Този текст и снимки (+ малко видео) ще ви разкажат за вълнуващото ни пътешествие в Южен Пакистан - от Лахор до Карачи, през най-интересните места в тази част на огромната страна. Това беше трето ни пътуване с група, което затвърди мнението ни, че този малко посещаван район е истинско бижу за любознателните туристи, каквито са всички хора, пътуващи с нас. Пътувахме през втората половина на ноември, времето беше сухо и приятно топло - идеално за изследване на Южен Пакистан.
Лахор
Пристигнахме в Лахор много рано сутринта с нощен полет от Истанбул. Лахор е втори по големина град в Пакистан и главен град за провинцията Пенджаб. Запътихме се първо към крепостта на града. Преди да влезем вътре минахме през т.нар. Fort Road Food Street, с нейните цветни и интересни сгради. Крепостта на Лахор е част от укрепения град Лахор и е разположена в неговата северна част, на повече от 20 хектара площ. В нея има 21 отделни монументи, паметници или сгради, които могат да бъдат разгледани. Крепостта е строена през 1566 по времето на владетеля Акбар. Изцяло е престроена и подновена през 17 век от Моголските владетели, когато империята е във възход. След тях крепостта е ползвана от сикхите, преустроена основно от основателя на сикхската империя император Ранджит Сингх (Ranjit Singh). Следващата важна дата е 1849 година, когато крепостта пада в британски ръце. През 1981 година целият комплекс е включен в списъка на ЮНЕСКО.
В крепостта успяхме да видим павилиона Наулаха, построен през 1633 г. по време на периода Шах Джахан. Изработен от бял мрамор със стойност около 900 000 рупии, непосилна сума по това време. Структурата получава името си от думата на урду за 900 000, Наулаха.
Последва павилиона с трите врати от сикхския период. Продължихме към Диуан-и-Кас (Diwan-i-Khas), където императорите са уреждали имперските дела. Павилионът Кала Бурж (Kala Burj) се реконструираше в момента, но изглеждаше не по-малко величествен и интересен. Летният дворец представлява лабиринт от малки зали и проходи, използван през горещите летни месеци. Особено интересна ни се стори “Стената с рисунките” - изящно украсена с остъклени плочки, фаянсови мозайки и стенописи огромна стена, която в момента се реставрираше. На нея има 116 панела, които изобразяват разнообразни теми, включително битки със слонове, ангели и поло игри, които нямат определена последователност т.е. всеки е сам за себе си. Първите рисунки и барелефи са положени през 1620, като с годините са били добавяни нови и нови рисунки.
Шееш Махал (Sheesh Mahal) или „Дворецът на огледалата“ е разположен в северозападния ъгъл на крепостта Лахор. Построен е по време на управлението на император Шах Джахан (1631-32 г.). Стените са богато украсените със стенописи и малки огледалца, които са подредени в сложни фигури. Легендата разказва, че съпругата на тогавашния владетел поискала от мъжа си …звезди! Той дълго мислил как да достави на жена си исканото и построил тази сграда с прекрасните огледални барелефи. После запалил стотици малки свещички по пода и стените, като отблясъците в огледалата наподобявали звезди.
Нашата програма в Южен Пакистан - ПЪТЕШЕСТВИЕ ОТ ЛАХОР, ПРЕЗ МОХЕНДЖО ДАРО ДО КАРАЧИ В ЮЖЕН ПАКИСТАН
Последва Масжид Уазир Кан (Masjid Wazir Khan) - изключително красива джамия, до която стигнахме по тясна пазарна уличка. Джамията е част от ансамбъл от сгради, който включва и близките бани Шахи Хамам. Строителството е започнало през 1634 г и завършено през 1641 година. Считана е за най-богато украсената джамия от времето на Моголите. Близо до нея посетихме кралската баня Шахи Хамам (Shahi Hammam), където хората са се къпели преди да посетят краля.
