- Въвдение
- Муйнак; плато Устюрт и Аралско море
- На брега на Аралско море
- Древният Хорезъм
- Хива
- От Хива до Бухара
- Бухара
- От Бухара към Самарканд
- Самарканд
- От Самарканд към Ташкент
Въвдение
Няколко пъти сме пропътували целия Узбекистан — от Аралско море до Ташкент — но едва при последното пътуване (Септември 2026) намерих време за малко по-обширен пътепис. Изминахме общо около 2310 км с джипове, бус и влак. Видяхме десетки паметници на културата и прекрасна природа. Научихме много — от бедствието, сполетяло Аралско море, до богатата история на почти всички по-известни райони на страната.
Това обичаме ние: бавно пътуване, в което изследваме всичко по-важно, което дадена страна може да предложи. Това е смисълът на нашите пътувания и основна разлика спрямо други програми — не само в Узбекистан, а навсякъде, където пътуваме.
Тук може да видите карта на нашето пътуване с основните места, които посетихме.
Лятото на 2026 беше доста интензивно — Исландия, Фарьорските острови, Монголия, Уганда и Руанда и други.
Поредното пътуване в края на това лято беше посветено на Узбекистан.
Първият ден след нощния полет винаги е малко тегав, но настроението беше на висота. На път от летището в Ургенч — където кацнахме — към Нукус, административната столица на Каракалпакстан, спряхме до зороастрийския култов комплекс Чилпик Кала (IV век пр. Хр.), какъвто дотогава бях виждал само в Язд, Иран.
Следобеда прекарахме в култовия музей „Савицки“, основан от руския художник, археолог и колекционер Игор Савицки, който с гигантски усилия, воля и упоритост е спасил от унищожение и забрава над 40 хиляди творби на руския и съветския авангард.
До симпатичното хотелче в Нукус открихме страхотен турски ресторант, където завършихме деня със злоупотреба със сладко и други прекрасни неща за хапване.
Муйнак; плато Устюрт и Аралско море
Местният водач беше възрастен и уважаван местен жител (75 г.) с прекрасно чувство за хумор. Поздрави ни с „добре дошли в центъра на бедствието“, визирайки Аралско море и още няколко неща, с които районът е известен.
Последваха „Гробището на корабите“ в Муйнак и малкият местен исторически музей. Черно-бялото филмче с уникални документални кадри си заслужаваше десетте минути. Разходихме се и снимахме около ръждясалите кораби, оцелели от разфасоване и износ за скрап към Индия.
Хапнахме в къща за гости. Там водачът разказа, че лично познавал Савицки, но определено не говореше за него с възхищение. Каза, че имал много тънък глас и бил „манияк“. Освен това принуждавал хората да продават стари бижута на много ниска цена — имало и семейна драма покрай това. Интересното е, че навсякъде в интернет и в музея Савицки се възвеличава и описва изключително като положителна личност. Ясно е, че не може да е било само така. Затова откровението на водача, докато се хранехме, беше определено интересно.
Продължихме по дъното на бившето Аралско море и се изкачихме на платото Устюрт.
Направихме кратка спирка за наблюдение на прекрасните пейзажи.
Закъсняхме малко за залеза над Аралско море, но все пак успяхме да направим няколко снимки.
Лагерът беше значително подобрен спрямо предишни пътувания — удобни юрти и хубава храна.
Вечерта нашият водач пя. Човекът е талантлив, създава настроение и ни разказа интересни неща. Опитваше се да ни помогне да разберем повече за Каракалпакстан и разнообразните бедствия, връхлитали района през различни исторически периоди.
На брега на Аралско море
Сутринта станахме за изгрева над Аралско море — прекрасни гледки. Появява се неизразима тъга, когато знаеш истината за това място. Това обаче не ни попречи да се насладим на панорамата.
Слязохме до морето отново. На брега има поставени табелки, които отбелязват всяка година нивото на морето — пресъхването продължава със застрашителни размери. Вероятно до 10 години е възможно да изчезне напълно.
Продължаваме пътешествието си през платото Устюрт.
Първата спирка беше древното селище, крепост и кервансарай Курганча-кала. Това е рядък исторически паметник в източната част на платото Устюрт. Според руския учен С. П. Толстой крепостта е издигната, за да защитава северозападната граница на Хорезъм, минаваща по естествената линия на платото Устюрт. Тя е служела като най-северен граничен пост на средновековен Хорезъм, играейки ключова роля в отбраната и защитата на региона. Вероятно е била и последният кервансарай за търговците, дръзнали да прекосят безлюдното плато Устюрт. Гледката към Аралско море е страхотна.
