Багдад не е просто град. Той е дъх - дълбок, древен, натежал от спомени. Град, който носи в себе си шепота на безброй животи и стъпките на хора, чиито имена историята е погълнала, но чиито души още се разхождат по тесните улици и над реката Тигър. Багдад е място, в което времето не тече направо; то се върти, завърта се около миналото и го носи със себе си като дете, което не иска да пусне ръката на своя родител.
Багдад ни се стори хаотичен, мръсен, с множество сгради, които се реконструират в момента. Почти всички културни забележителности, не само в Багдад, но и в цялата страна, са подложени на масивни реконструкции. Идеята явно е страната да се превърне в туристическа дестинация.
Когато халиф Ал-Мансур го замисля, той не изгражда просто столица - той рисува съвършен кръг върху картата на света, сякаш иска да улови небесната симетрия и да я приземи на земята. Багдад започва като мечта, която събира под небесния купол хора от всички посоки. Представи си първите му улици - слънцето, което пада върху белите стени; ароматите на подправки; гласовете на пътешественици, дошли отдалеч. Това е бил град, който не просто живее - той свети.
Багдад има своя чар, бегла сянка от славното минало, свидетелство за което са старите кафенета и старите сгради, които все още могат да се видят сред залятия от бетон град.
Обиколихме пазарите, включително пазара за медни ръчно-произведени предмети, един от най-известните в Близкия Изток.
Разгледахме старото училище Ал Мустансирия.
Видяхме паметника на Мъчениците, една от двете любими сгради на Заха Хадид в Ирак.
Разходихме се по улицата Ал-Рашид и района наоколо, които местните власти реконструират, за да заприлича на района Таксим в Истанбул. Улица Ал-Рашид е една от главните алеи в центъра на Багдад. Кръстена на абасидския халиф Харун ал-Рашид, тя е една от най-значимите забележителности на града поради неговата политическа, духовна, градска и културна история. Алеята включва много исторически забележителности като джамията Хайдар-Хана, джамията Мурджан, кафене Ал-Захави и Сук ал-Харадж.
В древността Багдад е бил повече библиотека, отколкото град. Представи си хилядите свитъци, ръцете, които ги разгръщат, мастилото, което търси нови думи. Учени от цял свят работят рамо до рамо - превеждат, спорят, записват. Домът на мъдростта е бил храм, в който всеки лист хартия е молитва към света.
Пихме сок от сушено грозде в място, където правят сокове от над 1000 години. В най-старото кафене в Багдад - Ал-Захави пихме чай с добавка от сушени лимони, рядко благ вкус.
Градът живее чрез истории. По пазарите се рецитират стихове, по кафенетата се събират слушатели, а някой започва да разказва: „Имало едно време…" Така се раждат „Хиляда и една нощ" - от искрата на багдадските нощи, от магията на хората, които умеят да превръщат ежедневието в чудо.
Всяка история е дар, всяка дума е мост към друго време. Багдад е град, в който приказките се разхождат на воля.
Но и най-светлите градове не са защитени от бурите на историята. Има моменти, в които Багдад плаче - тихо, но дълбоко. Монголската инвазия от 1258 г. не просто разрушава града; тя пречупва света му. Библиотеки, в които се съхранява знанието на човечеството, потъват в реката. Улиците се опустошават. Градът мълчи.
И въпреки това… в това мълчание има сила. Багдад никога не остава само в руините. Той носи в себе си някакъв странен, непокорен живот, който не позволява на времето да го заличи.
Нашата програма във Федерален Ирак
Съвременният Багдад е белязан от конфликти, но в очите на неговите хора има светлина. Децата тичат по брега на Тигър, играят, смеят се - като малки искри, които искат да разпалят отново големия огън. На пазара хората спорят за цени, но след това си разменят усмивки. Улиците може да носят следи от трудни години, но те още миришат на кафе, кардамон и хляб, изпечен рано сутрин.
Нашата програма в Иракски Кюрдистан (Северен Ирак)
Багдад учи на нещо дълбоко: че красотата може да бъде възстановявана отново и отново, че паметта е сила, че човекът е способен да изгради светлина дори след най-дългата нощ. Той е град, който ни напомня, че въпреки разрушенията, въпреки болката, въпреки времето - животът винаги намира начин да се върне.
Всички наши пътешествия в Близкия Изток
Последният ден от пътуването намерих две антикварни книжарници. Всъщност това бяха две малки маси до улица Ал-Рашид в търговската част, с около 30-40 стари книжки. Нашият водач се уговори с продавачите да ме заведат до складовете, които се оказаха на таваните на стари сгради, в потънали в прах помещения, където влизат само тези които познават собственика и знаят какво търсят. В едната от тях имаше истински съкровища от стари книги и издания. За съжаление собственикът, доста особен тип, реши че съм милионер. Успях да си купя все пак две книги - The Marsh Arabs / Wilfred Thesiger и Seven Pillars of Wisdom / Laurence of Arabia. Книжката за блатните араби е много интересна, тъй като описва живота на тези хора и района през 50-те години на миналия век. Ние бяхме на това място (виж по-долу), което направи тази книга още по-интересна. Самият автор е известен пътешественик, един от любимите ми. Повече за него - https://en.wikipedia.org/wiki/Wilfred_Thesiger
В Багдад не успяхме да видим Историческия музей и Двореца Ал-Аббасид, които бяха затворени за реконструкция. За втория дори рушветите не помогнаха. Вместо тях успяхме да направим кратка обиколка на Зелената зона (https://en.wikipedia.org/wiki/Green_Zone) - строго охраняван район, където се намират всички правителствени сгради, посолства и два интересни паметника - Арката на Победата и Паметника на Незнайния Воин. Обиколката беше с три раздрънкани таксита, тъй като бусове не пускат в тази зона. Не може да се спира до паметниците, само от таксито какво успяхме да заснемем. Това беше извън програмата защото принципно туристи там не ходят, ние обаче отидохме.
На гости на блатните араби в месопотамските блата в Южен Ирак (пътепис)
Пътешествие из Федерален Ирак (пътепис)
Карта на нашето пътуване из Федерален Ирак
Моля, не копирайте текст или снимки без разрешение! Благодарим!