След кратка следобедна почивка в хотела се запътихме към пакистанско-индийската граница (Wagha Border), за да гледаме церемонията Вага-Атари (Wagah-Attari). Тя се случва на граничната порта, точно преди залез всеки ден и представлява епично представление. От пакистанска и индийска страна почетни гвардейци маршируват - „Церемонията на глупавата разходка“ се нарича този спектакъл. Изглежда по-скоро като танц с доста сложна хореография, викове в подкрепа на всяка от страните, тъпани… изобщо всичко необходимо за надъхване и емоция. Зад нас прави стояха други хора, всъщност доста голяма тълпа, които при всеки жест на специалния “агитатор” на церемонията крещяха “Да живее Пакистан”. Ритуалът по сваляне на знамената на двете държави се провежда от Пакистанските рейнджъри и Индийските сили за гранична сигурност (BSF). Започва през 1986 г. като израз на мирното споразумение между двете държави. Пакистанските рейнджъри са мощни, снажни мъже с поне една глава по-високи от средния пакистанец. Получават екстра храна и пари, за да поддържат внушителната си физика. Идеята е да се демонстрира мощ и сила пред индийците. След церемонията хората се тълпяха, за да се снимат с тях, но не само.
Разстоянието от около километър до нашият бус минахме бавно заради огромния брой селфита, които трябваше да си направим с тълпите пакистанци. В тази част на света няма много чуждестранни туристи и затова всеки искаше да се снима с представител от групата ни.
Вечерта прекарахме с вкусна вечеря в хотела. Излизането на разходки по тъмно в Пакистан не се препоръчва, заради съображения за сигурност.
От Лахор, през Харапа до Мултан
Сутринта се отправихме в посока Харапа. Рикши, мотори, шарените автобуси се надпреварваха придружени от звук на клаксони и свирки. Спирахме да си купуваме банани и портокали от сергиите покрай пътя. Това стана редовна практика по време на пътуването.
Харапа е древен град, просъществувал от около 3000 г. пр.н.е. до 1700/1600 г. пр.н.е. Разположен е в близост до старото корито на река Рави. Разкрит е за съвременната археология през 20-те години на 20 век в рамките на британска археологическа експедиция по тези места, ръководена от Джон Маршал. Харапа е бил един от най-главните градове на Индската цивилизация по течението на река Инд. Затова и цивилизацията се нарича още Харапска.
Започнахме посещението си с музея, в който имахме интересна интродукция от местни, млади екскурзоводи. След това посетихме и разкопките, където видяхме останки на сгради и съоръжения на хиляди години.
Преди да продължим нататък се насладихме на чай и кафе в двора на археологическия комплекс. По залез слънце пристигнахме и се настанихме в хотела в град Мултан. Градът се смята за нещо като столица на пакистанския суфизъм.
Мултан, пустинята Чолистан с крепостта Дерауар, джамията Абаси и кралската гробница, град Бахавалпур
Първият обект днес беше крепостта на Мултан. Посетихме Дандама - внушителна сграда, построена на най-високата част на крепостта Мултан, използвана като наблюдателна кула и за място за обстрел. В момента е музей на изкуствата. От терасата на покрива на сградата се насладихме на 360-градусова панорама към града.
От няколкото известни храма в рамките на крепостта успяхме да посетим този на Бахауддин Закария (Bahauddin Zakariya) от 13 век посветен на суфи мистика със същото име, основател на един от клоновете на суфизма и гробницата Шах Рукне-Алам (Shah Rukn-e-Alam), където е погребан суфи светеца Шейх Рукн-Уд-Дин Абул Фатех (Sheikh Rukn-ud-Din Abul Fateh).
Храмът на Бахауддин Закария (Bahauddin Zakariya), както става ясно от името, е посветен на Бахауддин Закария, ислямски суфи светец, основател на суфи ордена Сухрауардия (Suhrawardiyya). Това е един от най-важните храмове-гробници в Пенджаб, чиято куполообразна архитектура е типичната за провинцията и района. В миналото се е смятало, че местата, където са погребани светци са натоварени с посилна енергия, поради което храмовете са били строени именно на тези места. Снимахме десетките гълъби по покрива и хората. Влязохме вътре, където е и гробът на светеца. За разлика от другите храмове, тук имаше доста хора, поради което моментът на мистичност леко отсъстваше, но като цяло беше не по-малко интересен.