Последва кратка спирка до старо номадско гробище. Сталин забранил номадството, но гробището останало. Все още личат старите знаци на рода и надписи по надгробните камъни — самотно гробище насред нищото.
Последва кратка спирка върху пистата на старо летище в село, по-известно като Помпена станция 7. По времето на СССР селцето е било сравнително развито, със собствено малко летище, ползвано предимно за снабдяване и като пункт за посещение на остров Ренесанс в Аралско море — печално известен с лабораториите за тестване на биологично оръжие по време на СССР. Днес островът не съществува, тъй като вече е част от пресъхналото Аралско море. Това обаче е друга катастрофа, която някак остава незабелязана на фона на основната — пресъхването на самото Аралско море.
Изоставеното селище Урга се намира на живописния бряг на езерото Судочие, при източния скалист отстъп на платото Устюрт и величествения нос Урга. Преди повече от половин век носът е бил част от езерото. В близост до руините могат да се видят старо православно гробище, както и по-ранни погребения. Археологическите разкопки показват, че в района на селото са живели хора през IX–X век сл. Хр.
Преди екологичната катастрофа с Аралско море езерото Судочие е било истински оазис насред пустинята. Тук е царяла атмосфера на благоденствие: функционирало е рибарско пристанище, а риболовът е процъфтявал. Езерото привличало туристи с красотата си, предлагайки възможности за отдих, плуване, риболов и наслада от вкусна риба.
Видяхме и останки от стара кула, служила като фар за рибарите в езерата и Аралско море.
През цялото време се движим през пустинното плато Устюрт. В един момент слизаме от него, минаваме за кратко по дъното на бившето Аралско море. Пресичаме град Кунград — предимно индустриален център.
Близо до Нукус спряхме да разгледаме некропола Миздакхан — комплекс от паметници, разположен върху три хълма, на 3–4 км южно от град Ходжейли в Каракалпакстан. Некрополът Миздакхан е древно гробище и археологически комплекс, разположен на около 40 минути от Нукус, който заема площ от двеста хектара. Тук се намират древни погребения, някои от които датират отпреди 2400 години. Миздакхан е едно от най-старите и най-големите гробища в Централна Азия. Още от древността това място привлича множество поклонници със своята святост и загадъчност. Последните погребения датират от XIV век.
ОТ АРАЛСКО МОРЕ ДО ТАШКЕНТ, ХИВА, БУХАРА И САМАРКАНД ПРЕЗ ПОЧТИ ЦЯЛ УЗБЕКИСТАН
Гяур-Кала е построена през IV в. пр.н.е., по време на управлението на Ахеменидската империя, като част от верига от отбранителни крепости по границата на Древен Хорезъм. Нейните десетметрови стени днес обграждат руините на две цитадели. Някои изследователи смятат, че този район е бил център на зороастризма, където са били написани древните текстове на Авеста от основателя на религията — Заратустра. Вероятно последователите на зороастризма са се събирали тук за ритуални церемонии и религиозни празници, както и за да търгуват на местния пазар и да търсят убежище от нашественици в трудни времена.
Древният Хорезъм
Един ден отделихме за пясъчните пустинни замъци в древния Хорезъм.
Хорезъм е древна историко-културна област в Централна Азия, разположена около долното течение и делтата на Амударя. Днес територията е разделена основно между Узбекистан и Туркменистан, като узбекската част включва Хорезмската област и Каракалпакстан.
Това е била изключително развита цивилизация за времето си. Причината е Амударя — сред пустините хората изграждат огромна система от напоителни канали и превръщат пустинята в земеделски оазис.
Хорезъм съществува като политическа и културна област в продължение на повече от две хилядолетия, като различни периоди са свързани с Ахеменидската империя, кушаните и по-късните хорезмийски държави.
В пустинята Къзълкум, недалеч от Амударя, са разпръснати десетки древни крепости и укрепени селища. Те са изградени предимно от сурови тухли и глина и са оцелели, въпреки че са на повече от 1500–2500 години. UNESCO включва осем от тях в предварителния си списък за световно наследство: Toprak Qala, Ayaz Qala, Koy-Kirilgan Qala, Big Guldursun, Pil Qala, Anka Qala, Kurgashin Qala и Djanbas Qala.
