновидно писмо. Тук е било открито първото такова, а археолозите твърдят, че тук е било дори създадено.
В Ирак има двама известни археолози, които владеят клиновидното писмо. Единият от тях организира нещо като курс по клиновидно писмо, който трае 4 години.
Всички наши пътешествия в Близкия Изток
Тук-таме на купчинки са събрани по-запазени съдове и артефакти. Няма музей, няма дори навес, където да се съхраняват намерените неща, просто си стоят на купчинки, пръснати в района.
От цялата територия (около 6 кв км) са разкопани едва 5%. Това което се вижда отгоре е едва около 16 метра над земята. Чисто визуално мястото не е особено впечатляващо, но като си погледнахме в краката и видяхме стотиците натрошени парчета керамика, по които ходим или по древните стени, по които няма извършена реставрация, осъзнахме на какво специално място сме. Повече за Урук - https://en.wikipedia.org/wiki/Uruk
На около 4 часа път на север, минавайки през Багдад, стигнахме до друго древно място - Ктесифон (Ctesiphon), разположен на източния бряг на Тигър. Ктесифон е служил като кралска столица на иранските империи в продължение на повече от осемстотин години, в Партския и Сасанидския период. Ктесифон е бил административна столица на Сасанидската империя от 226 до 637 г. до мюсюлманското завладяване на Персия през 651 г. сл. Хр.
Днес е останала огромна арка, за която се смята че е най-голямата откривана до сега такава, направена от тухли. Към нея има останки от сграда, една част от която реставрирана. Има обаче огромна пукнатина, която застрашава всеки момент да разцепи сградата на две. Цялото място е оградено от бетонни блокове, т.е не може да се влезе вътре, може би от гледна точка на безопасност (дори с рушвет не може). Ктесифон е символ на иранското присъствие по тези земи, нещо което Саддам Хюсеин трудно преглъщал. Той не разрушил арката, но пък срещу нея издигнал подобна сграда, символ на една от малкото победи над Иран. Сега тази сграда стои изоставена, полу-разрушена и определено доста грозна. Между двете сгради има разбит асфалт. Самият район - жилищен, доста мръсен. Точно до оградата на Арката (старата сграда) бяха насядали мъже направо на асфалта и се черпеха с някакви неща. Като цяло много сюрреалистично място. Може би затова допринесе и лекия сумрак, който бавно настъпваше. Поредното доказателство, че историята не върви само напред и нагоре, а е вълнообразна - възход и падение.
Последното място от нашата подробна обиколка на Ирак беше Самара. Съвременният град Самара е основан през 836 г. от абасидския халиф ал-Му'тасим като нова административна столица и военна база. По време на Гражданската война в Ирак Самара е в "сунитския триъгълник" на съпротивата.
Археологическите обекти в Самара все още пазят голяма част от оригиналните си планове и архитектура. През 2007 г. ЮНЕСКО го обяви за обект на световното културно наследство.
Нашата програма в Иракски Кюрдистан (Северен Ирак)
Първият обект е Голямата джамия в Самара (https://en.wikipedia.org/wiki/Great_Mosque_of_Samarra), чието строителство започнало през 848 г. и е завършено през 851 г. от абасидския халиф Ал-Мутавакил. По време на строежа, тя е била най-голямата джамия в света, събирала на 6,000 поклонници. Известна е с 52-метровото си минаре, обградено от спираловидна рампа. Днес достъпа до минарето и джамията е само с връзки и рушвет. Самото минаре е затворено и човек не може да се изкачи до върха. Джамията в момента се реконструира. Идеята е да се върне миналото величие на комплекса. Днес властите организират публични молитви в изоставената джамия, като вид възстановка на миналото.
Вторият по важност обект в Самара е Джамията Абу Дулаф, построена от халиф Ал-Мутавакил през 859 г. сл. Хр. Емблематичното спираловидно минаре, което наподобява известната Малвия на Голямата джамия в Самара, се намира от северната страна. Твърди се, че уникалния дизайн на минарето е вдъхновен от подобна структура във Фирузабад, докато други смятат, че е заимстван от архитектурата на месопотамските зигурати. Минарето е 32 метра построено върху квадратна основа. Джамията има и допълнителни аркади, добавени към двора ѝ, което показва, че вътрешността й не е могла да побере масите по време на петъчните молитви.
Нашата програма във Федерален Ирак
Тук нямаше нужда от рушвети. Част от групата се качи до самия връх. Качването е сравнително опасно, поради тесните стълбища, но усилието си заслужава, ако нямате страх от високото.
Третият важен обект в града са останки от кръгъл басейн, заобиколен от приемни зали в Дар ал-Хилафа (дворецът на халифа), построен от Ал-Мутасим (управлявал 833–842 г.) Мястото се реновира (т.е влизането е с рушвет), огромно е и наистина впечатляващо. Басейнът е бил построен под нивото на земята, за да може водата от 7 км канал от Ефрат да го запълва.
В Багдад на връщане имахме време да купим фурми, сладки местни някакви и сушените лимони, за които стана дума по-горе. С това нашето пътуване из Федерален Ирак приключи.
Нашата програма във Федерален Ирак
Нашата програма в Иракски Кюрдистан (Северен Ирак)
Моля, не копирайте текст или снимки без разрешение! Благодарим!