Малко по-надолу по пътя посетихме гробницата Шах Рукн-е-Алам (Shah Rukn-eAlam), където е погребан суфи светеца Шейх Рукн-Уд-Дин Абул Фатех (Sheikh Ruknud-Din Abul Fateh) Сградата се смята за ранен пример на аритектурния стил Туглук (Tughluq) (пре-могoлска архитектура) и е една от най-впечатляващите на целия индийски суб-континет. Строена е от 1320 до 1324. Мястото и сградата са прекрасни. Имаше доста хора, което внесе известна суета, шум и глъч. По време на честването на смъртта на светеца тук се събират над 100,000 човека.
Нашето пътешествие в Северен Пакистан → ПЪТЕШЕСТВИЕ ПРЕЗ ДОЛИНИТЕ ХУНЗА , ЧИТРАЛ И КАЛАШ В СЕВЕРЕН ПАКИСТАН
След това отпътувахме към крепостта Дерауар (Derawar Fort) в пустинята Чолистан (Cholistan), на около стотина километра от Индия.
Нашата програма в Южен Пакистан - ПЪТЕШЕСТВИЕ ОТ ЛАХОР, ПРЕЗ МОХЕНДЖО ДАРО ДО КАРАЧИ В ЮЖЕН ПАКИСТАН
Дерауар е голяма квадратна крепост. Основните й 40 на брой кули се виждат на стотици километри поради равния терен на пустинята. Стените са високи над 30 метра. Построена е през 9 век след Христа от Хинду владетеля Раи Жажа Бати (Rai Jajja Bhatti). Подобната крепост в град Джейсалмер, съседна Индия, е действаща и населена, съвсем различна от тази тук. В Индия има туристи, в крепостта има хотели, ресторанти, пазари…жива е, докато тази тук е занемарена, цялата в руини отвътре. Отвън крепостта изглежда реновирана, като и в момента течаха възстановителни работи. От вътре не изгледаше много приветливо, въпреки, че работеха и там. Само една от кулите беше реновирана и със запазени рисунки. Все пак ни хареса, сякаш се разхождахме из някакъв забравен приказен свят. Стари казармени помещения, едно ръждясало оръдие, една по-висока платформа, от където се разкри прекрасна панорама към пустинята, джамията и Кралската гробница. Целият район е приказен.
Продължихме към прекрасната джамия Абаси (Abbasi Mosque), съвсем близо до крепостта. Голям вътрешен двор, тишина, спокойствие. В джамията и двора й беше спокойно, имаше само една малка група местни хора. Джамията е построена от Науаб Бахаула Хан (Nawab Bahawal Khan) през 1849 година.
Продължихме към Кралските гробници, която ни изненада с изяществото си. Напомни ми мавзолеите на Бухара и Самарканд в Узбекистан, но в умален размер. Сини теракотени плочки, прекрасна украса, величие. Вътре - чисто, тихо и спокойно. Тук са погребани много от членовете на династията Абаси. В двора има две празни места за двама от фамилията, които са още живи. Те в момента се земевладелци и бизнесмени.
По залез слънце пристигнахме и се настанихме в град Бахавалпур (Bahwalpur).
Бахавалпур - Уч Шариф -Суккур
След закуска се натоварихме за път и се отбихме да посетим двореца Ноор Махал (Noor Mahal). Постройката е с вид на класическо шато в неокласически стил, завършена през 1872 година. Разни легенди съществуват за причината за построяването на двореца. Най-пикантната е, че той е бил предназначен за съпругата на тогавашния владетел на областта Науаб Аднан Абаси (Nawab Adnan Abbasi IV). Тя прекарала една единствена нощ в сградата, тъй като от балкона се виждало гробище. Днес дворецът се ползва за представителни цели и е музей. В залите са подредени експозиции с фотоси и предмети на обитателите му през годините.
След това пътувахме към древния град Уч Шариф, известен със запазените руини и гробници, украсени със синя мозайка. Сред тези гробници е осмоъгълната гробница от 15-ти век на Биби Джавинди. Другите две големи гробници са на нейният дядо и архитекта-строител. През 19. Век голямо наводнение разрушава част от гробниците, но въпреки това целият комплекс изглежда много внушително.
В град Сукур (Sukkur) пристигнахме след залез слънце.