Те не са били просто „замъци“. Някои са били: гранични военни крепости; дворци на владетели; укрепени земеделски селища; религиозни центрове; убежища при нападения. Много от тях са били част от система за защита на земеделския оазис от номадски нападения. Ние посетихме 4 такива обекта, както следва:
→ Kyzyl-Kala („Червена крепост“) се намира на около 1,3 км западно от Топрак-Кала. Тази крепост първоначално е построена през I–IV век сл. Хр., в късноантичния Хорезъм. По-късно е изоставена, а през XII–XIII век е възстановена — вероятно непосредствено преди монголското нашествие. Крепостта има почти квадратна форма, приблизително 65 × 63 м, а стените са достигали до 16 м височина. Стените от непечена глина (кирпич) са устояли на суровия пустинен климат в продължение на векове. Двойните стени с вътрешни стрелкови галерии и кули показват изключително напреднало военно инженерство за времето си. Поради изключителната близост между двете крепости много археолози смятат, че Къзъл-кала е служила като защитен аванпост на владетелския град в Топрак-кала, осигурявайки допълнителна защита за гарнизона и местното население. Крепостта е частично реставрирана.
→ Топрак-кала („Земната крепост“) е един от най-значимите и величествени паметници на Древен Хорезъм. Тя не е просто обикновена фортификация, а древна столица и царска резиденция на хорезмийските владетели от династията на Афригидите през II–III век сл. Хр. Древният град има формата на правилен правоъгълник с размери 500 × 350 метра. Бил е дом на около 2500–3000 жители, като половината от тях са били заети в обслужването на царския дворец. Градът е бил разделен на 10 големи жилищни квартала с пазари, занаятчийски работилници и светилища. Крепостните стени са достигали височина от 14 до 20 метра. През всеки 10–12 метра е имало изнесени напред квадратни кули. Стените са били двуетажни — долният етаж е служел за скрито придвижване и почивка на воините, а горният е бил предназначен за стрелба през бойници. Царският дворец е разположен в северозападния ъгъл на града. Той е издигнат върху огромна изкуствена платформа с височина 15–16 метра. Над него са се издигали три масивни кули с височина до 25 метра, които са доминирали над целия пустинен пейзаж. Топрак-кала е открита през 1938 г. от известния учен С. П. Толстов. Поради невероятното богатство от открити артефакти учените често я наричат „Музей на изящните изкуства на Древен Хорезъм“. При разкопките на двореца са открити над 100 помещения, включително огромни парадни зали.
→ Кърк-къз кала (Kirk-kyz kala) се намира на изток от величествения паметник Аяз-кала. Името ѝ буквално се превежда като „Крепостта на четиридесетте девойки“. Това наименование е дълбоко вкоренено в средноазиатския фолклор и е свързано с легенди за смели жени воини, защитавали земите си. Археолозите разделят обекта на две основни части, разположени в непосредствена близост: Голяма (Big) и Малка (Small) Кърк-къз кала.
→ Аяз-кала (Ayaz Kala) е може би най-впечатляващият и най-добре запазеният комплекс от древни крепости в Каракалпакстан. Разположена на ръба на пустинята Къзълкум, тя предлага зашеметяващи панорамни гледки и се състои от три отделни укрепления (Аяз-кала 1, 2 и 3), построени през различни исторически периоди.
ОТ АРАЛСКО МОРЕ ДО ТАШКЕНТ, ХИВА, БУХАРА И САМАРКАНД ПРЕЗ ПОЧТИ ЦЯЛ УЗБЕКИСТАН
Трите крепости на Аяз-кала:
→ Аяз-кала 1 (Горната крепост): издигната през IV–III век пр. Хр. на върха на стръмно плато, високо около 60 метра. Тя е била главният граничен пост, защитаващ оазиса от номадски набези. Стените ѝ са изключително масивни, с дебелина над 2 метра, снабдени с двуетажни галерии и кули с бойници във формата на стрели. Крепостта никога не е била превземана с бой; археолозите смятат, че е била изоставена заради пресъхване на водните източници.
→ Аяз-кала 2 (Долната крепост): построена много по-късно, през V–VII век сл. Хр. (периода на Афригидите), върху по-ниско възвишение в подножието на Горната крепост. Това е укрепен феодален замък с по-малък размер, но с много по-сложна архитектура. Достъпът до него е ставал по уникална рампа, която е била умишлено стръмна, за да затруднява враговете. В двореца са открити красиви стенописи и сводести зали.
→ Аяз-кала 3: голямо укрепено селище от I–II век сл. Хр. (кушанския период), разположено в низината. Има правоъгълна форма с площ около 5 хектара и е било защитено от мощна стена с кули. Във вътрешността му е имало огромен дворец с десетки стаи, фермерски постройки и дворове, където местното пустинно население е намирало убежище по време на опасност.
Името на крепостта е свързано с популярна средноазиатска легенда за Аяз — беден, но изключително мъдър и справедлив пастир, който благодарение на ума си станал велик хан и защитник на своя народ. Според преданието, дори когато станал владетел, Аяз хан окачил старите си скъсани обувки на видно място в двореца, за да му напомнят всеки ден откъде е тръгнал и да остане смирен.
Вечерта хапнахме на открито. Имахме и едночасова фолклорна програма. Дамата, която танцуваше, беше наистина забележителна — особено усмивката, която блестеше на ярката лунна светлина. Възможно е и конякът да е изиграл някаква роля.
Хива
Продължаваме около 130 км до Хива — единственият град-музей в Централна Азия, който е почти напълно запазен до наши дни. Разгледахме най-важните архитектурни и исторически забележителности на Хива, изброени по-долу:.
Ичан Кала е крепостният стар град на Хива. От 1990 г. е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Старият град съдържа над 50 исторически паметника и 250 старинни къщи, датиращи главно от XVIII–XIX век.
Веднага след хотела, по пътя към централната част и точно под градските стени на Хива, има гробници без надписи. Традицията да се изписват имената на хората на надгробни камъни всъщност е от по-късен период.
Най-често сниманите забележителности на Хива са ярко оцветените минарета. Те са построени така, че призивът за молитва, отправян пет пъти дневно, да се разнася из целия град и да се чува ясно. Ниското и масивно минаре „Калта Минар“ (Kalta Minar) вероятно е най-разпознаваемото от тях.
Минарето „Джума“ е най-старото в Хива — датира от X век — и е с по-изчистен вид, украсено единствено с тънки тюркоазени ивици по протежение на пясъчното си тяло.
Най-старата джамия в Хива е джамията „Джума“ (Juma Mosque), която също датира от X век. В миналото покривът ѝ се е крепял върху повече от 200 колони от бряст, като около 12 от оригиналните все още са на мястото си. Всяка колона се отличава с уникална резба, размери и форма. Колоните стъпват върху резбовани каменни блокове, а между тях е поставен малък метален пръстен с пълнеж от камилска вълна. Това просто инженерно решение е имало за цел да абсорбира влагата от почвата, да отблъсква термитите и да осигурява известна защита при земетресение. Наистина находчиво!
Наред с всички мавзолеи, минарета, джамии и медресета, заможните владетели и търговци на Хива са издигали и дворци като „Куня Арк“ (Kunya-Ark Fortress). Този комплекс е построен през 1686 г. като миниград с административни сгради и джамии зад стените си, като е разполагал само с един вход и изход.
Вечерта се качихме на наблюдателната кула Куня-Арк (Ark Watchtower; Kunya-Ark Fortress), откъдето снимахме залеза над града — вълшебен град наистина.
Малко от оригиналните сгради на царския дворец са се запазили, но все пак има няколко приятни вътрешни двора с интересни портици, украсени с плочки.
Зад един от тях се намира тронната зала, построена от Илтузар хан през 1804 г. Макар и малка, тя е служела за приемане на важни гости.
Част от групата хапнаха вкусно в ресторанта точно до кулата.
От Хива до Бухара
Пътувахме от Хива до Бухара с буса — около 450 км. Улучихме задръстване в Ургенч, което ни забави малко. Хапнахме по пътя в приятен ресторант. Хотелчето се намираше веднага зад крепостните стени, малко встрани от центъра, но достатъчно близо. Пътувайки все по на юг, започнахме да усещаме „гъделите“ на цивилизацията — хубаво кафе почти навсякъде, нивото на английския рязко се повиши и ред други неща.
Бухара
Един цял ден посветихме на Бухара.
Минахме през разкошен парк, където занаятчии изработваха метални чинии и други художествени произведения.