Суккур - Мохенджо Даро – Сехуан
Тази сутрин станахме много рано за да хванем ниското слънце, изплуващо над градския смог. Качихме се на високото минаре на храма Масум Шах (Masum Shah) в центъра на стария град Сукур. Стигнахме до най-високата площадка по тесни и стръмни стълби. Озорихме се малко, но гледката от горе напълно си заслужаваше усилията. Минарето е високо 26 метра, а броят стълби е точно 84. Тясното пространство на върха беше оградено изцяло от мрежа, вероятно предпазна мярка от случайни или не-случайни падания. Храмът и минарето са построени през 1607 година по времето на Моголската Империя, когато управител на провинцията Синдх е бил Масум Шах (Masum Shah). Човекът е известна историческа фигура - лекар, фармацефт, после воин, спечелил голяма битка, в резултат на която цял Балочистан (най-голямата провинция в днешен Пакистан) е бил присъединен към Мугулската Империя. В основата на минарето има малко гробище, където почиват тленните останки на Масум Шах и неговото семейство.
Нашето пътешествие в Северен Пакистан → ПЪТЕШЕСТВИЕ ПРЕЗ ДОЛИНИТЕ ХУНЗА , ЧИТРАЛ И КАЛАШ В СЕВЕРЕН ПАКИСТАН
На излизане от града минахме по моста Лансдаун (Lansdowne Bridge), построен от британците през 1889 година над река Инд. Счита се за най-дългия конзолен мост строен някога. В днешни дни се ползва за лек моторен трафик, но до 1962 е бил ползван за железница.
Малко след моста, слънцето беше още ниско и прозираше през маранята и прахоляка. Видяхме поредната тухларна покрай пътя и спряхме за да видим процеса на производство на тухли. Много интересно място!
Следващата ни спирка беше археологическия комплекс и крепост Кот Дижи (Kot Diji). Разположени са близо до река Инд, на 25 км южно от град Каирпур (Khairpur), в съседство с модерния град Кот Дижи. Крепостта е построена от Мир Сохраб Хан Талпур между 1785 и 1795 г. на хълм, където е разкопана и праисторическа могила, в която са открити останки от древна цивилизация. Крепостта има няколко кули, места за поставяне на оръдия и множество вътрешни проходи и нива. Запазено е водохранилище, място за съхранение на боеприпаси, множество килии за войниците и малка резиденция. Наистина внушително и много добре запазено място. Гледана от високо крепостта има форма на елен.
Най-важното място от пътешествието ни днес беше Мохенджо Даро (Mohenjo Daro), древния град от времето на Индската цивилизация, съвременник на Египетската, Шумерската и Китайската цивилизации от преди 2,600 г. пр.н.е. Само 10 % от града са разкопани и достъпни за посещение, 80 % от това, което е изкопано е много добре запазено, като местния екскурзовод каза, че запълват само дупки или да правят много дребни ремонти с цел опазване и консервация. Каза също, че много малко чужди туристи идват тук.
Мохенджо Даро е изоставен по време на залеза на цивилизацията по течението на река Инд. Мястото остава скрито от човешки погледи до към 20-те години на миналия век. През 1980 г. е обявено за световно наследство на ЮНЕСКО. Тайнственост и мистичност обгръща историята на древния град - повод за възникването на разнообразни хипотези за упадъка му, включително и извънземните като вероятна причина. Градът определено е бил чист, водоснабден и проспериращ, видимо от останките. За сравнение днес близо 70 % от жителите на гетата в Пакистан нямат достъп до прясна вода, а социално-обществените проблеми са сериозни.
Множество останки, намерени при разкопките, видяхме в музея към археологическия комплекс. Конструиран от френски архитекти, музеят няма вътрешно осветление нарочно. Витрините се осветяват само от естествена светлина, падаща отгоре точно върху експонатите. Това е както в Музея в Дахомей, Бенин (също ЮНЕСКО място), където в залите е полутъмно и едва се виждат зад стъклата на витрините.