Стигнахме до мавзолея на Саманидите (Ismail Samani Mausoleum), създаден на мястото на древно гробище. Това е най-старата, най-добре запазената и изключително оригинална сграда в Бухара, завършена през 905 г.
Мавзолеят „Чашма-Аюб“ (Chashma-Ayub Mausoleum) е исторически религиозен паметник и свещен извор. Името му се превежда от персийски като „Кладенецът на Йов“ или „Изворът на свети Йов“. Днес в сградата има интересна експозиция, посветена на водата в района на Бухара.
Джамията „Боло Хауз“ е историческа джамия в Бухара, разположена срещу цитаделата Арк. Тя е включена в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО заедно с други части на историческия град. Служела е като джамия за петъчните молитви по времето, когато емирът на Бухара попада под властта на болшевишка Русия през 20-те години на XX век. През 1917 г. към предната част на айвана (входа) са добавени тънки колони от боядисано дърво, които допълнително подпират издадения покрив на лятното молитвено помещение. Има 20 колони, които се отразяват в малкото езеро пред джамията.
ПЪТЕШЕСТВИЕ ПРЕЗ ТУРКМЕНИСТАН И УЗБЕКИСТАН
Крепостта Арк в Бухара (Ark of Bukhara) е грандиозна древна цитадела и най-старият архитектурно-археологически паметник в града. Тя е представлявала истински „град в града“. В продължение на векове е служила за укрепена резиденция на владетелите на Бухара (емири и ханове) и за административно сърце на региона. Имало е монетен двор, правителствени институти, складове, затвор и площад за публични екзекуции.
На обяд хапнахме най-добрия плов ресторант в цяла Централна Азия — ново заведение в покрайнините на стария град, все още посещавано предимно от местни. Мястото наистина е невероятно като ниво на обслужване и храна.
Пищният комплекс „Пои-Калян“ е безспорно едно от най-впечатляващите свидетелства за величието на Бухара.
Разположен в сърцето на историческия център, този комплекс включва джамия „Калян“ — една от най-големите в Централна Азия, способна да побере до 12 000 вярващи.
Минарето „Калян“ е внушителна кула, издигната през 1127 г., която и до днес доминира над силуета на града. С височина от 47 метра някога е било най-високата постройка в Централна Азия.
„Лаби Хауз“ (Lab-i Ḥawż) — буквално „край басейна“ — е името на района около един от малкото запазени басейни тип „хауз“ в Бухара. До съветския период е имало множество такива басейни, служещи като основен източник на вода за града. По време на бомбардировката на града от Червената армия голяма част от тях били разрушени, превърнали се в заразни блата, поради което местните хора били принудени да ги пресушат. Повечето са засипани през 20-те и 30-те години на XX век.
Посетихме още няколко джамии и медресета. Безброй са в града, затова и не описвам всяко едно от тях.
От Бухара към Самарканд
От Бухара към Самарканд пътувахме около 4–5 часа. По пътя спряхме в Гиждуван. Основната забележителност е музеят на керамиката, посветен на прочутия майстор от XX век Ибодула Назрулаев (1927–1987 г.). Открит през 2000 г., музеят се помещава в семейната къща на династията Назрулаеви и е част от Центъра за занаяти в Гиждуван. Освен че представя керамични изделия, центърът съхранява и популяризира традиционните за Узбекистан занаяти като тъкането на килими и бродерията. Той продължава да функционира като семейно предприятие, ръководено от народния артист на Узбекистан Абдуло Назрулаев, заедно с децата му Акмал и Дилноза и брат му Алишер Назрулаев.
Вечерта пристигнахме в Самарканд. Хотелът беше близо до центъра — Регистан. Разходихме се в парка, проверихме няколко бутика с цени от 480 долара за рокля, после видяхме паметника на Каримов и завършихме на най-стария пазар в града. Сиоб базар е типичен централноазиатски пазар с подправки, ядки, плодове и зеленчуци.
Вечерта чакахме около час да започне светлинното шоу на Регистан.
Напълно си заслужаваше всяка минута чакане — наистина грандиозно представление с текст само на узбекски. Въпреки това успяхме да схванем дългата история на района. След светлинното шоу хапнахме в прекрасен ресторант наблизо. Терасата беше само за нас, а жива музика звучеше под нея. Прекрасно!
ОТ АРАЛСКО МОРЕ ДО ТАШКЕНТ, ХИВА, БУХАРА И САМАРКАНД ПРЕЗ ПОЧТИ ЦЯЛ УЗБЕКИСТАН
Самарканд
Следващото място, което изследвахме в Узбекистан, беше Самарканд.