Късно следобед пристигнахме в град Сехуан (Sehwan). Запътихме се към храма Лал (Lal) или както е пълното му име Shrine Hazmat Lal Shahbaz Qalandar Syed Usman Marwandi (Syed Hussain Shah). Отново прекрасно, истинско място, пълно с хора. Щяхме да гледаме суфи ритуала наречен Дхмаал (Dhamaal). Тук хората идват, за да се молят и намерят утеха в молитви към суфи светеца и патрон на храма Сиед Усман Маруанди (Syed Usman Marwandi) (1177–1274). Човекът е проповядвал религиозна толерантност сред мюсюлманите и индусите. Наричан е Лал (червен), заради традиционното си червено облекло. Дервишите, които по-късно щяха да изпълнят танца с въртеливи движения - сема, бяха облечени в червено в чест на светеца. Този човек е омайвал с благородство, божественост и мъдрост. Неговата мистика и учение са привличали хората в миналото, а днес хиляди поклонници посещават светилището му в Сехуан.
Влязохме водени от полицай за охрана. Намерихме си място близо до други туристи. От много време не бяхме виждали друга група от чужбина. Залата (по-скоро вътрешен двор) беше препълнена с хора - седнали и прави. Имаше няколко тъпанджии, които поддържаха ритъм със силно удряне. Ритъмът беше с трансово звучеше и голяма част от хората бяха повлияни от това. Двама или трима свириха на зурни и още повече нажежаваха обстановката. Изцяло облечен в червено дервиш беше намерил малко място и танцуваше, започна и да се върти. За жалост беше само той и въртенето му не трая дълго. Много хора просто бяха изпаднали в странно състояние (транс). Беше много лудо и уникално. Тази церемония се случва всеки ден и със сигурност в други дни е по-различна – с повече танцьори, с място за дервишки танци. Можем само да гадаем.
Нашата програма в Южен Пакистан - ПЪТЕШЕСТВИЕ ОТ ЛАХОР, ПРЕЗ МОХЕНДЖО ДАРО ДО КАРАЧИ В ЮЖЕН ПАКИСТАН
Церемонията приключи и се прибрахме се в хотела за да вечеряме. Обсъждахме нашироко случилото се. Някои очакваха да видят истински дервишки танци. За други събитието си беше уникално и наистина може да се види само в Пакистан.
Сехуан – Карачи
Днешният ден беше натоварен. Първата спирка бе Бхит Шах (Bhit Shah), малък град известен със светилището на суфи светеца и поет Синди Шах Абдул Латиф Бхиттай (1689-1752), дал името на града. За него се смята, че е бил най-известния поет и мистик, творил на езика на провинцията Синдх. В светилището нямаше много хора, което ни даде възможност да се насладим на спокойствието, хладината и на прекрасните сграда, двор и гробище. Група музиканти бяха седнали пред главния вход на храма и свиреха и пееха отдадено суфи мелодии. Музиката беше завладяваща и някак даваше завършеност на красивата архитектура и усещането ни за мястото.
Нашето пътешествие в Северен Пакистан → ПЪТЕШЕСТВИЕ ПРЕЗ ДОЛИНИТЕ ХУНЗА , ЧИТРАЛ И КАЛАШ В СЕВЕРЕН ПАКИСТАН
Следващата спирка по пътя ни към Карачи беше некропола Макли, близо до делтата на река Инд. Това е огромно гробище с около половин милион гробници и гробове на площ от около 10 кв. км, едно от най-големите гробища в света. Некропола се намира близо до град Тата, някогашна столица и център на ислямската култура от 14-ти до 18-ти век. Крале, кралици, губернатори, светци, учени и философи са погребани тук в тухлени или каменни паметници, някои от които са богато украсени с глазирани плочки. Разходихме се и посетихме най-забележителните гробници. Някои от тях бяха с красиво гравирани пясъчни скали, типични за района.
Следващата спирка беше град Банбхор, датиращ от 1-ви век пр. н. е. от скито-партската епоха. По-късно (8-ми до 13-ти век) е бил контролиран от мюсюлманите, след което е бил изоставен. В града все още се пазят останките на една от най-ранните известни джамии в региона, датираща от 727 г. сл. Хр. Преди да посетим археологическия обект посетихме и малкия музей, където се запознахме със историята на това значимо място. При разходката си на крепостта срещнахме екип от италиански археолози, които продължаваха работа по откриване на нови артефакти. Стигнахме и до пристанището на крепостта, където бавно се разхождаше керван от камили.