Самарканд е вторият по големина град в Узбекистан. Той е и най-туристическият, въпреки че няма живописен стар град и повечето неща за правене в Самарканд са разпръснати из града.
Гробницата Гур-и Амир (Gur-e-Amir) на Тимур (известен и като Тамерлан) в Самарканд е едно от важните места в града. Тя заема ключово място в историята на архитектурата в Туркестан като предшественик и е оказала влияние върху по-късните моголски гробници, включително Баг-е-Бабур в Кабул, гробницата на Хумаюн в Делхи и Тадж Махал в Агра, построен от потомците на Тимур — моголите, които са оформили индийската култура с централноазиатски влияния.
Сините куполи, високите минарета, сложните шарки в мозайките и цветните плочки — това е Регистан - най-важното място в Самарканд. Централният площад има три красиви медресета от XV и XVII век.
Медресето Улуг Бег е най-старото медресе в Самарканд. То е било център на образованието, където самият учен Улуг Бег е изнасял лекции по математика и астрономия.
Медресето Шер Дор е интересно с двата тигъра с изгряващо слънце, които можете да видите на фасадата му. То е забележително, защото в исляма е било забранено да се рисуват изображения на живи същества.
Медресето Тиля Кари е било резиденция за студентите, но е имало и джамия. Вътрешността е изключително красива — със сини и златни плочки.
Улуг Бег управлявал Узбекистан само за кратък период. Не бил много добър в управлението на страната, но бил велик астроном. Истинската му страст била науката и преподаването. Той построил първата астрономическа обсерватория в Централна Азия и две медресета, където изнасял лекции по математика и астрономия.
След смъртта на Улуг Бег религиозни екстремисти разрушили обсерваторията. Хората забравили за нея, докато съветски археолог не открил документи, които разкривали съществуването ѝ. Разкопките показали огромните извити релси, използвани за астрономическите инструменти.
Комплексът Шах-и-зинда е едно от най-важните гробища в Узбекистан. Хората вярват, че тук е погребан Кусам, братовчед на пророк Мохамед. Кусам дошъл в Самарканд през VII век с арабското нашествие, за да проповядва ислям. По това време усилията му не били оценени и той бил обезглавен. От XI до XVI век са построени няколко впечатляващи мавзолея. Заедно с Регистан, Шах-и-зинда е сред най-красивите места за посещение в Самарканд.
Тимур Велики искал да построи най-голямата и най-красивата джамия в своята империя. Джамията Биби Ханум била най-амбициозният проект на Тимур — една от най-величествените сгради в Самарканд.
Вечерта отново прекарахме на пазара, а после в хотела — с малко уиски и сладки приказки.
От Самарканд към Ташкент
От Самарканд към Ташкент пътувахме около 4 часа със сравнително бърз влак. Приятно преживяване.
Местната ни екскурзоводка в Ташкент беше интересна жена — пенсионерка, работила в „Интурист“ (съветската туристическа фирма). Разказа ни интересни неща за икономиката и историята на Узбекистан.
Пазарът Чорсу в Ташкент е един от най-старите и емблематични пазари в Централна Азия. В продължение на векове този оживен търговски център е бил най-важният не само в Ташкент, но и в целия район. Разположен е на главния площад на историческия квартал Ески-Джува, а Чорсу винаги е бил в сърцето на ежедневието на града.
С буса се разходихме из централната част на града. Жената разказваше наистина увлекателно за различните места. Това за нас беше въведение в град, който е наистина огромен, красив и напълно заслужава поне няколко дни разглеждане. Ние, за съжаление, нямахме това време.
Това беше последното място от нашата програма.
ПЪТЕШЕСТВИЕ ПРЕЗ ТУРКМЕНИСТАН И УЗБЕКИСТАН
Всички наши пътувания в централна Азия
Ако имате въпроси, просто ни драснете един мейл или звъннете по телефона за още по-лесно +359 888 420 160. Viber и WhatsApp става също. Facebook ◦ Instagram
Абонирайте се и за нашия бюлетин, за да получавате известия за пътешествия, планове, програми и интересни истории.
Ако се чудите дали да ни се доверите, погледнете отзивите за нашите пътувания!
Моля, не копирайте текст или снимки без разрешение! Благодарим!