Трябваше да продължим към последния обект за деня - гробниците и гробището Чауханди. Това е ранно ислямско гробище, забележителни със своите сложни украси изваяни от типичния местен пясъчник. Гробниците са подобни по стил на тези в некропола Макли близо до Тата. Различните по големина и украса гробове кореспондират със статуса, пола и значимостта на погребания човек. Успяхме да гледаме красив залез, преди да поемем към хотела ни Карачи.
В Карачи се настанихме в района Клифтън (Clifton). Вечеряхме в хубав roof-top ресторант.
Ден в Карачи
Днешния ден беше посветен изцяло на Карачи. Това е най-големият и бързо растящ град в Пакистан и е негова икономическа столица. Преди идването на британците селището е било малко, но бидейки на Арабско море, придобива важност и започва да се разраства. В момента населението му е над 20 млн. жители и главен град за провинцията Синд. За разлика от другите по-стари градове, градските пространства изглеждат доста по-европейски планирани, проектирани и построени.
След закуска на покрива на хотела тръгнахме на градска обиколка. Започнахме с посещение на т. нар. Кръгла джамия Tоуба (Tooba Masjid или Gol Masdjit). Построена е през 1969 по проект на местен архитект и има огромен купол с диаметър 65 м. Побира 5000 човека. Ранното посещение ни направи почти единствени посетители на джамията. Успяхме спокойно да усетим големината и красотата на изработката на купола. При направата е използван бял мрамор и оникс. Акустиката също беше страхотна.
Продължихме към Националния музей на Пакистан, където си дадохме достатъчно време да разгледаме с помощта на местен екскурзовод. В музея имаше 12 зали, които представяха различни исторически периоди от развитието на цивилизацията по тези земи до последните събития на 20 век – каменна ера, Индската цивилизация, будизма, хиндуизма, идването на мюсюлманството и Моголската империя, британската империя и т.н. Имаше и зала посветена на свещената книга Корана, където имаше много оригинални и красиви преписи в различни шрифтове.
След това се запътихме към двореца Мохата (Mohatta Palace). По време на британската империя е бил частна вила на индийски търговец. След обявяването на независимостта на Индия и Пакистан красивата сграда и двора стават владение на Пакистанската държава. Ползвал се е за държавни нужди, като резиденция на сестрата на управителя на Пакистан. В момента дворецът се ползва за музей на изкуствата. Експозициите са с фотографии от исторически събития, както и с традиционни платове и килими от различни райони на Пакистан. Сградата е строена през 1927 в интересен и пищен Индо-сарацински стил.
След вкусен обяд в малко ресторантче за бързо хранене се отправихме към пазара Зайнаб в квартала Саддар (Zainab Market Saddar). Имахме време да си напазаруваме евтини и качествени, местни стоки - от магнитчета, през кашмирски, вълнени шалове и кожени изделия до традиционни пакистански дрехи.
Посетихме след това и красивия Емпрес пазар (Empress market). Пазарът е наследство от британското присъствие. Завършен е през 1889 година. Днес пазарът е едно от най-оживените места за пазар на подправки, плодове и зеленчуци в града.
На залез слънце вече бяхме на плажа Клифтън (Clifton). Попаднахме точно по време на отлив и огромната влажна, плажна площ беше пълна с плажуващи, хора правещи пикник, водачи на камили или украсени коне. Всички се надпреварваха да привлекат вниманието ни. Ние се качихме в две шарено украсено бъгита и развяхме коси чак до прибоя на вълните. Успяхме да изпратим този хубав, последен ден на това красиво и уникално за Пакистан място.
На вечеря пък отново бяхме на покрив, но този път имаше и жива музика. Така завърши и последната ни вечер в Пакистан.
Карта на пътуването
Автор: Христо Николов
Вижте всички наши Пътешествия на индийския субконтинент
Нашата програма в Южен Пакистан - ПЪТЕШЕСТВИЕ ОТ ЛАХОР, ПРЕЗ МОХЕНДЖО ДАРО ДО КАРАЧИ В ЮЖЕН ПАКИСТАН
Нашето пътешествие в Северен Пакистан → ПЪТЕШЕСТВИЕ ПРЕЗ ДОЛИНИТЕ ХУНЗА , ЧИТРАЛ И КАЛАШ В СЕВЕРЕН ПАКИСТАН
Моля, не копирайте текст или снимки без разрешение! Благодарим!